О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр.С9., 26 февруари 2013год.
Софийски градски съд, Гражданска колегия, І
отделение, 6 състав, в закрито съдено заседание на 26 февруари две хиляди и
тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖОРЖ ГИГОВ
Като разгледа докладваното от съдия Гигов
гр.дело №6508/2012год.,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.374,ал.1 ГПК.
Образувано
е по искова молба на М.М. и Е.М. по
искове с правно основание чл.226,ал.1 КЗ ЗАД”В.”АД,гр.С., като предпочитан
ответник за заплащане на всеки един от тях на сумата от по 50 000лв., обезщетения
за претърпени неимуществени причинени на техният наследодател – М.М.М., починал на 10.11.2011год. в резултат
на загубата- смъртта на синът му - М.Г. К.
вследствие на ПТП настъпило на 05.11.2010год.,ведно със законната лихва от
датата на деликта – 22.11.2010год. до окончателното изплащане и разноските по
делото. Молят да се допусне един свидетел и да се изиска застрахователна
полица.
Исковете в същите размери,но с правно основание чл.288,ал.1,т.2,б.”а” КЗ, при условията на
евентуалност са предявени срещу Гаранционен фонд,гр.С..
В исковата молба се посочва, че
наследодателят на ищците – М.М. оставил в наследството си свое вземане от
ответниците, от обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100
000лв.,заедно със законната лихва от 22.11.2010год. породено от смъртта на
неговият син –М.Г. К.,ЕГН-***********,починал на 22.11.2010год.
С
допълнителна искова молба от 23.01.2013год. се иска ГФ да представи в оригинал
2бр.застрахователни полици и до бъде назначена ССЕ.
Ответникът – ЗАД”В.”,гр.С. счита исковата
молба за недопустима, тъй като ищците не са активно
легитимирани да предявят исковата молба.В случай,че съдът счете исковата молба
за допустима се оспорват исковете по основание по размер. Процесната застрахователна
полица,въз основа на която се претендират обезщетения е прекратена към датата
на настъпване на процесното произшествие,платена била само първата вноска-при
сключване на застраховката и към датата на ПТП-05.11.2010год. Виновният водач
не е имал валиден застрахователен договор по задължителна застраховка”ГО”.Предявява
се инцидентен установителен иск по чл.212 ГПК за признаване за установено, по отношение на
ищците по първоначалната искова молба и ГФ,че
липсва валиден застрахователен договор”ГО” на автомобилистите.Твърди
се,че стойността на договора се определя, не от лимита на отговорността посочен
в застрахователния договор,а от размера на застрахователната премия.
Ответниците по инцидентния установителен иск
с правно основание-М.М. и Е.М. считат,че иска е за съществуване на договор,при
който цената е определима по чл.69,ал.1,т.4 ГПК-според стойността на договора
или 5000 000лв. и размерът на държавната такса е 200 000лв.По същество се
счита иска за неоснователен, тъй като застрахователният договор не е бил
прекратен към датата на ПТП.Моли да се задължи ответника да представи оригинала
на полицата и в цялост изпратената му от ГФ щета.
Заявява се, че приживе наследодотелят на М.М.Е.М.
е предявил вземането си за обезщетение на неимуществени вреди от смъртта на
своя син М.Г. от ГФ и от подаване на молбата до ГФ
-25.10.2011од. е налице съществуващо в патримониума на наследодателя на ищците
вземане за обезщетение за неимуществени вреди. След смъртта на наследодателя на
ищците същите се явявали негови наследници и са наследили вземането на
починалия наследодател-М.М. за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
неговия син –М. Колев,като считат че се касае за претендиране на права по наследство,а не за
обезщетяване на лично претърпени от ищците
неимуществени вреди.
Ответникът –Гаранционен фонд,гр.С., заявява,
че ищците нямат основание да претендират лични неимуществени вреди от смъртта
на загиналия М.Г. К., тъй като са негови брат и сестра и не попадат в кръга на
увредените лица посочени в Постановление №4/23.12.1968год. и 2/30.11.1984год.
на Пленума на ВС. Оспорват се исковете, като прекомерно завишени по размери. Заявява
се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на М. К.,
който е пътувал на задната седалка в ла.”Р.Л.”,без да е е бил поставил
задължителния предпазен колан/чл.137 аЗДвП/.Моли да се допусне САТЕ, СМЕ и да
се привлече,като трето лице-помагач виновния водач за процесното ПТП-С. А..
Настоящият съдебен състав приема,че претенцията
за неимуществени вреди е строго лична претенция и затова при смърт на ищеца, но
само при висящност на съдебен процес искът може да бъде продължен от неговите
наследници, по силата на законно процесуално правоприемство,без да може да бъде
изменян по размер и страни.
Братът на ищците – М.Г. К. е починал на
22.11.2010год.Наследодателят на ищите- техният баща М.М. и баща на пострадалото
лице-М. К. е починал на 10.11.2011год. и
същият няма данни да е предявил пред съд преди смъртта си иск за
обезщетение за неимуществени вреди срещу ЗАД”В.”АД и Гаранционен фонд,гр.С..Ако
такъв иск беше предявен пред съд от М.М., то тогава ищците биха се явили
легитимирани, като наследници по закон и конституирани на основание чл.227 ГПК по
висящото производство по силата на законно процесуално правоприемство в
хипотезата на висящност на процеса, какъвто не е разглеждания случай.Доводът,че
наследодателя на ищците приживе е предявил вземането си за обезщетение от
смъртта на сина си-М. К. пред ГФ е ирелевантен при липса на висящо производство
пред съд.Производството по делото следва да бъде прекратено, като недопустимо.
Предвид на изложеното и на основание чл.130 ГПК съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ВРЪЩА искова молба вх.№48273/03.05.2012год. на М.М.М., ЕГН-**********
и Е.М.М., ЕГН-**********, и двамата със съдебен адрес:адвокат Й.,*** против
ЗАД”В.”АД, ЕИК ***********, гр.С.,СО-район”О.”,ул.”Е.Й.”№** и Гаранционен фонд,гр.С. ул.”Г. И.”№*, ет.*
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.дело
№6508/2012год., по описа на Софийски градски съд, ГК, І отд., 6 състав.
Определението може да се обжалва от М.М. и Е.М.
пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: