Р Е Ш Е Н И Е
№ 703
гр. Пловдив, 20 април 2022
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на дванадесети
април, две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ,
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ,
при
секретаря Т.К.и с участието на прокурора И. Д., като разгледа докладваното от
съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №233 по описа на съда за 2022г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.182,
ал.2, т.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Областна дирекция на МВР
(ОД на МВР), гр. Пловдив, представлявана от юрисконсулт Г.Б.- пълномощник, обжалва
Решение №2227 от 09.12.2021г. по Н.А.Х. дело №20215330206828 (6828) по описа на
Районен съд- Пловдив за 2021г., XXIII-ти наказателен състав, с което е отменен електронен
фиш (ЕФ) за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система, серия К №2869679, издаден от ОД на МВР- Пловдив,
с който на К.Х.Х., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 300,00 лева.
Претендира се отмяна на
решението поради неправилност и незаконосъобразност и постановяване на решение
по същество, с което да се потвърди процесният ЕФ. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение; при евентуално неуважаване на касационната
жалба, се възразява за намаляване на адвокатското възнаграждение на ответника до
размера на минимално предвиденото такова, съгласно закона.
Ответникът в
производството- К.Х.Х., не се явява, не се представлява и не изразява становище
по жалбата.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, чрез прокурор И. Д., изразява становище за основателност на жалбата.
Касационният съд, като
извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните
основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира
следното:
Касационната жалба е
подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява
допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Съдът приема за
установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния
съд и приетите по делото доказателства, че в рамките на извършена проверка от
служители на ОД на МВР- Пловдив, на 26.04.2019г., около 12:29ч., на път от
Републиканската пътна мрежа II-86, км.19+000, е прието за установено, че в посока към гр.
Асеновград, се движи моторно превозно средство (МПС), представляващо лек
автомобил “РЕНО МЕГАН СЦЕНИК“, с Рег.№****, със скорост от 96 км./ч. (всъщност с
99 км./ч., от която е приспаднат толеранс от 3 км./ч.), при въведено
ограничение на скоростта за движение в посочения участък от пътя от 60 км./ч.
(чл.21, ал.2 от ЗДвП), посредством пътен знак В26 “Забранено е движение със
скорост, по-висока от означената” по смисъла на чл.47, ал.3 от Правилника за
прилагане на ЗДвП (ППЗДвП).
Движението и скоростта
на автомобила са установени и заснети с автоматизирано техническо средство или
система (АТСС), представляващо преносима (мобилна) система за контрол на скоростта
на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип “ARH CAM S1“ №11743са, като за
целта е изготвена снимка №0170090. Прието е за установено, че автомобилът с Рег.№****
е регистриран като собственост на ответника Х.. Установеното движение на посочения
автомобил със скорост от 96 км./ч. се квалифицира като административно
нарушение по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗДвП, поради което и на основание
чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП се издава процесният ЕФ.
Според разпоредбата на
чл.189, ал.4, пр.пр.1 и 2 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител се издава ЕФ за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. ЕФ съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното
превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане.
Процесният ЕФ е издаден
в съответствие с изискванията за форма на фиша, предвид наличието на всички
изискуеми от закона реквизити, противно на приетото от страна на районния съд,
че фишът не е издаден в съответствие с изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП.
По делото не са
ангажирани доказателства ответникът Х. да е упражнил правото си да декларира
писмено, че установеното на 26.04.2019г. движение на собствения му автомобил с
превишена скорост в нарушение на правилата по ЗДвП е направено при управление
на автомобила от друго лице, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП.
Следователно,
установената от закона презумпция, че при неподаването на писмена декларация с
данни за лицето, извършило нарушението, в 14-дневен срок от получаването на
електронния фиш от собственика, то именно собственикът на МПС-то се смята за
извършител на нарушението, санкционирано с електронния фиш, се явява необорена.
Нужно е да се посочи, че
съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако
не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В тази връзка,
липсва законово изискване статичното изображение във вид на снимков материал,
заснето от АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата, да позволява индивидуализиране
(идентифициране) на водача.
На следващо място, видно
от приетото по преписката (по делото) заверено копие на Протокол за използване
на Автоматизирано техническо средство или система тип “ARH CAM S1“ с №11743СА с
Рег.№1030р-11522 от 30.04.2019г., представляващ Приложение към чл.10, ал.1 от
Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата (Наредба №8121з-532/12.05.2015г.), съставен по повод осъществен
контрол на правилата за движение по пътищата на 26.04.2019г., в периода 10:00ч.
– 16:00ч., на път II-86, кв.19+000, че посоката на движение на контролираните
МПС е “от север към юг“.
А видно от приетата по
преписката (по делото) снимка с №0170090, мястото на разположение на процесната
АТСС е в географска точка, чиито координати са: източна дължина 24.813082 и северна
ширина 42.068497.
Пак според посочения
протокол, в рамките на периода 10:00ч. – 16:00ч. на 26.04.2019г. са установени (заснети)
общо 235 броя нарушения, като времето за извършване на вмененото на Х. нарушение
(12:29:50ч.) попада в периода на работа на процесната преносима (мобилна)
система за контрол, а изготвеното за целта статично изображение (снимка) №0170090
попада в обхвата на изготвените статични изображения от №0169204 до №0170379.
По преписката (по
делото) е налично заверено копие на Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване с №17.09.5126 от 07.09.2017г., издадено от Български институт по
метрология (БИМ), според което удостоверение преносима (мобилна) система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
“ARH CAM S1“, с производител ARH ZRT (ARH INC.) HUNGARY, е вписана в Регистъра
за одобрените типове средства за измерване, с валидност до 07.09.2027г.
По преписката (по
делото) е налично и фотографско заснемане на мястото, на което е разположена
процесната АТСС, съгласно изискването на чл.10, ал.3 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г.
Предвид гореизложеното,
настоящият състав на съда намира, че процесният ЕФ е законосъобразен и правилен
и като постановява отмяната му, районният съд постановява неправилно решение.
Неправилното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено
друго такова, по същество.
С оглед очерталия се
изход на делото, в полза на ОД на МВР- Пловдив следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен по реда на чл.37 от
Закона за правната помощ (ЗПП), респективно по реда на чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ (НЗПП), за всяка от двете съдебни инстанции.
Така мотивиран и на
основание чл.222, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №2227 от 09.12.2021г.
по Н.А.Х. дело №20215330206828 (6828) по описа на Районен съд- Пловдив за
2021г., XXIII-ти наказателен състав, вместо което постановява:
ПОТВЪРЖДАВА електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система, серия К №2869679, издаден от Областна дирекция на МВР-
Пловдив, с който на К.Х.Х., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 300,00
лева.
ОСЪЖДА К.Х.Х., ЕГН **********,
да заплати на Областна дирекция на МВР- Пловдив, ЕИК *********, сумата от общо
160,00 (сто и шестдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2………………