Решение по дело №3098/2023 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл. 185, ал.2, вр. ал.1 от АПК.

Оспорва се Наредба на общински съвет Пловдив за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Пловдив, издадена с Решение № 80 по протокол № 6 от 04.03.2003г., изм. и доп. в оспорваната част с решение № 84/2016 г., взето с протокол № 4/17.03.2016 г., решение № 205/2017 г.,взето с протокол № 11/21.06.2017г. решение № 90/2022 г., взето с протокол № 6/24.03.2022г., решение № 226/2022 г., взето с протокол № 11/09.06.2022г., решение № 105/П/2023 г., взето с протокол № 8/27.04.2023г., всички на общински съвет гр.Пловдив, относно разпоредбите в Приложение № 8.2 в частта Регионален етнографски музей-Пловдив 1.Входни билети; 1.1 Туристи – 8 лв.; Регионален природонаучен музей-Пловдив 1.Вход за експозиция, 1.3. За възрастни – 8 лв.; Регионален исторически музей-Пловдив 1.Вход, 1.2. За възрастни – 4лв.;, Регионален археологически музей-Пловдив 1.Входни билети, 1.1. За български и чуждестранни граждани – 6лв.

Жалбоподателят П. Т. З., чрез адвокат Б., като обосновава правен интерес със закупени от него билети за вход в музеите на град Пловдив, претендира прогласяване на нищожност на оспорените разпоредби от приложението на наредбата с мотив, че за общинския съвет не е налице компетентност да определя размера на цените за входни билети, като се позовава на разпоредбата на чл.187, ал.2 от ЗКН. Прави възражение и за нарушаване на административнопроизводствените правила по чл.2а, респ. чл.26 и чл.28 от ЗНА при издаване на наредбата в оспорваната част, поради липсата на публикуван проект, както и на чл.37 и чл.38 от ЗНА/редакция ДВ бр.65 от 21.07.1995г./ поради необнародване в ДВ. Евентуално прави искане за отмяна на наредбата в оспорваната част. Претендира присъждане на разноски.

Присъединената към оспорването с определение на съда № 7835/12.09.2024г. Т. И. Д., чрез адвокат Б., поддържа становище за основателност на жалбата. Претендира разноски.

Ответникът Общински съвет Пловдив, чрез процесуалния си представител адвокат Й., прави възражение за недопустимост на жалбата,а по същество моли да се отхвърли като неоснователна. Преддтавя писмени доказателства. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на жалбата.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните по делото и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

По допустимостта на жалбата е постановено влязло в сила определение на ВАС с № 8216/03.07.2024г. по адм.д.№ 6427/2024г.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспорваната наредба е приета на основание чл.21,ал.1,т.23 и ал.2 от ЗМСМА, във връзка с чл.18,ал.1, вр. с чл.20,ал.1, вр. с чл.17,ал.1 от ЗМСМА, чл.6, ал.2 вр. с ал.3 и ал.1 от ЗМДТ и чл.99, ал.3 от ЗДвП.

Според чл. 21, ал.2 от ЗМСМА общинският съвет разполага с компетентност да приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения в изпълнение на правомощията си по чл.21,ал.1. Според чл. 21, ал.1, т.23 от ЗМСМА общинският съвет решава и други въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи.

С разпоредбата на чл.6,ал.1 от ЗМДТ са определени изчерпателно видовете местни такси, измежду които не са входните цени на билети за музеи.

Според чл.6, ал.2 и ал. 3 от ЗМДТ общинският съвет е компетентен да определя цена за всички услуги и права, включително за ползването на общинските тротоари, площади и улични платна или на части от тях като зони за платено и безплатно паркиране по Закона за движението по пътищата, предоставяни от общината, с изключение на тези по ал. 1.

Посочената като основание за издаване на наредбата разпоредба на чл.99,ал.3 от ЗДвП регламентира компетентността на общинските съвети да определят цената за паркиране и условията и реда за плащането й от водачите на специализираното звено на общината или на юридическото лице по чл. 14, ал. 1, т. 5 от Закона за обществените поръчки, на което е предоставено управлението на тези места.

Видно е, че в нито едно от посочените основания за издаване на наредбата не се съдържа този нормативен акт, който урежда обществените отношения, свързани с достъпа до музеи.

По правило общинският съвет, като местен орган на законодателната власт, има правомощието съгласно чл. 9 от ЗМДТ да определя местните такси и цени на услуги, посочени в ЗМДТ или предвидени в специален закон. В случая оспорените разпоредби от наредбата не са от вида на тези, посочени в ЗМДТ, а специален закон, освен ЗДвП, не е посочен в основанията за приемане на наредбата.

Същевременно, според разпоредбите на чл. 8 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и чл. 76, ал. 3 от АПК се въвежда общото правило, че общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативни актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение, като чл. 7, ал. 2 от ЗНА предвижда, че наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен.

Тоест, за да има основание за приемане на наредба, то трябва да е ясно в приложение на кой нормативен акт от по-висока степен става това. И след като входът за музеи не е местна такса по смисъла на ЗМДТ, нито е свързан с уредбата на обществените отношения по ползване на общинските пътища, тротоари и места за паркиране, то очевидно е, че в оспорваната част наредбата е приета без да е ясно на какво основание е станало това.

