Решение по дело №113/2018 на Районен съд - Карлово

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………………

гр. К., 13.02.2018 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                                 трети граждански състав

на тринадесети февруари                             две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ПОПОВА

 

Секретар: АНГЕЛИНА ГОСПОДАРСКА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 113 по описа за 2018 година

и за да се произнесе, взе предвид:

 

Р        Е        Ш       И:

 

ВЗЕМА спрямо Т.Н.М. с ЕГН ********** *** следните мерки за защита:

ЗАПОВЯДВА на К.А.Д. с ЕГН ********** *** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Т.Н.М. с ЕГН **********.  

ОТСТРАНЯВА К.А.Д. с ЕГН ********** от съвместно обитаваното с Т.Н.М. с ЕГН ********** жилище, представляващо апартамент, находящ се на адрес: град К., бул. „О.“ № 3 ет. 4 ап. 9 за срок от три месеца.

ЗАБРАНЯВА на К.А.Д. с ЕГН ********** да приближава пострадалото лице Т.Н.М. с ЕГН **********, да приближава до жилището й, находящо се в град К., бул. „О.“ № 3 ет. 4 ап. 9, до местоработата й, в както и до местата за социални контакти и отдих, за срок от три месеца.

НАСТОЯЩЕТО решение подлежи на незабавно изпълнение.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита, в която да се впише предупреждението по чл. 21 ал.2 от ЗЗДН, която ведно с препис от решението се връчи на страните и се изпрати до РПУ на МВР - К..

ОСЪЖДА К.А.Д. с ЕГН ********** да заплати глоба в размер на 200.00 лева.

ОСЪЖДА К.А.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на Т.Н.М. с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 400 (четиристотин) лева за реализирано адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА К.А.Д. с ЕГН ********** да заплати държавна такса по сметка на КрлРС в размер на 30.00 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – П., в 7-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

МОТИВИ:

ПРОИЗВОДСТВО по реда на член 4, ал.1 от ЗЗДН.

Молителката Т.Н.М. твърди, че с ответника К.А.Д. живеели на семейни начала повече от десет години в жилище, находящо се в гр. К., бул. „О.“ № 3 ет.4. От съвместното си съжителство имали едно дете - В. К. Д., роден на *** г. с ЕГН **********.

По време на съвместното им съжителство понякога се случвало ответникът да й налага психически тормоз и да й посяга физически. През последните години тези негови посегателства зачестили. Правел безпричинни скандали, заплашвал молителката, обиждал я по много груб начин и много често това ставало в присъствието на детето им. Понякога тези скандали прераствали в много по-сериозни, като се случвало по време на скандалите К.Д. да й нанася и удари по лицето и тялото.

На 30.12.2017 около 23.00ч. между тях възникнал поредният скандал. В жилището им по същото време била и сестрата на молителката - Х. Н.М. заедно с детето си М.. Пред сестра й ответникът започнал да я обижда, казвал й да си събира багажа и да напусне жилището.  Молителката се опитала да го успокои, но ответникът продължи да се държи грубо, използвал обидни думи и настоявал да напусне жилището. К. бил много ядосан и агресивен. Надявайки се, че ще се успокои като я види, че излиза, молителката облякла палтото си.  Имала намерение да излезе за кратко навън.

През това време сестра й демонстративно взела ключовете за входната врата и я заключила, след което скрила всички ключове. По този начин молителката не успяла да напусне апартамента. Ответникът продължил да я обижда, да псува и да я заплашва, че ще я убие. Познавала много добре това поведение на К. и знаела, че след подобна ярост, той започва да й нанася побои. Ответникът станал изключително агресивен и нападателен. По тази причина молителката се опитала да се обади по телефона в полицията, но ответникът й го отнел насила и го хвърлил на земята, а апаратът се счупил. Ответникът я хванал за яката на палтото и я повлякъл към дивана в кухнята. Блъснал я силно в гърдите и я бутнал на дивана. Започнал да я обижда с думите: „**********.“ Нанасял й удари по цялото тяло и по главата, от които изпитвала силна болка и не можела да се предпази. К. я хванал за шията и стискал силно, за да я удуши. Молителката не можела да си поеме въздух и започнала да се задушава, но ответникът не я пускал. През това време сестра й гледала безучастно и не направила опит да спре К.. С последни сили молителката успяла да извикам по име М. - племенницата си, която била в стаята на детето им. В кухнята дошли двете деца. Пред очите на В. ответникът продължил да души молителката и да й нанася удари. Детето им започнало да крещи: „Тате, стига си душил мама“, започнало да плаче и трепери. В този момент молителката успяла да се освободи от захвата на ответника, отишла в спалнята с децата като взела неговия телефон от коридора и се обадила на телефон 112. Много бързо успяла да обясни на служителя къде се намира и че животът й е в опасност. Когато приключила разговора, ответникът отишъл и насила взел телефона от нея. След известно време дошли служители на РУ на МВР К., изяснили ситуацията на място и още същата вечер молителката отишла заедно с детето да даде обяснения в полицията.

От тази ситуация се почувствала силно застрашена за живота и здравето си, както и за живота и здравето на детето им. Наложило се да пие успокоителни, но въпреки тях не успяла да спи цяла нощ. През първия работен ден посетила лекар-специалист, като за нанесената й телесна повреда било издадено медицинско свидетелство. В резултат на случилото се на 30.12.2017 г. и в резултат на поведението си, К.А.Д. й причинява непрекъснато безпокойство, стрес и я карал да се чувства лабилна и уплашена за живота си. Страхувала се както за собственото си здраве, така и за здравето и живота на детето им В.. Започнала да приема успокоителни. След случилото се ответникът напуснал съвместно обитаваното жилище, но молителката започнала да живее в постоянен страх и стрес да не се прибере в дома.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да издаде заповед за защита срещу ответника.

Ответникът К.А.Д. признава следните факти: с молителката живеели на семейни начала и от съжителството си имали родено дете – В., роден на *** г.

Оспорва твърдението, че през последните години налагал физически и психически тормоз на молителката и безпричинно предизвиквал скандали. Твърди, че между партньорите понякога възниквали дребни недоразумения – нормални за съжителството, но те бързо били преодолявани, без сериозни последици за някой от двамата партньори или детето.

Твърди, че молителката силно преувеличила фактите относно скандала от 30.12.2017 г. Недоразумението между двамата възникнало по повод поведението на молителката. В последно време тя си позволявала да не се прибира понякога нощем, без да уведоми партньора си. В други случаи се прибирала късно през нощта, а детето оставяла при съседи. Около 23:00 часа на 30.12.2017 г., след телефонен разговор с неизвестно на ответника лице, молителката пожелала да излезе от жилището им, въпреки че в този момент на гости била нейната сестра с детето си. Ответникът се противопоставил и за да предотврати излизането й, я хванал за двете ръце в областта на китките, а след това и за реверите на палтото. При боричкането молителката паднала на дивана и било възможно да е получила леки хематоми. Сестрата на молителката също се опитала да предотврати излизането й като взела ключовете за входната вата и ги скрила. След като ответникът пусна молителката, тя се обадила на телефон 112 от неговия мобилен телефон и след малко пристигнали служители на РУ на МВР К.. Те констатирали, че не се налага тяхната намеса и си тръгнали без да предприемат никакви мерки. На следващият ден ответникът доброволно отишъл в полицията за да даде обяснения по случая. След това доброволно напуснал съвместно обитаваното жилище – негова лична собственост и се установил да живее в село Х. Д.. На молителката дал подходящ тримесечен срок да го освободи. След тази дата нямал никакви контакти с молителката.

Счита молбата за неоснователна поради липса на елементите на фактическия състав на чл. 2, ал.1 от ЗЗДН и моли съдът да я отхвърли.

При условията на евентуалност, ако съдът счете, че е осъществено домашно насилие – сочи, че се касае за еднократен акт, предизвикан от провокативното поведение на молителката, счита че актът е доброволно прекратен от него, а след извършването му сочи, че доброволно е напуснал съвместно обитаваното жилище и се е установил да живее в друго населено място. Счита, че основанията за издаване на заповед за защита са отпаднали към момента и не са налице основанията за предприемане на мерки за защита.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен, а в случай че бъде уважен – да наложи мерки за минимален срок.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:

Легално определение за понятието „домашно насилие” е дадено в член 2 от ЗЗДН, съгласно който домашно насилие е всеки акт на физическо или психическо насилие, извършено от лице с което пострадалият се намира или е бил във фактическо съжителство и с което имат общо дете, каквато е настоящата хипотеза и съгласно установеното в чл. 3, т.2 и т.3 от ЗЗДН. Установено е че страните са живели на семейни начала и имат общо дете – В.. Фактът не е спорен, установява се с гласните доказателства и удостоверението за раждане на детето. Не се спори, че на 30.12.2017 г. около 23:00 часа между партньорите и възникнал скандал. От представените медицинско свидетелство и амбулаторен лист се установява, че при прегледа молителката е имала кръвонасядания от двете страни на шията и дясна скула, лява надключична зона, дясна гръдна зона, двете мишници, двете предмишници и по гърба на дясната длан. 

Предмет на делото е твърдян акт за домашно насилие, извършени на 30.12.2017 г. За да е осъществен състава на домашно насилие, следва да се установи налице ли е деяние, съответно на посочените в чл. 2 от ЗЗДН или не. Следователно, в настоящия случай е необходимо да се установи има ли осъществено психическо и физическо насилие на посочената дата и в какво се е изразявало същото. Страните не спорят по фактите относно възникналия скандал между тях, различават се оценките им относно дали има осъществен акт на насилие и спорят относно причините за инцидента.  Молителката представя декларация по член 9, ал.3 от ЗЗДН за осъщественото спрямо нея психическо и физическо насилие на 30.12.2017 г., в която под страх от наказателна отговорност са декларирани фактите, изложени в молбата: обиди, закани за живота, причиняване на телесно увреждания. В подкрепа на декларираните факти са представените медицинско свидетелство и амбулаторен лист, като при прегледа лекарят е установил травматични увреждания по посочените по-горе части от тялото на молителката. Установените увреди кореспондират със заявения от молителката механизъм на причиняването им. В подкрепа на твърденията й е разпитана свидетелката К., от чиито показания се установява, че на 02.01.2018 г. видяла молителката в дома й. По лицето й имало синини, имало по шията, по гърдите. Около пъпа имала дупка като от нокът. Молителката споделила, че на 30.12.2017 г. сестра й дошла на гости и около полунощ ответникът и сестра й започнали да я гонят от жилището, ответникът счупил телефона й. Свидетелката знаела от молителката, че когато ответникът пийне малко, става агресивен. Молителката не споделила причината да я изгонят от дома й. детето на страните, на което свидетелката била кръстница, споделило с нея, че баща му е душил майка му.

Във връзка с направените оспорвания са разпитани свидетелите С. и Г. от чиито показания се установява, че не знаят между партньорите да е имало недоразумения, отношенията им били нормални до скоро. От показанията на св. Г. –първа братовчедка на молителя, се установява, че от скоро двамата имали проблеми. Свидетелката разбрала, че молителката не се е прибирала три нощи в дома си се наложило да отиде да гледа детето на страните, но когато пристигнала, молителката се прибрала. Свидетелката и приятелка на молителката успели да я убедят да не напуска дома си, защото молителката взела куфар и започнала да си събира багажа. В този момент свидетелката не знаела причината, но впоследствие разбрала, че молителката има връзка с друг мъж. Той бил причината за нощните й отсъствия. Разбрала за инцидента на 30.12.2017 г., ответникът отишъл да живее в село Х. Д., а на 01.01.2018 г. двамата отишли да вземат дрехи и лични вещи от жилището. Преди този инцидент молителката не се оплаквала от ответника.

 При така установените факти, съдът намира молбата за основателна. Съгласно член 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо или психическо насилие, извършено спрямо лицата, които се намират или са били във фактическо съжителство. На защита подлежат дори еднократните актове. Действията следва да бъдат доказани по указания в член 13 от ЗЗДН ред, за да се предприемат мерки за защита срещу домашно насилие. С оглед на изричната доказателствена сила на представената пред съда декларация по член 9 от ЗЗДН, във връзка с член 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН, се установява, че на посочената дата ответникът е извършил спрямо молителката физическо и психическо насилие, описано по-горе. Влошените отношения между партньорите, включително неприемливо поведение от страна на молителя, не могат да освободят от отговорност извършителя. Декларираните факти косвено се потвърждават от показанията на двете свидетелката, доведена от молителката и от медицинските документи. Документите установяват травматични увреждания, чийто характер отговаря да са получени по начина, по който се съобщава, а свидетелката лично е възприела състоянието на молителката. Не са ангажирани доказателства, оборващи доказателствената сила на декларацията по чл. 9 от ЗЗДН и показанията на непредубедения свидетел, нито противоречиви такива, които налагат нарочен коментар, респективно - изключване от доказателствата, доколкото свидетелите и на двете страни не са очевидци, а са възприели фактите, така както са им били поднесени от страните в процеса, както и обективното състояние на молителката след инцидента. Не се установи в процеса ответникът да е подлагал молителката на системен тормоз. В тази връзка съдът дава вяра на свидетелката Г. и на непредубедения свидетел - С.. Обобщавайки изложеното от фактическа и правна страна съдът приема, че са налице предпоставките, при които законът предвижда мерки за закрила срещу домашно насилие и уважава молбата.

Мерките за защита срещу домашно насилие са посочени в член 5, ал. 1 от ЗЗДН. Съдът намира, че с оглед на степента на опасност на извършителя на домашно насилие, следва да приложи първата, втората и третата мярка, като по отношение нея определи срок от три месеца доколкото се касае до еднократен акт. Касае се за акт на насилие, възникнали по повод подозирана изневяра и определянето на мерки с по-дълъг срок е неоправдано. Отделно от това, жилището е собственост на молителя и правата му не следва да бъдат неоправдано нарушени. Съдът налага на ответника и глоба в размер на 200 лева. С оглед изхода от процеса, следва да бъде осъден да заплати на молителката и направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗСДН, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 30.00 лева по сметка на КрлРС.

Мотивиран от изложеното съдът постанови решението си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

АГ.