№ 99
гр. Дупница, 04.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Роза Д. Цветанова
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20241510200139 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 348а-72 от 09.10.2023 г., издадено от
Началник РУ-Дупница към ОДМВР-Кюстендил, упълномощен със Заповед 8121з-
829/23.07.2019 г., на МВР, с което на Б. С. Ч., с адрес: гр. Дупница, обл. Кюстендил, ул. ***,
с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по реда на чл. 34а, ал. 1, пр. 1-во от
ЗЗШОС е наложено административно наказание - „глоба“ в размер на 500 лева, за
нарушение на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС.
Въпросното НП е обжалвано в срок от жалбоподателя. В жалбата се излагат подробни
съображения против обжалвания акт. Сочи се, че НП е неправилно и незаконосъобразно. С
тези мотиви се иска обжалваното НП да бъде отменено изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се по делото от
упълномощен от него процесуален представител в лицето на адвокат Б.. Последният
поддържа жалбата и оспорва НП. Излага допълнителни доводи. Претендира разноски по
реда на чл. 38, ал.1, т. 2, вр. с ал. 2 от ЗА.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, не се явява лично в съдебно заседание и не
се представлява. Взема становище за неоснователност на жалбата в депозирана молба чрез
редовно упълномощен юрисконсулт.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното:
1
На 17.08.2023 г., през нощта в гр. Дупница, обл. Кюстендил, ул. ***, жалбоподателят
слушал силна музика на улицата пред къщата си, чрез музикална уредба ***, със сериен
номер ***, марка ***, с два броя тонколони с модел ***, сиви на цвят. Силната музика била
възприета от съседите на жалбоподателя, сред които е и св. Р. Е., която подала сигнал за
силния шум на тел. 112. Малко преди появата на полицейския автопатрул, в който участвали
св. М. Г. и друг негов колега музиката била спряна и полицейските служители не
установили никой на адреса. На следващата сутрин - 18.08.2023 г. музиката била пусната
отново от жалбоподателя на улицата, като св. Е. отново подала сигнал до органите на МВР,
РУ-Дупница. На място пристигнал около 08:40 часа сутринта полицейски автопатрул в
който били св. М. К. и Х. Я., както и св. М. Г.. Тримата установили заспал и в нетрезво
състояние на адреса жалбоподателя, който бил на улицата. След като констатирали
въпросното озвучаване към 08:40 часа на открито в зона и територия предназначена за
жилищно строителство св. К. съставил на жалбоподателя АУАН за нарушение по чл. 16а,
ал.2 от ЗЗШОС, като с акта била иззета като веществено доказателство и горепосочената
музикална уредба с 2 броя тонколони. Актът е подписан от съставителя му и от свидетелите
Я. и Г..
Жалбоподателят отказал да подпише акта и да получи препис от него. В хода на
проверката писмени обяснения е дала и св. Е..
По-късно с разписка от 24.01.2024 г., подписана лично от жалбоподателя, на същия
били върнати иззетите веществени доказателства с АУАН - музикална уредба ***, със
сериен номер ***, марка ***, с два броя тонколони с модел ***, сиви на цвят.
Въз основа на този АУАН е издадено и обжалваното НП № 348а-72 от 09.10.2023 г.,
издадено от Началник РУ-Дупница към ОДМВР-Кюстендил, упълномощен със Заповед
8121з-829/23.07.2019 г., на МВР, с което на Б. С. Ч., с адрес: гр. Дупница, обл. Кюстендил,
ул. ***, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по реда на чл. 34а, ал. 1, пр. 1-во
от ЗЗШОС е наложено административно наказание - „глоба“ в размер на 500 лева, за
нарушение на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
разпитаните непосредствено в съдебното заседание свидетели – очевидци, полицейските
служители и св. Е., както и въз основа на информацията съдържаща се в събраните по
делото множество писмени доказателства, вкл. служебно изисканите от съда, всички
приобщени след прочитането им по реда на чл. 283 НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН. Показанията
на свидетелите са сравнително еднопосочни, последователни и достатъчно подробни и ясни,
като същите в голямата си част съответстват на посоченото в приложените по делото
писмени доказателства. Налице са някой разминавания в казаното от тях, но съдът приема,
че те се дължат на изтеклия период от време и на различните интелектуални възможности и
ангажираност със случая на всеки от свидетелите.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
2
следното:
След като взе предвид доводите на страните и събраните доказателства и след като
извърши сам цялостна служебна проверка, съдът приема, че АУАН и НП са издадени в
предвидената в закона форма, от компетентни административни органи и в сроковете
предвидени в ЗАНН. Същите съдържат почти всички необходими реквизити, но не
съдържат пълно, ясно и точно описание на нарушението и неговото авторство.
В същото време въз основа на извършената цялостна и детайлна служебна проверка
съдът приема, че в АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения, а
именно:
И в двата акта е описано нарушение случило се на 18.08.2023 г., около 08:40 часа
сутринта. В същото време в текста и на АУАН и на НП се сочи, че жалбоподателят не е
имал изискуемото от чл. 16а, ал.2 ЗЗШОС поведение, като е озвучавал на открито в зони и
територии предназначени за жилищно строителство за времето след 23:00 часа вечерта, като
в НП е цитирана дословно и законовата норма на чл. 16а, ал.2 от ЗЗШОС, в която е уредена
следната забрана:
Чл. 16а, ал.2 ЗЗШОС „Забранява се озвучаването от физически лица или от обекти
по ал. 1 и на открити площи в зони и територии, предназначени за жилищно
строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение
включително когато озвучаването се излъчва от място извън строителните граници на
селищната територия или от неурбанизирана територия за времето от 14,00 до 16,00 ч.
и от 23,00 до 8,00 ч., с изключение на териториите на религиозни храмове, железопътни
гари, автогари, аерогари, морски гари и при използването на системи за предупреждение и
оповестяване на населението при бедствия.“
Описанието на нарушението с друго време извън посоченото в закона и с цитиране
неправилно на нормата на чл. 16, ал. 2 от ЗЗШОС води до неяснота на АУАН и оттам на НП
относно времето на извършване на нарушението, което се сочи, че е за озвучаване на
открито но след 23:00 часа.
В случая след анализ на събраните доказателства безспорно се установява, че в АУАН
и НП е описано едно изцяло и изначално несъставомерно във времево отношение поведение
на жалбоподателя, а именно сочи се като време на нарушението такъв час – 08:40 часа,
който е изцяло извън и след императивно установените забрани от законодателя за
озвучаване в периодите и за времето от 14,00 до 16,00 ч. и от 23,00 до 8,00 ч. С оглед на
това и нарушението е несъставомерно, респ. не се твърди от актосъставителя и АНО и не е
доказано озвучаване на датата 18.08.2023 г. от жалбоподателя след 23:00 часа, макар да има
безспорни данни, вкл. от показанията на св. Е. за друго самостоятелно противоправно
озвучаване на открито на улицата, което е било извършено от негова страна ден по-рано на
17.08.2023 г. през нощта срещу 18.08.2023 г., но за което няма изобщо съставен АУАН и
издадено НП.
Неоснователно е възражението на процесуалния представител на жалбоподателя за
3
повторно връщане на иззетите му като ВД - музикална уредба ***, със сериен номер ***,
марка ***, с два броя тонколони с модел ***, сиви на цвят, доколкото по делото е
представена цитираната по-горе разписка, която е подписана от него и според която тези
веществени доказателства са му били върнат и предадени по разпореждане на АНО
обективирано в НП.
Съобразно изложеното и посочените недостатъци на АУАН и НП се налага извод, че
обжалваното НП следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на делото и съобразно направеното искане за присъждане на разноски
от процесуалния представител на жалбоподателя за указана от него безплатна адвокатска
правна помощ в хипотезата на „материално затруднено лице“, по реда на чл. 38, ал.1, т. 2,
вр. с ал. 2 от ЗАдв., е основателно и следва да бъде уважено поради следното. По делото е
представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 08.03.2024 г., в текста
на които изрично е отбелязано, че дължимото адв. възнаграждение е било договорено, на
основание чл. 38, ал.1, т. 2, вр. с ал. 2 от ЗАдв, вр. с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, т.е. сочи се
цифром хипотезата на „материално затруднено лице“ и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
се претендира да бъде определено от съда в размерите по Наредба №1/2004 г. В случая има
данни, че жалбоподателят не разполага със сериозни доходи и живее в нищета с психично
болно лице, което е негов доведен син. Това обстоятелство, дали лицето е материално
затруднено и в каква степен би подлежало на допълнително доказване, но само ако
бъде оспорено от другата страна в хода на делото, каквото оспорване категорично
липсва от АНО или упълномощения от него юрисконсулт, който е направил
единствено едно бланкетно възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Съдът няма как ex oficio без да е сезиран надлежно, с оглед
диспозитивното начало уредено в ГПК, към който се препраща съответно и АПК да
обсъжда и оборва това твърдение на страната. В този смисъл виж и Решение № 11388 от
18.09.2012 г. по адм. д. № 5238 / 2012 на Върховния административен съд. Поради това и
най-вече с оглед ниската правна и фактическа сложност на настоящото дело, съдът приема,
че следва, на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, вр. с чл. 38, ал.1, т. 2 и ал. 2 от ЗАдв., във вр. с
чл. 18, ал.2 и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №1/2004 г., да осъди ОДМВР- гр. Кюстендил,
представлявано от директора, да заплати в полза на адвокат Н. Г. Б., с адрес: гр. Дупница,
ул. „Дора Габе“ №11, вписан в АК-Кюстендил, с личен номер **********, сумата от 400,00
лева – минимално адв. възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на
материално затруднено лице.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 и чл. 63д от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 348а-72 от 09.10.2023 г., издадено от Началник РУ-Дупница към
ОДМВР-Кюстендил, упълномощен със Заповед 8121з-829/23.07.2019 г., на МВР, с което на
4
Б. С. Ч., с адрес: гр. Дупница, обл. Кюстендил, ул. ***, с ЕГН **********, на основание чл.
53 от ЗАНН и по реда на чл. 34а, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗШОС е наложено административно
наказание - „глоба“ в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС, като
НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР - гр. Кюстендил, представлявано от директора да заплати в полза
на адвокат Н. Г. Б., с адрес: гр. Дупница, ул. „Дора Габе“ №11, вписан в АК-Кюстендил, с
личен номер **********, сумата от 400,00 лева – минимално адв. възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ на материално затруднено лице по чл. 38, ал.1, т. 2, пр.
2 от ЗАдв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, пред Административен съд гр. Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и
по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5