Същевременно, специалният закон, уреждащ процесните обществени отношения, а именно Законът за културното наследство, предвижда с разпоредбата на чл. 187, ал.2 специална компетентност за определянето на входните билети за музеи. Според тази разпоредба цените на входните билети в държавните и общинските музеи се определят от техния директор съгласувано с финансиращия музея орган. Тоест, компетентен да определя цени на входните билети е директорът на музея.

Тази компетентност не се променя и с разпоредбата на чл.18,ал.2 от Закона за закрила и развитие на културата, с която се предоставя на общинските съвети правото да приемат решения за финансиране на общинските културни институти от общинските бюджети, но това е нещо съвсем различно от определянето на входните билети за музеи.

Следователно, общинският съвет не разполага с компетентност да определя цени на входните билети и като е определил такива с оспорваните разпоредби на наредбата е излязъл извън предоставената му от закона компетентност. Дори и да се приеме, че общинският съвет е финансиращ музеите орган, включването на фиксиран размер на входния билет в приложение към наредбата не може да се тълкува като съгласуване по смисъла на чл.187, ал.2 от ЗКН, защото зададената отнапред цена изключва възможността на компетентния орган-директора на музея, да я определи.

С оглед на това, поради липсата на основание в закон, на което да се уредят с подзаконов нормативен акт конкретните обществени отношения и поради липсата на компетентност, оспорваната част от наредбата е нищожна и на основание чл.193 от АПК тази нищожност следва да се обяви.

Констатираната нищожност прави безпредметно произнасянето по останалите възражения в жалбата. Следва за пълнота да се отбележи, че от представените доказателства не се констатира нарушение на приложимата разпоредба на чл.26 и чл.28 от ЗНА. Оспорваните разпоредби към приложението за първи път са приети с решение № 84/2016 г., взето с протокол № 4/17.03.2016 г., когато действаща е била редакцията на чл.26 от ЗНА (Нов - ДВ, бр. 46 от 2007 г.), според която срокът за публикуване на проекта на интернет страницата на съответната институция е бил 14 дни и този срок е спазен- проектът е публикуван на 01.03.2016г. По отношение на последващите изменения последователно е бил спазван 30-дневния срок, като проектите са били публикувани ведно с мотиви и оценка на въздействието и доклад.

Поддържаното становище за нищожност поради липса на обнародване в Държавен вестник не съответства на нормативно уредените изисквания в тази насока. Позоваването на чл. 22, ал. 2, изр. 3 ЗМСМА е неоснователно, тъй като обнародване в ДВ се извършва само при предвиждане в закон, като за този случай такова не е налице. Обнародването е условие за влизане в сила на нормативните актове. Относно актовете на общинските съвети е предвидено разгласяване чрез средствата за масово осведомяване - Интернет страницата на общината или по друг подходящ начин, определен в Правилника /чл. 22 ЗМСМА/. Този текст е в съответствие с чл. 37, ал. 3 ЗНА, създаващ изискването нормативните актове да се обнародват в печата или да се разгласяват по друг подходящ начин на територията на общината. В случая разгласяването е изпълнено, а доколкото не е предвидено изрично изискване за публикуване в ДВ, то нарушение при оповестяването на наредбата не е налице. Но последното е от значение за наредбата като цяло, не и в оспорваната й част, за която се установява да е налице основание за нищожност.

При този изход на спора в полза на оспорващия следва да се присъдят сторените по делото разноски в размер на 2050 лв., от които 2000лв. договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, 40 лв. за обявяване на оспорването в ДВ и 10 лв. държавна такса. Възражение за прекомерност на разноските от страна на ответника не е направено.

Следва да се присъдят разноски и в полза на присъединилата се към оспорването страна, които според представения списък и доказателства към него са в размер на 1000лв.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на разпоредбите в Приложение № 8.2 в частта Регионален етнографски музей-Пловдив 1.Входни билети; 1.1 Туристи – 8 лв.; Регионален природонаучен музей-Пловдив 1.Вход за експозиция, 1.3. За възрастни – 8 лв.; Регионален исторически музей-Пловдив 1.Вход, 1.2. За възрастни – 4лв.;, Регионален археологически музей-Пловдив 1.Входни билети, 1.1. За български и чуждестранни граждани – 6лв. от Наредба на общински съвет Пловдив за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Пловдив, издадена с Решение № 80 по протокол № 6 от 04.03.2003г., изм. и доп. в оспорваната част с решение № 84/2016 г., взето с протокол № 4/17.03.2016 г., решение № 205/2017 г.,взето с протокол № 11/21.06.2017г. решение № 90/2022 г., взето с протокол № 6/24.03.2022г., решение № 226/2022 г., взето с протокол № 11/09.06.2022г., решение № 105/П/2023 г., взето с протокол № 8/27.04.2023г., всички на общински съвет гр.Пловдив.

Осъжда Общински съвет Пловдив да заплати на П. Т. З. сумата от 2050/две хиляди и петдесет/ лева разноски.

Осъжда Общински съвет Пловдив да заплати на Т. И. Д. сумата от 1000/хиляда/ лева разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния Административен съд на Република България.

Решението, след влизането му в сила, подлежи на обнародване по реда, по който е обнародвана наредбата и влиза в сила от деня на обнародването.