№ 381
гр. Пловдив, 13.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно частно
гражданско дело № 20235300500167 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано е по въззивна частна жалба на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София,
сграда 6, чрез пълномощник адв. Ц., САК, против Разпореждане от 17.03.2022 г.,
постановено по ч. гр. д. № 1952 по описа на Районен съд Пловдив за 2022г., инкорпорирано
в Заповед № 1676 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 07.03.2022 г.,
с което се отхвърля заявление за издаване на заповед за изпълнение, в частта, с която се
иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против М. Т. Д. за сумата от общо
502,36 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на услугите по Договор за мобилни
услуги № ********* от 20.02.2014 г., изменен с Допълнително споразумение № *********;
Договор за мобилни услуги № ********* от 20.02.2014 г., изменен с Допълнително
споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от 18.09.2018 г.;
Договор за мобилни услуги № ********* от 30.08.2017 г., Допълнително споразумение №
*********, както и съдебно-деловодни разноски до пълния претендиран размер.
В частната жалба се излагат подробни съображения, че обжалваното разпореждане е
неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с нормите на материалния
закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, както и
необоснованост. Иска се да бъде отменено разпореждането в частта, в която е отхвърлено
заявлението, за сумата от 502,36 лева - представляваща неустойки за предсрочно
прекратяване на договори за предоставяне на мобилни услуги, от които по Договор за
мобилни услуги № ********* от 20.02.2014 г., изменен с Допълнително споразумение №
*********, сумата от 233,81 лв.; по Договор за мобилни услуги № ********* от 20.02.2014
г., изменен с Допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани
услуги от 18.09.2018г. сумата от 153,42 лв.; по Договор за мобилни услуги № ********* от
1
30.08.2017 г., Допълнително споразумение № *********, сумата от 115,13 лв., като се
разпореди издаване на исканата със заявлението заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от
ГПК срещу длъжника М. Т. Д., както и за съответната част от сторените пред РС в
заповедното производство съдебно-деловодни разноски, за разликата над уважения до
претендирания размер.
Излагат се твърдения, че няма основание да се счита, че вземанията за неустойки
произтичат от неравноправни клаузи, сключени с потребителя. Сочи се, че неустойката,
начислена за неизпълнение на всеки един от процесните договори, е формирана от два
компонента – стойността на три стандартни месечни абонаментни такси без ДДС и част от
стойността на отстъпката за предоставено на потребителя устройство, съответстваща на
оставащия срок до края на съответния договор за мобилни услуги, като счита, че начина на
формиране не противоречи на морала и добрите нрави и не следва да се приеме за
неравноправна. Твърди се, че още при сключване на договора страните са договорили
механизма, по който се определя задължението за неустойка, с краен предел и фиксиран
срок, като доставчикът на услуги не получава в пълен размер престацията, която би получил
при законосъобразно развитие на облигационното правоотношение, а единствено това, от
което е бил лишен в следствие на виновното неизпълнение. Изложени са мотивирани
възражения срещу изводите на районния съд за неравноправност на клаузата, поради това,
че не противоречи на добрите нрави и общоприетите житейски норми на добросъвестност,
уговорена е с цел да обезпечи изпълнението на едно задължение и да определи размера на
вредите за неизпълнението му, налице е индивидуално уговорена клауза, която не води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя в ущърб на потребителя, клаузата е формулирана по ясен и разбираем начин.
На последно място счита, че разпореждането е постановено в противоречие с практиката на
съдилищата, за което сочи незадължителна съдебна практика.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на
страните, съдът намира за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирана страна, при спазване на срока по чл. 275 ГПК,
във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК, доколкото липсват данни да е било връчено надлежно
разпореждането, с което е отказано издаване на заповед за изпълнение в частта на
претендираната неустойка, поради което и процесуално допустима.
Производството пред РС – Пловдив е образувано по заявление от 10.02.2022 г. на
ПРС, на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, чрез адв. З. Ц., за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в общ размер на 1473,82 лева, включващ вземания,
индивидуализирани по пет посочени фактури, издадени въз основа на три договора за
предоставяне на мобилни услуги и договори за лизинг. В обстоятелствената част на
заявлението и в уточняваща молба е уточнено, че с Договор за мобилни услуги № *********
от 20.02.2014 г. и приложенията към него на клиента са предоставени мобилни услуги -
мобилен телефонен номер ............................... , със стандартна месечна абонаментна такса
10,99 с ДДС и мобилен телефонен апарат Samsung Galaxy Core Dual Blue, а съгласно
2
приложението към договора мобилен телефонен номер **********, със стандартна месечна
абонаментна такса 10,99 с ДДС и мобилен телефонен апарат Samsung Galaxy Core. Съгласно
допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от
18.09.2018г., за мобилен номер ********** е уговорен нов абонаментен план, със стандартна
месечна абонаментна такса 30,99 с ДДС и 25,82 лв. без ДДС, както и е предоставено
мобилно устройство мобилен телефонен апарат Huawei Mate 10 Lite Dual Black, уредено
между страните с друг договор за лизинг от същата дата, съгласно който общата цена на
лизинговата вещ е 381,57 лв. с ДДС, платима на двадесет и три месечни вноски. С
Допълнително споразумение № ********* от 2907.2019 г. към Договор за мобилни услуги
№ ********* от 30.08.2017 г., с който се предоставя мобилен номер ............................ е
уговорен нов абонаментен план, със стандартна месечна абонаментна такса 21,99 с ДДС и
18,32 лв. без ДДС, като за срока на договора е предвидена промоционална месечна
абонаментна такса в размер на 17,99 лв. с ДДС, или 14,99 лв. без ДДС, както и е
предоставено мобилно устройство мобилен телефонен апарат Huawei Y6 Dual Blue, уредено
между страните с друг договор за лизинг от същата дата, съгласно който общата цена на
лизинговата вещ е 358,57 лв. с ДДС, платима на двадесет и три месечни вноски.
С Допълнително споразумение № ********* от 01.08.2019 г. към Договор за мобилни
услуги № ********* от 20.02.2014 г., с който се предоставя мобилен номер
............................... е уговорен нов абонаментен план, със стандартна месечна абонаментна
такса 33,99 с ДДС и 28,32 лв. без ДДС, като за срока на договора е предвидена
промоционална месечна абонаментна такса в размер на 29,99 лв. с ДДС, или 24,99 лв. без
ДДС, както и е предоставено мобилно устройство мобилен телефонен апарат Samsung
Galaxy А50 128GB Dual Black, уредено между страните с друг договор за лизинг от същата
дата, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 505,77 лв. с ДДС, платима на
двадесет и три месечни вноски.
Претендират се сумата от 502,36 лева - представляваща неустойки за предсрочно
прекратяване на договори за предоставяне на мобилни услуги, от които по Договор за
мобилни услуги № ********* от 20.02.2014 г., изменен с Допълнително споразумение №
*********, сумата от 233,81 лв.; по Договор за мобилни услуги № ********* от 20.02.2014
г., изменен с Допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани
услуги от 18.09.2018г. сумата от 153,42 лв.; по Договор за мобилни услуги № ********* от
30.08.2017 г., Допълнително споразумение № *********, сумата от 115,13 лв., като е
посочено, че сумите обезщетяват вредите от разваляне на договорите, но не е посочено как
са изчислени, като сбор от какви компоненти и с какъв размер.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението в частта за
сумата от 591,96 лева неустойки за неизпълнение и предсрочно прекратяване на договорите
по вина на абоната, тъй като съответните клауза в договора са неравноправни по смисъла на
чл. 143 от Закона за защита на потребителите или има вероятност за това. Други мотиви не
са изложени, като сумата е формирана от всички посочени неустойки в допълнителна молба
на заявителя от 02.03.2022 г., в която е включен и договор, извън посочените в заявлението.
3
Настоящият състав на съда, след като се запозна с материалите по приложеното
заповедно производство, съобрази доводите на жалбоподателя и прецени правилността на
обжалваното разпореждане, намира частната жалба за неоснователна по следните
съображения:
Длъжникът в заповедното производство е потребител по см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП
и съдът е задължен преди да издаде заповедта служебно да извърши проверка на основание
чл. 411, ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3, пр. 2 от ГПК, както за съответствие на искането със закона и
добрите нрави, така и относно наличието на неравноправни клаузи в договора, по смисъла
на ЗЗП. Дали клаузата е уговорена индивидуално съдът в заповедното производство не
може да провери, а доколкото основанията за прекратяване на договора са посочени в общи
условия, то е налице обоснована вероятност клаузите да не са индивидуално уговаряни.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключван с
потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, а законът задължава заповедния съд да откаже
издаване на заповед за изпълнение и при наличие на обоснована вероятност искането да се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.
В разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП е предвидено, че клаузите на договорите,
предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин. В
решенията по дела на СЕС – С-26/13 с С-96/14, Van Hove, се приема, че „изискването
договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем език, следва да се схваща като
налагащо и задължение в договора да е прозрачно изложен точния механизъм, за който се
отнася съответната клауза, както и евентуално отношението между този механизъм и
механизма, предвиден в други клаузи, така че потребителят да може да предвиди въз основа
на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици“. Това е
принцип в общностното потребителско право, който следва да бъде спазван и прилаган,
залегнал и в националното законодателство, не само в цитираната по-горе норма на ЗЗП, а и
в предходните разпоредби, съдържащи примерно изброяване на видове неравноправни
клаузи в потребителското право, доколкото при неясно и двусмислено формулиране на
задълженията на потребителя същият остава в невъзможност да прецени икономическите
последици от сключения договор – чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗПК, респективно финансовата
тежест, която поема при допускане на неизпълнение.
С оглед данните по делото настоящият състав на съда също намира, че в конкретния
случай съществува обоснована вероятност претендираното вземане за неустойка, да се
основава на неравноправна клауза в договора, сключен с потребителя. Относно неустойката
за предсрочно прекратяване на договорите, претендирана в заявлението в общ размер от
502,36 лв., съдът намира, независимо от уговорения максимален размер на същата до размер
на трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, че начина, по който се формира,
остава неясен за потребителя. В процесните договор се съдържа информация относно
стандартен месечен абонамент, посочени са месечни абонаментни такси с отстъпки, но
4
неясно остава как е формиран размера на неустойката, както и каква част от общо
претендираната сума представлява стойността на отстъпките и как е определена съответната
част на разликата между стандартната цена на устройството, съгласно действащата ценова
листа на доставчика, и заплатената от потребителя при предоставянето му, съответстваща на
оставащия срок на договора. В частната жалба не е възпроизведен точно и изцяло посочения
в договор механизъм за формиране на размера на неустойката, като в същият е уговорено,
че освен всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на
уговорения срок на договора, до посочения максимален размер, се прибавят и част от
стойност на отстъпките по абонаментни планове, съответстваща на оставащата част от
договора, част от разлика между стандартна цена на устройство по този или друг, изтекъл
договор, към конкретен момент, по ценова листа, действала към този момент, която цена,
както е посочено от заявителя, е уговорена в друг договор за лизинг. Поради това
настоящият състав приема, че не е ясно формулиран за потребителя и неясен остава и за
съда начина на формиране на неустойката по всеки един от посочените компоненти,
съгласно разписаното в договора.
Горното прави невъзможно за потребителя да прецени икономическата тежест при
поемане на задължението, с оглед начина на формулирането на дължимата неустойка,
поради което и изводите на заповедния съд за наличие на обоснована вероятност клаузата за
определяне на неустойка при предсрочно прекратяване на договора за предоставяне на
мобилни услуги да е неравноправна е правилен.
Ето защо следва да бъде потвърдено разпореждането на РС Пловдив, инкорпорирано
в Заповед № 1676 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 07.03.2022 г.,
постановено по ч. гр. д. № 1952 по описа на Районен съд Пловдив за 2022г., в обжалваната
част.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 07.03.2022 г. постановено по ч. гр. д. № 1952 по
описа на Районен съд Пловдив за 2022г., ХII гр. с., инкорпорирано в Заповед № 1676 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 07.03.2022 г., с което е отхвърлено
заявление от 10.02.2022 г., за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на „Йеттел
България“ ЕАД /с предишно наименование„Теленор България” ЕАД/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 6,
чрез пълномощника адв. Ц., против М. Т. Д. с ЕГН: ********** и адрес: с. .................., ул.
„....................., общ. ...................., обл. Пловдив, за сумата в общ размер на 502,36 лв.,
представляваща задължения за неустойки за предсрочно прекратяване на следните
договори: Договор за мобилни услуги № ********* от 20.02.2014 г., изменен с
Допълнително споразумение № *********; Договор за мобилни услуги № ********* от
20.02.2014 г., изменен с Допълнително споразумение № ********* към договор за
5
мобилни/фиксирани услуги от 18.09.2018 г.; Договор за мобилни услуги № ********* от
30.08.2017 г., Допълнително споразумение № *********.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6