Р Е Ш Е Н И Е
№
261206 / 22.11.2021 год., град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на осми ноември две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при
секретаря М.Енчева, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело
№ 8097 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” АД, учредено и регистрирано във Франция, чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. - клон България” КЧТ, предявена против Е.А.А., за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми: 994.76 лв. – неплатена главница по договор за револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта с № ****, сключен между страните на 05.12.2017 год., 69.08 лв. - мораторна лихва за периода от 01.02.2019 год. до 11.02.2020 год., както и законната лихва, начислена върху главницата, за периода от 24.02.2020 год. до окончателното плащане, за които вземания по ч.гр.д. № *****/2020 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Горните
искове са предявени по реда на чл.422 от ГПК и в случай, че се намерят за
неоснователни, поради ненастъпила предсрочна изискуемост, при условията на
евентуалност се претендира осъждане на ответницата за заплащането на процесните
суми.
Правното основание на първоначалните и евентуалните искове е в чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Същите са допустими, допустимо е и съединяването им по посочения начин, по почин на ищеца - О № 387-2017- I т.о.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява. Процесуалният представител на същото поддържа исковете с нарочна молба и моли за уважаването им. Ангажира доказателства и претендира разноските по делото.
Особеният представител на ответницата оспорва исковете по съображения, изложени в писмения отговор.
Бургаският районен съд, въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установени следните факти, относими към правилното решаване на спора:
На 05.12.2017 год. между „БНП Париба пърсънъл файненс” С.А.“, регистрирано във Франция, чрез клона на дружеството в България, и А. е сключен договор за покупка на стоки на изплащане с № *****, по силата на който посоченото дружество, в качеството на кредитодател, е отпуснало на ответницата - кредитополучател кредит в размер на 799 лв. за покупка на стоки на изплащане - смартфон “*****”, който е следвало да бъде върнат на 18 месечни вноски от по 44.38 лв. всяка. На същата дата страните са сключили и договор за револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта с № *****, усвоим по кредитна карта с лимит от 1000 лв., срещу задължението на ответницата да го погасява, ведно с договорената лихва от 35 % и такси за извършени плащания, на месечни погасителни вноски от минимум 60 лв. до 1-во число на месеца, следващ издаване на извлечението.
Пак на тази дата „****“ ЕООД - доставчик, е издало фактура с № ***, за доставка на смартфон “Iphone 6” на цена от 799 лв., с получател на доставката - Е.А., подписана от нея.
По делото е налична „последна покана“ от
кредитодателя до кредитополучателя, носеща
дата 10.06.2019 год., за погасяване на задължения по договора за револвиращ
кредит, която покана няма данни да е изпратена на, респ. получена от ответницата
- представената разписка за доставяне е с дата, предхождаща датата на поканата.
Изслушано е
заключението на вещото лице по назначената счетоводна експертиза, което е констатирало,
че цената на закупената стока на изплащане е преведена на доставчика „*****“ ЕООД от кредитодателя, като сметката на
ответницата, обслужваща кредитната й карта, издадена по договора за револвиращ
кредит, е задължена със сумата от 799 лв. Остойностени са вземанията по
договора за кредит, като са взети предвид извършените тегления и погашения в
рамките на кредитния лимит, който е използван до размера от 839.15 лв.
Останалите задължения са за месечни такси и начислявани лихви.
По заявление
на ищцовото дружество, депозирано на 10.06.2020 год., по ч.гр.д. № ***** / 2020 год. на БРС е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК за процесните суми.
При така очерталата се фактическа обстановка, Бургаският районен съд намира първоначалните установителни искове за частично основателни.
Очевидно е, че „БНП Париба
пърсънъл файненс” С.А.“ не е обявило предсрочната изкуемост на кредита преди
депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, поради което това е
сторено едва с връчване на исковата молба на особения представител на ответника
и е факт, който следва, съгл. чл.235, ал.3 от ГПК, да бъде зачетен от
настоящата инстанция.
С отпуснатия револвиращ кредит е погасено изцяло и предсрочно задължението на ответницата по другия договор - за покупка на изплащане. Поради това тя е останала да дължи на кредитодателя сумата от 839.15 лв., представляваща разликата между усвоения кредитен лимит по револвиращия кредит - 1299 лв. и погашенията по него в размер на 459.85 лв. Останалата част от задължението по кредитния лимит е формирано от удържани (директно дебитирани) от кредитодателя такси и начислени възнаградителни лихви, в т.ч. върху вече натрупани лихви, които не се претендират в настоящото производство.
Впрочем, по мнението на настоящия състав това е извършено в нарушение на сключения между страните договор, в който липсва възможност за директен дебит в полза на кредитодателя за изтекли лихви, а от друга страна представлява скрита форма едностранно преструктуриране на кредита, водещо в крайна сметка до анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 от ЗЗД - начислените договорни лихви се удържат от кредитния лимит, върху чийто увеличен по този начин (с вече начислена за изтеклия период договорна лихва) размер се начислява договорна лихва за следващия период.
Ето защо, доколкото се претендира само връщане на използвания кредитен лимит, главният иск следва да се уважи до посочения размер.
Акцесорният - за заплащане на лихва за забава, начиная от датата, на която се твърди да е обявена предсрочната изикуемост на кредита, е неоснователен, т.к. не се доказа обявяването на такава.
Дължима обаче, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, е законната лихва върху основателната част на главницата, начиная от депозиране на заявлението за издаване на заповед по чл.410 от ГПК - от 24.02.2020 год. до окончателното й изплащане.
Установителните искове за главница (за разликата над основателния до пълния предявен размер и за мораторна лихва (изцяло), са неоснователни и подлежат на отхвърляне, което налага разглеждане на предявените евентуални осъдителни искове за тези вземания - така Р-139-2014-I т.о., но доколкото почиват на същите основания, те също са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Горното налага да се постанови решение, с което предявените искове да се уважат за основателните им размери, като на ищцовата страна, съгласно чл.78, ал.1 от ГПК, се присъдят разноски, които за производството по ч.гр.д. № *****/2020 год. възлизат на 59.16 лв., а за настоящото - на 611.31 лв., вкл. държавна такса, депозити за особен представител и вещо лице, както и юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл. 236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.А. ***, ЕГН - **********, дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” АД, учредено и регистрирано във
Франция под № **** в
Парижкия търговски съд, чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. - клон България”
КЧТ, ЕИК *****, седалище и адрес
на управление: гр.С*,
ж.к.”****, представлявано от
Димитър Димитров, следните суми: 839.15 лв. – неплатена главница по
договор за револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта с № ****, сключен
между страните на 05.12.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата,
начиная от 24.02.2020 год. до окончателното плащане, за които вземания по
ч.гр.д. № ***** / 2020 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ установителните
и евентуалните осъдителни искове: за главница - за горницата над
уважения до пълния предявен размер от 994.76 лв. и за законна лихва за забава,
считано от 24.02.2020 год. - върху неоснователния размер на главницата, както и
изцяло за мораторна лихва за периода от 01.02.2019 год. до 11.02.2020 год. в
размер на 69.08 лв.
ОСЪЖДА Е.А.А. да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” АД, чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. - клон България” КЧТ, деловодни разноски в размер на 59.16 лв. за производството по ч.гр.д. № ******/2020 год. на БРС, както и в размер на 611.31 лв. - за настоящото.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия:/п/
Вярно с оригинала: М Е