Р Е Ш
Е Н И Е
№
317
гр.
Враца, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВРАЦА, втори състав, в публично заседание на 19.09.2022 г.
/деветнадесети септември, две хиляди двадесет и втора година/, в състав:
АДМ.СЪДИЯ:
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря
Даниела МОНОВА, без участието на прокурор, като разгледа докладваното от съдия
ГЕОРГИЕВ адм. дело № 398 по описа на
Адм. Съд - Враца за 2022г., и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 118, ал.1 вр. ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по ЖАЛБА на М.Т.Й. ***, против Решение № 1012-06-124-5 от 02.06.2022г. на Директора на ТП на НОИ-Враца, с което е оставена без уважение негова жалба против Разпореждане № *********** /22.02.2022г. издадено от Ръководител на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Враца, с което е отказано да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на М.Й..
В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно - незаконо-съобразно, необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, в противоречие с материално-правните разпоредби на КСО, на НПОС /Наредба за пенсиите и осигурителния стаж/, както и при несъответствие с целите на закона, респ. КСО и НПОС, за което се излагат съображения. Иска се отмяна на решението и връщане на преписката на административния орган с указания за уважаването на искането му за пенсиониране при условията на втора категория труд с даване на задължителни указания по тълкуването и прилагането на КСО, НПОС и ПКТП /Правилник за категоризирането на труда при пенсиониране/.
Пред съда жалбоподателя лично и чрез пълномощник * В.Л. **, както и в писмена защита от пълномощника, поддържа жалбата. Излагат се допълнителни съображения и се иска отмяна на решението и връщане на преписката на адм. орган. Претендират се разноски.
Ответникът - Директора на
ТП на НОИ – Враца, в Писмена защита, чрез процесуален представител - * Ц.Ц.,
изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата. Излагат се
доводи, че Решение № 1012-06-124-5 от 02.06.2022г. на Директора на ТП на
НОИ-Враца и Разпореждане № ***********/22.02.2022г. издадено от Ръководител на
„ПО“ при ТП на НОИ-Враца, с което е отказано да бъде отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на М.Й., са законосъобразни и издадени при точно
прилагане на материално-правните разпоредби на закона. Иска отхвърляне
на жалбата. Претендират се разноски.
Не се явява представител на ответника пред съда.
По делото са приети
представените с административната преписка писмени доказателства, като по
искане на жалбоподателя са допуснати и разпитани двама свидетели.
Административният съд, като се запозна с доводите на
страните и писмените доказателствата в административната преписка, прецени
гласните доказателства и след служебна проверка на оспореното решение съобразно
разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбоподателят М.Т.Й. *** и е роден на *** г. В ТП на НОИ
Враца подал чрез пълномощник Заявление вх. № 2113-06-1613/29.11.2021г. за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /на лист 24-26 от
делото/, с приложени: Пълномощно /л.27/, Трудова книжка /л.28-29/, Военна
книжка /л.30-31/ и УП 3 /л.50/. Служебно
от ответника по повод заявлението е приложен Опис на осигурен стаж /л.32-33/. С
писмо с изх. номер от 10.12.2021г. на Началник Отдел „Пенсии“ при ТД на НОИ
Враца /л.34/ жалбоподателя е уведомен да представи Удостоверение УП-3 с
предложение за категоризиране на стажа съгласно НКТП за времето от 23.11.2011г.
до 04.12.2011г. вкл. от осигурителя „С.О.“ ЕООД. Жалбоподателя подал Декларация
затова /л.35/. С друго писмо - искане с изх. номер от същата дата 10.12.2021г.
на Началник Отдел „Пенсии“ при ТД на НОИ Враца /л.36/ са изискани да посочи
времето прекарано, като * към осигурителя ДАТ „А.“ гр.*** от 12.06.1981г. до
15.06.1981г. – каква е товароподемността и вида на автомобила, както и две
други УП-3 от осигурителите ДАТ „А.“ Б.С. и ТКЗС „С.“ ***. С писмо с изх. номер
от 20.12.2021г. /л.37/ Началник на отдел Обединен осигурителен архив, уведомява
Отдел „Пенсии“ при ТД на НОИ Враца, че за периода от 12.06.1981г. до
15.06.1981г. жалбоподателя М.Й. е работил към „С.“ ЕООД ***, „** , ** “, като
няма данни за вида и тонажа на автомобила. Представени са 2 Удостоверения обр. УП-13
/л.38-47 и л. 48-49/.
