Решение по дело №1034/2023 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Жалбоподател е В.П.Н., ЕГН:**********, със съдебен адрес ***. Жалбоподателят участва в производството чрез пълномощник – адвокат П.Д. ***.

Ответник по жалбата е директорът на ОДМВР Бургас. Ответникът взема участие в производството чрез пълномощник – юрисконсулт Г.В..

Предмет на обжалване е заповед № 251з-2401/17.05.2023г. на директора на ОДМВР Бургас с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца, за ненадлежно водене на дневник за регистрирани ПТП за периода от 01.01.2020г. до датата на извършване на проверката. Уточнено е, че в дневника са били регистрирани само ПТП с пострадали лица, но не и ПТП с материални щети. Органът приел, че извършеното представлява дисциплинарно нарушение по чл.199 ал.1 т.3 от Закона за Министерство на вътрешните работи, съответно основание за налагане на дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“.

В жалбата се прави оплакване, че текста на заповедта е объркващ и препятства правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Оспорват се констатациите и правните изводи на наказващия орган за ненадлежно водене на посочения дневник. Прави се възражение, че за част от периода е изтекъл давностния срок за търсене на дисциплинарна отговорност. Прави се оплакване, че не е спазена изискуемата от закона форма, като се сочи, че не са налице част от необходимите реквизити на заповедта. По същество се възразява, че за жалбоподателката не е възникнало вмененото и от ответника задължение, а воденето на дневника за ПТП е било осъществявано напълно съгласно дадените и указания и проведеното обучение. Иска се отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Иска се присъждане на разноски. Сочат се доказателства.

Ответникът оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за оспорване на заповедта. по същество прави доводи за валидно възникнало служебно задължение на жалбоподателката да завежда в дневника за ПТП такива с материални щети, без пострадали лица. Претенцията е за отхвърляне на жалбата. Не сочи нови доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по същество съдът взе предвид, че съгласно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146, при което прие от фактическа страна следното.

Фактите по случая в съществената си част са безспорни между страните, като спорни са преди всичко произтичащите от тях правни изводи.

Не е спорно по делото, че жалбоподателят В.Н. заема длъжност „полицейски инспектор“ в група АНДОПТПППОВ към сектор Пътна полиция при ОДМВР Бургас.

По делото е представено заверено копие от оспорения акт – заповед № 251з-2401/17.05.2023г. на директора на ОДМВР Бургас , с което се установява издаването и.

По делото е представен заверен препис от акта, с който е образувано дисциплинарното производство – заповед № 251з-725/15.02.2023 г. на директора на ОДМВР Бургас и е определен състав на комисията, която да извърши съответната проверка. Със заповедта е наредено извършване на проверка за изясняване на всички факти и обстоятелства във връзка с постъпили данни от доклад с № 4575р-175/19.01.2023г. (по описа на дирекция Инспекторат) от извършена комплексна проверка в сектор ПП при ОДМВР Бургас, на комисия определена в МЗ № 8121з-1517/11.11.2022г.

Дейността си по събиране на доказателствата и установяване на фактите комисията е обективирала в приложено становище рег. № 251р-15927/07.04.2023г. Посочено е в становището, че в ОДМВР Бургас са постъпили предварителни данни от посочения по-горе доклад на инспектората на МВР, касаещи дейността на привлечената към отговорност инспектор Н. и по-конкретно воденето от нея на дневника за регистрация на ПТП за периода от 01.01.2021г. до 31.10.2022г. Осъществяването на служебните дейности по водене на този дневник е възложено на инспектор Н. с разпореждания на началника сектор ПП при ОДМВР Бургас, от които последно с разпореждане рег. № 769-10710/29.08.2022г.

По преписката и по делото е приложена кадрова справка УРИ 251р-8571/24.02.2023г., от която се установява, че жалбоподателката е постъпила на служба в МВР на 24.09.2007г. като полицай ООР, преминала е на длъжност младши автоконтрольор на 18.01.2011г., а в последствие е назначена като полицейски инспектор в сектор ПП на ОДМВР Бургас от 30.07.2018г. Посочено е в кадровата справка, че на Н. са били предоставяне индивидуални награди за добро изпълнение на службата девет пъти, както и че не са и били налагани дисциплинарни наказания.

Установено е, че от 01.01.2020г. до 31.12.2021г. е воден дневник с рег. № 769р-12285, а от 01.01.2022г. до края на проверявания период е воден дневник рег. № 769р-21245. От текста на дневниците е установено неоспорваното от жалбоподателката обстоятелство, че в тях не е била въвеждана информация за ПТП, при които е имало материални щети, без пострадали лица. В тази връзка като свидетел по делото е разпитана Росица Паязова, която е била началник група в сектор ПП при ОДМВР Бургас от 2016г. до 01.03.2023г. и в това си качество - пряк ръководител на жалбоподателката Н., от встъпването и на актуалната длъжност през 2018г. Паязова сочи, че през целия период на службата си в сектор ПП дневниците за ПТП са били по идентичен начин, като ПТП без пострадали лица не са били завеждани. Н. при встъпването и на длъжността е била обучена да попълва дневника за ПТП именно по този начин и това тя е изпълнявала в съответствие с дадените и инструкции.

След установяване на фактите по случая и преди произнасянето на наказващия орган, инспектор Н. е била уведомена и е било надлежно поканена да даде обяснения по случая с покана рег. № 251р-1819, връчена и лично на 25.04.2023г.

Дисциплинарното производство е приключило с издаването на оспорената в настоящото производство заповед № 251з-2401/17.05.2023г. на директора на ОДМВР Бургас. Органът приел, че с бездействието си да завежда в дневника ПТП с материални щети, но без пострадали лица, Н. е проявил небрежност в служебната дейност, което представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР и на основание чл. 199, ал. 1, т. 3, във вр. с ал. 2 от ЗМВР, предл. първо от ЗМВР и е наложил дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия с нормата на чл.204 т.3 от ЗМВР. При издаване на заповедта е спазена изискуемата от закона писмена форма, като същата съдържа предвидените в чл.210 ал.1 от ЗМВР реквизити. Съдът намира за неоснователно оплакването на жалбоподателя, че мотивите на заповедта са неясни и неразбираеми, както и че на практика липсват мотиви относно вида и размера на наказанието. Такива мотиви, макар и пестеливи, са изложени и са налични като част от приложената заповед. Не са налице основание за оспорване по чл.146 т.1 и 2 от АПК.

Не се установиха по делото съществени нарушения на процесуалните правила по издаването на оспорената заповед. Производството е надлежно образувано въз основа на постъпили данни за дисциплинарно нарушение, с издадена от наказващия орган заповед, с която е назначена комисия, при спазване изискванията на чл.205 ал.1 и 2 от ЗМВР. На жалбоподателя е предоставена и възможност надлежно да вземе участие в разследването посредством даване на писмени обяснения. От друга страна, същият е запознат и с изготвената справка, като правото му на защита е било осигурено съобразно изискванията на закона. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.3 от АПК.

Основателни са оплакванията на жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон, по следните съображения.

Основен спорен по делото въпрос е дали при възложеното на инспектор Н. водене на дневника за ПТП за нея е възникнало задължение да завежда и тези ПТП, при които има настъпили материални щети, но няма пострадали лица. От текста на оспорената заповед е видно, че дисциплинарнонаказващият орган е квалифицирал това установено бездействие като основание за налагане на дисциплинарно наказание писмено предупреждение по чл.199 ал.1 т.3 от ЗМВР, т.е. че се касае за небрежност в служебната дейност.

Задължението за извършване на посочените служебни действия органът е извел от разпореждания с рег. № 769р-10580/17.08.2020г. и в последствие заместилото го такова с рег. № 769р-10710/29.08.2022г. Двете разпореждания възлагат на инспектор Н. да изпълнява дейностите, указани в т.22 от правила за служебната дейност, озаглавени „Технологичен ред за дейността на служителите от група „Административнонаказателна дейност, отчет на пътнотранспортните произшествия, профилактика, подготовка и отчет на водачите““ с рег. № 769р-9096/22.07.2022г. и на отменения с него предходен технологичен ред с рег. № 769р-7015/11.06.2020г. Съгласно цитираната т.22 (с идентичен текст и по двата акта, озаглавена „отчет на ПТП“) служител от групата на длъжност полицейски инспектор осъществява дейността по отчета на ПТП при спазване изискванията на нормативните документи, посочени в гл.І. За целта организира съхранението на изготвените протоколи за ПТП. След получаване на протокол за ПТП с пострадали лица, извършва проверка относно коректното му попълване, завежда го в дневник за регистрация на ПТП (Приложение № 1 съгласно Инструкция № І-135/22.10.1991г.), окомплектова го с телеграма за ПТП и се отчита броя на пострадалите лица. Картите за ПТП се съхраняват в отделна папка, като върху всяка карта е описан номера на ПТП, генериран от системата и поредния номер на ПТП от дневника. Следи за коректното въвеждане на данните за ПТП в системата, като при възникнала необходимост взема мерки за извършване на съответните корекции. На всеки десет дни в табличен вид по образец се изпраща справка за загиналите и пострадалите лица до ГДНП. По отделен ред, съобразно чл.7 от Инструкцията, се отчитат ПТП, посочени в текста. При възникване на необходимост от сваляне от отчет на заведено ПТП, се събират необходимите документи според конкретния случай при наличие на основания за това, ПТП се сваля от отчет в системата, като това се отбелязва и върху картата за ПТП. Извършва необходимите справки и анализи във връзка с отчетността на ПТП.

От цитирания текст е видно, че се съдържат правила за работа при завеждане в дневника на ПТП, като конкретно са налични правила за работа при ПТП с пострадали лица. Липсва ясно задължение за завеждане в дневника на ПТП само с материални щети. Същевременно текста на т.22 ясно препраща към изпълнение на „нормативните документи“, посочени в гл.І, сред които е и Инструкция № І-135/1991г. за регистриране, отчитане и анализ на ПТП. Копие от тази инструкция е приложен като доказателство по делото. Следва да се отбележи, че прилагането на копие от инструкцията е било наложително, тъй като същата не е обнародвана в Държавен вестник.

Съгласно чл.4 ал.3 от Инструкцията в дневника за регистриране на ПТП се отразяват всички произшествия, които са посетени или разследвани от управомощените за това органи на МВР, обслужващи съответната територия. Този текст на инструкцията наистина предвижда задължение за длъжностните лица в структурите на МВР, на които надлежно е възложено да водят дневника за ПТП (каквато се явява жалбоподателката) да завеждат всички видове ПТП, включително и тези, при които няма пострадали лица, а са настъпили само материални щети. Това задължение обаче не е възникнало за Н., тъй като тя е била запозната с текста на технологичния ред за тази дейност, но не и с текста на Инструкцията, към която технологичния ред препраща. Запознаване е било необходимо за да възникне задължението по Инструкцията, тъй като същата не е обнародвана. Така на практика Н. не е била уведомена за задължението си по чл.4 ал.3 от Инструкцията, поради което не може да и се търси отговорност за неизпълнение. При констатирания пропуск контролиращите длъжностни лица е следвало надлежно да уведомят Н. за задължението и и едва след това да изискват от нея тя да го изпълнява. Заповедта е издадена при основание за оспорване по чл.146 т.4 от АПК.

Предвид горните съображения съдът прие, че оспорената заповед е незаконосъобразна, при което по повод подадената жалба и на основание чл.172 ал.2 от АПК следва да се отмени.

По повод направеното искане и на основание чл.143 ал.1 от АПК ОДМВР Бургас следва да заплати на жалбоподателката 760лв. разноски по делото, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на В.П.Н., ЕГН:**********, със съдебен адрес ***, заповед № 251з-2401/17.05.2023г. на директора на ОДМВР Бургас, с която на Н. е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца.

ОСЪЖДА ОДМВР Бургас да заплати на В.Н. 760лв. разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Съдия: