Р Е Ш Е Н И Е
Номер
260445 Година
17.12.2020 Град
Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На четиринадесети октомври
Година 2020
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 1491 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищецът Ж.М.Ж. твърди в
исковата си молба, че бил собственик на имот - и клиент на ответника с № -, ИТН
2092006. Преди известно време получил от него писмо с изх. №
7356356-1/25.03.2020 г., че при проверка, извършена на 13.12.2017 г. от
служители на Е.Р., бил демонтиран електромер с фабричен № *********, който бил
предаден за експертиза на БИМ, че БИМ било установило, че електромерът бил
манипулиран и отчитал с грешка от минус 90.09 %, поради което сметката му била
коригирана за периода от 23.09.2017 г. до 13.12.2017 г., за 81 дни.
Допълнително начислената му сума била 3062.54 лева. Стриктно спазвал
задълженията си за плащане на дължимите месечни суми към ответното дружество.
Не бил манипулирал електромера си, нито знаел за извършване на подобно действие
от друго лице. Към момента не бил платил така начислената му сума от 3062.54
лева. Не дължал плащането й и имал правен интерес да предяви процесния иск.
Допълнително начислените му суми за ел. енергия били недължими. В приложеното
към писмото копие на констативен
протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ № 406045 от 13.12.2017 г. било
записано, че проверката се била извършила в отсъствие на ищеца и в присъствие
на две неидентифицирани лица. Оспорвал изцяло извършената в негово отсъствие
проверка на СТИ. Смененият от служители на Е. ЕР Е. електромер се намирал в
заключено ел.табло, за което нямал ключ и се намирало извън имота му. Това било
изрично отразено и в цитирания протокол. В същия било записано, че се съставял
и проверката се извършвала на основание чл. 42 и 44 ПИКЕЕ, обн. ДВ бр. 98/2013
г., които били отменени с решение № 1500/06.02.2017 г. по адм.д. № 2385/2016 г.
на ВАС, с изключение на чл.48-51. Решението било в сила от 14.02.2017 г. Само
това било достатъчно и самостоятелно основание да се приемело, че извършената
корекция на сметката му била лишена от основание. В изпратеното му писмо се сочело,
че корекцията се извършвала на основание чл. 48 и чл.51/1/ ПИКЕЕ. Основанието
за съставяне на констативния протокол било чл. 47 и чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ, а
основанието за извършване на корекцията, посочено в писмото - чл. 48 и чл. 51,
ал. 1 ПИКЕЕ. С решение № 2315 от 21.02.2018 г., постановено от ВАС по адм.д. №
3879/2017 г., потвърдено изцяло с решение № 13691/08.11.2018 г. по адм.д. №
4785/2018 г. на ВАС, което било окончателно и влязло в сила. С тях ПИКЕЕ, обн.
ДВ бр. 98 от 2013 г., били отменени изцяло. От това следвало, че към датата на
извършване на процесната проверка и корекция, посочените в изготвения
констативен протокол и във връченото на клиента уведомително писмо за извършена
корекция на сметка, а именно чл. 48 и чл. 51 ПИКЕЕ, не били действащи, което
пък означавало, че корекцията се извършвала въз основа на отменени правни
норми. В тежест на доставчика било да установи периода на грешното измерване
или неизмерване. Иначе му се позволявало да получи цена за недоставена
електрическа енергия. Не ставало ясно как точно ответникът бил формирал периода
на неточно отчитане. Липсвали и данни за виновното му поведение. Съгласно
разясненията в посочените в исковата молба решения, било въведено законово
основание крайният снабдител да коригирал сметката на клиент при доказано
неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако бил изпълнил задълженията си
по чл. 98, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. , т. 6 ЗЕ да предвиди в общите си условия
ред за уведомяване на клиента, че имало основание за корекция и при налични ПИКЕЕ.
В чл. 28, ал. 2 от действащите ОУ на ответника било предвидено задължение на
последния за уведомяване, но не и ред за това. Тази теза се преповтаряла и в
новопостановеното решение на ВАС, посочено в исковата молба. Искането е да
признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от
3062.54 лева за допълнително начислена му ел. енергия, вследствие установено
неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството й за обект в с.
Борилово, за електромер с фабричен № *********, за периода от 23.09.2017 г. до
13.12.2017 г., за обект с ИТН 2092006, на клиент с № -, за която била издадена
фактура № **********/25.03.2020 г. Претендира разноски.
Ответникът Е. оспорва
предявения иск, който моли съда да отхвърли, като неоснователен и му присъди
сторените по делото разноски, с възражение и доводи, изложени подробно в
подадения в срок отговор, а в съдебно заседание, редовно призован, не изпраща
представител.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с
искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след
предявяване на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено
следното:
Страните не спорят, че
са в договорни отношения по продажба на ел. енергия, като ответникът снабдява с
такава имот на ищеца в с. Борилово, с ИТН 2092006, а той е негов битов потребител
на същата енергия с клиентски номер -. От представения с исковата молба констативен
протокол № 406045/13.12.2017 г. за техническа проверка и подмяна на средства за
търговско измерване, се установява несъмнено, че на 13.12.2017 г., посочените в
същия служители на „Е.Р." Е., в присъствието на посочените в него двама
свидетели, извършили проверка на процесния електромер с фабричен номер *********,
който измерва доставената ел. енергия до посочения имот на ищеца (л.
11). При тази проверка същите служители, в присъствието на
посочените свидетели, след като констатирали при замерването му, че този
електромер отчита с грешка над допустимата, го демонтирали за метрологична
експертиза, поставили го в безшЕ.а торба, която пломбирали с пломба № 477179 и на
негово място поставили друг електромер (л. 11). Вярно е, че ищецът оспорва
верността на този констативен протокол, който е частен свидетелстващ документ,
който не носи негов подпис, а ответникът не е поискал разпит на свидетели,
които да потвърдят тези вписани в него обстоятелства. Но също така е вярно, че самият
ищец представя същият този протокол с исковата си молба, в заверен от
пълномощника му препис (л. 11).
При това положение не може едновременно с това допустимо и да оспорва верността
му, тъй като именно той го представя като доказателство по делото (чл.
193, ал. 1 и 2 ГПК). От друга страна верността на тези вписани
в него обстоятелства по демонтажа му и изпращането му за метрологична
експертиза с пломбирана с пломба № 477179 безшЕ.а торба, се потвърждават от
представеният също от ищеца с исковата му молба, в заверен от пълномощника му
препис - друг констативен протокол за извършената метрологична експертиза от
БИМ на този електромер (л. 10). А
той е официален свидетелстващ документ, чиято вярност ищецът не е оспорил, а на
формалната му доказателствена сила съдът е подчинен (чл. 179, ал. 1 ГПК). Поради
това горепосочените обстоятелства, удостоверени в констативния протокол за
техническа проверка и подмята на СТИ, съдът намери за несъмнено установени по
делото, от съвкупната му преценка именно с този неоспорен от ищеца друг протокол
за метрологична експертиза.
При извършената
метрологична експертиза на този свален електромер е установено, че е осъществяван
достъп до вътрешността му, като е пробит датчикът за регистриране отговарянето
на основния му капак и е изменена електрическата му схема, като на електронната
му платка са били допълнително присъединени три броя електронни компонента, по
който начин са изменени техническите и метрологичните му характеристики, в
резултат на което, преминаващата през него ел. енергия е измервана с отклонение
от минус 90.09 %, което е извън границите на допустимото такова от плюс/минус 2
%, поради което същият несъответства на техническите изисквания (л.
10).
Вследствие на това
установено от БИМ неточно измерване, съгласно чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ (ДВ
98/2013), „Е.Р." Е. е предоставило на ответника представената в
заверено отново от пълномощника на ищеца копие с исковата му молба - справка за
дължимата сума (л. 12). Поради това, с представената
от ищеца фактура № **********/25.05.2020 г.,
ответникът му е начислил, за миналия исков период от 23.09.2017 г. до 13.12.2017
г., допълнително общо 16624 кВтч ел. енергия, на цена от общо 3062.54 лева (л. 9).
Страните не спорят, че същата ищецът не е платил на ответника до приключване на
съдебното дирене.
При тези установени по
делото обстоятелства, съдът намери, че предявеният отрицателен установителен иск
е неоснователен и следва да се отхвърли (чл. 124, ал. 1 ГПК). При него
ответникът носи тежестта да докаже несъмнено, че спорното право е възникнало и
съществува, а ищецът твърдените от него факти, които го изключват, унищожават
или погасяват. Или казано иначе. При този иск ответникът носи тежестта да
докаже пълно и главно факта, от който е възникнало и съществува претендираното
от него вземане, а ищецът възраженията си за неговата недължимост (чл. 154, ал.
1 ГПК и Р 1436-1962–IV г.о.). В случая обаче ответникът доказа пълно и главно,
че е възникнал правопораждащият процесното вземане факт, респективно, че същото
вземане се дължи на основание чл. 183 ЗЗД и чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „а” и чл.
51, ал. 1 ПИКЕЕ (Обн. ДВ, бр. 98/2013 г., отм. ДВ, бр.
35/2019 г.), във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 и ал. 2 ЗЕ, за реално
доставената и потребена от имота на ищеца за исковия период, но неотчетена от
електромера му ел. енергия, а той не доказа възраженията си за недължимостта на
това вземане.
По въпросите дали е
налице правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано
неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от същия ел.
енергия, след изменението на ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г. и при действието само
на чл.чл. 48-51 ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г., както и дали е изпълнено
изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5, б. "а"
ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на
ред за уведомяване на клиента, при наличие на основание за корекция на сметката
му при действието на заварените от тези законови промени общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия – в случая одобрените с
решението на ДКЕВР № ОУ-013 от 10.05.2008 г. общи условия на договорите за
продажба на ел.енергия на ответника (л. 49-62), е
налице актуална съдебна практика на ВКС (Р 124-2019-III
г.о.). Според същата, принципните положения, от които следва да
се изхожда при отговорите на посочените въпроси, са видът на правоотношенията и
целите на правното им регулиране. Правоотношенията между електроснабдителните
дружества и крайните потребители на ел. енергия възникват по силата на договор
за продажба/доставка на такава енергия. Поради специфичния им предмет, част от
правата и задълженията на страните по тях се регламентират в ЗЕ. Целта им е да
бъдат защитени потребителите, които могат да бъдат ощетени от неравноправни
клаузи, защото електроснабдителните дружества са по-силната страна в
правоотношението. В този смисъл е и наложилата се съдебна практика, която не
позволяваше едностранно коригиране на дължимата цена за потребената ел. енергия
до измененията в чл. 83, ал. 1, т. 6, чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а ЗЕ,
обнародвани в ДВ, бр. 54/2012 г. Защитата на потребителите от такива клаузи
обаче, не променя характера на тези отношения. Те се пораждат от договор за
продажба/доставка на ел.енергия, при който се прилагат общите правила на ЗЗД,
сред които са и задължението на купувача да плати цената на реално доставената
стока (чл. 183 ЗЗД). От правилото на чл.
183 ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количество ел. енергия,
но поради допусната грешка е отчетена по-малко и съответно заплатена по-малка
цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати разликата. Дори да липсва
специална уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът дължи
заплащане на пълната цена на доставената стока, както и от принципът за
недопускане на неоснователно обогатяване (Р 21-2017-I г.о.). В
случая, след влизане в сила на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ са
приети ПИКЕЕ (Обн. ДВ, бр. 98/2013 г.). В тях се съдържа
подробна регламентация за начина на едностранно коригиране на сметката на
потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или
пълно неотчитане на количеството електрическа енергия, без да е необходимо
виновното му поведение (Р 115-2017-II
т.о.). Поради това отговорът на ВКС на първия въпрос е, че
трябва да се приложат разпоредбите на чл.чл. 48-51 ПИКЕЕ (Обн. ДВ, бр. 98/2013
г.), които са действали и в случая през исковия период от 23.09.2017 г. до
13.12.2017 г., и са били отменени едва с решение № 2315/21.02.2018 г. на ВАС, което
е обнародвано в ДВ бр. 97/2018 г., в сила от 23.11.2018 г. Дори да е налице
непълнота в тези разпоредби, тя следва да бъде запълнена с приложение на правилото
на чл. 183 ЗЗД и общият принцип за недопускане на неоснователното обогатяване.
Съдебната процедура по ГПК гарантира равни права на страните при спорове за
грешно отчитане на изразходвана ел.енергия, които са достатъчни, за да защитят
добросъвестните потребители. Поради това гражданските съдилища не могат да се
позовават на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за
да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена от тях ел. енергия, а са
длъжни да се произнесат по съществото на спора, въз основа на събраните по
делото доказателства. Поради това, ако в общите условия, в противоречие с чл.
98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ, не е предвиден ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметката му съгласно посочените ПИКЕЕ, това нарушение
представлява само пречка той да бъде поставен в забава за плащането на същата корекция,
но не може да послужи като основание да се отрече дължимостта й, когато е
установена по съдебен ред (Р 124-2019-III г.о.). Настоящият случай е именно
такъв.
При него по делото се
установи несъмнено от извършената от БИМ метрологична експертиза на процесния
електромер, че същият е бил манипулиран, по който начин са били изменени
техническите и метрологичните му характеристики, в резултат на което,
преминаващата през него ел. енергия е била измервана с отклонение от минус
90.09 %. При това положение, позовавайки се напълно правилно на нормата на чл.
48, ал. 1, т. 1, б. „а“ ПИКЕЕ (ДВ, бр. 98/2013), електроразпределителното
дружество е изчислило за исковия период от 23.09.2017 г. до 13.12.2017 г., а
ответникът е и начислил на ищеца за плащане с процесната фактура, допълнително
изразходвана от обекта му ел. енергия от 16624 кВтч и неплатената й от същия
цена от 3062.54 лева (л. 9),
като ответникът го е и уведомил за това с писмо на 09.04.2020 г., видно от
представеното с отговора му известие за доставянето му (л. 20). В случая е установен с експертизата на БИМ
точният процент от минус 90.09 % на неизмерената ел.енергия от процесния
електромер, при което изчисляването и остойностяването на процесната корекция, като
функция на този измерител, като е отчетен класът на точност на СТИ от
плюс/минус 2 %, е извършено вярно и съобразено с правилото на чл. 48, ал. 1, т.
1, б. "а" от посочените ПИКЕЕ (ДВ 98/2013). Поради
това съдът намери с оглед горепосочената актуална съдебна практика на ВКС, че в
случая е налице основание за тази извършена от ответника корекция на сметката
на ищеца за миналия исков период от 23.09.2017 г. до 13.12.2017 г., който не е
по-голям от максимално предвиденият такъв от 90 дни по чл. 48, ал. 1, т. 1, б.
"а" от посочените ПИКЕЕ, с издадената процесна фактура, с която му е
начислена допълнително 16624 кВтч ел.енергия, на цена от 3062.54 лева, защото това
е цената на доставена и потребена в обекта му ел.енергия през посочения период,
която е останала неизмерена поради посочената манипулация на електромера му (така
и Р 124-2019-III г.о.). Поради това е налице
основание за получаване от ответника на тази искова сума по процесната фактура,
защото съответства на цената на реално доставената от него и консумирана от
обекта на ищеца ел. енергия, неизмерена поради манипулацията на електромера му.
В случая се касае до задължение за заплащане на цената на доставена стока по
договор за продажба, поради което въпросът дали манипулацията на електромера е
извършена от абоната, е без правно значение, защото не се касае до вземане за
обезщетение за вреди, при което да се изследва има ли виновно поведение на
същия, а за задължение на купувача да плати пълната цена на доставената му
стока (чл. 183 ЗЗД). Поради това възраженията на ищеца за противното се явяват
неоснователни. Такива са и възраженията му за липса на предвиден в общите
условия на ответника ред за уведомяване на клиентите му при наличие на такава
корекция на сметките им, защото това, според посочената актуална практика на
ВКС, е само пречка същите да бъдат поставени в забава за плащането й, но не и основание
за недължимост на начислената им допълнително цена на ел. енергия, след като в
съдебното производство е установено, че последната е била реално доставена и потребена
от обекта им, какъвто е и случая (Р 124-2019-III г.о.). А при тези установени
несъмнено по делото обстоятелства, с оглед актуалната съдебна практика на ВКС,
предявеният от ищеца иск за признаване недължимостта на исковата сума, се явява
неоснователен и следва да се отхвърли, а възраженията за противното на същия, се
явяват неоснователни.
При този изход на
делото, в тежест на ищеца следва да се възложат сторените от ответника разноски
по същото, изчерпващи се с дължимото му се възнаграждение от 150 лева по чл.
78, ал. 8 ГПК, защото е юридическо лице, защитавано в настоящото производство
от юрисконсулт (чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1
НЗПП).
Воден от горните
мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявения от Ж.М.Ж., с ЕГН **********, с адрес ***, иск за признаване
за установено по отношение на ”Е. -” Е., с ЕИК -, със седалище и адрес на
управление -, че не му дължи сумата от 3062.54 лева, представляваща цената на допълнително
начислените му 16624 кВтч електрическа енергия по фактура №
**********/25.03.2020 г., с която е коригирана сметката му за миналия период от
23.09.2017 г. до 13.12.2017 г., както и искането му за присъждане на сторените
по делото разноски.
ОСЪЖДА
Ж.М.Ж. с п.а., да заплати на ”Е. -” Е. с п.а., сумата от 150 лева за разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: