Р Е Ш Е Н И Е
№ 274/16.10.2017г.
гр. Перник
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска
колегия,
I състав
На
четиринадесети септември
Година 2017
В публичното заседание в следния
състав :
Председател : Капка Павлова
Членове:1. Димитър
Ковачев
2. Петя Георгиева
при секретаря Златка
Стоянова_____________ и в присъствието на прокурора _______________________
като разгледа докладваното от член съдия Капка Павлова, гражданско дело № 264
по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
С решение №1214 от 11.11.2016г., постановено по гр.д.№ 01871/2016г.
по описа на ПРС е признато за установено,
че „Европейски политехнически
университет“, гр.П. дължи на
„Енергоремонт Холдинг“ АД на
основание чл.240,ал.1 от ГПК сумата 10 000лв. - предоставен паричен
заем, съгласно сключените между страните договор от ***г. и допълнително
споразумение от ***г., ведно със законната лихва върху главницата от заявлението по чл.410 ГПК -
29.02.2016г. до окончателното изплащане,
които суми са предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 00863/2016г. по
описа на ПРС.
Недоволна от така постановеното
решение е останала ответната в първоинстанционното производство страна - „Европейски
политехнически университет“, гр.П. и в
законоустановения срок е обжалвала същото с искане да бъде отменено. Моли се да бъде постановено ново
такова, с което претенцията да бъде отхвърлена.
Направени са оплаквания за незаконосъобразност на постановеното решение,
изразяващи се в допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и
неправилност. По-конкретно се посочва,
че съдът неправилно е интерпретирал съдържанието на едно от доказателствата по делото- допълнително
споразумение от ***г , както и че са допуснати процесуални нарушения при
събиране на допустимите доказателства, което от своя страна се отразява на
крайния резултат по делото.
Въззиваемата
страна не е подала отговор на жалбата. В
съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемото дружество е
оспорил същата и моли обжалваното
решение да бъде потвърдено.
Пернишкият
окръжен съд, извършвайки проверка на обжалваното решение по повод въззивната
жалба, събраните по делото доказателства и доводите на страните установи
следното:
Жалбата е допустима- подадена е в срок от легитимирано лице с
правен интерес срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен
акт.
По съществото на спора окръжният съд излага следните съображения:
С подадената искова молба „Енергоремонт Холдинг“ АД
със седалище в *** моли да бъде
признато за установено, че
„Европейски политехнически университет“,
гр.П. му дължи сумата 10 000лв., представляваща предоставена в заем сума
въз основа на договор от ***г. Посочва се, че сумата е преведена по банков път
на следващия ден- ***г. и е следвало да
бъде върната в срок до 28.12.2013г. На ***г. между страните е подписано допълнително споразумение, с
което срокът за връщане на сумата е
удължен до ***г. Твърди се, че заемополучателят не е изпълнил
задължението си за връщане на заетите
средства, поради което и заемодателят е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за сумата
по договора и лихвите за забава върху
същата за периода от деня на забавата до окончателното й изплащане.
Към исковата молба са приложени
платежно нареждане от 29.08.2013г. за превод на сумата
10 000лв.,допълнително споразумение към договор за заем от ***г.,
подписано на ***г. и извлечение от аналитична оборотната ведомост на ищцовото дружество за периода 01.08.2013г.
-31.12.2013г.
С подадения писмен отговор ответникът по делото е оспорил иска като неоснователен и недоказан. Изложени са твърдения, че между
страните по делото не е сключван договор с посоченото в исковата молба
съдържание. По отношение на
представеното с исковата молба платежно нареждане за превод на сумата
10 000лв. е заявено, че не е ясно по кой точно договор се
извършва плащането и какво представлява.
В хода на процеса пред първоинстанционния съд е допусната и изслушана съдебно – икономическа експертиза, извършена от вещото лице В. П. и са събрани гласни доказателства –
показанията на свидетеля И. Г. Л..
Последният установява, че в качеството си на
*** е присъствал на разговор между Изпълнителния директор на
„Енергоремонт Холдинг“ АД и представител на
ответната страна. Разговорът се провел
през първата половина на
месец август 2013г. По време на същия
било постигнато съгласие на ответната страна да бъде предоставен заем в размер
на 10 000лв., като договорът е следвало да бъде подписан след няколко дни.
На 16.08. свидетелят получил имейл с
текста на договора , като го върнал с попълнени данни на „Енергоремонт Холдинг“ АД . Сумата също била преведена, но
до писмено оформяне на отношенията не се стигнало. При предявяване на копие от приложеното по делото платежно
нареждане свидетелят е заявил, че подписът на
„наредител“ е на Изпълнителния
директор на ищцовото дружество.
От приетите писмени доказателства
е видно, че на 29.08.2013г.
ищцовото дружество е превело по сметка на „Европейски
политехнически университет„, гр.П.
сумата 10 000лв. От приетата по
делото експертиза се установява ,че този
превод е отразен в банковото извлечение по разплащателната сметка на
получателя. В счетоводството на същия, по сметка 1511 „Получени краткосрочни
заеми в лв“ посоченото задължение е осчетоводено
като дължимо по партидата на
„Енергоремонт Холдинг“ АД . в
същото време
С приложеното допълнително
споразумение е постигнато съгласие за продължаване на срока на договор за заем
от ***г. По делото липсват твърдения, нито
са налични други данни между страните да има договор, различен от описания в
исковата молба, който да е послужил за основание за направения превод.
С обжалваното решение е прието, че
при съвкупна преценка на събраните доказателства, по делото се установява че
между страните е имало сключен договор за заем.
Съдът е тълкувал изразената от
тях воля в представеното и обсъдено допълнително споразумение, като е стигнал до
извода, че става въпрос за старо задължение
по договор за заем с отсрочване
на задължението за връщането му. С
него е признато едно съществуващо задължение , което ответната
в първоинстанционното производство страна се задължава да върне на друга датата
– 31.12.2015г. Приема се , че този
извод се
потвърждава от събраните гласни доказателства и от заключението по съдебно-
икономическата експертиза. Съдът е приел
за съществен безспорно установения факт,
че сума в размер на твърдения заем е
преведена на ответната страна, както и
това,че същата е осчетоводена като задължение с основание, идентично на
това, на което се позовава ищецът. След като логически е проследил връзката
между тези доказателства, първоинстанционният съд е направил извода за основателност на претенцията.
Окръжният съд, намира че така постановеното решение е правилно по
следните съображения:
С договора за заем заемодателят предава в собственост на заемополучателя
пари или други заместими вещи, които последният се задължава да върне.
Договорът е неформален и реален, т.е за неговото сключване не е необходимо да бъде спазена определена форма, но трябва да има реално
предаване на паричната сума или заместимите вещи.
В случая от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин предаването в собственост на ответника- жалбоподател в настоящото
производство на сумата 10 000лв.
чрез превеждането й по банков път. Осчетоводяването на същата от ответната страна като „заем“ и то по партида на задълженията
към ищцовото дружество е безспорно
доказателство за характера на получената сума. Това е така поради факта, че
счетоводните записвания имат
вторичен характер- те отразяват
информация от първичен счетоводен документ. Макар в случая да липсва писмен документ, отразеното означава признание, че
счетоводната операция е основана именно
на договор за заем между страните, което
означава, че е налице съгласие от нейния получател именно за това .
Обективираното в подписаното в последствие допълнително споразумение признание също е в този смисъл и при липса на
твърдения, че между страните има друг договор за заем, води до извода, че изложените в исковата молба твърдения за
наличие на заемен договор отговарят на истината. В подкрепа на това са и събраните гласни доказателства. Същите са
допустими, тъй като в практиката на ВКС по реда на чл.290 от ГПК се приема, че при наличието на документ за
предаването на сумата , за останалите
елементи от договора няма забрана
за установяването им със свидетелски показания. В случая от разпита на свидетеля се
доказва какъв е бил смисъла на
постигнатите договорености и че те са в посочения по-горе смисъл.
По делото не са ангажирани
доказателства /а липсват и такива твърдения/ процесната сума да е върната
на ищеца.
С оглед всичко изложено следва да
бъде направен извода, че предявеният иск за
заплащане на сумата 10 000лв., представляваща дадени в заем парични средства от „Енергоремонт Холдинг“ АД на „Европейски
политехнически университет“, гр.П. се
явява основателен и доказан и като такъв правилно е бил уважен от
първоинстанционния съд.
По отношение на претенцията за
присъждане на мораторна лихва: С
исковата молба се претендира такава, считано от деня на забавата до
окончателното й изплащане. Районният съд е приел, че началният момент,
от който предявена тази претенция е този на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Ищцовата страна не е поскала допълване на решението за период, предхождащ този
момент, поради което и предмет на разглеждане в настоящото производство е основателността на иска за посочения в
решението период. Така предявеният акцесорен иск се явява основателен по следните съображения: Съгласно
чл.86,ал.1 от ЗЗД длъжникът на парично задължение дължи на своя кредитор обезщетение за забава , което е в размер
на законната лихва, считано от деня на
забавата. Тъй като исковата молба при всички случаи представлява покана за
изпълнение, то от тази дата ответникът е
в забава. При подаване на иск с правно
основание 422,ал.1 от ГПК искът за съществуване на вземането се счита предявен
от момента на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение. Затова
именно от тази дата се дължи такова
обезщетение.
Районният съд е достигнал до същия извод, поради което обжалваното решение се явява правилно и тази му част ще следва да бъде
потвърдено изцяло.
Въззиваемата страна не претендира
разноски, поради което такива не се присъждат.
Водим от гореизложеното Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1214 от
11.11.2016г., постановено по гр.д.№ 01871/2016г. по описа на ПРС
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.