Р Е Ш
Е Н И
Е № 193
11.05.2022г.,
гр. Стара Загора
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд- Стара Загора, седми състав в открито съдебно заседание
на единадесети април през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретаря Албена Ангелова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдия КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм.д. №739 по описа на съда за 2021г.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните
работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба от А.П.В. ***, чрез адв. Т.
С. против Заповед № 327з-364/21.11.2021г. на Началник РУ Раднево при ОДМВР
Стара Загора, с която на жалбоподателя било наложено дисциплинарно наказание по
реда на ЗМВР.
Жалбоподателят оспорва заповедта, с която му било
наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца
като постановена в нарушение на материалния закон и неговата цел. Твърди, че
заповедта била издадена за това, че били съставени четири електронни фиша /ЕФ/
за установени административни нарушение на ЗДвП, като случаите попадали в
обхвата на чл.2 от Наредбата по чл.127, алл.4 от ЗДвП и следвало да се съставят
АУАН за нарушение по чл.177, ал.4 от ЗДвП, не ЕФ. Не се оспорва това нарушение
от страна на жалбоподателя и че същият неправилно приложил закона, но това,
според него не обуславяло непременно ангажиране на неговата дисциплинарна
отговорност за неизпълнение на служебните си задължения по см. на чл.194, ал.2,
т.2 от ЗМВР, тъй като обективно същият изпълнявал и в четирите случая
задължението си на контролен орган. По така изложените доводи се иска отмяна на
заповедта за налагане на дисциплинарното наказание.
Оспорващият, редовно призован в с.з., не се явява лично и
не се представя. В приложено по делото
писмено становище, в което приповтаря доводите си от жалбата, чрез които
претендира незаконосъобразност на процесната заповед. Претендират се разноски.
Ответникът, Началник на РУ Раднево при ОДМВР Стара
Загора, редовно призован в с.з., се представлява от юрк. А., който оспорва
жалбата. В хода по същество пледира, че от събрания доказателствен материал по
делото се доказало, че заповедта била издадена от компетентния орган, при
спазване на процесуалните правила и при наличие на материално-правните
предпоставки, в срока по чл.195, ал.5 от ЗМВР. Безспорно било установеното
нарушението и субективния елемент, вината на нарушителя. Претендира се за
присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
Съдът въз основа на събрания по делото доказателствен
материал, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от протокол рег. № 349р-19687 от 28.09.2015г. /л.49/ мл. инспектор А.В. бил
преназначен на младши изпълнителка длъжност „мл. Автокнотрольор първа ст. в гр.
„Охранителна полиция“ при РУ Раднево към Стара Загора при ОДМВР Стара Загора и
на същата дата се запознал с длъжностната характеристика за съотв. длъжност. На
същата дата бил издаден и акт за встъпване
/л.50/.
На 08.03.2021г, на 17.03.2021г. и на 29.04.2021г. мл.
авток. В. издал четири фиша за глоба за извършени административни нарушение на
чл.127 от ЗДвП /л.19-26/.
Със Заповед № 327з-297/21.09.2021г., л-.10-11, Началник
РУ Раднево в качеството си на дисциплинарно наказващ орган /ДНО/ разпоредил образуване
на дисциплинарно производство по чл.205 от ЗМВР. В заповедта били посочени
предварителните данни за допуснати от служителя четири отделни дисциплинарни
нарушения, като съставомерни по чл.199, ал.1, т.3, предл. първо от ЗМВР, като
извършени в рамките на едногодишен период и при условята на системност по см.
на §1, т.22 от ДР на ЗМВР. Със заповедта бил определен и състав на ДРО.
Заповедта била връчена на служителя на 29.09.2021г.
Под рег. № 327р-11030 от 29.09.2021г. до пол. В. била
подадена покана /л.17-18/ за запознаване със Заповед №327з-297 от 21.09.2021г.
на Началник РУ Раднево за образуване на дисциплинарно производство /не се
прилага по преписката/ по чл.205, ал.1 от ЗМВР. В поканата, подписана от
дисциплинарно разследващия орган, било посочено, че образуваното дисциплинарно
производство било за проверка на данни за извършено нарушение по см. на чл.194,
ал.2, т.2 от ЗМВР, съставомерно по чл.199, ал.1, т.3 от ЗМВР, вр. с чл.198,
ал.1, т.2 „небрежност в служебната дейност“. В поканата били дадени указания за
правата, с които разполага длъжностното лице в образуваното против него
дисциплинарно производство, като бил даден и срок за писмено обяснения и
възражения до 10,00 часа на 01.10.2021г. Поканата била връчена на 29.09.2021г.
На 12.10.2021г. бил съставен Протокол рег. № 327р-11963
/л.16/, в който ДРО, определен със Заповед № 327з-297/21.09.2021г., констатирал
отказ на държавния служител да даде писмени обяснения. Под рег. № 327р-13524 от
03.11.2021г. до Началник на РУ Раднево било представено Становище относно
извършване на дисциплинарно производство по реда на чл.205, ал.1 от ЗМВР,
подписано от ПИ –ПК инсп. А. и ПИ Н. К., в качеството им на ДРО. Със
становището било предложено на Началник РУ Раднево по отношение на пол. инсп. В.
да бъде ангажирана неговата дисциплинарна отговорност на осн. чл.194, ал.2, т.2
и да му се наложи наказанието по чл.199, ал.1, т.3 от ЗМВР. Становището било
резюлирано на 03.11.2021г. от адресата, както следва „съгласен за налагане на
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца. А. В. да
се покани с покана по образец да даде писмени обяснения преди налагане на
дисциплинарното наказание. Подпис“.
До жалбоподателя била подадена покана за запознаване със
становището, връчена на 11.11.2021г., с която бил определен срок за даване на
писмени обяснения до 12.11.2021г., 15,00 часа /л.14-15/. На 15.11.2021г. от ДРО
бил съставен Протокол за отказ от даване на писмени обяснения по становището от
мл.авт. В. /л.13/.
На 21.11.2021г. началник РУ Раднево била издадена Заповед
№ 327з-364, с която на мл. инсп. А.В. било наложено дисциплинарно наказание
„писмено предупреждение за срок от три месеца“ за това, че на четири различни
дати през 2021г. съставил четири броя фишове за глоба, а не АУАН за нарушение
по чл.177, ал.4 от ЗДвП, с което допуснал небрежност в служебната си дейност.
Заповедта била връчена на служителя на 23.11.2021г. На 07.12.2021г. чрез
органа, до Административен съд Стара Загора била подадена жалба против
въпросната заповед.
При така установеното от фактическа страна, от правна Съдът намира
следното:
По допустимостта на оспорването: същото се явява
процесуално допустимо, като направено от активно легитимирано лице, против
административен акт, годен за съдебен контрол и в установения в закона
преклузивен срок по чл.149, ал.1 от АПК, вр. с
чл.211 от ЗМВР, пред местно
компетентния административен съд. Не се установяват други обстоятелства по см.
на чл.159 от АПК за оставяне на жалбата без разглеждане и за прекратяване на
производството.
Съдът намира оспорването за неоснователно:
Относно
валидността на акта – процесната заповед е издадена от Началник на
РУ Раднево при ОДМВР Стара Загора, като се удостоверява, че лицето подписало
заповедта в това си качество към датата на процесния акт изпълнява въпросната
длъжност.
Съгласно
чл.204, т.4 от ЗМВР дисциплинарните наказания по чл.197, ал.1,
т.1-3 от ЗМВР /сред които попада и процесното такова/ могат да се
налагат от служители на висши и ръководни длъжности. Съгласно ЗАПОВЕД
№ 8121з-140 от 24.01.2017 г. относно утвърждаване на Класификатор на длъжностите в МВР, т. VIII, т.1.1, Началник РУ е
ръководна длъжност. Ето защо, конкретният
издател на заповедта притежава материална компетентост да налага
конкретното дисциплинарно наказание по чл.197, ал.1, т. 3 от закона и съответно
не е налице основанието по чл. 146, т. 1 от АПК за обявяване на заповедта за нищожна.
Съдът намира за спазено изискването
за писмена формата на властническото волеизявление, тъй като заповедта се
обективира в такава форма. Съгласно императива на чл.210, ал.1 от ЗМВР,
наказващият орган е длъжен в акта, с който налага съотв. дисциплинарно
наказание, да сочи ясно следните обстоятелства: кой е извършителят; мястото,
времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите,
които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено;
правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред
кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В случая тези реквизити изцяло намират обективно изражение в процесната заповед, а и на тази плоскост липсват оплаквания от
страна на жалбоподателя. Видно от съдържанието на
заповедта, наказващият орган приема, че на дати 08.03, 17.03. и 29.04. 2021г. пол.
В. четирикратно издава фишове за глоба за извършени четири нарушения на чл.127,
ал.1 от ЗДвП, на осн. чл.186 от ЗДвП, вместо да състави четири АУАН за
нарушение на чл.177, ал.4 от ЗДвП.
На тези факти се дава и конкретна правна обосновка, като
дисциплинарно наказващият орган /ДНО/ приема, че те
осъществяват състав на дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.2, вр. с чл.199, ал.1, т.3, предл. първо от ЗМВР. Чрез
позоваване в заповедта, дисциплинарно-наказващият орган се позовава и на данните от изготвеното становище от 03.11.2021г., имащо характер на обобщена справка, като така се препраща и към доказателствата, въз основа на
които твърдяното нарушение се сочи да е установено. Въпрос по
същество е дали действително тези доказателства обуславят извод, че служителят извършва вмененото му дисциплинарно нарушение.
Горното обосновава извод за липса на нарушение на
изискването за форма и съдържание на заповедта и не е налице основанието по
чл.146, т.2 от АПК за обявяването й за незаконосъобразна.
Не се установява да е налице и
основанието по чл.146, т.3 от АПК. Съдът намира за спазени всички императивни
изисквания на специалните процесуални правила, установени в ЗМВР, вкл. и на приложимата
към случая Инструкция №
8121з-877/06.07.2021г. Не е налице нарушение на чл.195, ал.2
от ЗМВР, според който дисциплинарното наказание се налага не
по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от
извършването му. Съгласно чл.196, ал.1
от ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът,
компетентен да наложи дисциплинарното наказание, установи от обективна страна
извършено конкретно нарушение и самоличността на извършителя /дееца/. В конкретния случай заповедта е издадена на 21.11.2021г.
и това е в двумесечния срок по чл.195, ал.2, вр. с чл.196, ал.1 от ЗМВР, който
конкретно тече от постъпване на становището на ДРО пред наказващия орган, а
именно от 03.11.2021г., на която и дата последният я резолира. Именно с въпросното
становище на ДРО дисциплинарно
наказващият орган установява
в пълнота обективните и субективни предели на допуснато
нарушение от страна на служителя пол. В.. Към датата на заповедта съотв.
не е изтекъл и едногодишният срок от извършване на нарушението, което се
претендира.
Съдът не установява и нарушение на специфичните
производствени правила, които установява ЗМВР и издадената на осн. чл.215а от
него инструкция.
Според чл.205, ал.1 от ЗМВР при наличие
на данни за извършено дисциплинарно нарушение се образува
дисциплинарното производство,
като ДНО може да разпореди извършване на проверка в определен срок или да
определи състав на ДРО, както е процедирано в този случай, видно от
доказателството на л. 10. В тази заповед не се сочи срок на извършване на
проверката, но това не съставлява нарушение при условие, че са спазени сроковете
за издаване на крайния правен акт, заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание, а и данните сочат и на спазване на сроковете по чл.205, ал.6 от ЗМВР.
Още повече, че данните еднопосочно сочат, че засегнатият полицейски служител е
уведомен за започнатото против него дисциплинарно производство, за кои факти,
като извършени от него се претендира, че се следва ангажиране на дисциплинарна
отговорност, при изрично указани права, с които разполага служителят, съгласно
ЗМВР. Ето защо не е налице нарушение на правото на защита, което регламентира
нормата на чл.205, ал.3 от ЗМВР.
По отношение на определения състав на ДРО не се установяват данни за
заинтересованост на членовете на ДРО. Същите обективно и всестранно извършват
действия по установяване на релевантната фактическа обстановка по извършване на
нарушението, не се установява намеса при изпълнение на вменяваните им
задължения. Становището, с характер на обобщена справка, е изготвено именно от
така определения състав на ДРО, като се установява, че то е предоставено на
служителя за запознаване, като му е дадена реална възможност за вземане на
отношение по него чрез упражняване на правото на възражения и/или даване на
писмени обяснения, каквито не се установява да са дадени. Нещо повече, на служителя е дадена възможност
да дава обяснения още в самото начало на особеното производство, но той не се
възползва от тази възможност. Заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание в крайна сметка се издава след становището и след изтичане на срока за даване на обяснения по
него от служителя. Ето защо, Съдът приема, че не е налице нарушение на
императивното изискване, което се установява в чл.206, ал.1 от ЗМВР.
С процесната заповед формално се претендира извършено
едно нарушение, което се осъществява в хипотезата на системност по см. на §1,
т.22 от ЗМВР, а именно наказаният на посочените в заповедта дати за установени
от него нарушения на ЗДвП издава четири броя фишове за глоба на осн. чл.186 от ЗДвП, вместо да състави АУАН на нарушителите за извършено нарушение на чл.177,
ал.4 от ЗДвП. Жалбоподателят главно оспорва, че от негова страна има извършено
нарушение на служебните му задължения по смисъла, който влага ДНО. Съдът намира
това оплакване за напълно основателно, като съобрази следното:
Според тълкуването на закона /ЗДвП/, което прави ДНО, в
процесните случаи пол. В. небрежно не изпълнява вменените му служебни
задължения /които не се оспорват/, тъй като вместо да състави АУАН за нарушение
по чл.177, ал.4 от ЗДвП на установените нарушители, прибягва до издаване на фиш
за глоба, на осн. чл.186, ал.1 от ЗДвП.
Последният текст гласи : за административни нарушения, които са
установени в момента на извършването им и за които не е предвидено наказание
лишаване от право да управлява моторно превозно средство или отнемане на
контролни точки, на мястото на нарушението може да бъде наложена с фиш глоба
или в минималния размер, или в размера, посочен в административнонаказателната
разпоредба за съответното нарушение. Издаденият за наложената глоба фиш трябва
да съдържа следните данни: за самоличността на служителя, наложил глобата; за
самоличността на нарушителя; за мястото и времето на нарушението; за моторното
превозно средство, с което е извършено нарушението; за нарушените разпоредби,
за размера на глобата, срока, сметката и начините за доброволното й заплащане.
