Присъда по дело №4239/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 69
Дата: 26 август 2021 г. (в сила от 11 септември 2021 г.)
Съдия: Георги Росенов Гетов
Дело: 20215330204239
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 25 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 69
гр. Пловдив , 26.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и шести август, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
СъдебниЕленка Димитрова Златева
заседатели:Красимира Димитрова
Петкова
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
и прокурора Никола Недялков Тъпчев (РП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Наказателно дело от общ
характер № 20215330204239 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия В. Ц. К. – роден на *** в гр. Б., б., б.г., със
средно-специално образование, безработен, разведен, осъждан, постоянен
адрес: ***, ЕГН:********** за ВИНОВЕН в това, че в периода от 16.02.2020
г. до 28.06.2020 г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано
престъпление, в условията на опасен рецидив - извършил е престъплението,
след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по
чл. 66 от НК, е отнел чужди движими вещи, както следва:
- на 16.02.2020 г. в гр. Пловдив е отнел един брой златен, мъжки
пръстен 14 карата, с тегло 4,37 грама, на стойност 327,75 лв. от владението на
„ПРИМА 2000-ЗАЛОЖНА КЪЩА“ ЕООД – гр. Бургас, ЕИК: *********;
- на 12.03.2020 г. в гр. Пловдив е направил опит да отнеме един брой
висулка от сребро, проба „925“, с тегло 4 грама, на стойност 19,90 лв., един
брой пръстен от сребро, проба „925“, с тегло 4,8 грама, на стойност 23,90 лв.
и един чифт обеци от сребро, проба „925“ с общо тегло на чифта 4,7 грама, на
стойност 39,90 лв., или всички вещи на обща стойност 83,70 лв. – от
владението на „Стерлинг Силвър Стар“ ООД, гр. Пловдив, ЕИК: *********,
1
като деянието е останало недовършено по независещи от волята на дееца
причини;
- на 28.06.2020 г. в гр. Пловдив е отнел 0,643 грама вакуумирана
сланина с чесън, на стойност 14,09 лв., от владението на „БЕРьОЗКА
БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК: *********,
или всички отнети вещи на обща стойност 425,54 лева без съгласие на
ръководствата на съответно „ПРИМА 2000-ЗАЛОЖНА КЪЩА“ ЕООД – гр.
Бургас, ЕИК: *********, „Стерлинг Силвър Стар“ ООД, гр. Пловдив, ЕИК:
********* и „БЕРьОЗКА БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК: *********, с намерение
противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1
вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. А вр. чл. 26, ал. 1 от НК вр. чл. 373, ал. 2
от НПК вр. чл. 58а, ал. 1 от НК го ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА И
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, буква „Б“ от ЗИНЗС
така наложеното на подсъдимия В. Ц. К., със снета по делото самоличност,
наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ
режим.
ПРИСПАДА на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 от НК от така
наложеното на подсъдимия В. Ц. К., със снета по делото самоличност,
наказание ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА времето, през което подсъдимият е бил задържан: за срок до 24
часа по реда на ЗМВР на 12.03.2020 г. със Заповед за задържане на лице с рег.
№435зз-95/12.03.2020 г.; за срок до 24 часа по реда на ЗМВР на 26.07.2020 г.
със Заповед за задържане на лице с рег. №435зз-216/26.07.2020 г.; за срок до
72 часа от 08.03.2021 г. до 10.03.2021 г. с Постановление на прокурор при РП
– Пловдив и с мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА, считано
от 10.03.2021 г. до 09.07.2021 г., като един ден задържане ДА СЕ ЗАЧИТА за
един ден лишаване от свобода.
ГРУПИРА на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК наложените
на подсъдимия В. Ц. К., със снета по делото самоличност, наказания по
НОХД № 4239/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив (настоящото дело),
по НОХД № 175/2020 г. по описа на Районен съд – Несебър и по НОХД №
2524/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, като ОПРЕДЕЛЯ едно общо
най-тежко наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, буква „Б“ от ЗИНЗС
така наложеното на подсъдимия В. Ц. К., със снета по делото самоличност,
общо, най-тежко наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да бъде изтърпяно при
първоначален СТРОГ режим.
ПРИСПАДА на основание чл. 25, ал. 2 от НК времето, през което
подсъдимият В. Ц. К., със снета по делото самоличност, е търпял наказание
лишаване от свобода по НОХД № 2524/2021 г. по описа на Районен съд –
2
Пловдив, считано от 09.07.2021 г. до влизане в сила на настоящата присъда,
както и времето, през което подсъдимият В. Ц. К. е бил задържан: за срок до
24 часа по реда на ЗМВР на 12.03.2020 г. със Заповед за задържане на лице с
рег. №435зз-95/12.03.2020 г.; за срок до 24 часа по реда на ЗМВР на
26.07.2020 г. със Заповед за задържане на лице с рег. №435зз-216/26.07.2020
г.; за срок до 72 часа от 08.03.2021 г. до 10.03.2021 г. с Постановление на
прокурор при РП – Пловдив и с мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД
СТРАЖА, считано от 10.03.2021 г. до 09.07.2021 г., като един ден задържане
ДА СЕ ЗАЧИТА за един ден лишаване от свобода.
ПРИСЪЕДИНЯВА на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 3 от НК
ИЗЦЯЛО към така определеното общо най-тежко наказание ЕДНА
ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и
наказанието ГЛОБА в размер на 100 (сто) лева, наложено му по НОХД
№175/2020 г. по описа на Районен съд – Несебър.
ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство 1 брой обица, с
капковидна форма и с тегло 2,35 грама, намиращо се на съхранение при
домакина Второ РУ при ОДМВР - Пловдив, ДА СЕ ВЪРНЕ на
правоимащото лице „СТЕРЛИНГ СИЛВЪР СТАР“ ООД, ЕИК *********
след влизане на присъдата в сила.
ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства 2 броя компактдискове,
приложени на лист 90 и на лист 132 от досъдебното производство, ДА
ОСТАНАТ приложени по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 189 ал.3 от НПК подсъдимия В. Ц. К., със
снета по делото самоличност, да заплати направените разноски по делото в
размер на 305,60 лева (триста и пет лева и шестдесет стотинки) по сметка на
ОД на МВР гр. Пловдив.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от
днес пред Окръжен съд – Пловдив по реда на Глава ХХІ от НПК.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Мотиви към присъда № 69 от 26.08.2021 г. по НОХД № 4239/2021 г. по
описа на Районен съд - Пловдив, НО, XXI нак. състав


Районна прокуратура – Пловдив е внесла в съда обвинителен акт против
В. Ц. К., ЕГН: ********** за това, че в периода от 16.02.2020 г. до 28.06.2020
г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, в условията
на опасен рецидив - извършил е престъплението, след като е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, е отнел чужди
движими вещи, както следва:
- на 16.02.2020 г. в гр. Пловдив е отнел един брой златен, мъжки
пръстен, 14 карата, с тегло 4,37 грама, на стойност 327,75 лв. от владението
на „ПРИМА 2000-ЗАЛОЖНА КЪЩА“ ЕООД - гр.Б., ЕИК: *********;
- на 12.03.2020 г. в гр. Пловдив е направил опит да отнеме един брой
висулка от сребро, проба „925“, с тегло 4 грама, на стойност 19,90 лв., един
брой пръстен от сребро, проба „925“, с тегло 4,8 грама, на стойност 23,90 лв.
и един чифт обеци от сребро, проба „925“ с общо тегло на чифта 4,7 грама, на
стойност 39,90 лв., или всички вещи на обща стойност 83,70 лв. от
владението на „Стерлинг Силвър Стар“ ООД, гр. Пловдив, ЕИК: *********,
като деянието е останало недовършено по независещи от волята на дееца
причини;
- на 28.06.2020 г. в гр. Пловдив е отнел 0,643 грама вакуумирана
сланина с чесън на стойност 14,09 лв. от владението на „БЕРьОЗКА
БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК: *********,
или всички отнети вещи на обща стойност 425,54 лева без съгласие на
ръководствата на съответно „ПРИМА 2000-ЗАЛОЖНА КЪЩА“ ЕООД – гр.
Б., ЕИК: *********, „Стерлинг Силвър Стар“ ООД, гр. Пловдив, ЕИК:
********* и „БЕРьОЗКА БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК: *********, с намерение
противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл.194,
ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Производството по делото е по реда на глава двадесет и седма от НПК –
съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК. Съдът на основание
чл.372, ал.4 от НПК, като намери, че самопризнанието на подсъдимия се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, обяви на
страните, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без
да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа изцяло внесеното
обвинение срещу подсъдимия К., като пледира всяко от инкриминираните
деяния да е доказано както от обективна, така и от субективна страна.
Предлага на съда подсъдимият да бъде признат за виновен, а наказанието да
бъде индивидуализирано към предвидения минимум, като бъдат отчетени за
смекчаващи отговорността обстоятелства сравнително невисоката обща
стойност на вещите - предмет на престъплението, както и че едно от деянията
1
е останало на стадия на опита. По отношение на веществените доказателства
взема становище компактдисковете да останат приложени по делото, а
приобщената като ВД обеца да бъде върната на правоимащото лице.
Защитникът на подсъдимия – адв. М.А., моли съда при определяне и
индивидуализация на наказанието като смекчаващи отговорността
обстоятелства да бъде отчетено, че деянията са извършени поради нуждата на
подсъдимия да се изхранва и оцелява. Акцентира, че предмет на обвинението
по третото деяния е хранителен продукт и целта на подсъдимия не е била да
реализира печалба, а да се нахрани. По отношение на второто деяние посочва,
че К. не е избягал, а е изчакал пристигането на полицейските служители и в
резултат не е настъпил съставомерен резултат. Пледира общата стойност на
причинените вреди да не е висока, което също да обосновава определяне на
по-ниско наказание. Поддържа подсъдимият да се бори с алкохолна
зависимост, моли да бъде взето предвид и че е бездомен, а с оглед
напредналата си възраст трудно да би могъл да си намери работа. Твърди
още, че докато изтърпява наказание в затвора, К. да е започнал работа с цел
да може да възстанови вредите от деянията си при имуществена претенция на
пострадалите лица. Моли наказанието да бъде определено в предвидения в
закона минимален размер.
Подсъдимият К. признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласява да не се събират
доказателства за тях. Дава кратки обяснения в хода на съкратеното съдебно
следствие, в които заявява, че разбира какво обвинение му е повдигнато,
признава се за виновен, както и че е започнал работа, за да се опита да
възстанови вредите от деянията си. В хода на съдебните прения поддържа
становището на защитника си. С последната си дума подсъдимият моли
наказанието му да бъде в минимален размер.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:

От фактическа страна:
Подсъдимият В. Ц. К. е роден на *** в гр. Б., б., б.г., с постоянен адрес:
***, със средно-специално образование, безработен, разведен, осъждан, с
ЕГН: **********.
Подсъдимият К. бил осъждан, като от значение за квалификацията на
деянието по настоящото производство е следното му осъждане:
С Присъда № 16 от 28.02.2017 г. по НОХД № 2670/2016 г. по описа на
Окръжен съд – Пловдив, влязла в сила на 16.03.2017 г., подсъдимият бил
признат за виновен в извършване в условията на реална съвкупност на
престъпления по чл. 195, ал. 1, т. 2 вр. чл. 194, ал. 1 от НК и по чл. 249, ал. 1
вр. чл. 26, ал. 1 от НК. На основание чл. 23, ал. 1 от НК му било определено
едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година,
което да се изтърпи при първоначален общ режим. Това общо най-тежко
2
наказание било изтърпяно на 21.08.2017 г.
Подсъдимият В. Ц. К. често злоупотребявал с алкохол. Тъй като нямал
работа, дом и средства за препитание, решил да си набави парични средства
чрез кражби. Свидетелят А.Х.Д. на 16.02.2020 г. работела като *** в ***,
собственост на ***, чийто *** бил А.Н.Д.. *** се намирала в гр. П., на адрес:
***. На 16.02.2020 г. около 15:00 часа свид. Д. изпълнявала служебните си
задължения в ***, когато в нея влязъл подсъдимият К.. Той започнал разговор
със свид. Д. за дамски синджири и подаръчна торбичка, с което целял да
отклони вниманието й от себе си. Докато свид. Д. търсела подаръчна
торбичка, която да предложи на подсъдимия, последният взел поставен на
специална стойка във витрина мъжки златен пръстен и го укрил в себе си,
след което казал на свид. Д., че трябвало за малко да излезе от ***, защото
бил паркирал автомобила си на синя зона. Свид. Д. към този момент не била
установила липсата на златния пръстен от стойката във витрината. Този
пръстен бил от злато 14 карата, с тегло 4,37 грама, собственост на „ПРИМА
2000-ЗАЛОЖНА КЪЩА“ ЕООД – гр. Б., ЕИК: *********. След напускане на
*** подсъдимият повече не се върнал със златния пръстен с тегло 4,37 грама,
14 карата, който взел със себе си. Свидетелката Д. изчакала няколко минути
подсъдимия да се върне, след което установила, че от стойката гореописаната
вещ липсвала и разбрала, че именно подсъдимият бил извършил кражбата,
тъй като в този период нямало друг човек в ***, а през целия ден витрината,
зад която се намирал златният пръстен, изобщо не била отваряна от
служителката, като единствено подсъдимият имал достъп до намиращите се в
нея вещи. Действията на подсъдимия били записани на охранителната камера
на ***. Пазарната стойност на мъжкия златен пръстен, 14 карата с тегло 4,37
грама, собственост на „ПРИМА 2000-ЗАЛОЖНА КЪЩА“ ЕООД – гр. Б.,
ЕИК: *********, към 16.02.2020 г. възлизала на 327,75 лв. За това деяние
било образувано досъдебно производство № 140/2020 г. по описа на 02 РУ
при ОДМВР - Пловдив, което впоследствие с постановление на
наблюдаващия прокурор при РП Пловдив било обединено към досъдебно
производство № 203/2020 г. по описа на 02 РУ при ОДМВР - Пловдив.
На 12.03.2020 г. подсъдимият В. Ц. К. посетил магазин за сребърни
бижута, намиращ се в пешеходния подлез на ***, с цел отново да извърши
кражба. На 12.03.2020 г. около 14:00 ч. той влязъл в магазина за продажба на
сребърни бижута. Свидетелката М.И.Б. била *** на магазина чрез *** и ***
от нея търговско дружество „Стерлинг Силвър Стар“ ООД, гр. Пловдив с
ЕИК: *********, като работела сама и като *** в ***. Подсъдимият влязъл в
магазина и казал на свид. Б., че търсел подарък за жена си. Б. оставила
подсъдимия, когото не познавала, да разглежда на спокойствие изложените
сребърни бижута, част от които били със свободен достъп до тях.
Подсъдимият използвал, че свид. Б. не наблюдавала през цялото време
действията му и взел 4 броя сребърни предмети от рафт в магазина, като
укрил същите в джобове на дрехите си. Действията му не били забелязани от
свид. Б., но били възприети от намираща се наблизо жена с неустановена
3
самоличност, която сигнализирала на продавачката, че видяла как
подсъдимият укрива в себе си предмети от магазина. Свидетелката Б.
попитала К. дали се е опитал да открадне предмети от магазина й, при което
той отрекъл. Тогава Б. решила да повика полиция и помолила свои колеги от
съседен магазин да направят това, а междувременно затворила входната врата
на магазина така, че подсъдимият да не може да напусне търговския обект до
пристигане на органите на реда. При така стеклите се обстоятелства
подсъдимият преценил, че ще върне част от вещите на продавачката, за да
може евентуално тя да го пусне да си тръгне преди да дойдат полицейски
служители. Поради това от джобовете на дрехите си извадил и върнал на св.
Б. един брой висулка от сребро, проба „925“, с тегло 4 грама, на стойност
19,90 лв., един брой пръстен от сребро, проба „925“, с тегло 4,8 грама, на
стойност 23,90 лв. и една обеца от сребро, проба „925“ с тегло 2,35 грама,
които преди това укрил в джобовете си. В свое владение подсъдимият запазил
обаче втората обеца от чифта сребърни обеци, проба „925“, с тегло 2,35 грама.
След пристигане на *** И.М.Г.в и А.Г.П. в магазина, те възприели, че
собственичката Б. била доста притеснена, като им се оплакала, че
намиращият се с нея в магазина мъж – подсъдимият К., откраднал обеца от
магазина й. Полицейските служители попитали подсъдимия дали държи в
себе си вещи, които са собственост на магазина, при което той предал на
свид. Г. и последната останала у него вещ, собственост на „Стерлинг Силвър
Стар“ ООД, а именно един брой сребърна обеца проба „925“, с тегло 2,35
грама. Свидетелите Ф.Й.Б. и Х.Д.Д. – *** на *** отвели подсъдимия в
сградата районното управление. Свидетелят Г. предал вещественото
доказателство – един брой сребърна обеца проба „925“, с тегло 2,35 грама,
предадено му малко преди това от подсъдимия, на свид. Б., който от своя
страна го предал на разследващия орган с протокол за доброволно предаване.
Четирите чужди за подсъдимия вещи били на обща стойност от 83,70 лева, от
които един брой висулка от сребро, проба „925“, с тегло 4 грама, на стойност
19,90 лв., един брой пръстен от сребро, проба „925“, с тегло 4,8 грама, на
стойност 23,90 лв. и един чифт обеци от сребро, проба „925“ с общо тегло на
чифта 4,7 грама, на обща стойност за чифта 39,90 лв.
На 28.06.2020 г. подсъдимият К. решил да извърши кражба на храна от
магазин ***, намиращ се в ***, тъй като нямал пари да си купи нещо за ядене.
Около 19:00 ч. на същата дата подсъдимият влязъл в посочения магазин. На
смяна по това време била *** М.К.. Същата се усъмнила в поведението на
подсъдимия К., когото не познавала, тъй като той оглеждал дали в магазина
имало видеонаблюдение, както и следял дали свид. К. гледала към клиента.
Първоначално подсъдимият се отправил към щанда за колбасите, като
застанал с гръб към продавачката, при което тя не виждала какво прави К. с
ръцете си. В този момент подсъдимият взел от щанда две парчета
вакуумирана сланина с чесън с общо тегло 0,643 грама, на обща стойност
14,09 лева и пъхнал същите под колана на панталона си, като по този начин ги
укрил от погледа на свид. К.. След малко подсъдимият напуснал магазина, без
4
да заплати укритата стока. Непосредствено след като К. напуснал търговския
обект, свид. К. установила липсата на горепосочената стока от магазина.
Търговският обект се стопанисвал от търговско дружество „БЕРьОЗКА
БЪЛГАРИЯ“ ООД с ЕИК: *********. Свидетелката К. добре запомнила
визуално подсъдимия. На 26.07.2020 г. тя била отново на работа, но този път
заедно със свид. Р.Д., неин колега, когато забелязала подсъдимия К. да
минава пред магазина. Свидетелите К. и Д. отишли при подсъдимия и го
попитали защо бил откраднал хранителните продукти, но той отрекъл да е
правил това. Двамата свидетели помолили подсъдимия да изчака до идването
на място на полицейски служители, на което той се съгласил. След
пристигането на място на полицейски служители от 02 РУ при ОДМВР-
Пловдив подсъдимият бил отведен в сградата на районното управление, като
по случая била образувана проверка № 11068/2020 г. по описа на 02 РУ при
ОДМВР - Пловдив, материалите по която впоследствие били присъединени
към досъдебно производство № 140/2020 г. по описа на 02 РУ при ОДМВР -
Пловдив с постановление на прокурор при РП Пловдив. Свидетелката М.К.
предала на свид. И.С.А. – ***, с протокол за доброволно предаване на
27.07.2020 г. един брой компактдиск, съдържащ файл със записи на
охранителните камери от магазин *** в ***. От своя страна свид. А. предал с
протокол за доброволно предаване тези записи на разследващия орган.
Общата пазарна стойност на отнетите от подсъдимия К. на 28.06.2020 г. 0,643
грама вакуумирана сланина с чесън възлизала на 14,09 лева.

По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена от
самопризнанието на подсъдимия, както и от събраните и проверени гласни
доказателствени средства – показанията на свидетелите М.И.Б. (лист 14,
лист 15 и лист 16 от том I от досъдебното производство); А.Г.П. (лист 18 и
лист 19 от том I от досъдебното производство); И.С.А. (лист 20, лист 72 и
лист 129 от том I от досъдебното производство); Ф.Й.Б. (лист 21 от том I от
досъдебното производство); Х.Д.Д. (лист 22 от том I от досъдебното
производство); И.М.Г.в (лист 23 от том I от досъдебното производство);
А.Х.Д. (лист 69-70 и лист 71 от том I от досъдебното производство); М.К.
(лист 122-123 от том I от досъдебното производство); Р.Д. (лист 124 от том I
от досъдебното производство); С.И. (лист 126 от том I от досъдебното
производство), писмени доказателства – справка за съдимост за
подсъдимия В. Ц. К. (лист 14-15 от делото); писмо с вх. № 39286/14.07.2021 г.
от началник на Затвора - Пловдив (лист 19 от делото); фактура №
**********/12.09.2019 г. с получател „Стерлинг Силвър Стар“ ООД и
фискален бон № 685 от 12.09.2019 г. от ФУ с ИН DT734394 и с ИН на ФП
02734394 (лист 26 от том I от досъдебното производство); справка от
Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ по партидата на търговеца
„Стерлинг Силвър Стар“ ООД (лист 27 от том I от досъдебното
производство); справка от АИС „Български документи за самоличност“ за
5
подсъдимия К. (лист 63 от том I от досъдебното производство); трудов
договор № 9/28.12.2018 г. между „Прима 2000 - Заложна къща“ ЕООД и
А.Х.Д. (лист 77 от том I от досъдебното производство); заложен билет №
386300 от 19.04.2019 г., издаден от „Прима 2000 - Заложна къща“ ЕООД (лист
78 от том I от досъдебното производство); пълномощно (лист 79 от том I от
досъдебното производство); справка от Търговски регистър и регистър на
ЮЛНЦ по партидата на търговеца „Прима 2000 - Заложна къща“ ЕООД (лист
81 от том I от досъдебното производство); Заповед за задържане на лице с рег.
№ 435зз-216/26.07.2020 г. (лист 118 от том I от досъдебното производство);
пълномощно (лист 127 от том I от досъдебното производство); справка от
Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ по партидата на търговеца
„Берьозка – България“ ООД (лист 128 от том I от досъдебното производство);
Заповед за задържане на лице с рег. № 435зз-95/12.03.2020 г. (лист 165 от том
II от досъдебното производство), писмени доказателствени средства –
протокол за доброволно предаване от 12.03.2020 г. (лист 24 от том I от
досъдебното производство); протокол за доброволно предаване от 26.05.2020
г. (лист 25 от том I от досъдебното производство); протокол за оглед на
веществени доказателства от 02.09.2020 г. (лист 28 от том I от досъдебното
производство); протокол за разпознаване на лица от 27.07.2020 г. (лист 73 от
том I от досъдебното производство); протокол за доброволно предаване от
28.05.2020 г. (лист 76 от том I от досъдебното производство); протокол за
доброволно предаване от 24.09.2020 г. (лист 82 от том I от досъдебното
производство); протокол за оглед на веществени доказателства от 08.04.2020
г. (лист 83-84 от том I от досъдебното производство); протокол за оглед на
веществени доказателства от 08.10.2020 г. (лист 130 от том I от досъдебното
производство); протокол за доброволно предаване от 24.09.2020 г. (лист 131
от том I от досъдебното производство), от заключението на съдебно-стокова
експертиза от 02.09.2020 г. (лист 32 от том I от досъдебното производство),
от заключението на съдебно-стокова експертиза от 21.10.2020 г. (лист 38 от
том I от досъдебното производство), от заключението на видео-техническа
експертиза № 373 от 15.06.2020 г. (лист 85-88 от том I от досъдебното
производство), от заключението на съдебно-стокова експертиза от
15.07.2020 г. (лист 98 от том I от досъдебното производство), както и от
веществените доказателства по делото.
В посочените доказателствени материали не се съдържат съществени
противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт и призната от подсъдимия, поради което и по аргумент за
противното от чл. 305, ал. 3 от НПК не се налага по-детайлното им
обсъждане.

От правна страна:
При така установените факти съдът намира, че подсъдимият В. Ц. К. е
осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 196, ал.
6
1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което
му е повдигнато обвинение.
От обективна страна в периода от 16.02.2020 г. до 28.06.2020 г. в гр.
Пловдив, при условията на продължавано престъпление, в условията на
опасен рецидив - извършил е престъплението, след като е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, подсъдимият К.
е отнел чужди движими вещи, както следва:
- на 16.02.2020 г. в гр. Пловдив е отнел един брой златен, мъжки
пръстен, 14 карата, с тегло 4,37 грама, на стойност 327,75 лв. от владението
на „ПРИМА 2000-ЗАЛОЖНА КЪЩА“ ЕООД - гр.Б., ЕИК: *********;
- на 12.03.2020 г. в гр. Пловдив е направил опит да отнеме един брой
висулка от сребро, проба „925“, с тегло 4 грама, на стойност 19,90 лв., един
брой пръстен от сребро, проба „925“, с тегло 4,8 грама, на стойност 23,90 лв.
и един чифт обеци от сребро, проба „925“, с общо тегло на чифта 4,7 грама,
на стойност 39,90 лв., или всички вещи на обща стойност 83,70 лв. от
владението на „Стерлинг Силвър Стар“ ООД, гр. Пловдив, ЕИК: *********,
като деянието е останало недовършено по независещи от волята на дееца
причини и
- на 28.06.2020 г. в гр. Пловдив е отнел 0,643 грама вакуумирана
сланина с чесън на стойност 14,09 лв. от владението на „БЕРьОЗКА
БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК: *********,
или всички отнети вещи на обща стойност 425,54 лева без съгласието на
ръководствата съответно на „ПРИМА 2000-ЗАЛОЖНА КЪЩА“ ЕООД – гр.
Б., ЕИК: *********, на „Стерлинг Силвър Стар“ ООД, гр. Пловдив, ЕИК:
********* и на „БЕРьОЗКА БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК: *********, с намерение
противозаконно да ги присвои.
Съдът намира, че всяка от инкриминираните вещи представлява годен
предмет на престъплението „кражба“. Касае се за движими вещи, които имат
парична стойност, установено от заключенията по трите съдебно-стокови
експертизи, и се явяват „чужди“ по смисъла на НК спрямо подсъдимия. На
следващо място по несъмнен начин се установява, че движимите вещи –
предмет на престъплението, са били във фактическата власт на своите
владелци, както и че са били отнети без съгласието на тези владелци. Липсата
на съгласие за тяхното отнемане е била ясно и безпротиворечиво
демонстрирана на третите лица чрез поставянето на вещите
(инкриминираните 1 брой златен мъжки пръстен, 14 карата; 1 брой висулка от
сребро, проба „925“, с тегло 4 грама, 1 брой пръстен от сребро, проба „925“, с
тегло 4,8 грама, 1 чифт обеци от сребро, проба „925“, с общо тегло на чифта
4,7 грама и 0,643 грама вакуумирана сланина с чесън) в търговската зона на
съответния магазин и предлагането им за продажба, при което владението
върху тях се придобива след заплащането на определена цена,
представляваща тяхната парична стойност. По този начин е показано на
третите лица, че до момента на осъществяване на покупка продавачът е
7
желаел да запази владението си.
По делото се доказа подсъдимият да е осъществил три отделни деяния,
осъществяващи един и същи състав на престъплението кражба, като второто
по време деяние е останало на стадия на опита, тъй като при започнало
изпълнение на престъплението не е настъпил съставомерния престъпен
резултат. В тази връзка от обективна страна са налице и три изпълнителни
деяния – от 16.02.2020 г., от 12.03.2020 г. и от 28.06.2020 г. Изпълнителните
деяния от датите 16.02.2020 г. и 28.06.2020 г. представляват отнемането на
съответните инкриминирани вещи от страна на подсъдимия К. чрез
прекъсването на фактическата власт на досегашните владелци и установяване
на свое държане от страна на подсъдимия. Следователно тези две
изпълнителни деяния са осъществени чрез действие – с вземането на
процесните 1 брой златен мъжки пръстен, 14 карата, с тегло 4,37 грама и на
0,643 грама вакуумирана сланина от страна на подсъдимия и напускането на
търговските обекти, в които са се продавали, без да бъде заплатена
продажната им цена. В момента, в който подсъдимият К. се е отдалечил с
отнетите вещи, всяко от тези две деяния е било довършено от обективна
страна, тъй като е настъпил съставомерен престъпен резултат – неправомерна
промяна във фактическата власт върху инкриминираните вещи, като по този
начин е била нарушена възможността на правоимащите лица (респ. „ПРИМА
2000-ЗАЛОЖНА КЪЩА“ ЕООД, ЕИК: ********* и „БЕРьОЗКА
БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК: *********) да упражняват безпрепятствено и в
пълен обем правата си, като си служат и използват собствените си вещи.
На другата инкриминирана дата – 12.03.2020 г., подсъдимият К. е
започнал извършването на престъплението, като обективно е осъществил
действия, включени в изпълнителното му деяние, като е взел процесните 1
брой висулка от сребро, проба „925“, с тегло 4 грама, 1 брой пръстен от
сребро, проба „925“, с тегло 4,8 грама и 1 чифт обеци от сребро, проба „925“,
с общо тегло на чифта 4,7 грама и ги е скрил в джобовете си, без знанието и
съгласието на свид. М.И.Б. и без да заплаща цената им. Въпреки това
деянието е останало на стадия на опита, защото престъплението не е било
довършено с настъпил съставомерен резултат, както беше описан по-горе, тъй
като подсъдимият не е успял да установи трайна фактическа власт върху тези
вещи.
От обективна страна съдът намира, че по делото се доказа по
категоричен начин времето и мястото на извършване на всяко от трите деяния
в състава на продължаваното престъпление, както и тяхното авторство от
страна на подсъдимия В. Ц. К.. На първо място тези обстоятелства са
обхванати от самопризнанието на подсъдимия. Те се установяват и от
показанията на свидетелите очевидци. За първото инкриминирано деяние от
16.02.2020 г. времето и мястото на извършването му се установяват от
показанията на свид. А.Х.Д.. Авторството му от страна на подсъдимия К. се
доказа по делото от протокола за разпознаване на лица и от заключението на
видео-техническата експертиза. За деянието от 12.03.2020 г. обстоятелствата
8
на време, място, начин на извършването му и неговото авторство се
установяват при съвкупния анализ на показанията на свид. М.И.Б., А.Г.П. и
И.М.Г.в. Докато за третото деяние от 28.06.2020 г. времето, мястото, начинът
на извършването му и авторството му от страна на подсъдимия се изясняват
от съвкупния анализ на показанията на свидетелите М.К., Р.Д., С.И. и
протокола за оглед на веществено доказателство, представляващо 1 брой
оптичен носител, съдържащ записи от охранителни камери в магазин ***,
находящ се в ***.
От субективна страна подсъдимият К. е извършил всяко от трите
инкриминирани деяния от единното продължавано престъпление виновно и
при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е формирал съзнание
относно проявлението на всички признаци от състава на престъплението и е
съзнавал общественоопасния му характер. Предвиждал е, че с довършване на
всяко от изпълнителните деяния от 16.02.2020 г., 12.03.2020 г. (останало
недовършено поради независещи от волята на подсъдимия К. причини) и от
28.06.2020 г. по отнемане на вещите - предмет на престъплението, в
обективната действителност ще настъпи съставомерен престъпен резултат,
тъй като ще бъде неправомерно засегната възможността на правоимащите
лица да си служат и да използват собствените си вещи, както следва: 1 бр.
златен мъжки пръстен, 14 карата, с тегло 4,37 грама, на стойност 327,75 лева
за правоимащото лице „ПРИМА 2000-ЗАЛОЖНА КЪЩА“ ЕООД, ЕИК:
*********; 1 бр. висулка от сребро, проба „925“, с тегло 4 грама, на стойност
19,90 лева, 1 бр. пръстен от сребро, проба „925“, с тегло 4,8 грама, на
стойност 23,90 лева и 1 чифт обеци от сребро, проба „925“, с общо тегло на
чифта 4,7 грама, на стойност 39,90 лева, или всички вещи на обща стойност
83,70 лева за правоимащото лице „Стерлинг Силвър Стар“ ООД, ЕИК:
********* и 0,643 грама вакуумирана сланина с чесън на стойност 14,09 лева
за правоимащото лице „БЕРьОЗКА БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК: *********.
Именно този забранен от закона резултат обаче е целял да постигне
подсъдимият чрез процесните си деяния. Допълнително от субективна страна
подсъдимият К. е действал и с присвоително намерение по отношение на
вещите – предмет на престъплението. Това му намерение е ясно
демонстрирано чрез вземането на инкриминираните вещи и поставянето им
на място, където местоположението им е неизвестно за техните владелци,
като при деянията си от 16.02.2020 г. и от 28.06.2020 г. подсъдимият, след
като е укрил в себе си отнетите вещи, е напуснал търговската площ на двата
магазина, без да заплати цената на тези стоки, а при деянието от 12.03.2020 г.
е опитал да стори това, като отново е укрил в себе си инкриминираните вещи,
без знанието на продавача в магазина.
Правилна е квалификацията на престъплението, като такова извършено
при условията на опасен рецидив. На първо място в особената част на НК е
предвидено наказание за това престъпление, представляващо опасен рецидив
с разпоредбата на чл. 196, ал. 1 НК. Спазени са изискванията на чл. 30, ал. 1
от НК - не са изтекли 5 години от изтърпяване на наказанието по предишната
9
присъда, както и на чл. 29, ал. 2 от НК, като за обосноваване на опасния
рецидив не са вземани предвид престъпления, извършени от подсъдимия К.
като непълнолетен. Правилно рецидивът е квалифициран по б. „а“ на чл. 29,
ал. 1 от НК, тъй като към момента на извършване на процесното деяние
подсъдимият е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по
чл. 66 от НК. Приложението на хипотезата по чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК се
обуславя от осъдителната присъда спрямо подсъдимия К. по НОХД №
2670/2016 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с която са групирани
наложени му наказания в размер на десет месеца и на една година лишаване
от свобода и му е наложено едно общо най-тежко наказание от една година
лишаване от свобода, за което е постановено да се изтърпи ефективно и при
първоначален общ режим. Така наложеното на подсъдимия К. наказание в
размер на 1 година „лишаване от свобода“ е изтърпяно на 21.08.2017 г., а
първото деяние от състава на продължаваното престъпление е извършено на
16.02.2020 г. Спазени са указанията по приложението на материалния закона,
изведени в Решение № 355 от 15.IХ.1988 г. по н.о.х.д. № 360/1988 г., ВК , тъй
като подсъдимият е бил осъден на наказание не по-малко от една година
лишаване от свобода за тежко умишлено престъпление (такова по чл. 249, ал.
1 от НК), независимо от наложеното по съвкупност общо най-тежко
наказание, като в случая не е прилагана разпоредбата на чл. 24 от НК. По тези
съображения престъплението се явява извършено при опасен рецидив по чл.
29, ал. 1, б. „а“ от НК.
Съдът намира, че правилно са приложени и правилата за квалификация
на престъплението като продължавано такова по чл. 26, ал. 1 от НК. От
обективна страна се установява, че подсъдимият К. е извършил 3 отделни
деяния, всяко от които осъществява поотделно един състав на едно и също
престъпление. От обективна страна отделните деяния са извършени през
непродължителен период от време – на 16.02.2020 г., на 12.03.2020 г. и на
28.06.2020 г., т.е. в период, по-кратък от 5 месеца, и при една и съща
обстановка – подсъдимият е посещавал различен магазин, в който е взимал и
скривал в себе си чужда движима вещ, с които на два пъти е напуснал
магазина, а в единия от случаите е бил задържан на мястото на извършване на
деянието. От субективна страна е налице еднородност на вината и
подсъдимият е осъществил всяко от отделните деяния, включени в състава на
продължаваното престъпление, действайки с пряк умисъл. В конкретния
случай първото и трето по ред деяния, описани в обвинителния акт, са били
довършени с настъпил съставомерен резултат, а второто е останало на стадия
на опита. Настоящият съдебен състав, като прецени значението на
настъпилите общественоопасни последици за цялостната престъпна дейност,
намира, че самостоятелното значение на деянието, останало на стадия на
опита, не се отразява съществено на цялостната престъпна дейност, поради
което правилно крайното продължавано престъпление е квалифицирано като
довършено такова, макар и за отделно деяние да е налице квалификация за
10
опит към извършено престъпление. По тези съображения съдът приема, че
последващите деяния от 12.03.2020 г. и от 28.06.2020 г. се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващото ги деяние от
16.02.2020 г., поради което е налице продължавано престъпление.
По гореизложените съображения настоящият съдебен състав прие, че
подсъдимият В. Ц. К. е извършил от обективна и от субективна страна
престъплението, за което му е повдигнато обвинение, поради което съдът го
призна за виновен с присъдата си.

По наказанието:
За престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1,
б. „а“ вр. чл. 26, ал. 1 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“
от две до десет години.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчита факта, че
второто инкриминирано деянието е останало на стадия на опита; факта, че
предметът на третото инкриминирано деяние са изцяло хранителни продукти,
които подсъдимият е отнел с цел да се нахрани; напредналата възраст на
подсъдимия; сравнително невисоката общата стойност на всички отнети
вещи; признанието на вината, което подсъдимият прави наред с признанието
на фактите. За отегчаващо отговорността обстоятелство съдът приема
извършването на три отделни деяния, всяко поотделно осъществяващо състав
на престъпление, които са включени в продължаваното престъпление.
Като съобрази така установените смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, но не като механичен сбор, а предвид тяхната
относителна тежест настоящият съдебен състав приема, че за извършеното от
подсъдимия К. престъпление наказанието следва да бъде наложено при
превес на смекчаващите обстоятелства и да бъде индивидуализирано в размер
на две години „лишаване от свобода“, който срок ще е достатъчен за
постигане на целите на наказанието по чл. 36, ал. 1 от НК. Предвид
протеклото производство по реда на чл. 373, ал. 2 от НПК и съгласно
правилото на чл. 58а, ал. 1 от НК съдът намали така определено наказание с
една трета, като наложи на подсъдимия с присъдата си наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 1 (една) година и 4 (четири) месеца. Настоящият състав
намира, че не следва да бъде упражнявано правомощието по чл. 196, ал. 2 от
НК и не следва да бъде налагано наказание конфискация, тъй като същото не
е необходимо за постигане на целите на наказанието и би представлявало
неоправдана и ненужна държавна принуда.
В процесния случай не са налице предпоставките по чл. 66, ал. 1 от НК
за отлагане изпълнението на така наложеното наказание от една година и
четири месеца „лишаване от свобода“, тъй като подсъдимият К. е осъждан на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер, за което му осъждане
не е настъпила реабилитация към момента на извършване на процесното
деяние. В тази връзка на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС съдът
постанови наложеното на подсъдимия В. Ц. К. наказание от 1 (една) година и
11
4 (четири) месеца лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален
строг режим.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 от НК при изпълнението на така
наложеното наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода
следва да бъде приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан:
за срок до 24 часа по реда на ЗМВР на 12.03.2020 г. със Заповед за задържане
на лице с рег. № 435зз-95/12.03.2020 г.; за срок до 24 часа по реда на ЗМВР на
26.07.2020 г. със Заповед за задържане на лице с рег. № 435зз-216/26.07.2020
г.; за срок до 72 часа от 08.03.2021 г. до 10.03.2021 г. с Постановление на
прокурор при РП – Пловдив и с мярка за неотклонение „задържане под
стража“, считано от 10.03.2021 г. до 09.07.2021 г., като един ден задържане
следва да бъде зачетен за един ден лишаване от свобода.

По делото са налице основанията за групиране по правилата на чл. 25,
ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК на наложените на подсъдимия В. Ц. К. наказания
по НОХД № 4239/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив (настоящото
дело), по НОХД № 175/2020 г. по описа на Районен съд – Несебър и по НОХД
№ 2524/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, тъй като престъпленията
и по трите му посочени осъждания са извършени преди подсъдимия К. да е
бил осъден с влязъл в сила съдебен акт, за което и да е от тях. По тези
съображения съдът определи едно общо най-тежко наказание в размер на
една година и четири месеца „лишаване от свобода“. Същото на основание
чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС следва да се изтърпи при първоначален
строг режим. На основание чл. 25, ал. 2 от НК при изпълнението на така
определеното общо най-тежко наказание в размер на една година и четири
месеца лишаване от свобода следва да се приспадне времето, през което
подсъдимият К. е търпял наказание лишаване от свобода по НОХД №
2524/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, считано от 09.07.2021 г. до
влизане в сила на настоящата присъда, както и времето, през той е бил
задържан: за срок до 24 часа по реда на ЗМВР на 12.03.2020 г. със Заповед за
задържане на лице с рег. № 435зз-95/12.03.2020 г.; за срок до 24 часа по реда
на ЗМВР на 26.07.2020 г. със Заповед за задържане на лице с рег. № 435зз-
216/26.07.2020 г.; за срок до 72 часа от 08.03.2021 г. до 10.03.2021 г. с
Постановление на прокурор при РП – Пловдив и с мярка за неотклонение
„задържане под стража“, считано от 10.03.2021 г. до 09.07.2021 г., като един
ден задържане следва да бъде зачетен за един ден лишаване от свобода. На
основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 3 от НК към определеното общо най-
тежко наказание в размер на една година и четири месеца лишаване от
свобода следва да бъде присъединено изцяло и наказанието „глоба“ в размер
на 100 (сто) лева, наложено на подсъдимия В. Ц. К. по НОХД № 175/2020 г.
по описа на Районен съд – Несебър.

Досежно вещественото доказателство 1 брой обеца, с капковидна форма
и с тегло 2,35 грама, намираща се на съхранение при домакина Второ РУ при
12
ОДМВР – Пловдив, същата следва да се върне на правоимащото лице
„Стерлинг Силвър Стар“ ООД, ЕИК: ********* след влизане на присъдата в
сила. Веществените доказателства - 2 броя компактдискове, приложени на
лист 90 и на лист 132 от досъдебното производство, следва да останат
приложени по делото.

С оглед изхода на делото и признаването на подсъдимия за виновен, то
съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъди подсъдимия В. Ц. К. да
заплати направените по делото разноски в размер на 305,60 (триста и пет лева
и шестдесет стотинки) лева по сметка на ОД на МВР – Пловдив.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:


13