О  К  Р  Ъ  Ж  Е  Н   С  Ъ  Д   –  Х  А  С  К  О  В  О

 

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№       22.VI.2021 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                                                             Председател  :  Г. Гочев

при секретар протоколист Димитрийка Х.  и участието на прокурора  Цвета Пазаитова разгледа докладваното от председателя гражданско дело №220/2021 г. за да се произнесе взе предвид

 

Производството е по реда на Глава ХIII,чл.124 и сл. от ГПК вр. с чл.2 ал.I т.3    от ЗОДОВ

 

Обстоятелства по иска

 

Г.Б.Д., ЕГН:**********,*** офис 501, съдебен адрес  -адв.Г.З.,ХАК иска Прокуратурата на Република България на основание чл.2 ал.I т.3 предл.1 от ЗОДОВ да заплати обезщетение от 30 000 лв. неимуществени вреди,породени от повдигнато срещу нея обвинение по чл.209 ал.I вр. чл.26 ал.I от НК,по което е постановена оправдателна присъда №101/19.ХII.2018 г. по НОХД №928/2018 г. на РС-Хасково,потвърдена  с решение №55/06.VII.2020 г. по ВНОХД на Окръжен съд-Хасково,ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда 06.VII.2020 г. до окончателното изпащане на сумата.

                    Предявени са следователно обективно съединени осъдителни искове за изплащане на обезщетение по чл.2 ал.I т.3 предл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди-основен иск и акцесорна претенция за изплащане на законна лихва върху исканото обезщетение от 06.VII.2020 г. до окончателното изпащане на сумата.

За да обоснове искането ищцата твърди,че с присъда № 101/ 19.12.2018г. по нохд № 928/2018 г. по описа на Районен съд Хасково е оправдана по повдигнато й от Районна прокуратура -Хасково обвинение по чл. 209 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК. Тази присъда е влязла в сила на 06.07.2020г. след като е потвърдена с решение № 55 от 06.07.2020 по внохд № 24/2020г. на Окръжен съд Хасково.

Според Г.Д. това изпълвало фактическата обстановка относно предпоставките, визирани в чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ. Наказателното производство преминало на два пъти през първоинстанционната си фаза, след като веднъж осъдителна присъда на РС Хасково е била отменена и делото върнато за разглеждане от друг състав на същия съд. След като той е оправдал обвиняемата, при повторното разглеждане от въззивната инстанция, тази оправдателна присъда е била частично отменена и Д. е била призната за виновна отчасти по повдигнатото й обвинение. Впоследствие ВКС е отменил този съдебен акт на въззивната инстанция, върнал е делото за разглеждане от друг състав на Окръжен съд Хасково и в това второинстанционно производство ищцата е окончателно и изцяло призната за невиновна. По този начин наказателното производство е преминало два пъти не само пред първата инстанция, но също така два пъти и на въззивно ниво и веднъж е имало касационно производство пред ВКС,което отнело четири години.

През това време ищцата била постоянно под напрежение и стрес, следвало да се явява на всички съдебни заседания, без това пред ВКС и да бъде неспокойна относно постигането на обективната истина по случая, с оглед многото обрати в процеса.

Освен това тя била заплашвана след края на едно от съдебните заседания пред първа инстанция със закани за убийство от свидетеля по делото Ю.Т. по повод, на което спрямо него и в момента има висящо дело- нохд №140/ 20г. на ХРС  по чл. 144 ал. 3 от НК.

Продължителността на наказателния процес и психическото натоварване през времетраенето му способствали да се влоши здравословното състояние на Г.Д.. Тя е диагностицирана  със сериозни сърдечни болести- сърдечна недостатъчност, хипертонична болест, артериална хипертония, микроваскуларна ангина, както и съпътстващите заболявания итиреоидит на Хашимото и свръхактивен пикочен мехур. Всички тези заболявания са дали своята първоначална симптоматика по време на процеса през есента на 2019г, когато Д. е започнала да посещава различни болнични заведения,.

Извън това наказателното производство се е отразило и на психиката на Д., на нейните контакти с роднини, близки и приятели, пред които тя е чувствала неудобство и срам заради воденото срещу нея дело. Много негативно и се е отразило и обстоятелството, че е следвало да бъде регистрирана в полицията като за целта е била снимана и й са вземани пръстови отпечатъци. Нямало съмнение, че за човек с чисто съдебно минало и липса на криминални и противообществени прояви, това е едно шокиращо изживяване.

Поради описаното по-горе, без да има вина, с оглед повдигнатите й от органите на прокуратурата обвинения, Г.Д. е преживяла неимуществени вреди, които се състоят в понесените страдания от морален, психологически и физиологически характер. Тези вредни последици не можели да бъдат възмездени напълно и щели съпътстват Д. до края на живота й.Все пак с претендираното обезщетение би могло, макар и по един несъвършен начин, Д. да бъде компенсирана за преживените от нея неприятни моменти в живота , свързани с наказателното производство, водено срещу нея.

          Прокуратурата на Република България оспорва исковата претенция за неимуществени вреди като недоказана по основание и размер. В тежест на ищцата било да докаже търпените вреди, техния размер и връзката им с воденото наказателно производство,но от същата не били ангажирани доказателства за датата на влизане в сила на оправдателния съдебен акт.Същевременно се извежда,че Прокуратурата не е пасивно легитимирана да носи отговорност за действията на трети лица спрямо ищцата, особено противоправни такива.Поради това не следва да отговаря за поведението на лицето Ю.Т..

Отвнетникът сочи,че от представените доказателства към исковата молба не можело да се направи извод за причинно-следствена връзка между здравословните проблеми на ищцата и воденото наказателно производство, доколкото заболяванията на ищцата могат да възникнат и в резултат на множество други различни фактори.

Ответникът оспорва исковата претенция за неимуществени вреди и по размер.Предявената такава от 30 000 лв. била прекомерна и несъответстваща на принципа на справедливостта, заложен в чл.52 от ЗЗД. Спрямо ищцата е било повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление и с оглед на това срокът за провеждане на разследването не се явявал неразумен. Още повече, че от изложеното в исковата молба се очертавало твърдението, че преимуществено този срок е текъл в съдебната фаза на процеса.Доколкото в тази фаза Прокуратурата е само страна, нейната продължителност се определяла от действията на ръководно-решаващия орган-Съда, и поведението на останалите участници в процеса. Също така не се твърди взета мярка за неотклонение, нито друга мярка за процесуална принуда.

Претендираното обезщетение за неимуществени вреди не било съобразено с икономическия стандарт в страната и е в разрез с принципа на обезвреда по смисъла на ЗОДОВ в конкретния случай.

В съдебно заседание страните поддържат доводите,възраженията и исканията си.

Обстоятелства по делото

 

          Досъдебно производство №159/2016 г. на РДМВР-Хасково  е образувано с постановление на Районна прокуратура-Хасково на 07.Х.2016 г. срещу неизвестен извършител по повод жалба от Ю.Х.Т. от с.Лимец,област Кърджали против ищцата за предадени  от него на нея суми от 6000 лева веднъж и 5500 лева и 260 евро още веднъж за лечение на трето лице-адвокат,с убеждението,че действително сумите отиват по предназначение.

          С постановление от 04.Х.2017 г. на разследващ полицай Г.Б.Д. е привлечена като обвиняема по делото за извършено престъпление по чл.209 ал.I вр. с чл.26 ал.I от НК за това,че през периода февруари-септември 2014 г. включително в с.Книжовник, Хасковска област и в гр.Хасково при условията на продължавано престъпление,с цел да набави за себе си имотна облага възбудила и поддържала заблуждение у Ю.Х.Т. от с.Книжовник, Хасковска област относно основанието за получаване от нейна страна на парична сума от 12 25  лева и 260 евро/508.51 лева/-а именно извършване на правна услуга от З.Н.П.от гр.Кърджали, адвокат от АК-Кърджали,     както и за неговото лечение в Република Турция и Израел,и с това му причинила имотна вреда общо в размер на 12 758.51 лева.Спрямо ищцата е взета мярка за неотклонение „Подписка“.

          Същата е разпитана като обвиняем на 04.Х.2017 г.На 05.Х.2017 г. е обективирано заключително мнение на разследващия полицай за предаване на съд на ищцата.

          Районна прокуратура Хасково внася обвинителен акт в Районен съд-Хасково против Г.Д. на 04.ХII.2017 г. с предмет обсъденото по-горе обвинение,като с разпореждане от 05.ХII.2017 г. съдът насрочва образуваното НОХД№1458/2017 г. за съдебно заседание на 11.I.2018 г.В хода производството на проведени още три заседания,като с присъда №31/15.III.2018 г. Г.Д. е призната за виновна по повдигнатото обвинение и е осъдена на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца и на основание чл.66 от НК отлага изпълнението на това наказание за изпитателен срок от три години.

          По жалба на ищцата против горната присъда е образувано на 11.IV.2018 г. ВНОХД №192/2018 г. по описа на Окръжен съд-Хасково,насрочено за 29.V.2018 г.В това заседание производството се решава,като с решение №69/25.VI.2018 г. постановената присъда се отменя и делото се връща на РС-.Хасково ново разглеждане от друг състав.

          С разпореждане №920/03.VII.2018 г. на РС-Хасково върнатото производство е образувано като НОХД №928/2018 г. По делото са проведени пет заседания,като на последното-19.ХII.2018 г. е постановена присъда №101/19.ХII.2018 г. с която РС-Хасково оправдава Г.Д. по повдигнатото обвинение.

          По протест на прокуратурата против така постановената присъда пред ОС-Хасково на 06.II.2019 г. е образувано НОХД №105/2019 г.,производството по което е проведено в три заседания,като с присъда №25/14.V.2019 г. признава Г.Д. за виновна  в това,че през периода февруари-септември 2014 г. включително в с.Книжовник, Хасковска област и в гр.Хасково при условията на продължавано престъпление,с цел да набави за себе си имотна облага възбудила и поддържала заблуждение у Ю.Х.Т. от с.Книжовник, Хасковска област относно основанието за получаване от нейна страна на парична сума от 7 250 лева и 260 евро -а именно извършване на правна услуга от З.Н.П.от гр.Кърджали, адвокат от АК-Кърджали,     както и за неговото лечение в Република Турция и Израел,и с това му причинила имотна вреда общо в размер на 7 758.51 лева,като й налага наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца на основание чл.209 ал.I вр. с чл.26 ал.I от НК и я оправдава за извършване на престъплението в гр.Хасково и за сумата от 5 000 лева.,като на основание чл.66 от НК отлага изпълнението на така определеното наказание за изпитателен срок от три години.

          По касационна жалба на Г. Д. е образувано наказателно дело №883/2019 г. на ВКС,с проведено едно заседание на 15.ХI.2019 г. С решение №219/16.I.2020 г. съдът отменя присъда №25/14.V.2019 г. по НОХД №105/2019 г. и връща делото за ново разглеждане от въззивния съд.

          След връщането на производството от касационият съд е образувано НОХД №24/2020 г. по описа на ОС-Хасково,проведено в пет заседания и завършило с решение №55/06.VII.2020 г. с което потвърждава присъда №101/19.ХII.2018 г. постановена по НОХД №928/2018 г. на Районен съд-Хасково.

          Ищцата е представила епикриза от Клиника по кардиология, Болница Лозенец от която е видно,че е постъпила за лечение на 05.ХI.2019 г. и е изписана на 07.ХI.2019 г. с поставена окончателна диагноза „Микроваскуларна ангина.Артериална хипотертония II степен“ и придружаващи заболявания „Тиреодит на Хашимото. Свръхактивен пикочен мехур“. Постъпила поради гръден дискомфорт,лек задух при физически усилия и емоционално пренапрежение.

Преставена е и епикриза на Клиника по кардиология при МИМВР,от която е видно,че Д. е постъпила на 09.IХ.2019 и е изписана на 12.IХ.2019 г. с диагноза „Изострена хронична сърдечна недостатъчност“.Постъпила по повод задух и лесна уморяемост,от около две години,усилени през последните месеци преди приема.

Видно от етапна епикриза от 25.II.2021 г.  на д-р И.М.,Г.Д. ,същата има дългогодишна артериална хипертония,като от  септември 2019 г. е установена хронична застойна сърдечна недостатъчност.

Пред настоящия съд се разпитаха двама свидетели по искане на ищцата.Д.М.Х. изведе,че Д. работела при нея в гражданско сдружение,като участвала в организиране на дейността му,контактувала с много хора по този повод,обикаляла България. Д. била в кондиция,усмихната.Към 2016 г. ищцата споделила на свиетелката,че е била притеснена поради наличие на наказателно дело против нея,като малко по-късно и обяснила за характера на производството.Действително Х. възприела Д. като притеснена,не била така пълноценна в работата си,затворила се в себе си,променила се коренно.Имала и конфликт с дъщеря си.Воденото против нея дело според свидетелката се отразило психически негативно на ищцата. Преди 2019 г. Д. не се била оплаквала от сърдечни проблеми,но се наложило свидетелката да я води на преглед във ВМА,а в последствие ищцата сама постъпила за лечение  в МБАЛ Лозенец. Според Х. сърдечните проблеми на Д. били в следствие на неприятностите по делото,а и от възрастта.Ищцата даже не успяла да се зарадва на постановения краен резултат по воденото против нея дело в нейна полза.

          Свидетелката С.С.К. посочи,че имала бизнес свързан с хора с увреждания,като имали много изяви.На една от тези изяви през 2018 г. се запознали с Д.,която активно вземала участие в дейността.Ищцата била жизнерадостен,активен,общителен човек,но от известен момент започнала да се променя.Д. обяснила на К. за воденото неприятно дело против нея.Започнала да си променя настроението,което свидетелката свързва с дните преди насрочените заседания по това дело.Заявила,че с такова петно не можела да живее,тежко изживявало наказателното производство.Според К. на едно заседанията по делото получила микроинфаркт.Преди и след всяко заседание състоянието на Д. се влошавало.К. придружила ищцата до МВР болница и след това до правителствена болница.К. посочи,че може и Д. преди това да си е имала сърдечни проблеми,но определено се обострили по повод на воденото протин нея дело.Ищцата не могла да влезе поради напрежение в заседанието пред ВКС на РБ,като пред залата избухнала в плач.Сега плачела безпричинно,изпадала в кризи,още изпитвала негативни емоции,въпреки оправдателната присъда.Това производство станало повод и за влошаване на отношенията с дъщеря й.

 

Правни съображения

 

          Предявеният осъдителен иск с правно основание чл.2 ал.I т.3 от ЗОДОВ от Г.Д. против Прокуратурата на Република България е доказан по основанието си.Безспорно се установи в хода на проведения процес,че същата е била обект на наказателно преследване и е оправдана по така повдигнатите обвинения с влязъл в сила съдебен акт.Така е изпълнена хипотезата на чл.2 ал.I т.3 от ЗОДОВ,което предпоставя овъзмездяване на претърпените от нея неимуществени вреди,пряка последица от воденото наказателно дело.Трябва следователно да се очертае техния обхват ,за да могат същите да бъдат обезщетени в режима на чл.52 от ЗЗД.

          Съобразно обсъдените по-горе обстоятелства Г.Д. е била обвинена за извършване на престъпление по  чл.209 ал.I вр. с чл.26 ал.I от НК.Санкционната част на нормата извежда наказание от една до шест години лишаване от свобода,което се обхваща от легалното определение за тежко престъпление по чл.93 т.7 от НК. Следователно по време на воденото наказателно дело същата е имала неприятни изживявания,породени от тежестта на предвиденото наказание и очакваното му изтърпяване.Делото е протекло за повече от три години в двете си фази-досъдебна и съдебна,което според съда не съставлява съществено забавяне на наказателния процес и предвид осъществените процесуални действия на страните,обжалвания и протести.Д. в рамките на същото е развила правото си на защита в пълнота.Може да се изведе,че то е приключило съобразно фактическата и правна сложност в разумен срок.

Общо в хода на развитието му са проведени деветнадесет съдебни заседания на съдебната фаза на процеса на районен,окръжен и Върховен съд,а на досъдебната фаза-Д. е разпитана веднъж и е предявено обвинение за процесното престъпление.Видно от свидетелските показания преди и след всяко заседание Д. обостряла негативните си емоции,променяла си настроението, състоянието й се влошавало.

Следва да се посочи,че ищцата е изпитвала притеснения още от 2016 г.,когато е образувано процесното наказателно производство,макар и същата да е привлечена като обвиняема на 04.Х.2017 г.,близо година след началото на делото.

По делото са представени документи относно проведени лечения на Д. в МВР болница и правителствена болница относно усложнени сърдечни проблеми през септември 2019 г.Видно от етапна епикриза от 25.II.2021 г.  на д-р И.М.,Г.Д. е имала дългогодишна артериална хипертония,като от  септември 2019 г. е установена хронична застойна сърдечна недостатъчност.

Поради това може да се приеме,че наказателното производство,водено спрямо ищцата,е довело до катализиране на наличните й и преди образуването му здравословни  проблеми от хипертоничен и кардиологичен характер. В тази насока са и показанията на двете свидетелки.Въпросното обостряне на здравословното състояние на Д.-септември 2019 г. съвпада с образуваното касационно производство пред ВКС на РБ по воденото против нея наказателно дело като последна инстанция и свързаните с това очаквания от страна на Д..Очевидно утежненото й състояние намира израз и в обстоятелството,че същата не е могла да присъства на съдебното заседание пред ВКС на РБ въпреки желанието си,поради настъпил емоционален срив и изпадане в плач пред самата съдебна зала,описани от свид.С.К..Ето защо съдът приема,че усложненото здравословно състояние на Д.,описано в представените епикризи,обсъдени по-горе,е функция и на воденото против нея наказателно производство.Не може обаче да се сподели тезата на ищцата,че въпросните заболявания са провокирани само от наказателното дело.Не в тази насока са и доказателствата.

В хода на настоящото производство се извежда и че Д. е повлияна като цяло негативно от воденото против нея наказателно дело.Съобразно изложеното от двете свидетелки преди същото ищцата е била дейна,жизнерадостна,активна,а по време на наказателния процес и след него станала затворена,притеснена,не била пълноценна,тежко преживявала случващото се,изпадала в кризи,изпитвала срам.Заради това дело тя влошила отношенията с дъщиря си.Въпреки постановената оправдателна присъда това й състояние не се променило съществено.

При определяне размера на неимуществените вреди следва да се съобрази и обстоятелството,че спрямо Д. е взета най-леката мярка за неотклонение „Подписка“,която на практика няма осезаеми измерения,за разлика от „Задържане под стража“ или „Домашен арест“,които сериозно интервенират в правната сфера на обвиняемия,или пък „Парична гаранция“,която създава имуществени неудобства.

Следва да се има предвид и че безспорно при всяко повдигнато обвинение и водено наказателно производство очакванията на обвиняемия,респ. подсъдимия са винаги неприятни и негативни с оглед възможната значителна интервенция в начина му на живот при осъдителна присъда.В случая обаче тази „заплаха“ не е толкова интензивна,тъй-като очакваната осъдителна присъда от страна на ищцата е била обосновано предполагаема с налагане на наказание при условията на чл.66 от НК,а не ефективно такова с оглед личните данни на Д.,обстоятелството,че не е била осъждана.При твърде вероятното налагане на ефективно изтърпяване на наказанието  безспорно е,че негативните преживявания на подсъдимия са значително по засилени,от колкото при очаквано наказание с отложено ефективно изтърпяване с изпитателен срок.

При определяне на обезщетението не следва да се взема предвид твърдяното от ищцата закана с убийство от свидетеля по наказателното дело Ю.Т..От една страна по делото не се събраха доказателства за това,от друга действията на това лице не могат да се вменят в причинната връзка на обезщетенията по ЗОДОВ,дължими на ищцата.

По делото е безспорно установено и доказано, че е осъществен фактическия състав на чл.2 ал.I т.3 от ЗОДОВ.

Налице е обвинение в извършването на престъпление, по което обвинение ищецът е оправдан. Съгласно закона и доколкото държавата носи отговорност чрез съответните си органи обезщетяването на неимуществените вреди следва да бъде извършено от органите, от чиито действия са произтекли вредите. Ангажирането на отговорността на ответника Прокуратурата на Република България следователно е основателно. Тази отговорност възниква не по повод на извършени от ответната страна в производството незаконосъобразни действия и възникнали по повод на тях между страните в производството отношения, а по силата за законова разпоредба. Същата урежда отговорност на държавата за причинени от нейни органи вреди, поради което има гаранционно обезщетителен характер. Затова предпоставките за възникването й са уредени в закона като същите не може да се допълват с други такива, за да бъде обосновано наличието или липсата й. Всички предпоставки за възникването на задължението за обезщетяване на причинените вреди по силата на чл.2 ал.I т.3 от ЗОДОВ имат обективен характер, и не е предвидено като предпоставка за активирането на това законово правило виновно поведение на длъжностните лица от прокуратурата. Поразди това тази обективна отговорност се носи винаги, когато са налице посочените в хиротезата на нормата предпоставки. Това е така тъй като с окончателен акт е установено, че предприетите срещу лицето действия са били неоснователни. Без значение за тази отговорност е това дали на определен етап от производството действията на прокуратурата са били законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този момент доказателства или дали при извършването им са спазени всички предвидени процесуални правила. Ирелевантно е и какво е било вътрешното убеждение на длъжностните лица, извършили съответното действие или дали същите са действали правомерно. Тези обстоятелства не са предвидени от закона като част от фактическия състав на чл.2 ал.I т.3 от ЗОДОВ  за разлика от предвидените в чл.5 от ЗОДОВ  основания за отпадане или намаляване на отговорността.

Възникването на отговорността по чл.2 ал.I т.3 от ЗОДОВ   е поставено единствено в зависимост от крайния резултат, с който е приключило производството, а в случая той е оправдаване на лицето по повдигнатото му обвинение. Законът не е предвидил като изискване за възникване на отговорността освен оправдаването и самото обвинение да е било незаконосъобразно при повдигането му. Затова и отговорността е налице дори и от страна на ответника да са спазени всички законови изисквания и повдигнатото обвинение да е отговаряло на събраните до този момент доказателства и на вътрешното убеждение на съответния прокурор.Тази специално установена от закона гаранционна отговорност за вреди от непозволено увреждане възниква при наличието на посочените в законовата разпоредба предпоставки и съществуването й не зависи и не може да бъде поставяно в зависимост от други такива, които не са предвидени в нормата. За възникване на отговорността е необходимо  повдигане на обвинение на лице за извършване на престъпление и  наказателното производство по това обвинение да е приключило като лицето е оправдано .

Тази отговорност функция от задължението на прокуратурата да повдига и поддържа в съда обосновани обвинения, както и от задължението й да доказва и установява пред съда виновността на привлечените към наказателна отговорност лица. Именно неизпълнението на това задължение независимо по какви причини е осъществено е основание за активиране на хипотезата на чл.2 ал.I т.3 то ЗОДОВ.   Прокуратурата не може да се освободи от отговорност по реда на ЗОДОВ, установявайки, че нейните служители са действали добросъвестно. Крайният акт, с който се определя законосъобразността или не на обвинението е влязлата в сила оправдателна присъда. Именно с нея се констатира незаконосъобразността на обвинението. Субективното отношение на служителите на прокуратурата към извършените от тях действия е от значение за приложението на нормата по чл.9 ал.II от ЗОДОВ,но не и за отговорността по чл. 2, ал. I, т. 3, пр. 1 от закона.

Законът предвижда отговорността за държавата за вреди причинени от действията на нейните органи, което означава, че между двете трябва да съществува причинно следствена връзка, а това следва и от разпоредбата на чл.51 ал.I от ЗЗД .

Същевременно не е въведено предположение за съществуването на такава връзка, поради което по силата на чл.154 ал.I от ГПК  тази причинна връзка трябва да бъде доказана от ищеца.

Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.2 от ЗОДОВ за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността; накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Целта на обезщетението е не да поправи вредите, а да възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие на пострадалото лице. В тази връзка нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което в последствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване като в тази именно връзка е и възприетото в съдебната практика разбиране, че при установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от формалните, външни доказателства.

По-горе съдът подробно обсъди и изведе параметрите на пряко причинените от воденото против ищцата наказателно производство неимуществени вреди.

Конкретното измерение на водещия принцип на справедливостта меродавен при извеждане величината на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 от ЗЗД по настоящото дело е 12 000 лева. Съгласно ППВС № 4/64 г. за обобщаване практиката за определяне на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане справедливостта  по чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Обезщетението трябва да е съразмерно с вредите и да отговаря както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост. Обезщетението трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им вреди, така, че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките-по-ниско.

 В настоящия случай за установяване на действителния размер на неимуществените вреди съдът отчита претърпените от ищцата морални страдания от несправедливото обвинение, продължителността на наказателното производство, личностните качества на ищеца, общественото му положение и отражението на образуваното срещу него наказателно производство в бита.

Определеният размер от 12 000 лв., според съда е достатъчен за да възмезди претърпените от ищеца притеснения в личния и професионалния му живот, както и да компенсира претърпените през периода от привличането на Д. като обвиняема до влизането в сила на опрадвателната присъда отрицателни емоции, преживяно напрежение, нервност и тревожност, които е следвало да превъзмогва.

Съобразно изложеното и на основание чл.4 от ЗОДОВ вр. с  чл.52 от ЗЗД адекватното и справедливо обезщетение на претърпените от страна на ищцата преки и непосредствени  неимуществени вреди от воденото спрямо нея наказателно производство по които обвинения е изцяло оправдана следва да намери остойностен израз в сумата от 12 000 лв. Тези размери  на обезщетение на неимуществените вреди са адекватни на действително преживените от ищеца отрицателни емоции, и са обективен израз и конкретно проявление на справедливостта спрямо процесния случай.

Поради това Прокуратурата на Република България следва да бъде осъдена да заплати на ищцата сумата в размер на 12 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.VII.2020 г. датата на влизане на решение №55/06.VII.2020 г. постановено по ВНОХД №24/2020 г. на Окръжен съд-Хасково,до окончателното изплащане на сумата,като предявеният иск в останалата му част до пълния предявен размер от 30 000 лева следва да се отхвърли като неоснователен.

Не се отправят искания за разноски.

 

Водим от изложеното и на основание чл.2 ал.I т.3 от ЗОДОВ вр. с чл.52  и чл.86 от ЗЗД Окръжен съд-Хасково

 

 

Р  Е  Ш  И

 

 

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Г.Б.Д., ЕГН:**********,*** офис 501, съдебен адрес  -адв.Г.З.,*** сумата от 12 000-дванадесет хиляди лева обезщетение за претърпените неимуществени вреди,причинени от повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл.209 ал.I вр. чл.26 ал.I от НК,по което е оправдана с присъда №101/19.ХII.2018 г. по НОХД №928/2018 г. на Районен съд-Хасково,потвърдена  с решение №55/06.VII.2020 г. по ВНОХД №24/2020 г. на Окръжен съд-Хасково,ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда 06.VII.2020 г. до окончателното изпащане на сумата,като

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от Г.Б.Д., ЕГН:**********,*** офис 501, съдебен адрес  -адв.Г.З.,*** против Прокуратурата на Република България иск за частта на горницата над присъдената сума от 12 000 лева до пълния предявен размер от 30 000 лева.

РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжавване в двуседмичен срок от съобщаването му пред Апелативен съд-Пловдив

 

 

 

 

Съдия