С Разпореждане № ***********/22.02.2022г. издадено от Ръково-дител на „ПО“ при ТП на НОИ-Враца/л.23/ на жалбоподателя М.Й. на основание чл.68 ал.1-2, чл.68 ал.3 от КСО е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Прието е, че към датата на заявлението /29.11.2021г./ същия има навършени ** год. ** мес. и ** ден и придобит осигурителен стаж – Първа категория труд 00 г. 00 м. 00 дни, Втора категория труд 12 г. 00 м. 06 дни и Трета категория труд 10 г. 07 м. 03 дни. На осн. чл.104 ал.2 от КСО общ осигурителен стаж превърнат към Трета кат. труд 25 год. 07 мес. 11 дни. Съгласно чл.68 ал.3 от КСО лицата придобиват право на пенсия за осиг. стаж и възраст за 2021г. за мъжете – 64 год. и 4 мес. и осиг. стаж 39 години. Съгласно чл.68 ал.3 от КСО за 2021г. за мъжете – 66 год. и 8 мес. и не по-малко от 15 год. действителен осиг. стаж. Исканата пенсия е отказана, тъй като е прието, че жалбоподателя не отговаря на изискването по чл.68 ал.1-2 и чл.68 ал.3 от КСО. Посочено е, че за времето от 27.11.2021г. до 28.11.2021г. няма представено УП-3 и стажът е зачетен, като трета категория труд по регистъра на осигурените лица, като дори стажът да бъде категоризиран от Втора категория, това няма да окаже влияние върху правото на пенсия.
Подадена е Жалба срещу горното разпореждане /л.14-15/, заведена с вх. номер от 04.05.2022г., в която жалбоподателя М.Й. сочи, че отказа е незаконосъобразен, тъй като трудовия му стаж в ДФ“С.“ ***, като * е от Втора категория, т.к. през цялото време е управлявал тежкотоварен камион от 12 т., което не е съобразено.
С писмо с изх. номер от 17.05.2022г. /л.16/ на Началник Отдел „Пенсии“ в ТД на НОИ Враца е изискано от жалбоподателя да представи незабавно първични писмени документи от осигурителя ДАТ „А.“ ***, с които да удостовери, че има положен трудов стаж, като * на автомобил над 12 т., вида на превозното средство и регистрационния номер или в случай, че не притежава такива да бъдат уведомени. С Молба вх. номер от 23.05.2022г. /л.18/ жалбоподателя заявил, че не разполага с такива документи и приложил 2бр. нотариално заверени декларации от негови бивши колеги С. С.С. и Т. Н.Т. /л.19-20 и л.21-22/.
С Решение № 1012-06-124-5 от 02.06.2022г. на Директора на ТП на НОИ -Враца /л.10-12/ е оставил без уважение жалбата на М.Й. против Разпореждане № ***********/22.02.2022г. издадено от Ръководител на „ПО“ при ТП на НОИ-Враца, с което е отказано да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на М.Й.. В решението ответника се е произнесъл по възраженията в жалбата срещу разпореждането и по представените нотариално заверени декларации. Прието е, че жалбоподателят не попада в разпоредбата на чл.67 от отм. ПКТП за категоризиране на посоче-ния стаж /от 12.06.1980г. до 15.06.1981г. и от 05.10.1982 г. до 07.12. 1989г./ от „Втора“ категория труд и същия е зачетен за „Трета“ категория, тъй като без наличност на вида и тонажа на автомобила не може да бъде доказана същата вредност и тежест на труда. За представените две нотариално заверени Декларации, че не доказват категорията труд, тъй като са частни документи и изхождат от страна, която има интерес от представянето им.
Свидетеля С.С.С. живущ ***, е бил колега и пряк началник на жалбоподателя през периода 1982 – 1989г., на длъжност Началник „А.“. Същия установи, че жалбоподателя е бил * на товарен автомобил „Шкода Мадара“ с ремарке 16 тона и след това се прехвърлил на „Шкода Европа“ с товареност 19 тона. Посочи номера на т.а. ****** и на ремаркето ****, както и обстоятелството, че жалбоподателя е работил само на тези две коли, ** е била тежка, но същия се справял отлично и може да каже само добри работи за него. По това време в предприятието работел и свид. Т.Н Т., също като * на „Шкода“ с ремарке. Св.Т. Т. е работел в предприятието от 19**-19** г. до 19**-19**г. Посочи, че жалбоподателя М.Й. е имал /управ-лявал/ самосвал без ремарке, дошла нова кола с номер **** с ремарке „Шкода Мадара“, която му дали, а след известно време и „Шкода Европа“ 19 т., като през периода докато бил там жалбоподателя, който напуснал ** 19** г., е управлявал само т.а. „Шкода Мадара“ и „Шкода Европа“. Св. Т. тогава е управлявал камо „Шкода Мадара“, в повечето случаи * сами си ремонтирали автомобилите събота и неделя, и рядко влизали за обслужване. За св. С. С. посочи, че е бил началник „А.“ и също карал „Шкода Мадара“, като „Шкода Мадара“ е 8 тона, а ремаркето също 8 тона, или общо 16 тона. Не него този период на работа му бил признат за втора категория труд при пенсиониране. Двамата свидетели са без родствени връзки със жалбоподателя и същите са подписали Декларациите с идентично съдържание със свидетелските им показания, нотариално заварени, представени от жалбоподателя, пред ответника, при обжалване на разпореждането /л.18-22/.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че оспорването е направено от надлежна страна, против индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК, подлежащ на оспорване, в законоустановения 14 /четиринадесет/ дневен преклузивен срок – оспоре-ното решение е получено на 03.06.2022г., видно от известието за доставяне /л.13/, а жалбата е подадена на 15.06.2022г. с вх.№ 2103-06-8, видно от клеймото върху нея /л.6/. По тези съображения обжалването се явява ДОПУСТИМО, като разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО по следните съображения:
Съгласно изискванията на чл.168 ал.1 и 2 от АПК съдът следва да се произнесе по всички основания за незаконосъобразност на оспорения админи-стративен акт, включително и за неговата нищожност, независимо дали има направено искане за това. Съдът приема, че издаденото от ответника решение е издадено от материално и териториално компетентния орган, в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите реквизити, по жалба, която е предя-вена в срока по чл.117 ал.2 от КСО, което го прави валиден административен акт. Обсъдено е в оспореното решение възражението, но при постановяването му е допуснато съществено нарушение на административно-процесуалните правила - нарушени са основни принципи на административния процес и неправилно е приложен материалният закон.
Оспореното
решение е издадено от директора на ТП на НОИ гр.Враца – материално и
териториално компетентен орган съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а"
от КСО и в
предвидената от закона форма – чл. 117, ал. 3 от КСО, съдържа необходимите реквизити,
което го прави валиден административен
акт.
Исканата пенсия е отказана с Разпореждането, тъй като е прието, че жалбоподателя М.Й. не отговаря на изискването по чл.68 ал.1-2 и чл.68 ал.3 от КСО. Посочено е, че за времето от 27.11.2021г. до 28.11.2021г. няма представено УП-3 и стажът е зачетен, като трета категория труд по регистъра на осигурените лица, като дори стажът да бъде категоризиран от Втора категория, това няма да окаже влияние върху правото на пенсия. Прието е в оспореното Решение, че жалбоподателят не попада в разпоредбата на чл.67 от отм. ПКТП за категоризиране на посочения стаж /от 12.06.1980г. до 15.06.1981г. и от 05.10.1982 г. до 07.12. 1989г./ от „Втора“ категория труд и същия е зачетен за „Трета“ категория, тъй като без наличност на вида и тонажа на автомобила не може да бъде доказана същата вредност и тежест на труда. За представените две нотариални заверени Декларации, че не доказват категорията труд, тъй като са частни документи и изхождат от страна, която има интерес от представянето им.
Съгласно чл.67 от ПКТП /отм./, трудът на
работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към съответната
категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата
им е свързана със същата вредност и тежест на труда.
Съгласно чл.53а от раздел II на ПКТП /отм./, водачите на тролейбуси и автобуси от транспортните фирми
за общо ползвуване, обслужващи вътрешно-градски и междуселищни пътнически линии
по утвърдени разписания и графици; шофьорите на товарни автомобили с
товароподемност 12 и повече тона, както и шофьори от станциите за бърза и
неотложна медицинска помощ, е Втора категория труд. Разпоредбата е
отменена, но е действала до 01.01. 2000 г., след която дата трудът се зачита
съгласно Наредба за
категоризиране на труда при пенсиониране /НКТП/, в която съществува аналогична
разпоредба – чл. 2, т. 25.
Нормата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО предвижда времето, което се зачита за
трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г.
съгласно действащите дотогава разпоредби, да се признава за осигурителен стаж
по този кодекс. С Постановление № 75 на Министерския
съвет от 31.03.1998 г. за отменяне на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране, приет с ПМС № 60/1967 г., е приета и
разпоредбата на § 2 от Заключителните разпоредби, съгласно която
"трудовият стаж при пенсио-ниране на работници и служители, придобит до
31.12.1999 година включително, се зачита за съответната категория по действащия
до този дата Правилник за категоризиране на труда
при пенсиониране".
Няма спор между страните, че за
жалбоподателя М.Й. има писмени данни, че в периода от 12.06.1980г. до
15.06.1981г. и от 05.10.1982 г. до 07.12. 1989г. е работел в ДАТ „А.“ – гр.***,
като *. Тези обстоятелства са отбелязани в Трудовата книжка /на л.29/, в описа
на осиг. стаж /л.32/ и Удостоверението обр. УП-3 /л.38-46/. Има изискан и
приложен писмен документ от Обединен осигурителен архив /л.37/, че няма данни за вида и тонажа на автомобила, което е
именно спорното обстоятелство – през горния първи период от време жалбоподателя
какъв автомобил е управлявал и с какъв тонаж. За тези обстоятелства жалбоподателят
е представил нотариално заверените декларации, които не са признати за
доказателство от ответника.
По делото се събраха свидетелските
показания на св.С.С.С.
и св.Т.Н.Т., и двамата познаващи лично жалбоподателя М.Й., негови бивши колеги,
единият от тях негов началник , без родство със същия, които посочиха неговите
трудови функции и задължени, които свидетели внесоха яснота по делото относно конкретни
факти и обстоятелства съпътствали трудовата дейност, относно вида и тонажа на
автомобилите управлявани от жалбоподателя. Установи се безспорно и несъмнено от
тези свидетелски показания, че жалбоподателя през този период от време, когато
е работил, като * в това предприятие е управлявал само т.а. „Шкода Мадара“ с ремарке
общо 16 тона и „Шкода Европа“ 19 тона. Съдът кредитира свидетелските показания,
като обективни и безпристрастни, непротиворечащи на доказателства по делото. В
изслушаните свидетелски показания се посочват конкретно, както периода на работата, така и марката, и
модела на автомоби-лите и тонажът им. Тези обстоятелства свидетелите са потвърдили и в представените нотариално
заверени декларации.
Във връзка с възраженията на ответника следва да се посочи, че действително, съгласно чл.40 ал.1 НПОС, установяването на осигурителния стаж следва да се извършва с данните по чл.5 ал.4, т.1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. В случая обаче между страните не се спори, че жалбоподателят през процесните периоди е работил в процесното предприятие, както и че спорният стаж е отразен в редовно оформената му трудова книжка, опис на осигурителния стаж и Удостоверение обр.УП-3, като * и **. Съгласно писмо от Обединен осигурителен архив /л.37/, няма данни за вида и тонажа на автомобила. При това положение, а именно липсата на необходимите писмени документи, няма пречка установяването на тези факти и обстоятелства да бъде извършено посредством свидетелски показания. Документите представени и издадени от работодателя на жалбоподателя са приети по делото и не са оспорени в хода на административното производство. Ответникът не опровергава обстоятелствата, изложени в тях.
Съобразявайки характерът и условията, при които трудът е полаган от заявителя – жалбоподателя М.Й. за процесния спорен период, съдът обосновава извод, че следва да бъде приет за такъв от втора категория. По отношение на свидетелските показания и забраната по чл. 104, ал. 10 КСО съдът приема, че следва да бъдат приети, като доказателства, тъй като категорията труд е правен извод, а условията на труд са фактически въпрос.
Следва да се отбележи, че в разпореждането от 22.02.2022г. има посочен израз, който е неясен и вероятно е в резултат на техническа грешка, а именно посочения период от време 27.11.2021г. до 28.11.2021г., за който е посочено, че за този период няма представено УП-3 и стажът е зачетен, като трета категория труд по регистъра на осигурените лица, като дори стажът да бъде категоризиран от Втора категория, това няма да окаже влияние върху правото на пенсия. Не е ясно дали този период не е от 23.11.2011г. до 04.12.2011г. за който е изискано УП-3 и не е представено или за процесните периоди, от 12.06.1980г. до 15.06.1981г. и от 05.10.1982 г. до 07.12.1989г., тъй като за първия период не е представено УП-3, а само за втория период, но и двата периода не са признати за втора категория труд, а за трета. Това не е уточнено и изяснено в оспореното решение на Директора на ТП на НОИ Враца.
В случая, административният орган не е
изяснил в тяхната пълнота релевантните за спора обстоятелства относно
категорията труд, положен от жалбоподателя, с което е нарушил процесуалните си
задължения, произтичащи от основополагащите принципи на административния
процес. Касае се за нарушаване на принципа на истинност, прогласен в чл.7 АПК,
според който административните актове се основават на действителните факти от
значение за случая, като на преценка подлежат всички факти и доводи от значение
за случая, а истината за фактите се установява по реда и със средствата,
предвидени в този кодекс. Нарушен е и принципът на служебното начало, според
който административният орган събира всички необходими доказателства и когато
няма искане от заинтересованите лица, и осъществява процесуално съдействие на
страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на
производството /чл.9 ал.2 и ал.4 АПК/. Това от своя страна е довело до
нарушаване на чл.35 и чл.36 ал.1 АПК, които задължават административния орган
да събере служебно доказателства и да издаде индивидуалния административен акт
след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая.
Неправилно в случая ответника е тълкувал
разпоредбите на чл. 5 ал.4 т.1 от КСО и чл.104 ал.1 и ал.10 от КСО вр . чл.40
от НПОС и във връзка с чл.67 вр. чл.52а от ПКТП /отм/, с което е нарушил
материалния закон.
Жалбата се явява основателна и следва да
бъде уважена. В този смисъл е и цитираната от пълномощника на жалбоподателя
съдебна практика на ВАС – Решение № 10876/28.10.2021г. по адм.д. № 8180/2021г.
и Решение № 2472/23.02.2021г. по адм.д. № 10396/2020г.
Жалбоподателят М.Й. попада в изискванията на
разпоред-бата на чл.67 от отм. ПКТП за категоризиране на стажа за времето от
12.06.1980г. до 15.06.1981г. и от 05.10.1982 г. до 07.12. 1989г., като „Втора“
категория труд и същия не е „Трета“ категория, както е бил неправилно зачетен
от ответника и дл. лице при ответника, тъй като вида и тонажа на автомобила, а
именно „Шкода Мадара“ с ремарке и „Шкода Европа“ над 12 т. са установени с
нотариално заварени декларации и свидетелски показания.
Въз основа на изложеното до тук от
фактическа и правна страна, оспореното решение и потвърденото с него
разпореждане, следва да бъдат отменени. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК,
административната преписка следва да се изпрати на Ръководителя на отдел “Пенсии”
при ТП на НОИ – Враца за постановяване на административно решение по
направеното пред него искане, съобразно даденото в мотивите на настоящото
съдебно решение тълкуване и прилагане на закона.
Съобразно изхода от спора в полза на М.Й.
следва да се присъдят разноските по делото в общ размер на 410 лв. –
10 лв. д.т. за образуване на делото и 400 лв. адвокатски хонорар.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по ЖАЛБА на М.Т.Й. ***, РЕШЕНИЕ № 1012-06-124-5 от 02.06.2022г. на Директора на ТП на НОИ-Враца и РАЗПОРЕЖДАНЕ № ***********/22.02.2022г. издадено от Ръководител на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Враца, с което е отказано на същия да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
ИЗПРАЩА преписката на
длъжностното лице при ТП на НОИ - гр. Враца, за ново произнасяне по Заявление
вх. №
2113-06-1613/29.11.2021г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на М.Й., съобразно задължителните указания дадени в
мотивната част на решението.
ОСЪЖДА ТП на НОИ Враца, да заплати на М.Т.Й. ***, разноските по делото в размер на общо 410
лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано, чрез АдсмС-Враца, с касационна жалба, пред ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, в 14 /четиринадесет/ - дневен срок от получаването
на съобщение за неговото изготвяне.
На осн. чл. 138, ал.1 от АПК препис да се изпрати на страните.
АДМ. СЪДИЯ: