Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
Ловеч,…………2017г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав, в публично
заседание на шестнадесети декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
При секретаря В.В., като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№34 по описа за 2015 година и за да се произнесе
съобрази:
Производството
е с правно основание чл.108 от ЗС и с прието възражение за придобивна давност, продължило в
срока по чл.79, ал.1 от ЗС.
Ловешкият районен съд е сезиран с
искова молба постъпила от И.Ц.М., ЕГН ********** и Г.Ц.М., ЕГН **********, чрез
адв.С.С. – САК, със съдебен адрес:*** срещу Г.Г.Д., ЕГН ********** и Т.Г.Т.,
ЕГН **********, с посочено правно основание чл.108 от ЗС и цена на иска
12 545.45 лева, с направено искане да бъдат призовани на съд и след като
съдът се убеди, че ищците са собственици на недвижимия имот да се постанови
решение, с което ответниците бъдат осъдени да освободят и предадат на ищците
владението на притежавания от тях недвижим имот, а именно: Апартамент №5 с
идентификатор 43952.514.41.5.5, находящ се в гр.Ловеч, ул.Осъмска, вх.Б, ет.3. Сезираният
съд е образувал гр.д.№738/2014 година.
По реда на чл.131 от ГПК ответника
Г.Г.Д., ЕГН **********, чрез адв.В.И. – К. ***, със съдебен адрес:***,
офис 2 е подала отговор на исковата молба, с който на първо място възразява по
допустимостта на иска, с оглед на данъчната оценка от Община гр.Ловеч, която е
в размер на 50 183.70 лева, при който факт по правилата на родовата
подсъдност по искове за собственост, счита, че на основание чл.104, т.3 от ГПК,
искът следва да бъде разгледан от Ловешкия окръжен съд. На второ място
възразява, че искът е недопустим, тъй като ищците нямат правен интерес от
предявения иск по чл.108 от ЗС, тъй като видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №166, том 5, рег.№3008, дело №299/2011г. на
Нотариус М. Д., рег.№173 на НК, вписан в Служба по вписванията с Акт №44, том
20, дело 3969 от 18.11.2011г. ищците са собственици на така наречената „гола
собственост”. По силата на нотариалния акт правото на ползване не им е
прехвърлено и е пожизнено запазено, заедно и поотделно в полза на И.С.И. и М. К.И., продавачи по нотариалния
акт. Ответникът, чрез пълномощника адв.К. е взел становище и по основателността
на иска, като възразява, че някои от изложените твърдения са неверни, оспорва и
факта, че ищците са канили доверителите
й да освободят жилището, напротив И.С.И.
по реда на чл.417 и чл.418 от ГПК е подал заявление, по повод на което е
образувано ч.гр.д.№73/2014г. на Ловешкия районен съд, издаден е изпълнителен
лист и въз основа на него е образувано изп.д.№20148790400167 по описа на ЧСИ
Велислав Петров, рег.№879 с район на действие ОС – Ловеч с взискател И.С.И. и
длъжник И.Ц.М..
На следващо място счита, че
процесния договор за покупко-продажба не би могъл да породи правни последици,
тъй като продавачите И.С.И. и М. К.И. не са били собственици на имота подробно
описан в Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижими имот №166,
том 5, рег.№3008, дело №299/2011г. на Нотариус Младен Дойнова, рег.№173 на НК.
Твърди, че по повод на това спорно обстоятелство има заведен висящ исков процес
и образувано гр.д.№192/2014г. по описа на Ловешкия окръжен съд със страни Г.Г.Д.
– ищец и ответници И.Ц.М., Г.Ц.М., И.С.И.
и М. К.И.. В тази връзка моли да бъде извършена служебна проверка за висящ съдебен процес по гр.д.№192/2014г.
на Ловешкия окръжен съд, който спор се явява преюдициален за настоящето
производство, а именно разрешаване на въпросът за собствеността на процесния
имот.
Към отговора са приложени:
заверено копие от искова молба и допълнителна молба, с която са направени
уточнения по първоначалната искова молба по повод на която е образувано
гр.д.№192/2014г. на Ловешкия окръжен съд. С оглед на изложените твърдения, моли
на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК да бъде спряно производството по
настоящето дело до влизане в сила на решение по гр.д.№192/2014г. на Ловешкия
окръжен съд.
Ответникът е направил и
доказателствени искания, както е взел становище и по исканията на ищците за
събиране на доказателства.
С Определение №847 от 28.07.2014г. Ловешкият районен съд е прекратил
производството по гр.д.№738/2014г. и изпратил същото по подсъдност на Ловешкия
окръжен съд, на основание чл.118, ал.2 във връзка с чл.119, ал.1 и чл.104, т.3
от ГПК.
В Ловешкия окръжен съд е
образувано гр.д.№34/2015 година.
С Определение №75 от 28.01.2015г.
на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК Ловешкия окръжен съд е спрял
производството по гр.д.№34/2015г. до влизане в сила на решение по гр.д.№192/2014г.
на Ловешкия окръжен съд, решението по което ще има значение за правилното
решаване на настоящия спор.
С Определение №110 от
23.02.2016г. е възобновено производството по делото.
С молба с вх.№2251 от
24.03.2016г. подадена от адв.С.С. – САК, като пълномощник на И.Ц.М., ЕГН **********
и Г.Ц.М., ЕГН ********** е направил искане, след като съдът признае за установено, че доверителите му са
собственици на Апартамент №5 с идентификатор 43952.514.41.5.5, находящ се в
гр.Ловеч, ул.Осъмска, блок „Осъм”, вх.Б, етаж 3, да бъде постановено решение с
което ответниците Г.Г.Д., ЕГН **********
и Т.Г.Т., ЕГН **********, да освободят и предадат на доверителите му владението на притежавания от тях недвижим
имот. Твърдят, че в депозираната искова молба е допусната техническа грешка,
изрязваща се в следното: в края на
първия и началото на втория ред от петитума и посочено ”…и след като се
убедите, че доверителите ми са собственици на гореописания имот”, който израз
следва да се тълкува в смисъл, че се иска признаването за установено правото на
собственост на ищците.
Така също в молбата се сочи, че с
влязло в сила решение, постановено по гр.д.№192/2014г. по описа на Ловешкия
окръжен съд са отхвърлени предявените от ответниците в настоящето производство
искове за собственост върху процесния недвижим имот, затова счита, че правото
на собственост на доверителите му е установено по категоричен и недвусмислен
начин. Отделно от това на
11.03.2016г. ответниците били предали на
доверителите му владението върху имота,
чрез предаване на ключовете за същия на ЧСИ В.П., с което се установява
основателността на предявения иск в частта му за осъждане на ответниците да
предадат владението върху имота. При изложеното счита, че отношенията между
страните са изяснени и не е необходимо продължаването на настоящето
производство. На основание чл.234 от ГПК предлагат сключване на съдебна
спогодба при следните условия: ответниците признават правото на собственост на
ищците върху Апартамент №5 с
идентификатор 43952.514.41.5.5, находящ се в гр.Ловеч, ул.Осъмска, блок „Осъм”,
вх.Б, етаж 3, като всички разноски останат за страните, както са ги направили.
Към молбата е приложен Протокол по изп.д.№20148790400167 на ЧСИ В. П.в с
рег.№879 с район на действие ОС – Ловеч.
С вх.№2794 от 13.04.2016г. от
ответниците Г.Г.Д., ЕГН ********** и Т.Г.Т., ЕГН **********, чрез адв.В.И.-К. е
постъпило становище по повод уточнения петитум на исковата молба. Считат, че по
своята същност молбата е за изменение на иска.Считат, че допълването на
петитума, прави иска недопустим с оглед на постановеното решение по
гр.д.№192/2014г. на Ловешкия окръжен съд. Възразяват, че не е вярно
твърдението, че процесния имот е
предаден на ищците. Имотът е предаден на ЧСИ Велислав Петров, но по
изпълнително дело, по което ищците са длъжници и са били осъдени да предадат
владението на имота. Сочат, че взискател по делото е И.С.И.. Заявяват, че не са
съгласни с предложената съдебна спогодба.
С вх.№2808 от 14.04.2016г. и с
вх.№2860 от 18.04.2016г. от Т.Г.Т. и Г.Г.Д. са уведомили съда, че са оттеглили
пълномощията си от адв.В.И.-К..
Към молба с вх.№2860 от 18.04.2016г.
е приложено становище от адв.А.Т. – САК, като пълномощник на Г.Г.Д., ЕГН **********,
с което поддържа заявеното, че предявения иск е недопустим, не само поради
липсата на правен интерес, с оглед възражението за „гола собственост” на
ищците, но и поради липсата на активна
материалноправна легитимация на ищците да водят иск по чл.108 от ЗС по
отношение на процесния имот. Сочи, че този имот ищците са закупили през 2011г.
с вещта тежест – запазено пожизнено право на ползване на трети за настоящето
производство лица – продавачите И.С.И. и М. К.И., което обстоятелство е видно
от представения от ищците нотариален акт. Във връзка с правото на ползване се
позовава на Решение №204 от 9.04.2009г. на ВКС по гр.д.№1297/2008г., ІІ г.о. и
Решение №938 от 12.07.2007г. на ВКС по гр.д. №692/2006г., V г.о. От
обстоятелствената част на исковата молба било видно, че ищците съзнателно са премълчали
запазеното право на пожизнено ползване на всеки един от двамата продавачи И.С.И.
и М.К.И., при което следва да бъде отчетено, че активната процесуалноправна
легитимация е абсолютна процесуална предпоставка по допустимостта на исковата
претенция, за която съдът е длъжен да следи служебно, затова моли
производството по делото да бъде прекратено, като процесуално недопустимо.
Алтернативно, ако това възражение бъде прието, като такова по съществото на
спора, моли да се уважи възражението и искът се отхвърли като неоснователен.
Към молба с вх.№2860 от
18.04.2016г. е приложено становище и от адв.А.Т. – САК, като пълномощник на Т.Г.Т.,
ЕГН **********, в което освен наведените от ответника Г.Г.Д. доводи за
недопустимост на иска, възразява и че не е бил страна по приключилото
гр.д.№192/2014г. на Ловешкия окръжен съд, респективно по формираната сила на
присъдено нещо по това дело, която не се разпростира спрямо него. Като ответник в настоящето производство
твърди, че доверителят й има самостоятелна пасивна материалноправна
легитимация и процесуални права и възможности.
Поддържа и направеното от
предходния процесуален представител възражение за придобивна давност върху
процесния имот на основание чл.71, ал.1 от ЗС. Твърди, че откакто се е родил Т.Г.Т.
живее в жилището представляващо Апартамент №5 с идентификатор 43952.514.41.5.5,
находящ се в гр.Ловеч, ул.Осъмска, блок „Осъм”, вх.Б, етаж 3, който е
единствено дете на Г.Г.Д. и винаги е приемал родния си дом за свой, упражнява
физическа власт, като дееспособно физическо лице от пълнолетието си през
1996г., с намерение за своене. Всички партиди на жилището - В и К и ЧЕЗ Електроснабдяване се водят и
към настоящия момент на името на дядо му Г. Д. С., който е починал, за което
представят платежни документи. Твърди,
че през целия съзнателен живот, от пълнолетието му до сега, е извършвал всичко
необходимо за поддръжка на апартамента и това е неговия постоянен адрес.
Владението е било непрекъснато и необезпокоявано от никой. Никой не е
претендирал към него, както и заявявал самостоятелни права спрямо него върху
същия имот. През м.март 2014г. с изненада научил, че две лица, които той не
познава имат спор с майка му за същия апартамент. Това обстоятелство му станало
известно, след като през 2014г. ЧСИ В. П. се опитал да направи въвод във
владение на лицето И.С.И., като ЧСИ го уведомил, че има нотариален акт със
страни И.С.И. и М. К.И., като продавачи и И.Ц.М., като купувач. От ЧСИ бил
съставен протокол, в който е отразено, че в имота се намира Т.Г.Т., а не
длъжника И.Ц.М., при което владението на имота не му е било отнето. Твърди, че
до посещението на ЧСИ В. П. през м.март 2014г. не е знаел за съществуването на
образувани от майка му дела срещу И.С. и И.М. с предмет процесния апартамент. В
последствие разбрал за тях, като е бил свидетел по гр.д.№192/2014г. на Ловешкия
окръжен съд относно обстоятелствата касаещи посещението на ЧСИ В. П. за въвод
във владение в апартамента през м.март 2014 година.
Твърди, че през месец март 2016г. адв.В.К.
започнала да го убеждава, била много настоятелна и непрекъснато му повтаряла,
че трябва освободи апартамента си, защото така или иначе ЧСИ щял да направи
въвод във владение по искане на взискателя по изп.д.№20148790400167- И.С.И.. Именно
принуден от тези обстоятелства през месец март 2016г. е освободил имота и
предал ключовете лично на адв.В.К.. Тя от своя страна, представяйки се пред ЧСИ
В. П., като представител на третите лица владеещи апартамента - Г.Г.Д. и Т.Г.Т.,
на 11.03.2016г. е предала ключовете
от апартамента на ЧСИ, като в последствие му предала Протокол, подписан от нея
и ЧСИ за „доброволно” предаване на ключове от владеещите имота.
Твърди, че доверителят й е бил принуден от адв.В.К.
да освободи апартамента си през март 2016г., който владее непрекъснато от
толкова много години и да й предаде ключовете. По-късно доверителят й установил,
че на 14.01.2014г. И.С.И. е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК против И.Ц.М. за предаване на владението на ап.5
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №43952.514.41.5.5, с
административен адрес: гр.Ловеч ул.Осъмска, бл.”Осъм”, вх.Б, ет.3 ап.5, ведно с
Избено помещение №1 и Таванско помещение №1. Като
документ от който произтича задължението за предаване на вещ И.С.И. е представил
споразумение от 30.12.2013г., с което И.Ц.М. се е задължил да предаде на И.С.И.
в срок до 05.01.2014г. описания недвижим имот. Издадена е била Заповед №55/17.01.2014г. по
ч.гр.д.№73/2014г. на Ловешкия районен съд, по силата на която длъжникът
И.Ц.М. да предаде на кредитора И.С.И. недвижим имот: Апартамент 5 представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№43952.514.41.5.5, с административен адрес: гр.Ловеч, ул.Осъмска, бл.”Осъм”,
вх.Б, ет.3 ап.5, ведно с Избено помещение №1 и Таванско помещение №1. Именно по
тази заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е образувано изп.дело
№20148790400167 пред ЧСИ В. П..
В становището се излага още, че по времето, когато
адв.К. го убеждавала да освободи имота не му обяснила, че взискателя по
изпълнителното дело И.С.И. няма изпълнителен титул спрямо него, както и за
обстоятелството, че лицето И.Ц.М. фактически е бил осъден да предаде имота на
кредитора си И.С.И.. Посочва, че лицето И.Ц.М. никога не е бил в
имота, за да го предава на кредитора си - И.С.И.. Позовава се на ноторно известното, че субективните предели на
изпълнителния лист по ч.гр.д.№73/2014г., издаден от Ловешкия районен съд срещу
длъжника И.Ц.М., не се разпростират спрямо доверителят й - трето на спора лице,
владеещо процесния апартамент, при което на 19.04.2016г. доверителят й е
предявил срещу И.С.И. иск с правно основание чл.356 от ГПК - предмет на
производството по гр.д.№640/2016г. по описа на ЛОС.
Така също ответникът твърди, че е разчитал, че
адв.В.К. ще защитава неговите интереси като ответник по ревандикационния иск
предявен от И.Ц.М. и Г.Ц.М. - предмет именно на настоящето дело и с изненада
научил, че процесуалния му представител не е използвал процесуалните
възможности на ГПК в защита на неговите права и законни интереси, с
вече преклудирани срокове за инцидентен установителен иск, затова оттеглил пълномощията си от адв.К. и същата му
предала досиетата по делата.
След внимателен анализ на всички документи по
делата, вкл. и на гр.д.№192/2014г., където същата адв.К. процесуален
представител на майка му, установил, че:
С нотариален акт №82 том III рег.№2685 дело 332 от
2003г. по описа на Нотариус Н. Х., майка му Г.Г.Д. е продала на 20.06.2003г.
процесния апартамент на М. К.И.. Същата към момента на сделката е в брак с И.С.И.,
поради което имота е придобит при условията на съпружеска имуществена общност.
Според записа в нотариалния акт владението на имота се предава от купувачката
на продавачката при сключването на нотариалния акт. Фактически
обаче владението на имота не е предавано.
С предварителен договор от 24.09.2003г. М. К.И. и
съпругът й И.С.И., като продавачи са се задължили да продадат на майка му Г.Г.Д.
процесния апартамент, като сключат окончателен договор по нотариален ред в срок
до 03.10.2013 година. Продажба по нотариален ред
по предварителния договор не е извършвана.
С нотариален акт №166 том V рег.№3308 дело №299 от
2011г. на Нотариус М. Д., М.К.И. и съпругът й И.С.И. са продали на 18.11.2011г. процесния
апартамент на И.Ц.М., като продавачите са си
запазили пожизнено вещно право на ползване заедно и поотделно върху продавания
имот. И.Ц.М. към момента на сделката е в брак с Г.Ц.М.,
поради което имота е придобит при условията на съпружеска имуществена общност. Продавачите
И.С.И. и М.К.И. никога не са ползвали процесния имот.
Посочва,
че доверителят й отрича правото на собственост върху процесния апартамент,
както на ищците по настоящето дело И.Ц.М. и Г.Ц.М., така и на техните
праводатели - И.С.И. и М. К.И..
Твърди, че доверителят й не е имал информация за
посочените сделки с имота през 2003г. и 2011 година. Категорично заявява, че
върху процесния апартамент упражнява фактическа власт, като дееспособно
физическо лице от пълнолетието си през 06.06.1996г. с намерение за своене. Това
обстоятелство може да бъде установено от всички живущи в същия блок. Никой от
ищците И.Ц.М. и Г.Ц.М., така и техните праводатели - И.С.И. и М. К.И. не е
манифестирал собственически права спрямо Т.Г.Т., като владелец на имота. Ищците
И.Ц.М. и Г.Ц.М., така и техните праводатели - И.С.И. и М.К.И. никога
не са упражнявали фактическа власт върху имота. Като владелец на имота,
доверителят й е демонстрирал пред ищците И.Ц.М. и Г.Ц.М., така и техните
праводатели - И.С.И. и М.К.И. поведение, което недвусмислено сочи, че упражнява
собственически правомощия върху имота в пълен обем и това поведение е известно
на посочените лица.
Позовава се на законоустановения в чл.79 от ЗС
10-годишен срок за придобиване по
давност, считано от навършване от Т.Г.Т. на пълнолетие на 06.06.1996г., който е
изтекъл на 06.06.2006г., като и след тази дата до 07.05.2014г. /когато е
предявен настоящия ревандикационен иск/, са изтекли общо почти 18 години.
Доколкото упражняваната от него фактическата власт върху изцяло чужд имот към
06.06.1996г. е придобита при липсата на правно основание /т.нар. завладяване/,
то според презумпцията на чл.69 ЗС се предполага, че упражняващия фактическа
власт държи вещта за себе си, т.е. има качеството на владелец. В такъв случай
за придобиване на имота по давност не е необходимо да бъде демонстрирана
промяна в намерението за своене спрямо собственика, тъй като от момента на
установяване на фактическа власт, тя има характер на владение, а не на държане.
Достатъчно е упражняваното владение в предвидения от закона срок да е явно,
необезпокоявано и непрекъснато. В този смисъл е практиката
на Върховен касационен съд в производства по чл.290 от ГПК - Решение №262 от
29.11.2011г. на ВКС по гр.д.№342/2011г. ІІ г.о.; Решение №144 от 2.12.2014г. на
ВКС по гр.д.№1650/2014г. ІІ г.о.
В становището се акцентира, че праводателите на
настоящите ищци И.С.И. и М. К.И., които според цитирания по горе нотариален акт
от 20.06.2003г. са станали собственици на имота, а от 18.11.2011г. със запазено
пожизнено право на ползване за всеки от двамата поотделно, не са предприемали
никакви действия спрямо Т.Г.Т. - владелец на имота, никога не са ползвали
същия.
Посочва, че дори и да се приеме начало на
давностен срок спрямо праводателите на настоящите ищци И.С.И. и М.К.И., считано
от 20.06.2003г. давностният срок, както спрямо тях, така и спрямо последващите
приобритатели - ищците И.Ц.М. и Г.Ц.М., е изтекъл на 20.06.2013 година. В този
период никой от ищците, както и техните праводатели, не е предприемал спрямо Т.Г.Т.
- владелеца на процесния апартамент никакви действия за манифестиране на
собственически права. Не са правени и опити да осъществят фактическа власт
върху имота.
Така също ноторно известно е, че владението по
правило се осъществява върху чужда вещ и в този смисъл е без правно значение обстоятелството
дали владелецът знае кой е собственик на вещта, съответно дали е уведомил
собственика за намерението си, че свои вещта му. В тази хипотеза не се поставя
въпросът владението на вещта като своя, да е противопоставено на собственика,
за да се зачете изтичането на срока по чл.79 ал.1 от ЗС, като завършващо
фактическия състав на придобиването чрез давностно владение. Тази последица не
би настъпила само при наличието на действия на собственика, предприети срещу
самия владелец, които съгласно чл.116 от ЗЗД водят до прекъсване на давността,
тъй като само такива действия смущават владението. В периода от 06.06.1996г. до
07.05.2014г. /датата на предявяване на настоящия ревандикационен иск/ действия
от кръга на визираните в чл.116 от ЗЗД, не са извършвани от никое от лицата,
легитимиращи се като приобритатели на имота, според цитираните по-горе
нотариални актове. Поради което теченето на придобивния давностен срок не е
било прекъсвано и Т.Г.Т. се явява собственик по давностно владение на завладения
от него процесен апартамент. Това означава, че сключените на 20.06.2003г. и
18.11.2011г. нотариални актове за покупко-продажба, приобритатели по които са И.С.И.
и М.К.И. и настоящите ищци И.С.И. и М.К.И., не са произвели вещно-правно
прехвърлително действие.
Моли от правна и фактическа страна съдът да отчете,
че с факта на предявяване на настоящия иск от страна на И.Ц.М. и Г.Ц.М. се установява
признаване от тях на факта, че именно доверителя й Т.Г.Т. владее процесния
имот.
Позовава се на т.2 на Тълкувателно решение №4 от
17.12.2012г. по тьлк.дело №4/2012г. на ОСГК на Върховен касационен съд.
Ответникът Т.Г.Т. поддържа заявеното с писмения отговор
възражение за придобивна давност, а именно продължило в срока по чл.79, ал.1 от
ЗС владение, като фактическо състояние върху процесния имот при прилагане на
презумпцията за анимуса по чл.69 от ЗС, считано от 06.06.1996г. /когато е
навършил пълнолетие и е дееспособно физическо лице/ до 11.03.2016г.- когато е
бил принуден да освободи жилището. С възражението за придобива давност оспорва
и отрича правата на ищците и техните праводатели.
От правна и фактическа страна моли да се приеме:
доказването на заявеното възражение за придобивна давност върху процесния имот
в полза на Т.Г.Т. обуславя произнасянето по съществото на спора, доколкото
установяването на собственическите му права, изключва, както тези на ищците,
така и техните праводатели.
С
отговора са направени доказателствени искания.
В
съдебно заседание проведено на 27.04.2016г., от ищците, чрез адв.С.С. е
поддържана исковата молба и допълнението към същата, с което е конкретизиран
петитума, а ответниците чрез адв.А.Т. правят искане съдът да разграничи
подадените два писмени отговора и самостоятелните възражения по всеки от тях.
Възразява по искането на ищците за промяна петитума на исковата молба, като
счита същото за абсолютно недопустимо.
Адв.С. възразява, че ако съдът не
приеме, че се касае за техническа грешка с оглед тълкувателната практика на
ВКС, да се приеме, че с конкретизиране на петитума на исковата молба е
отстранена нередовност с подадената на 24.03.2016г. молба, при което не е
предявен нов иск, а е конкретизиран
първоначално предявения. Адв.Т. акцентира на факта, че в случая правно
релевантния факт е, че върху същия имот по волята на ищците, титуляр на
ползването на имота е трето лице.
Съдът
на основание чл.145, ал.2 от ГПК е указал на страните да конкретизират всички
твърдения, направени искания и възражения, да отстранят противоречията в тях,
като дал възможност на ищците чрез процесуалния им представител в двуседмичен
срок в писмен вид да вземат становище по всички възражения.
С
вх.№3405 от 11.05.2016г. е постъпило
становище от адв.С.С., което:
На първо място счита за
неоснователно искането за прекратяване на настоящото производство, като
недопустимо поради липса на правен интерес и на активна материалноправна
легитимация.
Счита, че становището на
процесуалния представител на ответниците, че след като доверителите му
притежават „гола собственост” върху процесния недвижим имот, не те, а лицата, в
чиято полза е учредено право на ползване, имат правен интерес и са активно
легитимирани да предявят иск с правно основание чл. 108 от ЗС, не може да бъде
споделено и в тази насока са изложени
доводи, като счита възражението за недопустимост на производството, поради
липса на правен интерес за неоснователно.
По отношение на твърдението, че
производството е недопустимо, поради липса на активна процесуалноправна
легитимация на ищците, тъй като последните притежават само „гола собственост”
върху имота и лицето, в чиято полза е учредено вещно право на ползване, е
единственото легитимирано да предяви иск с правно основание чл. 108 от ЗС, също
не споделя това становище.
Излага съображения, при които
направените възражения за недопустимост на настоящото производство, поради
липса на правен интерес и активна процесуалноправна легитимация на ищците, са
неоснователни и моли същите да бъдат оставени
без уважение и да продължи производството в насока събиране на доказателства и
разглеждане на спора по същество.
По повод на поддържаното в
молба-становище от адв. А.Т., като процесуален представител на Т.Г.Т.,
възражение за придобиването на имота от последния по давност, което е направено
с отговора на исковата молба и за което се излагат допълнителни твърдения и
съображения, оспорва изцяло изложеното в отговора на исковата молба и в
цитираната молба-становище твърдение, че Т.Г.Т. е владял имота в продължение на
повече от 10 години; оспорва и наличието на обективния елемент на владението -
фактическата власт върху имота, така и наличието на субективния елемент - намерението
за своене. Счита, че в негова полза не е текла придобивна давност и същият не е
могъл да придобие правото на собственост на това основание, с оглед на което
направеното възражение е неоснователно.
В случай, че се приеме, че от
раждането си до предявяване на настоящия иск Т.Г.Т. е живял в процесния жилищен
имот, то Т.Г.Т. е ползвал жилището от името на своята майка и е бил негов
държател, а не владелец. Това се е дължало на обстоятелството, че нито той, нито
майка му - Г.Г.Д. са имали друго жилище, което да ползват.
Възразява, че давностният срок
срещу праводателите на доверителите му не би могъл да започне да тече от
20.06.2013г., а от 22.06.2004г., до която дата ответникът Г.Г.Д. се е задължила
да освободи процесния имот, съгласно нейна декларация от 23.02.2004г.,
подписана в резултат на постигната между нея и праводателите на доверителя му
уговорка Г.Г.Д. да продължи да ползва имота до 21.06.2004 година. Поради това
10-годишният давностен срок изтича на 22.06.2014г., към която дата вече са били
предприети действия за прекъсването му.
Оспорва и направеното
твърдение, че Т.Г.Т. е освободил имота в резултат на въздействие, оказано му от
адвокат В.И.К.. В началото на м. февруари 2016г.
е проведена среща между ответника и И.С.И. - титуляр на вещното право на
ползване върху процесния имот. На тази среща двамата са се договорили Т.Г.Т. да
освободи жилището, а И.С.И. да му съдейства за прекратяване на всички дела
относно имота. Ответникът помолил да му се даде срок да предаде владението до
средата на м. март, тъй като му било нужно време да организира изнасянето на
движимите си вещи, а и му предстояло пътуване в чужбина. Поради това изложените
твърдения, че имотът е освободен в резултат на убеждаване от страна на
предходния процесуален представител, не отговаря на действителността.
Оспорва и всички останали
твърдения, направени в отговора на исковата молба и депозираната впоследствие
молба-становище, и доколкото счита същите за неотносими за правилното
разрешаване на настоящия спор, сочи, че няма да излага подробни съображения в
тази насока.
Във връзка с направените
оспорвания от ответника и от името на доверителите му твърди, че няколкократно
във времето Т.Г.Т. е водил преговори с третото неучастващо в спора лице И.С.И.
да закупи от него имота. Ответникът дори е осигурявал достъп до имота на лица,
които са били заинтересовани от закупуването на апартамента, без да се
възпротивява или да предявява претенции за собственост.
Изразено е и становище във
връзка с направените в отговора на исковата молба и молбата-становище
доказателствени искания.
Във връзка с депозираната от
името на доверителите му молба от 24.03.2016г. и направените от процесуалния
представител на ответника възражения, моли съда да има предвид следното:
С
цитираната молба не се извършва изменение на предявения иск или предявяване на
нов такъв. Както е посочено в същата се отстранява техническа грешка с цел
внасяне на яснота в заявения петитум. Отделно от това петитумът се привежда в
съответствие с обстоятелствената част на исковата молба и заявената претенция
по чл. 108 от ЗС. Съгласно т.2А от Тълкувателно решение № 4/2014г. от 14.03.2016г.
по т.д.№ 4/2014г. на ОСТК на ВКС съдът, сезиран с иск по чл.108 от ЗС, следва
да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на
правото на собственост към патримониума на ищеца.
С
вх.№3692 от 25.05.2016г. от адв.С.С. е
постъпила молба, в която излага, че с декларация с нотариална заверка на
подписите, вписана в Служба по вписванията – Ловеч, като Акт №99, том І,
рег.№1196 Мариана К.И. и И.С.И. са се отказали от учреденото в тяхна полза вещно
право на ползване върху процесния недвижим имот. Считано от тази дата
доверителите му са носители на правото на собственост в пълен обем, а не само
на „голата собственост”. Моли това обстоятелство да бъде съобразено при
извършване на последващите процесуални действия и при постановяване на
решението. Към молбата е приложен Отказ, вписан като Акт №99, том І, рег.№1196 в
Служба по вписванията – Ловеч.
Съдът с
Определение №309 от 31.05.2016г. постановено по реда на чл.140 от ГПК, след
като съобразил изложените в исковата молба обстоятелства, направените от
ответниците възражения, приложените по делото доказателства, приел, че е
сезиран с иск с правно основание чл.108 от ЗС и заявеното
с писмения отговор възражение за придобивна давност, продължило в срока по
чл.79, ал.1 от ЗС владение от Т.Г.Т., като фактическо състояние върху процесния
имот при прилагане на презумпцията за анимуса по чл.69 от ЗС, считано от
06.06.1996г. /когато е навършил пълнолетие и е дееспособно физическо лице/ до
11.03.2016г., когато е бил принуден да освободи жилището.
При
изложените в исковата молба
обстоятелства, първоначалния петитум: „…да бъде постановено решение, с
което да бъдат осъдени ответниците Г.Г.Д., ЕГН ********** и Т.Г.Т., ЕГН **********, да
освободят и предадат владението на притежавания от тях недвижим имот,
представляващ Апартамент №5 с идентификатор 43952.514.41.5.5, находящ се в гр.Ловеч,
ул.Осъмска, блок „Осъм”, вх.Б, етаж
С доклада по делото съдът приел, че
липсват права и обстоятелства, които да се признават от страните, с изключение
на безспорните факти: С Нотариален акт за дарение на недвижим имот №11, том Х,
дело №2998/93г. на Нотариус при Ловешкия районен съд Г.Г. Г. е придобила правото на собственост
върху Апартамент
№5 с идентификатор 43952.514.41.5.5, находящ се в гр.Ловеч, ул.Осъмска, блок
„Осъм”, вх.Б, етаж 3. С Нотариален акт
№82 том III рег.№2685 дело №332 от 2003г. по описа на Нотариус Нели
Хаджикръстева Г.Г.Д. е продала на 20.06.2003г. процесния апартамент на М.К.И.,
която към момента на сделката е в брак с И.С.И., при което имота е придобит при
условията на СИО. С Нотариален
акт №166 том V рег.№3308 дело №299 от 2011г. на Нотариус М. Д., М.К.И. и
съпругът й И.С.И. са продали на 18.11.2011г. процесния апартамент на И.Ц.М.,
като продавачите са си запазили пожизнено вещно право на ползване, заедно и
поотделно върху продавания имот. Към
момента на сделката И.Ц.М. е в брак с Г.Ц.М.,
поради което имота е придобит при условията на СИО. С Декларация за отказ от
вещно право на ползване И.С.И. и М.К.И. са се отказали от учреденото в тяхна
полза пожизнено вещно
право на ползване, заедно и поотделно върху Апартамент №5, с
идентификатор 43952.514.41.5.5, находящ се в гр.Ловеч, ул.Осъмска, блок „Осъм”,
вх.Б, етаж 3.
Съдът разпределил
доказателствената тежест, като указал, че: За да бъдат изяснени действителните
права и отношения между страните, от ищцовата страна следва да бъдат доказани
правопораждащите се за нея юридически факти, а именно наличието на
предпоставките по чл.108 от ЗС – че са собственици на процесния имот на
посоченото придобивно основание -
договор за покупко-продажба, че този имот се намира във владение или държане на
ответниците/ответника и то без основание, с което засяга неговите права.
От страна на ответниците следва
да бъдат доказани правоизключващите, правоунищожаващите и правопогасяващи
възражения по предвидения за това ред.
За изясняване на спора от фактическа
и правна страна съдът е допуснал и приел представените от страните писмени
доказателства, допуснал до разпит посочените от страните свидетели, при спазено
начало на равнопоставеност.
При
даден ход на устните състезания страните
поддържат тезите си в хода на процеса, представени са подробни писмени защити.
При
така разрешените предварителни въпроси и събрани доказателства:
По
иска с правно основание чл.108 от ЗС ищците са обосновали своята претенция на
сключен договор за покупко-продажба обективиран в Нотариален акт №166 том V рег.№3308 дело №299 от
2011г. на Нотариус М.Д., по силата на който М.К.И. и съпругът й И.С.И. са
продали на 18.11.2011г.
Апартамент
№5 с идентификатор 43952.514.41.5.5, находящ се в гр.Ловеч, ул.Осъмска, вх.Б,
ет.3 на И.Ц.М., като
продавачите са си запазили пожизнено вещно право на ползване заедно и поотделно
върху продавания имот. Към момента на
сделката И.Ц.М. е в брак с Г.Ц.М., поради което имота е придобит при условията
на съпружеска имуществена общност.
Праводател на М.К.И. е Г.Г.Д., която с
Нотариален акт №82 том III
рег.№2685 дело 332 от 2003г. по описа на Нотариус Н. Х. е продала на 20.06.2003г.
процесния апартамент. Същата към момента на сделката е в брак с И.С.И., поради
което имота е придобит при условията на съпружеска имуществена общност. Според
т.3 в нотариалния акт, владението на имота се предава от купувачката на
продавачката при сключването на нотариалния акт.
По заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл.417 от ГПК е издадена Заповед №55 от 17.01.2014г. по
ч.гр.д.№73/2014г. на Ловешкия районен съд, по силата на която длъжникът И.Ц. М., ЕГН ********** е задължен да предаде
на кредитора И.С. И., ЕГН ********** Апартамент №5 с
идентификатор 43952.514.41.5.5, с административен адрес: гр.Ловеч, ул.Осъмска, блок
Осъм, вх.Б, ет.3, ап.5, заедно с избено помещение №1, таванско помещение №1,
ведно с припадащите се идеални части от сградата и правото на строеж върху
поземлен имат с идентификатор 43952.514.4. За да издаде заповедта по чл.417 от ГПК, съдът е посочил, че задължението за
предаване на вещта произтича от Споразумение от 30.12.2013г., с нотариална
заверка на подписите с рег.№3932 на Нотариус Н. Х., с което длъжникът И. Ц.М. се е задължил в срок до 05.01.2014г. да
предаде на заявителя И.С.И. Апартамент №5 с идентификатор 43952.514.41.5.5.
Издаден е изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело
№20148790400167 на ЧСИ с рег.№879.
На 17.03.2014г. от ЧСИ В.
П., рег.№879 е съставен Протокол за предаване владението на процесния апартамент,
с който се констатира, че в деня на насрочения въвод във владение в имота е
„заварен” Т.Г.Т., който е направил възражение, че живее в имота над 18 години,
без да го е напускал. На въвода се е противопоставил, като се е позовал на сключен
на 24.09.2003г. предварителен договор за покупко-продажба между М.К.И. и И.С.И.,
като продавачи и Г.Г.Д. като купувач и заявил права, които изключват правото на
взискателя и моли да се отложи
изпълнението. По-късно в имота се е появила и майка му Г.Г.Д..
На 11.03.2016г. ЧСИ В.П.,
рег.№ 879, е съставил Протокол, с който е удостоверил, че в кантората
му се е явила адв.В.К., като представляваща трети лица по изпълнението Г.Г.Д.
и Т.Г.Т. и е предала 4 броя ключове за Апартамент №5,
избено помещение №1 и таванско помещение №1, находящи се на адрес: гр.Ловеч,
ул.Осъмска, бл.Осъм, вх.Б, ет.3, ап.5.
При тези обстоятелства,
които не са оспорени от ответната страна предявеният иск с правно основание
чл.108 от ЗС е допустим, след като ответниците отричат правото на собственост
на ищците, последните имат интерес съдът да разреши спора относно
претендираното от тях право на собственост.
Както в хода на производството,
така и с писмената защита ответниците са възразявали по допустимостта на
предявения иск, с аргумента, че вещното право на ползване не принадлежи на
ищците, а на И.С.И. и на М. К.И., които при продажбата на имота са си запазили
правото на ползване.
Дори да бъде прието, че
до 11.05.2016г. ищците не са
притежавали субективното материално
право да предявят осъдителния иск, то с подадената
декларация с нотариална заверка на подписите, вписана в Служба по вписванията –
Ловеч, като Акт №99, том І, рег.№1196, с която М. К.И. и И.С.И. са се отказали
от учреденото в тяхна полза вещно право на ползване върху процесния недвижим
имот, те имат активната материалноправна легитимация да изискат от всяко трето лице да преустанови всички
действия, с които им пречат да упражнят своето право.
Неоснователно от страна
на ответниците се иска, съдът да приеме, че извършения отказ от ползването на
имота по време на висящността на процеса е изцяло ирелевентен. Това
новонастъпило обстоятелство следва да бъде зачетено от съда по правилата на
чл.235, ал.3 от ГПК.
По време на висящността
на процеса Т.Г.Т. с вх.№3711 от 27.04.2016г. е предявил иск против И.С.И., М. К.И.,
И.Ц.М. и Г.Ц.М., с правно основание чл.124, ал.1, предл.второ и трето от ГПК
във връзка с чл.79 от ЗС, като в Ловешкия районен съд е образувано
гр.д.№694/2016 година.
При изложеното безспорно
е установено, че ищците са собственици на процесния имот и същия се намира в
държане на ответниците, като ответникът Т.Г.Т. претендира право на собственост,
при които факти се налага извод за основателност на ревандикационната
претенция.
По
възражението на Т.Г.Т., че е собственик на процесния имот на основание
давностно владение, продължило в срока по чл.79, ал.1 от ЗС, от фактическа
страна следва да се съобрази:
С
Нотариален акт №11, том Х, дело №2998/1993г. Г.Г. Г. получава от родителите си
като дарение процесния имот. „Там Т. е роден и цял живот е живял там. … Апартамента
е на баба му и дядо му и той винаги си е бил на Т.. …След 2000г. Т. там си
живее” /по свидетелските показания на бащата на ответника Г. Г./.
С
Нотариален акт №82 том III
рег.№2685 дело 332 от 2003г. Г.Г.Д. продава на 20.06.2003г. процесния
апартамент на М. К.И.. Агенция за недвижими имоти, която е посредничила за
сключване на договора уведомила
купувача, че от страна на Д. е поставено условие да остане в 1-2 месеца в апартамента, за което е изложила
основателни причини /по показанията на свидетеля И.С./.
По-късно имота е обявен за продажба, при което Д.
изявила желание да купи апартамента, /от показанията на И.С.И./, по който повод
е сключен Предварителен договор на 24.09.2003г. със страни М. К.И. и И.С.И. – продавачи и купувач Г.Г.Д. при
договорен срок за сключване на окончателен договор 03.10.2003 година. Съгласно
чл.4 купувачът е заплатил капаро в размер на 2 500 лева, при уговорката в
тази част договорът да се счита, че служи като разписка за получената сума.
Страните договорили останала част от покупната цена в размер на 16 500
лева купувачът да заплати при изповядане на сделката. Продажба
по нотариален ред по предварителния договор не е извършвана.
С Декларация с нотариална заверка на подписа,
рег.№791 от 23.02.2004г. Г.Г.Д. декларира, че се задължава в срок до
21.06.2004г. да освободи недвижимия
имот, който е продала на М. К.И., а
именно: Апартамент №5, ет.3, вх.Б, находящ се в жилищен блок „Осъм”.
По
делото не са навеждани твърдения и не са ангажирани доказателства, че след като
Г.Г.Д. е останала в продадения от нея
апартамент, е упражнявала фактическата власт за себе си, за да се приложи
презумпцията на чл.69 от ЗС. След като не е установено, че Д. е променила
намерението си и по един явен и несъмнен начин е предприела действия, които да
са станали известни на собствениците на вещта, през периода 2003г. – 2011г. по
отношение на собствениците М. К.И. и И.С.И. и след 2011г. по отношение на
ищците, тя е имала качеството на държател, без да е започвала да владее за себе
си.
Със сключване
на договора за покупко-продажба на 20.06.2003г. и записаното в договора, че
владението се предава на купувача, а продавача е продължил да се намира в
имота, установената фактическа власт върху имота, като държане колкото и време
да продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази
фактическа власт не може да доведе до придобиване на собственост по давност
/Решение №12 от 19.02.2014г. на ВКС по гр.д.№1840/2013г., І г.о./.
При
изложените факти и обстоятелства е видно, че през изследваните периоди във
владение на процесния имот, първоначално са били родителите на Г.Г.Д. до
1993г., когато имотът й е дарен; след 1993г. владението е упражнявано от същите
лица, тъй като те са си запазили правото на ползване; след 2003г. владението е
упражнявано от И.С.И. и М. К.И. до
м.март 2014г. чрез държателя Г.Г.Д. /при запазеното право на ползване със
сключения договор за продажба от 18.11.2011г./. С предявяване на иск с правно основание чл.26,
ал.1, предл.второ от ЗЗД, чл.209 от ЗЗД и чл.79 от ЗС с вх.№1983 от
24.03.2014г., по който повод в Ловешкия окръжен съд е образувано
гр.д.№192/2014г., Д. е предприела явни действия, които са станали известни на
собственика на имота и на ползвателите.
От
страна на ответника Т.Г.Т. е останало неоснователно и недоказано възражението
за придобиване на апартамента по давност. При анализа на събраните по делото писмени
и гласни доказателства се установява, че от раждането си до ***г. /датата, на
която ключовете от жилището са предадени на ЧСИ/ Т.Г.Т. е живял в процесния
имот. Свидетелят Г. Г.: „Баща съм на Т.Т.. Там Т. е роден и цял живот е живял
там”. В тази насока са и показанията а Л.Ц.
Д.: „Т. е живял в апартамента, откакто се е родил с родителите си. Не
зная Т. и майка му да са имали спор за жилището и да са имали, не е станало
достояние на живущите в блока. Аз съм касиер на входа. Т. никога не е
демонстрирал, не е заявявал, че той е собственик. Ние си знаем, че живее в
жилището, като наследник на родителите си”. Явно между ответниците са се
запазили установените традиционни отношения – дядото и бабата са допуснали в апартамента да остане тяхната
дъщеря Г.Г. със семейството си, последната е оставила апартамента да бъде
обитаван от нейния син Т. и семейството му.
От
събраните гласни доказателства - тези на свидетеля Г. Г., М. И. и Х. Ц. се
установява, че Т. е правил ремонти в апартамента, като е монтирал
нова входна врата, сменил е част от дограмата в апартамента, подменял е плочки
в банята, но тези действия не следва да се приема, че представляват манифестиране на намерение за своене,
доведено до знание на ищците, че те са намерили външна проява, че са действия,
които недвусмислено отричат правата на собствениците и те да са отстранени по категоричен и
недвусмислен начин. Извършените ремонтни дейности и дейности, с които е
подобрен имота, според конкретните нужди, са в съответствие със задълженията
ползвателя да се грижи за имота като
добър стопанин, съгласно изискванията на чл.244 от ЗЗД. Приемайки ги за
действително извършени, тези дейности биха породили само облигационни
претенции.
Представените
документи за платени битови сметки – фактури за платена ел енергия, фискални бонове и разписки, не могат да
установят кое лице конкретно е извършило
плащането и реално то ли е ползвател на услугата. Освен това свидетелката Л.Ц.
касиер на вх.Б заявява, че сметките за входа са плащани от Т. „…или когато си идваше
Г., плащаше дължимите суми”. „Когато Г.Г. се връща от чужбина идва в
апартамента, даже присъства на едно от събранията преди три четири години и
имаше неплатени сметки и каза няма проблем ще ги издължа, като се върна”.
От
друга страна от приложените приходни квитанции е видно, че след 2003г. данъците
за процесното жилище са заплащани от купувачите на имота.
За да
се позове на чл.79 от ЗС ответникът следва да докаже явна промяна на държането
във владение, проявата следва да е външна, чрез действия които да отричат
правата на собственика, завладяването да е изключително за себе си. Липсата на
подобно намерение е заявено с вписаните данни в Книгата на етажната собственост
в сградата /изискване прието със Закона за управление на етажната собственост,
в сила от 01.05.2009г./ - доказателство прието по молба на ответниците, а
именно, че собственик е Г.Г. Д., а като
член на домакинството самия ответник е вписал себе си. В исковата молба с
рег.№1983 от 24.03.2014г. по повод на която
е образувано гр.д.№192/2014г. Г.Г.
твърди, че „…лично и чрез сина си Т.Г.Т. е упражнявала фактическа власт
в продължение на 10 години и е демонстрирала по отношение на невладеещия собственик поведение, което
несъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия за себе си”.
Свидетелката
Л.Ц., не знае Т. и майка му да са имали спор за жилището. „Т. никога не е
демонстрирал, не е заявявал, че той е собственик. Ние знаем, че живее в
жилището, като наследник на родителите си”.
Свидетелят
Д. Н., който е работил в една кантора с адв.К. – първоначалния процесуален
представител на ответниците, лично е присъствал и знае, че Т. и св.Р.Б. са
посещавали кантората и са търсили
съдействие да се отложат действията по повод въвод във владение, като чрез адв.К.
са преговаряли с И.М. и И.С. да закупят
апартамента, като при първите преговори е постигнато споразумение за цена от 20 000 лева, но след като „…продължиха пазарлъците, цената
стигна дори до 55 хиляди лева, която се искаше”. Дори да се приемат за заинтересовани
показанията на М.И. и И.С. също говорят за проявено желание от страна на Т. да
закупи апартамента. Свидетелят Б. Б. заявява, че е искал да закупи апартамента,
посетил е същия и лично Т. е отворил входната врата, като обещал, че ще
освободи същия до 15.03.2016 година.
При
тези доказателства явно, че ответникът не е имал съзнанието, чрез времето
06.06.1996г. до 11.03.2016г. свои за себе си. Липсва субективния елемент на
владението за целия период от време, за който се претендира, че е упражнявано,
при което Т.Т. не може да се позове на чл.79 от ЗС.
Показанията
на М.И. и Х. Ц. в смисъл, че са останали с убеждението, че апартамента си е на Т.,
не биха могли да променят извода, че ответникът се намира в държане на апартамента, като не е
демонстрирал открито намерение за своене на имота спрямо собственика.
В
хипотезата на чл.69 от ЗС в тежест на този, който се позовава на придобивната
давност е да установи, че такава е започнала да тече чрез явна промяна на държането
във владение. Така в Решение №145/14.06.2011г. по гр.д.№627/2010г., І г.о. на
ВКС е прието, че общият принцип на справедливостта изключва скритостта на придобивната давност, защото не могат да се
черпят права от поведение по време, когато засегнатия собственик няма
възможност да се брани.
Презумпцията
на чл.69 от ЗС е приложима, когато
фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при начална липса
на правно основание. За да намери приложение разпоредбата на чл.69 от ЗС е
необходимо до установяване на фактическата власт владелецът да не упражнявал
фактическа власт на друго основание. В случая не е така, ответникът е живял в
процесното жилище от момента на раждането си до навършване на пълнолетие и
упражняваната от него фактическа власт от е името на неговите родители. При
навършване на пълнолетие ответникът е държател, като не са ангажирани
доказателства, въз основа на които да е установено, че придобивна давност е
започнала да тече, чрез явна промяна на държането във владение. От наведените
по делото доказателства не може да бъде прието за установено, че чрез конкретни
действия насочени към собственика на имота, ответника е превърнал държането във
владение.
При
изложеното съдът приема, че в хода на производството ответникът не е установил,
че в период по-дълъг от 10 години е упражнявал фактическа власт по отношение на
процесния имот, без противопоставянето от страна на титуляря на правото на
собственост, както и да е демонстрирал по отношение на ищците поведение на
пълноправен собственик или поведение, което несъмнено да сочи, че упражнява правомощия
на собственик в пълен обем, единствено за себе си. Това поведение не е доказано
да е манифестирано спрямо собствениците /ищци/, да им е станало известно, за да
отблъснат владението на ответника. Установеното по делото поведение на
ответника не може да се тълкува като промяна от държане във владение. Само
доколкото елементите от фактическия състав на чл.79, ал.1 от ЗС са налице по
отношение на претендиращите собствеността лица и то при проведено пълно и пряко
доказване, възражението за изтекла придобивна давност за конкретен имот може да
бъде уважено. В случая ответникът не е установил, както обективния елемент (corpus), така и субективния -
(animus) от фактическия състав на чл.79 от ЗС.
При този изход на
делото ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците на основание
чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в общ размер на 2 501.83
лева, от които 2 000.00 лева
адвокатско възнаграждение и 501.83 лева,
представляващи държавна такса.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците Г.Г.Д., ЕГН ********** и Т.Г.Т., ЕГН **********,
чрез адв.А.Т., с адрес ***, офис 4, адв.А.Т., че И.Ц.М., ЕГН ********** и Г.Ц.М.,
ЕГН **********, чрез адв.С.С. – САК, със съдебен адрес:*** са собственици на
Апартамент №5 с идентификатор *****, находящ се в гр.*****.
ОСЪЖДА Г.Г.Д., ЕГН ********** и Т.Г.Т.,
ЕГН **********, чрез адв.А.Т., с адрес ***, офис 4, адв.А.Т. да освободят и да
предадат на И.Ц.М., ЕГН ********** и Г.Ц.М., ЕГН **********, чрез адв.С.С. –
САК, със съдебен адрес:*** владението на притежавания от тях недвижим имот:
Апартамент №5 с идентификатор *****, находящ се в гр.******.
ОСЪЖДА
Г.Г.Д.,
ЕГН ********** и Т.Г.Т., ЕГН **********, чрез адв.А.Т., с адрес ***, офис 4,
адв.А.Т. да заплатят на И.Ц.М., ЕГН ********** и Г.Ц.М., ЕГН **********, чрез
адв.С.С. – САК, със съдебен адрес:***,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в общ размер на
2 501.83 /две хиляди петстотин и
един лев и осемдесет и три стотинки/ лева, от които 2 000.00 лева
адвокатско възнаграждение и 501.83 лева,
представляващи държавна такса
Решението
може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от съобщението на страните, че
е изготвено с мотивите.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: