Р Е Ш Е Н И Е №
362
гр. Велико Търново, 11.10.2019 г.
В И М
Е Т О Н А Н А
Р О Д
А
Административен
съд Велико Търново – седми състав, в съдебно заседание на единадесети септември
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИЛ
ГОРЧЕВ
при
участието на секретаря В.Г., изслуша докладваното от съдия Горчев Адм. д. № 389
по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145
и сл. от АПК, вр. чл. 10,
ал. 6 от Закона за
семейни помощи за деца (ЗСПД) и е образувано по жалбата на Г.П.К., ЕГН **********
*** против Заповед № ЗСПД/Д-ВТ/2626/05.06.2019 г. на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ – Велико Търново, с която е отказано отпускане на ….. от
ЗСПД, потвърдена с Решение № 04-РД06-0051 от 21.06.2019 г. на Директора на
Регионална дирекция „Социално подпомагане“- Велико Търново. В жалбата са
наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради
съществено нарушение на процесуални правила и противоречие с материалноправни
разпоредби. В нея се сочи, че не е изпълнено от административния орган
задължението, установено в нормата на чл. 36, ал.1 от АПК, да събере служебно
всички относими доказателства и да прецени всички обстоятелства от значение за
постановяване на законосъобразен акт. Изложено е, че при издаване на заповедта
не е отчетено и констатирано несъответствие между представените документи и
декларираните в заявлението обстоятелства. По същество се иска отмяна на
заповедта. В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателката
поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Моли за отмяна на заповедта.
Претендира разноски.
Ответникът
- директор на Дирекция „Социално подпомагане“- Велико Търново – чрез
процесуалния си представител спори жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.
Жалбата е подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 149, ал.3 от АПК и е процесуално допустима. При
разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:
На 31.05.2019 г. Г.К. е депозирала в
Дирекция „Социално подпомагане“- Велико Търново заявление-декларация за
отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование,
но не повече от 20-годишна възраст по чл. 7 от Закона за семейни помощи за деца
(ЗСПД).
В т. 11 „Брутен доход на семейството
ми за предходните дванадесет месеца“ на девети ред от таблицата за м. 01.2019
година е посочила доход на семейството в размер на 1664 лева, брутен доход в
размер на 17618 лева и на последния ред средномесечен доход от 1474 лева за
периода от 05.2018 година – 04.2019 година.
Декларирала е, че детето Я. К.с ЕГН **********
живее постоянно в страната, не е настанено за отглеждане извън семейството и е
записано в училище.
Към заявлението К. е приложила
Удостоверение № 9213/31.05.2019 г., издадено от ТД на НАП – Велико Търново за
получените от нея доходи за периода 04.2019 година – 05.2018 година, Декларация
от съпруга й за реализираните от него доходи от наем и Удостоверение за
декларирани данни изх. № 040191901393165/31.05.2019 година на ТД на НАП –
Велико Търново.
Допълнително е представила на органа
и служебна бележка за извършени планови имунизации.
В законния срок на основание чл. 10,
ал. 4 от ЗСПД и чл. 4 от Правилника за приложението му и във връзка с чл. 7,
ал. 1 от ЗСПД е била издадена заповедта, предмет на съдебната проверка за
законосъобразност, с която директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ - Велико
Търново е отказал помощ за периода 01.05.2019 година – 01.05.2019 година. Мотивите
са, че на основание чл. 4а от ЗСПД средномесечните доходи на член от
семейството за предходните 12 месеца надвишавали дохода, определен за целта в
ЗДБРБ за 2019 година.
В законоустановения срок К. е
депозирала жалба срещу постановения отказ пред директора на Регионалната
дирекция за социално подпомагане – Велико Търново. В жалбата навежда доводи, че
в представените документи – декларация от съпруга й е допусната грешка и за
месец 01.2019 година той не е получил доход от наем за един от отдаваните от
него имоти, тъй като съгласно представените договори за наем, такъв се дължал
от м. 02.2019 година. Към жалбата е представила и коментираните два броя
договори за наем.
Решаващият орган е намерил за
неоснователни така наведените доводи и е потвърдил отказа, като е приел, че не
е съществувала пречка за жалбоподателката да приложи процесните договори още с
подаване заявлението и действително е налице установеното надвишаване на
дохода, позволяващ получаване на помощ.
При тези фактически данни съдът
намира от правна страна следното:
Оспореният административен акт е
издаден от компетентен орган, овластен с нормата на чл. 4 от ППЗСПД. Актът е
издаден в изискуемата писмена форма, но при допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и в противоречие с целта на закона.
Съображенията:
Изискванията за редовност на
заявлението за отпускане на месечни помощи за дете до завършване на средно
образование, но не повече от 20-годишна възраст, са установени в разпоредбата
на чл. 17, ал. 3 от ППЗСПД. Според т. 1 на същата норма към заявлението следва
да се приложи удостоверение за брутните месечни доходи на семейството за
последните 12 календарни месеца, предхождащи месеца, през който то е подадено –
но при условието на ал. 3 дирекция "Социално подпомагане" да не може
да получи информацията по служебен път.
Страните не спорят, че в конкретния
случай съществува несъответствие между представените пред административния
орган удостоверение и декларация за доходите на съпруга и посоченото в
декларацията. Няма по делото данни това да е констатирано от органа, да са
изисквани допълнително данни от други органи или на заявителката да е предоставен
допълнителен срок за изясняване това несъответствие.
От данните по делото е видно, че то действително
е налице – така както бе посочено по-горе К. е декларирала бруто доход на член
от семейството за м. 01.2019 година в размер на 1664 лева, а е представила
доказателства за реализиран такъв в размер на 2014 лева, оттам при съответното
сумиране са различни и общия доход за декларирания период и средномесечния
доход.
Представените договори за наем
указват на извода, че за м. 01.2019 година К.е реализирал доход в размер на 300
лева от отдаване на едно помещение.
Посоченото обстоятелство несъмнено би
могло да се изясни чрез съответните справки в ТД на НАП – Велико Търново,
доколкото по делото няма данни за извършени от К.данъчни нарушения. В този
смисъл са и доводите на К. в жалбата до директора на РДСП, с която са
представени процесните договори. При тези данни административният орган е
следвало да упражни правомощието си по чл. 1а, ал. 4 от ЗСПД и чл. 17, ал. 3 от
ППЗСПД и да събере служебно необходимата информация. Като не е сторил това, е
допуснал нарушение на установеното в чл. 35 от АПК правило актът да бъде
издаден след преценка на всички относими факти. Нарушението е съществено, тъй
като при изпълнение на посоченото процесуално задължение, органът би могъл да
стигне до други фактически и правни изводи, включително и за наличие на
законоустановените предпоставки за отпускане на поисканата помощ.
Наред с това съдът счита, че при
постановяване на отказа е нарушен установеният в чл. 6, ал. 1 от АПК принцип
административните органи да упражняват правомощията си добросъвестно и
справедливо, доколкото от данните по делото се установява, че неустановяването
на действителните доходи на семейството не се дължат на виновно действие или бездействие
на жалбоподателката, а това от своя страна сочи несправедливост на отказа.
На следващо място за пълнота е
необходимо да се отбележи, че от представената по делото преписка не се
установява на К. да е предоставена възможността по чл. 34 от АПК да участва в
административното производство, като изрази становище и възражение по
основателността на направените от административния орган констатации. Като не е
съобразил всички тези правила, Директора на РДСП – Велико Търново е постановил
решение при неправилна преценка за законосъобразност на оспореното пред него заповед.
По изложените съображения, постановеният
отказ следва да се отмени и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката да се
върне на органа за ново произнасяне по молбата, след обективно и пълно
изследване на относимите обстоятелства.
С оглед изхода на делото и
своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал.1 от АПК следва да се
присъдят на жалбоподателката разноски по делото в размер на 310 лева, от които
300 лева възнаграждение за адвокат и 10 лева – заплатена държавна такса.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД/Д-ВТ/2626/05.06.2019 г. на Директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ – Велико Търново, потвърдена с Решение № 04-РД06-0051
от 21.06.2019 г. на Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“- Велико
Търново.
ИЗПРАЩА преписката на директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ – Велико Търново за ново произнасяне съобразно
указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“- Велико
Търново да заплати на Г.П.К., ЕГН ********** *** сумата от 310 (триста и десет)
лева, представляващи разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
връчване на съобщението.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: