РАЗПОРЕЖДАНЕ
гр. Несебър, 24.01.2018г.
НЕСЕБЪРСКИ
РАЙОНЕН СЪД, граждански състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и
четвърти януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Валери Събев
като
разгледа гр.д. № 70 по описа на Районен съд Несебър за 2018г. и след извършена
проверка по реда на чл. 129, вр. чл. 127 и чл. 128 ГПК, съдът намира следното:
Производството
е образувано по предявен от „Д.” ООД срещу С.В.Ч. иск по чл. 422 ГПК за установяване
дължимостта на сумата от сумата от 1170,60 лв. – главница, както и на сумата от
100,06 лв. – мораторна лихва върху главницата.
Към
исковата молба е приложен документ за внесена държавна такса по смисъла на чл.
128, т. 2 ГПК в размер на 25,50 лв. Съдът намира, че дължимата държавна такса
за образуване на настоящото дело е в размер на 100 лв. Съгласно задължителната практика на ВКС (обективирана в т. 18 от Тълкувателно решение № 6/2012г. от
06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС) ищецът по установителния иск по чл. 415, ал. 1 ГПК
дължи държавна такса, изчислена съгласно чл. 72, ал. 1 ГПК, т. е. върху цената
на всяко едно вземане, предмет на установяване в производството по делото и
представляващо самостоятелен иск, по правилото на чл. 1 от ТДТСГПК. В настоящия случай от ищеца са предявени искове за
главница и лихва за забава. Предявени
са два иска, за които дължимата държавна такса е в общ размер от 100 лв. В хода
на заповедното производство са заплатени 25,41, което означава, че за
предявяване на настоящите искове по арг. от чл. 422 ГПК следва да се довнесе
държавна такса в размер на 74,59 лв. Тъй като е внесена държавна такса в размер
на 25,50 лв., то ищецът следва да заплати още 49,09 лв. по сметка на съда.
Наред с това съдът намира, че с
представеното към исковата молба пълномощно не са изпълнени изискванията на чл.
128, т. 1 ГПК. Съгласно цитираната норма към заявлението следва да се приложи
пълномощно – когато молбата се подава от пълномощник. В чл. 30, ал. 1 ГПК е
предвидено, че юридическите лица се представляват пред съдилищата от лицата,
които ги представляват по закон или според устройствените им правила. В чл. 32 ГПК е очертан кръгът на лицата, които могат да бъдат процесуалните
представители на страните по пълномощие. От анализа на чл. 32, т. 1, т. 3 и т.
5 ГПК може да се направи извод, че юридическите лица могат да се представляват
пред съда от адвокати, юрисконсулти или други служители с юридическо
образование, както и от други лица, предвидени в закон. В представеното
пълномощно не е посочено и към него не са представени доказателства дали
Владислава Стоилова е адвокат, юрисконсулт или лице с юридическо образование.
Следователно към момента исковата молба е подадена от лице, за което няма
данни, че може да осъществява надлежно процесуално представителство по смисъла
на чл. 32 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба на „Д.” ООД срещу С.В.Ч..
УКАЗВА
на ищеца в едноседмичен срок от
получаване на съобщението да:
представи доказателства за довнесена държавна такса
по сметката на Районен съд Несебър в размер на 49,09 лв.;
да представи доказателства, че лицето, подало
исковата молба, въз основа на която е образувано гр.д. № 70 по описа на Районен съд
Несебър за 2018г., може да бъде пълномощник по смисъла на чл. 32 ГПК, или в
същия срок действията му да бъдат потвърдени от лица, които могат да надлежно
да представляват дружеството пред съда.
ПРЕДУПРЕЖДАВА
ищеца, че при неизпълнение на указанията исковата молба ще бъде върната.
Препис
от разпореждането да се изпрати на ищеца.
Разпореждането
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: