РЕШЕНИЕ
№ 908
гр. Русе, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20244520101523 по описа за 2024 година
И.Т.Т. – юрисконсулт на „Профи Кредит България“ ЕООД, заявява, че на 17.06.2022г.
А. П. Ч. депозирала до представляваното от нея дружество искане за отпускане на
потребителски кредит със зададени параметри. Получила разяснения, свързани с
предлаганите продукти, с оглед преценка възможностите и финансовото си състояние.
Запознала се с Общите условия и Стандартен европейски формуляр, съдържащ
допълнителна преддоговорна информация.
На същата дата страните по делото сключили Договор за потребителски кредит
№40010099738, по силата на който ищецът предоставил на ответника в заем 3400 лева при
следните условия: срок на кредита: 36 месеца; размер на месечната вноска по кредита:
164.29 лева; дата на погасителната вноска – 15-то число на месеца; ГПР – 49.10%; ГЛП –
41.00%; лихвен процент на ден - 0.11%; общо дължима сума по кредите – 5914.22 лева. Във
връзка с поискана и закупена допълнителна услуга, А. Ч. приела да заплати: 1360 лева –
възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“; 1700 лева – възнаграждение за
допълнителна услуга „Флекси“, при обща месечна вноска в размер на 85 лева. Общото
задължение по кредита и допълнителните услуги възлизало на 8974.22 лева, а общия размер
на месечната погасителна вноска – 249.29 лева.
По молба на кредитополучателя със заемната сума било извършено рефинансиране, а
остатъка – 3075.35 лева бил преведен по банкова смета на А. Ч..
Кредитополучателят не изпълнил задълженията си, произтичащи от контракта и
заплатил общо сумата 914.51 лева, с която били погасени две пълно вноски и част от
третата. В общата сума на получените плащания били включени постъпилите плащания по
1
начислените лихви за просрочие на вноските по погасителен план – 273.92 лева, а предвид
забавеното изпълнение кредиторът начислили лихви за забава в размер на 392.03 лева, които
били заплатени частично.
Поради неизпълнение на поетите договорни задължения и съобразно чл.12.3 от ОУ,
договорът бил прекратен, а задълженията по него – обявени за предсрочно изискуеми на
05.10.2023г. Кредитополучателят бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост.
След обявяване предсрочната изискуемост, кредиторът започнал да начислява
обезщетение за забава.Ищецът пояснява, че неизплатеното договорно възнаграждение
възлиза на 1350.82 лева, дължимо за периода 15.09.2022г. – 05.10.2023г.
В качеството си на кредитор, „Профи Кредит България“ ЕООД входирало заявление
по реда на чл.410 ГПК и се снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение
№3448/28.12.2023г., издадена по ЧГД №6847/2023г. срещу А. П. Ч. за сумите: 3274.08 лева –
главница по Договор за потребителски кредит №40010099738/17.06.2022г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 21.12.2023г. до окончателното й изплащане;
1350.82 лева – договорно възнаграждение за периода 15.09.2022г. – 05.10.2023г.; 118.11 лева
– лихва за забава, дължима за периода 16.07.2023г. – 05.10.2023г.; 210.87 лева – законна
лихва за периода 05.10.2023г. – 21.12.2023г.; направените по делото разноски в размер на:
99.08 лева – заплатена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Предвид дадените от заповедния съд указания, юрисконсулт Тенева моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че А. П. Ч., ЕГН ********** дължи на
„Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление –
гр.София, бул.“България“№49, бл.53Е, вх.В сумите: 3274.08 лева – главница по Договор за
потребителски кредит №40010099738/17.06.2022г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 21.12.2023г. до окончателното й изплащане; 1350.82 лева – договорно
възнаграждение за периода 15.09.2022г. – 05.10.2023г.; 118.11 лева – лихва за забава,
дължима за периода 16.07.2023г. – 05.10.2023г.; 210.87 лева – законна лихва за периода
05.10.2023г. – 21.12.2023г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение
№3448/28.12.2023г., издадена по ЧГД №6847/2023г. по описа на РРС.
Предявява осъдителен иск за сумите: 1282.43 лева – възнаграждение за закупена
услуга „Фаст“, дължимо за периода 15.09.2022г. – 05.10.2023г. и 1605.56 лева –
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, дължимо за периода 15.09.2022г. –
05.10.2023г.
Претендира направените в заповедното и настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК А. П. Ч., чрез процесуалния си представител адвокат Ф. М.
е депозирала отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно частичната
неоснователност на ищцовите претенции.
Не оспорват наличието на облигационна връзка, основана на процесния договор за
потребителски кредит.
Позовавайки се на решение по дело С-714/22 на СЕС от 21.03.2024г., прави извод, че
е налице нарушение на забраната по чл.10а, ал.2 ЗПК. Сочи, че клаузите, касаещи
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ задължават кредитополучателя да заплати на
2
кредитодателя възнаграждение за услуги, които влизат в кръга на обичайната му дейност,
съставляват допълнително възнаграждение за кредитора, уговорено в противоречие с
добрите нрави. Счита, че това възнаграждение следва да бъде включено в ГПР, като с
невключването му е нарушена разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК и изискването по чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК, водещо до недействителност на договора.
Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на
производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът
прие за установено от фактическа страна, следното:
На 17.06.2022г. между „Профи кредит България“ ЕООД и А. П. Ч. е сключен договор
за потребителски кредит №40010099738 при следните параметри:
- сума на кредита: 3400 лева; срок на кредита: 36 месеца; размер на вноска: 164.29
лева; ГПР: 49.10%; ГЛП: 41.00%; лихвен процент на ден – 0.11%; дължима сума по кредита:
5914.22 лева.
- по закупена допълнителна услуга: възнаграждение за закупена услуга Фаст – 1360
лева; възнаграждение за закупена услуга Флекси – 1700 лева; размер на вноска по закупени
допълнителни услуги – 85 лева.
Общо задължение по кредита и пакета допълнителни услуги: 8974.22 лева, при общ
размер на месечната погасителна вноска – 249.29 лева.
Приложени са: декларации, от които е видно, че кредитополучателят е запознат и е
приел общите условия към договора; получил е информация и разяснения във връзка с
клаузите му; Общи условия на Профи Кредит България ЕООД към договор за
потребителски кредит и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация
за потребителските кредити.
На 17.06.2022г. по сметка на ответника се преведени 3075.35 лева. В раздел V от
договора се сочи, че със сумата 324.65 лева ще бъдат рефинансирани задължения на
кредитополучателя.
Въз основа заявление на „Профи Кредит България“ ЕООД, в РРС е образувано ЧГД
№6847/2023г. и издадена заповед №3448/28.12.2023г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК срещу А. П. Ч., ЕГН ********** за сумите: 3274.08 лева – главница по
Договор за потребителски кредит №40010099738/17.06.2022г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 21.12.2023г. до окончателното й изплащане; 1350.82 лева –
договорно възнаграждение за периода 15.09.2022г. – 05.10.2023г.; 118.11 лева – лихва за
забава, дължима за периода 16.07.2023г. – 05.10.2023г.; 210.87 лева – законна лихва за
периода 05.10.2023г. – 21.12.2023г.; направените по делото разноски в размер на: 99.08 лева
– заплатена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.414 ГПК длъжникът депозирал възражение, с оглед което заповедният
съд указал на молителя възможността да предяви иск за установяване вземането и го
уведомил за последиците при непредявяване на иска.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422, вр.чл.415, ал.1, т.1 от ГПК – установителен
3
иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите:
3274.08 лева – главница по Договор за потребителски кредит №40010099738/17.06.2022г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.12.2023г. до окончателното й
изплащане; 1350.82 лева – договорно възнаграждение за периода 15.09.2022г. – 05.10.2023г.;
118.11 лева – лихва за забава, дължима за периода 16.07.2023г. – 05.10.2023г.; 210.87 лева –
законна лихва за периода 05.10.2023г. – 21.12.2023г., предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение №3448/28.12.2023г., издадена по ЧГД №6847/2023г. по описа на РРС.
Предявен е и осъдителен иск за заплащане сумите: 1282.43 лева – възнаграждение за
закупена услуга „Фаст“, дължимо за периода 15.09.2022г. – 05.10.2023г. и 1605.56 лева –
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, дължимо за периода 15.09.2022г. –
05.10.2023г., дължими по Договор за потребителски кредит №40010099738/17.06.2022г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 21.12.2023г. до окончателното им
изплащане.
По иска с правно основание чл.422 ГПК:
От приложеното в настоящото производство гражданско дело ЧГД №6847/2023г. по
описа на РРС е видно, че в срока по чл.414 ГПК длъжникът е депозирал възражение, с оглед
което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство)
възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.
Съдът намира претенцията за допустима, тъй като е предявена от „Профи кредит
България“ ЕООД в законоустановения срок, при наличие на правен интерес - запазване
действието на издадената заповед за изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява частично основателен.
В производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже
наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават или
погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
„Профи Кредит България“ ЕООД основава претенцията си на договор за
потребителски кредит №40010099738/17.06.2022г., по силата на който предоставило в заем
на А. П. Ч. сумата 3400 лева със срок на погасяване 36 месеца. Не се спори, че заемната сума
е получена от ответника.
Изхождайки от предмета на Договора и страните по него – физическо лице, което при
сключване на контракта действа извън рамките на своята професионална компетентност и
финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 ЗКИ, предоставяща кредити в рамките на
своята търговска дейност, съдът приема, че процесния договор има характеристиките на
договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в
който законодателят предявява строги изисквания за форма и съдържание, уредени в глава
трета, чл.10 и чл.11.
Настоящият състав на съда счита, че процесният договор за потребителски кредит
нарушава разпоредби от ЗПК, поради което е недействителен.
На първо място, в договора е визиран годишен процент на разходите, като абсолютна
процентна стойност – 49.04%. Не са посочени взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на ГПР по определения в Приложение №1 начин, каквото е изискването на
4
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредници
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Както в договора, така и в ОУ липсва конкретизация относно начина,
по който е формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в него
компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на
договора по ясен и разбираем начин (чл.10, ал.1 ЗПК).
Отделно от това съдът счита, че в ГПР не са включени възнагражденията за
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. От една страна същите са описани в раздел ІІ, т.1
на Стандартен европейски формуляр, но не фигурират в раздел ІІІ от формуляра „Разходи
по кредита“.
В Решение на Съда от 21 март 2024г. по дело С-714/2022г. се сочи, че член 3, буква
ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008г.
относно договорите за потребителски кредити трябва да се тълкува в смисъл, че: „разходите
за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на
закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане
на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се
отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техния размер, попадат в
обхвата на понятието „общи разходи по кредита на потребителя“ по смисъла на тази
разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на
посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва
задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция,
предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.“.
Според същото решение, “когато в договора за потребителски кредит не е посочен
годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази
директивата разходи, посочените разпоредбите допускат този договор да се счита за
освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води
единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница.“.
В заключение следва извод, че ГПР е определен неясно, не включва действителните
разходи по кредита и предвид нарушения изискванията на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 ЗПК,
договорът е недействителен (арг.чл.22 ЗПК.). Последиците от недействителността на
договора са визирани в чл.23 ЗПК, а именно - възстановяване само на чистата стойност на
кредита, но не и на лихва или други разходи.
Предвид признанието на ищеца, че ответникът е заплатил по договора сумата 914.51
лева, то същата следва да бъде приспадната от главницата.
Изложеното води до извод, че установителният иск се явява основателен единствено
за сумата 2485.49 лева (3400 – 914.51 = 2485.49) – главница, а в останалата част, като
недоказан следва да бъде отхвърлен.
По осъдителните претенции:
5
Съдът счита за неоснователен и осъдителния иск за сумите: 1282.43 лева –
възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, дължимо за периода 15.09.2022г. – 05.10.2023г. и
1605.56 лева – възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, дължимо за периода
15.09.2022г. – 05.10.2023г., дължими по Договор за потребителски кредит
№40010099738/17.06.2022г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
21.12.2023г. до окончателното им изплащане.
Уговорените, като допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, клаузи са
неравноправни. Съгласно разпоредбата на чл.10а ЗПК, кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. В случая т.нар. „допълнителни услуги“, за които е уговорено
възнаграждение в размер почти равен на този на предоставения заем, не попадат в
приложното поле на цитираната норма. Срещу тези такси (възнаграждения) не се дължи
никакво поведение от страна на кредитора – сумите се дължат за предоставени възможности
на потребителя да управлява кредита, като би могъл да променя условията на погасителния
си план, както и за ускорено разглеждане на искането му. В този аспект това вземане няма
характер на такса, тъй като не се дължи заради извършени разходи, нито заради определени
действия, предприети от кредитора (арг.чл.10а, ал.2 и ал.4 ЗПК).
Наименованието на допълнителния пакет услуги прикрива истинската цел на
клаузата – увеличение възнаграждението на кредитора за предоставения заем, което от своя
страна води до нарушение императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК. Не може да се
игнорира и факта, че с оглед част от изброените допълнителни услуги, на практика се
въвежда задължение за потребителя да заплати за нещо, което страната има по силата на
закона, като например правото да инициира предоговаряне срока на падежа на договора или
плащане на вноските, което води до значителна неравнопоставеност на страните в
облигационното правоотношение, тъй като едната страна – потребителят заплаща правото
да договаря с другата страна – кредитора, за изменение параметрите на сключения договор.
При така установеното, съдът счита за неоснователен осъдителния иск за заплащане
възнаграждение по закупени услужи „Фаст“ и „Флекси“.
По разноските:
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който
разглежда установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като разпредели отговорността за разноските,
както в исковото, така и в заповедното производство.
Разноските на ищеца, присъдени със заповед №3448/28.12.2023г. за изпълнение на
парично задължение са на стойност 149.08 лева (държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение). Съобразно уважената част от иска, ответникът дължи на ищеца по 74.80
лева ([149.08 х 2485.49] : 4953.88 = 74.797). В исковото производство, ищецът е направил
разноски в размер на 593.65 лева (заплатена държавна такса и възнаграждение за
процесуално представителство), а съразмерно с уважената част от иска следва да се
присъдят разноски в размер на 188.16 лева ([593.65 х 2485.49 (уважената част от иска)] :
7841.87 = 188.158).
6
Ответникът е направил разноски в размер на 800 лева – възнаграждение за
процесуално представителство. На основание чл.78, ал.3 ГПК, съразмерно с отхвърлената
част от иска, ищецът дължи на ответника разноски в размер на 546.44 лева ([800 х 5356.38
(отхвърлената част от иска)] : 7841.87 = 546.439). С оглед релевираното от ищцовата страна
възражение по чл.78, ал.5 ГПК следва да се отбележи, че възнаграждението за процесуално
представителство е съобразено с чл.7, ал.2, т.2 от НМРАВ.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422 ГПК, че А. П. Ч., ЕГН
********** с адрес: село С., област Русе, ул.“Х.Б.“№18 дължи на „Профи Кредит България“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София,
бул.“България“№49, бл.53Е, вх.В сумата 2485.49 лева – главница по Договор за
потребителски кредит №40010099738/17.06.2022г., ведно със законната лихва, считано от
21.12.2023г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение №3448/28.12.2023г., издадена по ЧГД №6847/2023г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен предявения от „Профи Кредит България“ ЕООД,
ЕИК ********* срещу А. П. Ч., ЕГН ********** иск с правно основание чл.422 ГПК за:
разликата над 2485.49 лева до предявените 3274.08 лева – главница по Договор за
потребителски кредит №40010099738 от 17.06.2022г., ведно със законната лихва, считано от
21.12.2023г. до окончателното й изплащане и за сумите: 1350.82 лева – договорно
възнаграждение за периода 15.09.2022г. – 05.10.2023г.; 118.11 лева – лихва за забава,
дължима за периода 16.07.2023г. – 05.10.2023г.; 210.87 лева – законна лихва за периода
05.10.2023г. – 21.12.2023г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение
№3448/28.12.2023г., издадена по ЧГД №6847/2023г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен предявения от „Профи Кредит България“ ЕООД,
ЕИК ********* срещу А. П. Ч., ЕГН ********** иск за заплащане сумите: 1282.43 лева –
възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, дължимо за периода 15.09.2022г. – 05.10.2023г. и
1605.56 лева – възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, дължимо за периода
15.09.2022г. – 05.10.2023г., дължими по Договор за потребителски кредит
№40010099738/17.06.2022г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
21.12.2023г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА А. П. Ч., ЕГН ********** да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД,
ЕИК ********* сумите: 74.80 лева – разноски по ЧГД №6847/2023г. по описа на РРС и
188.16 лева – разноски по ГД №1523/2024г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на А. П. Ч.,
7
ЕГН ********** разноски по ГД №1523/2024г. по описа на РРС в размер на 546.44 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8