РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. Карлово, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20225320101623 по описа за 2022 година
Производството е по иск с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с
чл.415 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявен от „ЕВН Б. Е.“
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес управление: гр. П., ул. „Х. Г. Д.“
№**, със законен представител – В. Р. К. и Ж. П. С., чрез юрк. К. А. против С.
С. Б., ЕГН: **********, адрес: гр. К., обл. П., ул. „И. С.“ №*, ап.*, адрес за
получаване на съдебни книжа: гр. К., ул. „Й. С.“ №*, чрез адв. М. Д..
В исковата молба се твърди, че „ЕВН Б. Е.“ ЕАД в качеството си на
краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката,
продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи
условия. Действащите общи условия през процесния период били Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН Б. Е.“
ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила
на 27.06.2008г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия, същите влизали в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да било необходимо изричното
им писмено приемане от потребителите. Общите условия били публикувани
на сайта на дружеството.
По силата на чл.7, т.1 от общите условия и чл.4 от договора,
ищцовото дружество поело задължение да снабдява с електрическа енергия
1
обект на ответницата, находящ се в гр. К., ул. „И. С.“ №*, ап.* и
представляващ ИТН 1100174. Ответницата от своя страна, съгласно чл.11, т.1
от общите условия, се била задължила да заплаща всички свои задължения,
свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по
начините, определени в същите – чл.18, ал.1 и ал.2. Съгласно чл. 27, ал. 1 от
общите условия, при неплащане в срок на дължими суми, клиентът дължал
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
Твърди се, че на 13.02.2019 г. по реда на Общите условия за пренос
на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН Б.
Е.“ ЕАД (със сегашно наименование „Е. Ю.“ ЕАД), одобрени с решение на
ДКЕВР № ОУ-014/10.05.2008г. и в съответствие с разпоредбите на Раздел
VIII от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия,
служители на дружеството извършили проверка на обекта на ответника,
находящ се в гр. К., ул. „И. С.“ №*, ап.* и представляващ ИТН 1100174.
Посочените общи условия, съгласно чл. 16 от ЗЗД и чл. 104а от Закона за
енергетиката, били задължителни за ползвателите на предоставените услуги,
като същите влизали в сила за клиентите, без да е необходимо изричното им
писмено приемане. За извършената проверка бил съставен Констативен
протокол № 494857 от 13.03.2019 г.
Проверката била извършена при спазване на правилата на чл. 37 и
чл. 63 от горепосочените общи условия. При същата електромерът бил
подменен за извършване на метрологична проверка. Същият бил поставен в
платнена безшевна пломбирана торба съгласно чл. 47, ал.5 ПИКЕЕ.
Електромерът бил предоставен за извършване на метрологична експертиза и
бил съставен Констативен протокол № 46/25.03.2019г. на БИМ. При
извършената проверка било установено, че е осъществяван достъп до
вътрешността на електромера, като в измервателната верига било монтирано
допълнително SMD съпротивление със стойност 471 Ω, непринадлежащо към
електромера и водещо до манипулация на метрологичните характеристики на
електромера, като същия отчитал с грешка минус 80,59 % от консумираната
ел. енергия в обекта.
На основание установената манипулация и чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ,
във вр. с чл. 48, ал.1 и чл. 51, ал.1 от Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, приети от КЕВР, във вр. с чл. 54, ал. 2, от общите
условия на разпределителното дружество, била издадена фактура №
**********/27.08.2019 г. на стойност 1189,31 лв. с падеж 09.09.2019г. На
клиента били начислени допълнително 6152 kWh за период от 71 дни – от
2
01.01.2019г. до 13.03.2019г., съгласно съставена справка за коригиране
сметката за електроенергия.
Твърди се, че в настоящия случай е от съществено значение, че
едностранната корекция не е била извършена по реда на Общите условия на
ищцовото дружество, а въз основа на разпоредбите на раздел IX от Правилата
за измерване на количеството електрическа енергия. В чл. 45, ал. 1 от ПИКЕЕ,
действала към 20.09.2016г., изрично била предвидена възможността, когато
при проверка на СТИ се установи грешка над допустимата, неправилно и
неточно измерване или неизмерване и не е било известно кога се е появила
установената грешка, количеството ел. енергия се определя съгласно
процедурата в раздел IX от същите правила.
Поради забава в заплащане на горепосочената фактура, ответникът
дължал законна лихва в общ размер от 366,39 лв. за периода 10.09.2019 г. –
19.10.2022 г. Законна лихва за забава се дължала за период от датата на
падежа на фактурата до датата на образуване на настоящото производство.
Срокът за плащане на фактурата бил посочен в същата.
Поради неплащане на дължимите суми „ЕВН Б. Е.“ ЕАД подало за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Р. с. - К. за
вземанията си към С. С. Б.. Било образувано ч. гр. д. № 1354/2022 г., по което
била издадена заповед за изпълнение. Срещу Заповедта било депозирано
възражение в законовия срок, поради което за ищцовото дружество бил
налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.
„ЕВН Б. Е.“ ЕАД моли, съдът да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответницата му дължи следните суми, за които по
ч. гр. д. №1354/2022 г. по описа на РС К. е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, а именно:
- 1189.31 лева – главница, представляваща стойността на
допълнително начислена електрическа енергия за периода 01.01.2019 г. –
13.03.2019 г., за което е издадена фактура № **********/27.08.2019 г.;
- 366.39 лева – законна лихва за забава за периода 10.09.2019 г. –
19.10.2022 г.;
- законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване
на заявлението в съда – 20.10.2022 г., до окончателното изплащане на
вземането.
Претендират се направените разноски по делото, включително и
тези в заповедното производство.
3
С отговора на исковата молба ответницата, представлявана от адв.
М. Д., оспорва иска като неоснователен и недоказан.
На първо място, счита исковете за погасени по давност.
Задълженията на потребителите на услугите на ответното дружество,
представлявали задължения за периодично плащане, тъй като били налице
повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, с
посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на тях била
приложима давността по чл. 111, б. „в“ ЗЗД – кратката тригодишна давност. В
този смисъл били разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г.
от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Вземанията посочени в исковата молба били периодични вземания и
се погасявали с изтичането на кратката тригодишна давност. Вземанията били
за периода от 01.01.2019г. до 13.03.2019г., за което е издадена процесната
фактура № **********/27.08.2019г. с падеж 09.09.2019г., т.е. тригодишната
погасителна давност за вземанията изтекла на 10.09.2022г.
Заявлението по ч. гр. д. № 1354/22 г. на РС- К. било депозирано на
20.10.2022г., т.е. след изтичане на кратката погасителна давност.
Ответницата оспорва исковите претенции по основание и размер.
Оспорва изцяло твърденията в исковата молба. Заявява, че не е манипулирала
електромера на имота си и не дължи на „ЕВН Б. Е.“ ЕАД претендираните от
суми. Не отрича, че е потребител на електроенергия на недвижим имот –
апартамент, с адрес: гр. К. ул. „И. С.“ №*, ап.*, с ИТН 1100174. Заедно с
исковата молба получила приложени от ищеца писмо от 30.07.2019 г.,
протокол № 434857/13.03.2019 г., фактура № **********/27.08.2019 г.,
справка за коригиране на сметката за електроенергия и Констативен протокол
за метрологична експертиза на средство за измерване № 46/25.03.2019 г. на
БИМ. В писмото от ищеца до нея се казвало, че на 13.03.2019г. служители на
„ЕВН Б. Е.“ ЕАД извършили проверка на електромера на имота й,
демонтирали електромера и го дали за експертиза в БИМ. С Констативен
протокол за метрологична експертиза на средство за измерване на БИМ
служителите на института констатирали, че електромерът е манипулиран и
отчита грешка минус 80.59%. Ищецът едностранно коригирал сметката за ел.
енергия за периода от 01.01.2019г. до 13.03.2019г. Ищецът едностранно
начислил сума от 1189.31 лв., за което издал процесната фактура. От тези
документи ответницата с огромно учудване разбрала, че служители на „ЕВН
Б. Е.“ ЕАД са извършили проверка на електромера на имота й и са съставили
констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за
4
търговско измерване .
Този протокол бил разписан от двама служители на „ЕВН Б. Е.“
ЕАД и от двама свидетели на които са вписани само двете имена.
Ответницата твърди, че не е била уведомена от „ЕВН Б. Е.“ ЕАД, че ще
проверява електромера и не е присъствала при съставянето протокола.
Заявява, че не е манипулирала електромера, още повече, че същият
се намирал извън имота й и бил достъпен за всички. В крайна сметка
ищцовото дружество въз основа на несъществуващ отчет за реално месечно
доставена, месечно измерена от сертифицирано СТИ и месечно потребена
енергия, претендирало неоснователно да му бъде заплатена сумата от 1189.31
лв., ведно със законната лихва върху тази сума.
Заявява, че не е съгласна с така начислената сума и счита, че не я
дължи на ищеца по следните съображения:
„ЕВН Б. Е.“ ЕАД като доставчик на електрическа енергия по ЗЕ, не
можел едностранно да коригира сметките на потребителите за доставената
през изминал период електрическа енергия.
Съгласно императивната разпоредба на чл.35, ал.4 от ОУ на ЕВН -
ЕР, гр. П., неправомерното въздействие върху средството за търговско
измерване на електрическа енергия се установява чрез съставен протокол, а
според чл.63 от ОУ на ЕВН - ЕР в случай на съставен протокол, той се
подписва от представители на дружеството и клиента, а ако последният не
присъства и/или откаже да подпише протокола, същият се подписва от
свидетели, след което се изпраща на клиента за запознаване. Така
съставеният протокол обаче представлявал неподписан от ищеца частен
свидетелстващ документ, удостоверяващ изгодни за издателя и ответника
факти. Освен изложеното, следвало да се отчете и съответната константна в
този период от време практика на ВКС – решение № 165/19.11.2009г. по т. д.
№ 103/2009г. на ВКС, II т.о., решение № 104/05.07.2010г. по гр.д. №
885/2009г. на ВКС, II т.о., решение № 26/04.04.2011г. по т. д. № 427/2010г. на
ВКС, II т.о., и решение № 189/11.04.2011г. по т. д. № 39/2010г. на ВКС, II т.о.,
постановени по реда на чл.290 от ГПК по въпроса за възможността на
доставчика на ел.енергия едностранно да коригира сметките за минал период.
Различните състави на ВКС приемали, че за доставчика на публична
услуга/доставка на ел.енергия на крайните потребители/ не съществува
възможност за едностранна корекция на сметките, която да се обосновава с
клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителите
Общи условия. Тези клаузи били неравноправни по смисъла на чл.143, т.6 и
5
т.18 от ЗЗП и поради това били нищожни по силата на чл.146, ал.1от ЗЗП и
чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като нарушавали основните принципи за
равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на
интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. В
посочените решения било прието още, че коригирането на сметките на вече
доставена електрическа енергия само въз основа факта на неточно отчитане
на доставяната електрическа енергия, без да е доказано виновно поведение на
потребителя, препятствало правилното отчитане, било недопустимо и
противоречало на регламентирания в чл.82 от ЗЗД принцип „без вина няма
отговорност“ - включително и гражданска. Установената манипулация върху
електромера била ирелевантна и не пораждала право на ищеца-доставчик да
извърши едностранна промяна на изготвената по-рано сметка за разход на
електрическа енергия, тъй като той не твърдял някакви действия или
бездействия на потребителя, които влияят върху функционирането на
електромера и върху точното отчитане на ползваното количество енергия.
Осъществената промяна в законодателството и в частност най-вече
създаването на новите норми на чл.98а, ал.2, т.6 и на чл.104а, ал.2, т.5 от ЗЕ, в
законна сила и действащи спрямо всички от 17.07.2012 г. занапред, не
налагала отпадане на даденото тълкуване с посочените по-горе решения за
неравноправност на клаузите от общите условия, даващи възможност на
енергоразпределителното дружество едностранно да коригира сметките на
потребителите за минал период, без наличието на доказана
недобросъвестност от тяхна страна. Това било така, защото в посочените
текстове на закона ясно и недвусмислено било посочено, че редът за
уведомяване на клиента при корекция на сметки е в случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради
неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или
неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по
смисъла на чл.120, ал.З от ЗЕ. Видно било, че тази законодателна промяна е
била наложителна именно поради наличието на посочената по-горе единна
съдебна практика по въпроса за възможността на доставчика на ел. енергия
едностранно да коригира сметки на потребители за минал период.
Посочените разпоредби на чл.98а, ал.2, т.6 и на чл.104а, ал.2, т.5 от ЗЕ
изрично изисквали неизмерената или неправилно измерената ел. енергия да е
вследствие неправомерно въздействие върху уредите за измерване, което да
се дължи на недобросъвестността на самия потребител, разбирана като
умисъл съгласно смисъла на чл.82 от ЗЗД.
6
С оглед изложеното, ответницата моли съда да отхвърли иска и да й
присъди разноските по делото.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч. гр. д. №1354/2022 г. по описа на РС К. е видно, че
по заявление на ищеца (кредитор по заповедното производство) от 20.10.2022
г. (дата на пощенското клеймо 19.10.2022 г.), е издадена Заповед
№717/25.10.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
Съдът е разпоредил ответницата (длъжник в заповедното производство) да
заплати на „ЕВН Б. Е.“ ЕАД: сумата от 1189.31 лева – главница,
представляваща стойността на допълнително начислена електрическа енергия
за периода 01.01.2019 г. – 13.03.2019 г., за обект на потребление, находящ се в
гр. К., ул. „И. С.“ №*, ап.*, ИТН 1100174; 366.39 лева – законна лихва за
забава за периода 10.09.2019 г. – 19.10.2022 г.; законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
20.10.2022 г., до окончателното изплащане на вземането; сумата от 31.11
лева, представляваща разноски по делото за заплатена държавна такса и
сумата от 50.00 лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт. В
срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника. След
дадени от съда на осн. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК указания, ищцовото дружество
е предявило в законовия едномесечен срок иск срещу С. С. Б..
Не се спори между страните, че ищецът е краен снабдител съгласно
чл. 98а от Закона за енергетиката, като осъществява дейността си въз основа
на Общи условия, обвързващи потребителите, без да е необходимо изричното
им приемане, които условия са утвърдени с решение на ДКЕВР № ОУ-
13/10.05.2008 г., влезли в сила на 27.06.2008 г., публикувани на сайта на
дружеството.
Безспорно е също така, че през периода от 01.01.2019 г. до
13.03.2019 г., когато се твърди да е доставена от ищцовото дружество до
обект на ответника електрическа енергия и мрежови услуги, С. С. Б. е била
собственик на процесния имот в гр. К..
Видно от приложения констативен протокол № 494857 от 13.03.2019
г., на същата дата е била извършена проверка на електромера на ответницата
на адрес: гр. К., ул. „И. С.“ №*. Отразено е, че са налице следи от
нерегламентирана намеса и електромерът отчита грешка, която е извън класа
му на стойност 80.62 %. Констативният протокол е подписан от служител на
„ЕВН Б. Е.“ ЕАД (със сегашно наименование „Е. Ю.“ ЕАД) и от абоната С. С.
7
Б. – противно на твърденията на последната, че не е присъствала на
проверката и протоколът е подписан от двама свидетели. Електромерът е бил
предоставен за извършване на метрологична експертиза, за което е съставен
Констативен протокол № 46/25.03.2019 г. на Българския институт по
метрология. В протокола е отразено, че е осъществяван достъп до
вътрешността на електромера, като в измервателната верига е било
монтирано допълнително SMD съпротивление със стойност 471 Ω,
непринадлежащо към електромера и водещо до манипулация на
метрологичните му характеристики. В резултат на тази манипулация,
електромерът отчита с грешка минус 80,59 % от консумираната ел. енергия в
обекта.
Въз основа на съставения Констативен протокол № 46/25.03.2019 г.,
от страна на „Е. Ю.“ АД, е изготвена справка за корекция на сметката на
абоната, която станала основание за издаване на фактура №
*********/27.08.2019 г. на стойност 1189,31 лв. с падеж 09.09.2019 г. На
клиента са били начислени допълнително 6152 kWh за период от 71 дни – от
01.01.2019 г. до 13.03.2019 г.
По делото е назначена съдебно – техническа експертиза, която не е
оспорена от страните и съдът кредитира изцяло като обективна и
компетентно изготвена. Вещото лице е констатирало, че на 13.03.2019 г.
представители на електроразпределителното дружество са извършили
проверка на електромер с Ф№ ************* . Установено е, че
електромерът измерва електрическата енергия с голяма грешка, която е извън
класа му на точност. Въпросният електромер е демонтиран и изпратен за
извършване на метрологична експертизна проверка. За направената
метрологична експертизна проверка в лаборатория на БИМ е съставен
констативен протокол № 46/25.03.2019 г. Установено е, че е извършен
нерегламентиран достъп до вътрешността на електромера и в измервателната
верига на същия е монтирана допълнително SMD съпротивление със стойност
471 Q, което не е част от схемата на електромера. В резултат на извършената
манипулация, електромерът измерва потребената електрическа енергия с
грешка 80,59%, т. е. налице е неточно, частично измерване на ел. енергията.
Неотчетеното количество електрическа енергия е изчислено
съгласно методиката заложена в чл. 48 т. 1 буква А и същата, според вещото
лице, е приложена правилно. Неизмереното количество електрическа енергия
е остойностено съгласно чл. 51 ал. (1) от ПИКЕЕ и в съответствие с Решение
Ц - 16/31.10.2018г. на КЕВР за изменение на цените на електрическата
8
енергия във връзка с изменение цените на природния газ от 01.11.2018г. за
ценови период до 30.06.2019г.
Няма данни кога е манипулиран въпросният електромер и няма как
да бъде установен началният момент на неточно измерване на потребената
електрическа енергия.
Електромерът е произведен през 2016 г., когато е преминал оценка
на съответствието със срок на валидност 6 години до 2022 г. Преминал е
успешно последваща периодична проверка през 06.2020 г. със срок на
валидност 6 години до 06.2026г. На електромера е поставен изискуемия знак
за направена първоначална проверка – СЕМ16/1383.
При така установената фактическа обстановка съдът намира
следното от правна страна:
Съдът е сезиран с установителен иск за дължимост на сума за
допълнително начислена електрическа енергия, при който доказателствената
тежест за установяване съществуването на оспореното вземане се носи
изцяло от ищцовото електроснабдително дружество. В тежест на ищеца е да
докаже по несъмнен начин неточното измерване и/или неизмерване на ел.
енергия, а ответникът следва да ангажира доказателства за
правоунищожаващите, правоизключващите или правопогасяващите
обстоятелства, на които основава възраженията си, включително и
твърденията за настъпила погасителна давност.
Предявеният иск е допустим. Срещу издадената заповед за
изпълнение ответникът е възразил в законовия едномесечен срок, като за
ищеца възниква правен интерес от предявяване на иск за установяване на
вземането си по заповедното производство.
По същество искът е неоснователен, като съдът споделя
съображенията на ответната страна за погасяване на задълженията по
давност. Погасителната давност е юридически факт, възникващ след изтичане
на определен в закона срок, който поражда за задълженото лице
потестативното право да се позове на давността и да откаже изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда по-кратък срок,
като нормата на чл.111, б. „в“, предл. второ от ЗЗД, предвижда по-кратък,
тригодишен давностен срок за вземанията за наем, лихви и други периодични
плащания. „Периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД са
всички онези плащания, нямащи еднократен характер и неизчерпващи се с
9
едно единствено предаване на пари или заместими вещи, а задължението е за
трайни изпълнения, при което длъжникът престира повече от един път в
продължение на определен срок и това му задължение е за повтарящо се
изпълнение. Тези множество престации имат единен правопораждащ факт и
падежът им настъпва периодично, като не е необходимо периодите да са
равни, а плащанията – еднакви, доколкото еднаквостта или различието в
размера на задължението за плащане нямат отношение към характеристиката
му на периодично, а единствено е необходимо той да е предварително
определен или определяем. Затова и изискуемостта, забавата и давността за
всяка престация, явяваща се самостоятелно задължение от единен
правопораждащ факт, настъпва поотделно. В разглеждания казус, предвид
предмета на договора, уговорките относно начините и срокове на изплащане
на задълженията от потребителите, плащанията на сумите по договора имат
периодичен характер.
Процесните вземания са начислени за периода 01.01.2019 г. –
13.03.2019 г., а издадената фактура № ********/27.08.2019 г. на стойност
1189.31 лв. е с падеж 09.09.2019 г. По делото не са представени доказателства
за спиране или прекъсване на давността, няма и наведени твърдения в този
смисъл. Ето защо и доколкото заявлението по чл.410 ГПК е подадено на
19.10.2022 г., съдът стига до извод, че е настъпила предвидената в закона
погасителна давност и същите не подлежат на принудително
осъществяваване.
Поради недължимост на главното вземане, неоснователен се явява и
акцесорният иск за лихва, като съдът не намира за необходимо да обсъжда
останалите наведени от ответната страна възражения за неоснователност на
иска.
По разноските:
На основание чл.78, ал.3 ГПК, с оглед изхода на спора, на ответника
следва да присъдят сторените в исковото и заповедното производство
деловодни разноски – общо 1027.00 лева з заплатено адвокатско
възнаграждение, от които 480.00 лева в заповедното производство и 547.00
лева в исковото.
С протоколно определение от 24.04.2023 г. съдът е завишил с 267.00
лева депозита за възнаграждение на вещо лице по приетата съдебно-
техническа експертиза, вносим в едноседмичен срок от ищцовото дружество.
Доказателства за внасяне на сумата не са представени, поради което същата
следва да бъде присъдена с настоящия съдебен акт.
10
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска с правно основание
чл.422 ГПК, във вр. с чл.415 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД,
предявен от „ЕВН Б. Е.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
управление: гр. П., ул. „Х. Г. Д.“ №**, със законен представител – В. Р. К. и
Ж. П. С., чрез юрк. К. А. за признаване на установено, че С. С. Б., ЕГН:
**********, адрес: гр. К., обл. П., ул. „И. С.“ №*, ап.*, адрес за получаване на
съдебни книжа: гр. К., ул. „Й. С.“ №* дължи на ищцовото дружество следните
суми, за които по ч. гр. д. №1354/2022 г. по описа на РС К. е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, а именно:
- 1189.31 лева – главница, представляваща стойността на
допълнително начислена електрическа енергия за периода 01.01.2019 г. –
13.03.2019 г., за което е издадена фактура № ************/27.08.2019 г.;
- 366.39 лева – законна лихва за забава за периода 10.09.2019 г. –
19.10.2022 г.;
- законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване
на заявлението в съда – 20.10.2022 г., до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА „ЕВН Б. Е.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
управление: гр. П., ул. „Х. Г. Д.“ №**, със законен представител – В. Р. К. и
Ж. П. С. да заплати на С. С. Б., ЕГН: **********, адрес: гр. К., обл. П., ул. „И.
С.“ №*, ап.*, адрес за получаване на съдебни книжа: гр. К., ул. „Й. С.“ №*
сумата от 1027.00 лв. (хиляда двадесет и седем лева), представляваща
разноски по делото, от които 547.00 лева в исковото производство 480.00 лева
в заповедното производство по ч. гр. д. №1354/2022 г. по описа на РС К..
ОСЪЖДА „ЕВН Б. Е.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
управление: гр. П., ул. „Х. Г. Д.“ №**, със законен представител – В. Р. К. и
Ж. П. С. да заплати на В. И. С., ЕГН: **********, адрес: гр. П., жк. Тракия.
бл.***, вх.*, ет.*, ап.**сумата от 267.00 лв. (двеста шестдесет и седем лева),
представляваща дължим допълнителен депозит за изготвена съдебно-
техническа експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ЦЧ
11
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
12