Решение по дело №350/2021 на Софийски градски съд

       Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е    №…..

                                                гр. София, 16.03.2021 г.

 

 

                                В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А  

 

Софийският градски съд, въззивно отделение, ІV - „Д” състав, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

                                                            ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

                                                             Мл. съдия : Роси Михайлова  

като разгледа докладваното от съдия Иванова ч. гр. д. № 350 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от длъжника В.Д.П., по изп. д. № 20138410408416, по описа на ЧСИ Н.М., с peг. № 841 от КЧСИ срещу постановление от 23.10.2020 г. на съдебния изпълнител, с което е отказано прекратяването на изпълнителното дело по молбата на длъжника, от 30.09.2020 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

В жалбата се твърди, че с депозирането на молбата за образуване на изпълнителното дело (30.07.2013 г.) взискателят е поискал да бъдат наложени запори върху вземанията по открити банкови сметки на длъжника във всички банки. Поддържа се, че от това искане до депозиране на молбата за прекратяване на изпълнителното дело от 30.09.2020 г. не е налице друго искане за извършване на изпълнителни действия от страна на взискателя. Предвид това счита, че е настъпила перемпция на изпълнителното дело и същото подлежи на прекратяване, поради което моли да бъде отменено издаденото от ЧСИ Н.М. постановление.

Взискателят „АПС Б.Б.“ ЕООД е изложил подробни съображения, с които оспорва жалбата. Сочи, че след образуване на изпълнителното дело до момента на депозиране на молба от длъжника за неговото прекратяване, са извършвани изпълнителни действия през период по -кратък от две години, като са подавани молби за извършване на опис на движими вещи. Счита за прекъсващо давността искането на „АПС Б.Б.“ ЕООД за предприемане на действия по изпълнителното дело, като е без значение дали реално ЧСИ е осъществило такива.

В представените по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви, ЧСИ Н. М., peг. № 841 от КЧСИ, поддържа, че обжалваното постановление е правилно и законосъобразно. Подробно е посочил изпълнителните действия, които са предприемани и счита, че същите са от естество да прекъснат двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното производство и доводите на страните, намира за установено следното :

Изпълнително дело №  20138410408416 на ЧСИ Н. М., peг. №841 на КЧСИ, е образувано по молба на „Т.Ю.ЕАД, (с предходно наименование „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД от 30.07.2013 г., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 02.02.2010 г. по ч. гр. д. № 1706/2009 г. на РС – гр. Ловеч, срещу длъжника В.Д.П., за сумите: 602, 27 лева - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.11.2009 г. до окончателното изплащане на задължението, 150, 63 лева - договорни лихви; 36, 74 лева - наказателни лихви и 125 лв. - присъдени разноски, както и разноските по изпълнението.

С молба вх. №214949/02.08.2013 г. (л. 6) взискателят е възложил на ЧСИ права по чл. 18 от ЗЧСИ - да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, както и да определи способа на изпълнение.

С разпореждане от 06.08.2013 г. е разпоредено да се наложи запор върху вземанията на длъжника за суми по банковите му сметки, открити в различни български банки, като от представените доказателства се установява, че запорните съобщения са получени от финансовите институции на 09.08.2013 г.

До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № 237603/06.08.2013 г., като същата не е връчена и е върната в цялост по делото (л. 37).

На 22.01.2015 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № 019633/22.01.2015 г., в която е насрочен опис на движимото имущество на длъжника, като същата не е доставена (л. 44).

С молба с вх. № 128543/12.08.2015 г. (л. 49) „АПС Б.Б.“ ЕООД е поискало на основание чл. 429, ал. 1 от ГПК да бъде конституиран като взискател по делото в качеството му на частен правоприемник на „Т.Ю.“ ЕАД, което искане е уважено с постановление от 17.08.2015 г.

Покани  за доброволно изпълнение изх. № 167353/17.08.2015 г. и изх. № 194907/30.09.2016 г. са изпращани до длъжника, но неуспешно доставени, като в същите е било посочено, че се насрочва опис на движимото имущество на длъжника.

На 17.11.2017 г. е изпратено съобщение за образувано изпълнително дело с изх. № 237677/17.11.2017 г., в което е насрочен опис на движимите вещи на длъжника, като видно от обратната разписка доставката е била неуспешна.

На 12.11.2019 г. е изпратено съобщение за образувано изпълнително дело с изх. № 186411/12.11.2019 г., в което е насрочен опис на движимите вещи на длъжника, като същото е връчено на длъжника В.П. на 22.11.2019 г.

С молба вх. № 69168/30.09.2020 г. длъжникът е поискал производството да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

С обжалваното постановление от 23.10.2020 г. съдебният изпълнител е отказал да уважи искането на длъжника за прекратяване на делото, тъй като е приел, че липсва законово основание за това.

Подадената частна жалба срещу постановлението за прекратяване е насочена срещу акт, подлежащ на обжалване, от легитимирана страна, и в предвидения за това двуседмичен срок, поради което е процесуално допустима.

По съществото на жалбата съдът намира следното :

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато:взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

В мотивите на т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Съпоставяйки особеностите на исковия и изпълнителния процес е прието от ОСГКТ на ВКС, че взискателят, за разлика от ищеца, винаги има възможност да проявява активно процесуално поведение за опазване на своя интерес и удовлетворяване на подлежащото на принудително изпълнение притезание, поради което трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

В обобщение на горното в т. 10 от тълкувателния акт е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява по силата на закона – на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като е без правно значение дали съдебния изпълнител ще постанови изричен акт, който във всички случаи има единствено констативен характер.

С депозирането на молба от 30.07.2013 г. за образуване на процесното изпълнителното дело взискателят „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД е поискал налагане на запори на банковите сметки на длъжника, което действие е осъществено на 09.08.2013 г. Независимо, че с молба от 02.08.2013 г. взискателят е възложил на ЧСИ Н. М. права по чл. 18 от ЗЧСИ, след този момент за период повече от две години, а и до настоящия момент, взискателят не е отправял искане за извършване на изпълнителни действия до ЧСИ. С молбата от 12.08.2015 г. частният правоприемник на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД - „АПС Б.Б.“ ЕООД е поискал да бъде конституиран като взискател по силата на сключен договор за цесия, но не е поискано извършването на изпълнителни действия. Посочените в отговора на жалбата молби, с които в периода 22.01.2015 г. -12.11.2019 г. в действителност не представляват отправено до съдебния изпълнител искане за извършването на конкретни изпълнителни действия по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а на съответните дати ЧСИ е изпращал покана за доброволно изпълнение, в които е посочено, че ще бъде извършен опис на движими вещи на длъжника на адреса му в гр. Ловеч. Предвид това не се установява по изпълнителното дело в периода след депозиране на молба за образуването (30.07.2013 г.) до издаване на обжалваното постановление от 23.10.2020 г., т. е. в продължение на повече от две години, взискателят да е поискал предприемане на изпълнителни действия, което пасивно поведение обуславя извод, че изпълнителното производство се е прекратило по силата на закона, по аргумент от чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

С оглед изложеното настоящият състав намира за основателна подадената жалба срещу отказа на ЧСИ Н. М. да прекрати образуваното изп. д. № 20138410408416 поради настъпила перемция, а обжалваното постановление от 23.10.2020 г. следва да бъде отменено. Доколкото за прекратяването на изпълнителното дело се издава постановление от органа по изпълнението, включително и когато прекратяването е ex lege, аргумент за което е чл. 433, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съдът намира, че може да прекрати изпълнителното дело. Такава компетентност законодателят е предоставил на съдебния изпълнител, като неговият акт ще подлежи на съдебен контрол (арг. от чл. 435, ал. 1, т. 3 ГПК), поради което делото следва да се върне на ЧСИ Н.М. с указания да издаде постановление за прекратяване на изпълнително дело № 20138410408416 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, доколкото са налице законовите предпоставки за това.

Така мотивиран, Софийският градски съд,

 

                                                      Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ постановление от 23.10.2020 г. на ЧСИ Н.М., с peг. №841 от КЧСИ, с което е отказано прекратяването на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на изпълнително дело № 20138410408416, по молбата на длъжника В.Д.П. от 30.09.2020 г.

 

ВРЪЩА делото на ЧСИ Н.М., с peг. №841 от КЧСИ с адрес на кантората гр. София, бул. „*******, за издаване на постановление за прекратяване на изпълнително дело № 20138410408416 според изложеното в мотивите на настоящото решение.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ : 1.                                  2.