Фишът се подписва от служителя, наложил глобата, и от нарушителя, когато е
съгласен да плати глобата. Образецът на бланката на фиша се утвърждава от
министъра на вътрешните работи и указанията в нея са на български и английски
език. От своя страна съставът на чл.177, ал.4 от ЗДвП
предвижда, че, който управлява пътно
превозно средство с неукрепен товар в нарушение на изискванията на наредбата по
чл. 127, ал. 4,
се наказва с глоба от: 1. петстотин лева – при констатирани незначителни неизправности
при укрепването на товара; 2. хиляда лева – при констатирани значителни неизправности при
укрепването на товара; 3. хиляда и петстотин лева – при констатирани опасни неизправности
при укрепването на товара. Внимателният прочит на двете норми
еднопосочно сочи, че контролният орган всъщност разполага с правната възможност
да процедира по реда на чл.186, ал.1, при наличие на положителните и при липса
на отрицателните предпоставките за това и това не се обуславя /не се изключва
от нормата на чл.177, ал.4 от ЗДвП. Съставът на чл.186, ал.1 се явява относим
/намира приложение/ към всяко едно
административно нарушение, което се установява в момента на извършването му
и за което не се предвижда лишаване от право на управление или отнемане на
контролни точки. Видно от нормата на чл.177, ал.4 от ЗДвП в нея не се предвижда
наказание „лишаване от право на управление“ и/или „отнемане на контролни
точки“, безспорно управлението на ППС с неукрепен товар се установява в момента
на извършването му, поради което изцяло в правомощието на контролния орган,
съотв. законосъобразно, полицейският служител от съответното звено в РУ Раднево
прилага превилигирования състав на
чл.186, ал.1, като издава фиш за глоба, а не съставя АУАН за нарушение по
чл.177, ал.4, вр. с чл.127 от ЗДвП, което действие е съответно и на целите,
установени в чл.12 от ЗАНН. Освен това, следва да се отчита, че въпросната наредба,
издадена на осн. чл.127, ал.4 от ЗДвП, има изрично ограничен обхват на
приложение, основно по отношение на превозни средства, проектирани и конструирани основно за превоз на товари, ведно с
допълнителни изисквания за маса. Съдът установява от приложените като
доказателства фишове за глоба, че в бланките има изричен запис, че моторните превозни
средства, с които се извършват конкретните нарушения по чл.127, ал.1 от ЗДвП НЕ ПОПАДАТ В ОБХВАТА НА НАРЕДБАТА ПО
ЧЛ.127, АЛ.4 ОТ ЗАКОНА, т.е. описаните товарни превозни средства не такива по см. на въпросната наредба,
а и не се доказва обратно, поради което и с оглед изложените по-горе доводи, контролният
орган при извършена от него преценка на конкретното нарушение, напълно правилно
и законосъобразно прилага именно текста на чл.186, ал.1 от ЗДвП, като издава на
нарушителите фиш, с който им налага глоба в минимално определения в ЗДвП
размер, а не преминава към съставяне на АУАН за нарушение по чл.127, на осн.
чл.177, ал.4 от ЗДвП. При това положение не се установява да има извършено по
небрежност дисциплинарно нарушение в условията на системност от пол. В., а
дисциплинарно наказание се налага единствено при виновно извършено такова.
Следвало е ДНО, предвид горните доводи да приеме извод за липса на извършено
дисциплинарно нарушение и да прекрати образуваното особено производство против
пол. В., в съответствие с чл.209, т.1 от ЗМВР, а не да налага наказание на
служителя на осн. чл.199, ал.1, т.3, предл. първо от ЗМВР. Като не процедира по
този ред, ответникът извършва нарушение на закона, тъй като не го прилага
правилно и издадения от него административен акт се явява незаконосъобразен на
осн. чл.146, т.4-5 от АПК и като такъв подлежи на отмяна.
При
извод за основателност на оспорването, Съдът намира за основателна и
своевременно заявена претенцията на оспорващия за възстановяване на платените
от него разноски, които се удостоверяват да са в размер общо на 410 лв., от
които 10лв. заплатена ДТ и 400 лв. уговорено и заплатено в брой възнаграждение
за един адвокат /л. 43/.
Водим от горното и на осн. чл.172, ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
по жалба на полицай А.П.В. ***, Заповед № 327з-364/21.11.2021г.,
издадена от Началник РУ Раднево при ОДМВР Стара Загора, с която на
жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение за
срок от три месеца“.
ОСЪЖДА ОДМВР Стара Загора да
заплати на А.П.В. ***, ЕГН- **********,
разноски по делото в размер на 410 лева.
Решението не подлежи обжалване и е
окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: