Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 6

гр. Габрово 04.03.2020 год.

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Габровският окръжен съд в публично  заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГОВЕСТА КОСТОВА                                                                                                                                ЧЛЕНОВЕ:           КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА 

                                ИВА ДИМОВА

при секретаря В.Венкова и прокурора Милчо Генжов, като разгледа докладваното от съдията Костова ВНОХД № 127 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

           

Въззивното производство е образувано по жалба на адв.З.К. в качеството и на защитник на подсъдимия К.П.К. срещу Присъда  № 527 от 13.11.2019г., постановена по НОХД № 618 по описа за 2019г. на  Габровски районен съд .

С  горната присъда  РС- Габрово е признал подсъдимия К. за виновен в това ,че на 18.09.2018 година, на ул. Б**в гр. Габрово, се заканил с убийство на Т.А.И. от същото населено място, като крещял към нея с думите „ще те утрепя, ще те убия и ще те излежа” и това заканване възбудило основателен страх у И. за осъществяването му,  като за извършеното престъпление по  чл. 144, ал. 3 във вр. с  ал.1 НК , съдът му наложил наказание от една година лишаване от свобода. На осн. чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание , считано от влизане на присъдата в законна сила.

 Със същата присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че на 03.10.2018 година и 04.10.2018 година, в град Габрово, при условията на продължавано престъпление, не изпълнил Заповед за незабавна защита от домашно насилие № 4708/19.09.2018 г., издадена по Гр. дело № 1798/2018 г. на Районен съд Габрово, като приближил Т. А. И. *** на местоработата й, след като чрез посочената заповед му е било забранено да я приближава на по-малко от 300 метра, като за извършеното  престъпление по чл. 296, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК съдът му е наложил наказание  от една година лишаване от свобода и на осн. чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на наложеното наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила.

На осн. чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия К. е определено едно общо наказание за изтърпяване  от една година лишаване от свобода.

На осн. чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК съдът е определил едно общо наказание за изтърпяване на подсъдимия К. между наложено по настоящата присъда и наказанието наложено му с Присъда № 92/14.02.2019 г. по НОХД № 1331/2018 г. на Районен съд Габрово, влязла в законна сила на 02.03.2019 година с която за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, извършено през периода месец януари 2018 г. – месец септември 2018 г., е осъден на „Пробация”, включваща установените пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 от НК „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от „Шест месеца”, с определена въз основа на чл. 42б, ал. 1 от НК периодичност за нейното изпълнение от „Два пъти седмично”, и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от „Шест месеца”) в размер на една година лишаване от свобода. Изтърпяването на така определеното общо наказание на осн. чл.66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

РС-Габрово е постановил от срока на определеното общо наказание да се приспадне изтърпяната част от наказанието „Пробация”.

В законният срок присъдата е обжалвана от подсъдимия, чрез назначения му служебен защитник адв.З.К., като необоснована. Защитникът счита, че решаващия съд не е оценил и анализирал събраните по делото доказателства в пълното и, че за престъпленията за които е осъден подсъдимия не са събрани категорични доказателства.  Прави се искане обжалвания съдебен акт да бъде отменен изцяло  и подсъдимия да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият К. и неговия защитник поддържат депозираната жалба по изложените в нея съображение.

Повереникът на частния обвинител –адв.Б. оспорва жалбата и изразява становище, че първоинстанционния съдебен акт е правилен и законосъобразен.

Представителят на Габровска окръжна прокуратура оспорва жалбата, като неоснователна и изразява становище , че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена.

Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и извърши цялостна проверка на обжалваната присъда, на основание чл.314 ал.1 от НПК, намира за установено следното:

Атакуваната присъда  е постановена въз основа на обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото, при изпълнение на задълженията по чл.13 и чл.14 от НПК и при спазване на процесуалния ред за събиране и проверка на доказателствата. Извършен е необходимия критичен анализ на събраните по делото доказателства, като правилно е установена фактическата обстановка, която и настоящата инстанция възприема. Въззивният съдебен състав, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал  в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, намира, че не се налагат различни изводи по фактите.

Правилно първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка: Свидетелката Т.И. - бивша съпруга на подсъдимият и дъщеря им  Д.П.живеели през 2018г. в къща на ул.”Б.в гр.Габрово. На същия адрес бил регистриран и подсъдимия. Свидетелките П. и И.през 2017г. сезирали РС-Габрово с искане за защита от  физическо и психическо насилие от страна на К.К.. Съдът издал Заповед за защита от домашно насилие № 69 от 16.02.2017 година с която отстранил подсъдимия от жилището на ул. Б**в гр. Габрово за срок от 18 месеца и му  забранил да приближава на по-малко от 50 метра това жилище, местоработата и местата за социални контакти и отдих на двете жени за същия по продължителност срок, съгласно предвиденото в чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН.

След като определения в заповедта срок изтекъл, през нощта на 17 срещу 18.09.2018 година подсъдимият влязъл в двора на къщата, находяща се на ул. Б**в град Габрово, започнал да удря по входната врата и да крещи да го пуснат вътре. След като  не му отворили вратата, той си тръгнал.

Около 04,00 часа сутринта на 18.09.2018 година св.  И. отишла на работа в централната сграда на Б.в гр.Габрово. Когато след 08,00 часа на същата дата си тръгнала, тя забелязала подсъдимия К. да стои на близкия паркинг и да я  наблюдава. Т.И. се придвижила с автобус до дома си и когато слязла от него видяла, че подсъдимия е в близост. Когато преминала край него, той започнал да я обижда и псува. Тичешком И. се прибрала в дома си и заключила входната врата.  К.К. я последвал и влязъл в двора на къщата, като продължил да отправя обидни думи и псувни към бившата си съпруга и нейната майка – свидетелката С.И.. Т.И. подала сигнал на тел.112 и на мястото бил изпратен полицейски екип в който участвал св. С. С .. При пристигането си, полицейските служители заварили К. извън от имота и след тяхно разпореждане той си тръгнал. Около обяд на 18.09.2018 г. подсъдимият се върнал отново. Влязъл в двора на къщата на ул. Б.№ **, където започнал да крещи и да отправя псувни и обиди към бившата си съпруга и нейната майка. Св. Т.И. отново подала сигнал в полицията, в резултат на който на мястото отново пристигнал полицейски екип в който участвал и св.С .. Пред тях  К.К. продължил да отправя обидни думи към бившата си съпруга и да я заплашил с убийство /крещял, че ще я утрепе, ще я убие и ще я излежи/. Св. Т.И. се намирала в къщата,  чула отправените закани и силно се  изплашила, тъй като при предходни случаи вече била ставала жертва на физическо насилие от страна на бившия си съпруг. Полицейските служители задържали подсъдимия  и го отвели в сградата на РУП. На 18.09.2018 година И. *** молба за защита от домашно насилие от К.П. по реда на ЗЗДН. Съдът издал Заповед за незабавна защита № 4708/19.09.2018 г., с която на К. е било забранено (за срок до издаване на заповед за защита или отказ по реда на чл. 19 от ЗЗДН) да се приближава на по-малко от 300 метра от дома, местоработата и местата за социален отдих на св. Т.И.. Заповедта била връчена на К. на  21.09.2018 година.

На 25.09.2018 година св. Т.И. *** писмено заявление във връзка с описаните по-горе събития, случили се на 17.09.2018 г. и 18.09.2018 г. и била образувана преписка под № 1752 ЗМ-607/04.10.2018 г.

Независимо от наложените с горната заповед ограничения, около 05,00 часа на 03.10.2018 г. К.К. отишъл до работното място на св. Т.И. ***, видял, че тя си взема кафе пред входа на сградата и мълчаливо застанал на няколко метра от нея. И. се притеснила, веднага влязла вътре и като заключила входната врата. К. започнал да удря по вратата, да псува и обижда бившата си съпруга.  Тя се обадила в  полицията, но до пристигане на полицейските служители К. напуснал района.

Малко след 05,00 часа на 04.10.2018 г. подсъдимият отново отишъл до местоработата на св. Т.И.. Слизайки от автобуса, тя го видяла да стои на близкия паркинг, разположен през улицата срещу сградата на Б.. Жената тичешком влязла в сградата и заключила входната врата. Обадила се по телефона в полицията и била посъветвана да подаде жалба в полицейското управление.

На 10.10.2018 година свидетелката Т.И. *** писмено заявление във връзка с описаните по-горе събития, случили се на 03.10.2018 г. и 04.10.2018 г. Въз основа на него е образувана преписка под № 1752 ЗМ-630/15.10.2018 г.

Фактическата обстановка установена от РС-Габрово и от настоящия съдебен състав  се установява по безспорен и положителен начин от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства. Първоинстанционният съд е изградил фактическите си изводи въз основа на анализ по отделно и в съвкупност , на събраните по делото писмени и гласни доказателства, като е изпълнил задължението си за пълно изясняване на обстоятелствата в кръга на тези визирани в чл.102 от НПК, изпълнил е задължението си за оценка на процесуалната годност на доказателствените средства и на достоверността на доказателствените източници и е спазил правилата на формалната логика.

Настоящия съдебен състав споделя изцяло извършения доказателствен анализ от първоинстанционния съд и счита, че не следва да го преповтаря. Пред настоящият съд, както и пред първоинстанционния, подсъдимият твърди, че не е доказано отправените обидни думи и заплахи към пострадалата да са били с намерение да изпълни заплахите си.

От показанията на св.Т.И., на нейната майка С.И. и на полицейските служители С.и И.Ф., безспорно се установява, че както на 17.09.2018г., така и на инкриминираната дата 18.09.2018г. подсъдимият бил под влияние на алкохол, обиждал св.Т.И. и крещял към нея: ”ще те утрепя, ще те убия и ще те излежа”. Свидетелката не за първи път била заплашвана и обиждана от бившия си съпруг. Жената била подложена в годините  и на физическо насилие от страна на К., поради което била силно изплашена ,че подсъдимият може да я убие. В конкретния случай са налице сложили се в годините тежки междуличностни отношения между бившите съпрузи –К.К. и Т.И.. От полицейските служители става ясно, че пострадалата многократно е търсила защита и съдействие от полицията при конфликти с подсъдимия. Основателния и страх от К. се крие и в това ,че Т.И. е била жертва и на физическо насилие. Подсъдимият не отрича, че на процесното място и време е бил пред къщата на И., не отрича, че и е казал „нещо”, отрича единствено да я е заплашвал с убийство. Това обаче е станало и в присъствието на полицейския служител С ., който е категоричен в показанията си пред първоинстанционния съд за отправените закани с убийство към Т.И..

Подсъдимият и неговия защитник считат, че обвинението по чл.296 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК не е доказано по безспорен начин, тъй като никой освен св.Т.И. не е констатирал, че К. е нарушил ограничителната заповед на 03.10.2018г. и на 04.10.2018г. и поради факта ,че на тези дати бил извън града. Първоинстанционният съд задълбочено и мотивирано е отговорил на горното възражение и настоящият съд изцяло споделя становището на решаващата съдебна инстанция. Безспорно е ,че Т.И. многократно е съобщавала за нарушение от страна на подсъдимия на издадените ограничителни заповеди от РС-Габрово. така е направила и на горните две дати. Нейните показание са логични и непротиворечиви и съдът ги кредитира с доверие. Освен това, въпреки ,че пристигналите на място полицейски служители не са установили в близост до местоработата на И. да се намира подсъдимия, те и препоръчали да подаде жалба за случилото се в полицията, което тя своевременно сторила. Защитната теза на подсъдимия, че на горните дати е бил гр.С. се опровергава от твърдението му, че е работил в Габрово и е напуснал работа на 05.10.2018г. Недостоверно и житейски неправдоподобно е твърдението му ,че сутринта преди началото на работния ден на 3-ти и 4-ти  октомври 2018г. е бил в гр.С.. по делото не са поискани и събрани други доказателства в подкрепа на защитната теза на подсъдимия.

         Възраженията на защитата и на подсъдимия за недоказаност на обвиненията са предмет на обсъждане от първоинстанционния съд, който задълбочено и с професионализъм е анализирал събраните доказателства,  за да достигне до извода, че по делото е доказано по безспорен и положителен начин, че подсъдимият К., както от субективна така и от обективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 144, ал. 3 във вр. с  ал.1 НК, като  на 18.09.2018 година, на ул. Б**в гр. Габрово, се заканил с убийство на Т.А.И. от същото населено място, като крещял към нея с думите „ще те утрепя, ще те убия и ще те излежа” и това заканване възбудило основателен страх у И. за осъществяването му. При определяне вида и размера на наложеното наказание на подсъдимия К. за това престъпление съдът е отчел наличието на превес на отегчаващите вината обстоятелства и е наложил наказание под средния размер предвиден в закона за това престъпление. Настоящият съдебен състав не споделя тези изводи на РС-Габрово. В конкретния случай е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства. Деянието извършено от подсъдимия е с ниска степен на обществена опасност, подсъдимият като деец също се явява лице със сравнително ниска степен на обществена опасност. К. е човек полагаш обществено полезен труд и без други противообществени прояви, освен извършените от него престъпления по чл.296, ал.1 от НК свързани с неизпълнение на издадена заповед за защита от домашно насилие по отношение на неговата бивша съпруга –св.Т.И.. Престъпната дейност на К. е провокирана единствено от неуредените семейни и лични отношения с И., което обаче не прави престъпното му поведение по-малко укоримо, но съставлява смекчаващо вината обстоятелство. Като отегчаващо вината обстоятелство следва да се отчете факта, че заканите за убийство по отношение на И. са отправени пред полицейски служители. Въпреки ,че РС-Габрово неправилно е анализирал наличните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, същият правилно и законосъобразно е наложил на подсъдимия К. наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства от една година лишаване от свобода.

Правилно и законосъобразно РС- Габрово е приел ,че по делото е доказано по безспорен и положителен начин, че подсъдимия К., както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 296, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като   на 03.10.2018 година и 04.10.2018 година, в град Габрово, при условията на продължавано престъпление, не изпълнил Заповед за незабавна защита от домашно насилие № 4708/19.09.2018 г., издадена по Гр. дело № 1798/2018 г. на Районен съд Габрово, като приближил Т. А. И. *** на местоработата й, след като чрез посочената заповед му е било забранено да я приближава на по-малко от 300 метра. При определяне вида и размера на наложеното наказание за това престъпление първоинстанционният съд е отчел превес на отегчаващите вината обстоятелства и е наложил наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Въззивният съд не споделя тези изводи на РС-Габрово. Счита, че като отегчаващи вината обстоятелства следва да се отчете проявената системност от страна на подсъдимия да не зачита, да не се съобразява и да нарушава постановените от РС-Габрово заповеди за защита от домашно насилие, за каквито деяния същият вече е бил санкциониран, като му е налагано както административно наказание така и  в наказателно производство алтернативно предвиденото за това престъпление наказание - глоба. Като смекчаващи вината обстоятелства следва да се отчетат добрите данни за личността на К., който е работещ човек и сложните емоционални и финансови взаимоотношения с бившата му съпруга. Настоящият съдебен състав преценявайки цялостната престъпна дейност на подсъдимия и това, че за извършено от него престъпление по чл.296 ал.1 от НК вече му е налагано  наказание –глоба, като едно от алтернативно предвидените в закона, счита ,че са постигане целите на наказанието на К.  следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода. Въззивният съд счита, че така наложеното наказание от една година лишаване от свобода при превес на смекчаващите вината обстоятелства съответства на тежестта на извършеното престъпление от К. и се явява правилно и законосъобразно.

 Първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, като на осн. чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия К. е определено едно общо наказание за изтърпяване  от една година лишаване от свобода. На осн. чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК съдът е определил едно общо наказание за изтърпяване на подсъдимия К. между наложено по настоящата присъда и наказанието наложено му с Присъда № 92/14.02.2019 г. по НОХД № 1331/2018 г. на Районен съд Габрово, влязла в законна сила на 02.03.2019 година с която за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, извършено през периода месец януари 2018 г. – месец септември 2018 г., е осъден на „Пробация”, включваща установените пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 от НК „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от „Шест месеца”, с определена въз основа на чл. 42б, ал. 1 от НК периодичност за нейното изпълнение от „Два пъти седмично”, и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от „Шест месеца”) в размер на една година лишаване от свобода. Изтърпяването на така определеното общо наказание на осн. чл.66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Въззивният съд счита, че за постигане целите на наказанието не е необходимо К. да бъде изолиран от обществото и правилно и законосъобразно е приложен института на условното осъждане.

При извършената служебна проверка на присъдата на основание чл.314 от НПК съдът не констатира, при постановяването й, да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до нейната отмяна.

На основание  изложеното Габровски окръжен съд

 

                                         Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА  № 527 от 13.11.2019г., постановена по НОХД № 618 по описа за 2019г. на РС-Габрово  , на осн. чл.338 от НПК.

Решението  не подлежи на обжалване или протест.

За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.     

 

                                     

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         

 

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ: