№ 643
гр. Пазарджик , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20215220101121 по описа за 2021 година
В исковата си молба срещу „ *****“ЕООД с ЕИК **** със седалище и адрес на
управление град Пазарджик, ул.“******“№9, ет.5, ап.9, представлявано от управителя ЛЮБ.
ИВ. СТ. ищецът „****“ООД с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление град Плевен,
ул.“*****“№9, ет.2, ап.10,представлявано от управителя Ч.Р.К. твърди, че през 2020г е
извършило строително – монтажни дейности по поръчка на ответното дружество. За
извършените услуги ищецът издал фактура №**********/17.03.2020г. на стойност 648лв. и
фактура №**********/18.03.2020г на стойност 240лв.Твърди се, че на 05.03.2021г ищецът
изплатил покана на ответника за доброволно плащане на сумите по двете фактури ,
възлизащи в общ размер на 888лв. Поканата е връчена на ответника на 11.03.2021г. и срокът
за доброволно плащане е изтекъл на 18.03.2021г., като от този ден ответникът е в забава.
Ищецът твърди, че за него е налице правен интерес от предявяване на претенцията си по
съдебен ред. Моли съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати
на ищеца сумата от 888лв. дължима по горните суми, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират
се сторените по делото разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира
доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответното дружество е постъпил писмен отговор,
именуван“ заявление“, с който не се оспорва предявения иск. Твърди се ,че в хода на делото,
а именно на 23.04.2021г ответникът е погасил исковата претенция в общ размер от 888лв. и
в полза на ищеца е внесъл сумата от 50лв. разноски по делото за държавна такса. Моли на
това основание производството по делото да бъде прекратено.
1
В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от своя пълномощник –
адв. Г.Х., който заяви, че съдът следва да съобрази факта на плащане от страна на
ответното дружество, извършен в хода на делото, но тъй като ответникът е станал повод за
завеждане на исковата молба, то в негова тежест следва да се възложат и разноски в размер
на 360лв., заплатено адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ответното дружество не изпраща представител.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба
фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и обсъди и анализира
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване на разпоредбата
на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна.
Между страните няма спор, а и от представените по делото писмени доказателства/
фактура №**********/17.03.2020г, фактура №**********/18.03.2020г., покана за
доброволно плащане, изходяща от ищеца и адресирана до ответника, обратна разписка
№R700850590/ се установява, че през 2020г ищцовото дружество е извършило по възлагане
от страна на ответника строително монтажни дейности и по – конкретно диамантено
пробиване на отвори, подробно описани по вид, количество и единична цена в горните две
фактури, като ответникът се е задължил да заплати общо сумата от 888лв. , стойността на
услугите по двете фактури – по фактура№**********/17.03.2020г- 648 лв. с ДДС и по
фактура №**********/18.03.2020г – 240лв. с ДДС. Ищцовото дружество е отправило покана
за плащане на процесната сума е дало 7 дневен срок на ответника за доброволно
изпълнение на паричното му задължение. Поканата е получена от ответника на 11.03.2021г.
От представената от ответника вносна бележка/ съдържаща се на лист 30 от досието
на делото/ се установява, че на 23.04.2021г. е платил на ищеца общо сумата от 938лв. като
основание за това плащане изрично в платежния документ са посочени двете процесни
фактури както и държавна такса.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.258 от ЗЗД и сл. от ЗЗД.
Безспорно се установи от анализа на доказателствената съвкупност, а и този факт не
бе спорен между страните, че през 2020г.същите са бил в облигационни отношения,
черпещи правна опора в договора за изработка. По силата на договорната им връзка ищецът
в качеството на изпълнител се е задължил да извърши строително монтажни дейности,
индивидуализирани в двете обсъдени по-горе фактури, като ответникът в качеството на
възложител на тази работа се е задължил да заплати възнаграждение. Съгласно чл.266 от
ЗЗД поръчващият следва да заплати възнаграждението за приетата работа. Съдът приема, че
ищецът е изправна страна по правоотношението –изпълнил е възложената работа качествено
2
и в срок, тъй като липсват твърдения и доказателства в обратната посока. Приема, че
поръчаното е прието без забележки. Ето защо за ответникът е възникнало насрещното му
корелативно задължение да заплати възнаграждението, възлизащо в общ размер на 880лв. и
обективирано в двете обсъдени по-горе фактури, които не бяха оспорени. В хода на
съдебното дирене ответникът не само призна задължението си спрямо ищеца по двете
фактури, но извърши и плащане по тях. Фактът на плащане/ погасяване на задължението/ в
хода на делото следва да бъде съобразен на основание чл.235, ал.3 от ГПК като факт от
значение за спорното право. Ето защо предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Независимо от изхода на делото ищецът има право на разноски, тъй като
ответникът с поведението си / неплащането след изтичане на 7 дневният срок от получаване
на поканата за доброволно плащане, получена на 11.03.2021г. а и преди това/ е станал
причина за завеждане на делото. Ищецът е направил разноски в общ размер от 410 лв./ от
които 50лв. държавна такса и 360лв. заплатено адвокатско възнаграждение/. Тъй като
ответникът вече е платил на ищеца сумата от 50лв. разноски за държавна такса същият
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 360лв. разноски по делото / за
адвокатско възнаграждение/
Така мотивиран Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „****“ООД с ЕИК ****** със седалище и адрес на
управление град Плевен, ул.“*****“№9, ет.2, ап.10,представлявано от управителя Ч.Р.К.
срещу „*****“ЕООД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление град Пазарджик,
ул.“******“№9, ет.5, ап.9, представлявано от управителя ЛЮБ. ИВ. СТ. иск за заплащане
на общо сумата от 888лв., представляваща незаплатена сума по фактура
№**********/17.03.2020г.на стойност 648лв. и фактура №**********/18.03.2020г на
стойност 240лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „*****“ЕООД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление град
Пазарджик, ул.“******“№9, ет.5, ап.9, представлявано от управителя ЛЮБ. ИВ. СТ. да
заплати на „****“ООД с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление град Плевен,
ул.“*****“№9, ет.2, ап.10,представлявано от управителя Ч.Р.К. сумата от 360лв. разноски по
делото/ заплатено адвокатско възнаграждение/.
3
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4