РЕШЕНИЕ
№ 1778
гр. Пловдив, 17.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на пети октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Весела П. Кърпачева
при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева
като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело №
20215330106031 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД
срещу В. Г. М. и Р. АТ. М. от гр. П., с която са предявени обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр.
чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за солидарното осъждане на ответниците да заплатят
на ищеца следните суми, а именно: сумата от 6330,74 лв., представляваща
стойността на разпределената топлинна енергия за периода 01.03.2018 г. –
31.10.2020 г. за обект, находящ се в гр. П., ИТН: *****, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.04.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането; сумата от 1008,69 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане върху главницата за периода 03.05.2018 г. – 11.04.2021 г.
Ищецът твърди, че в качеството си на енергийно предприятие е
единственото търговско дружество, притежаващо лицензия за производство и
пренос на топлинна енергия на територията на гр. П., като съгласно чл.150 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия се осъществявала при публично известни общи
условия. Посочва, че ответниците са клиенти на топлинна енергия, в качеството
им на собственици на обект на потребление, находящ се в гр. П., ИТН: *****.
Поддържа, че за процесния период 01.03.2018 г. – 31.10.2020 г. била доставена от
ищеца и била разпределена от търговеца, извършващ дялово разпределение,
1
топлинна енергия за отопление, за битова гореща вода, както и топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация, включваща главница в размер на 6330,74 лв.,
както и обезщетение за забава в размер на 1008,69 лв. за периода 03.05.2018 г. –
11.04.2021 г. Сочи, че ответниците в качеството им на съпрузи отговарят
солидарно за процесните задължение съгласно разпоредбата на чл.36 СК. Поради
изложените твърдения предявява настоящите искове. Моли за тяхното уважаване,
както и за присъждане на разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответниците.
Редовно призовани, ответниците не се явяват в откритото съдебно заседание и не
са направили искане делото да се гледа в тяхно отсъствие. Страните са уведомени
за последиците на чл.238 ГПК с определението за насрочване на делото.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
твърденията на страните, намира следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът
може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл.239,
ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл.238 ГПК, както и
искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения,
както и представените по делото доказателства.
Процесуалният представител на ищцовото дружество в откритото съдебно
заседания, проведено на 05.10.2021 г. прави искане за постановяване на
неприсъствено решение. Ответниците са редовно призовани за датата на първото
съдебно заседание чрез лице от домашните съгласно да получи съобщенията
съгласно чл.46, ал.2 ГПК – л.26 и л.27 от делото. Препис от исковата молба също е
връчен редовно на ответната страна – л.20 и л.21 от делото.
Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, регламентирани в чл.239, ал.1 ГПК, а именно:
ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.131, ал.1 ГПК,
уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото съдебно
заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил воля
делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от представените по
делото писмени доказателства – справка за доставена топлинна енергия за
2
процесния топлоснабден имот, общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация“ ЕАД на потребители в гр. П., договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти
от 18.06.1993 г., справка за семейно положение на ответниците, се прави извода за
вероятна основателност на исковата претенция.
Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира.
Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва
предявените искове да се уважат. Като законна последица от уважаването на
исковете е присъждането на законна лихва върху главницата за периода от
депозиране на исковата молба в съда – 12.04.2021 г., до окончателното изплащане
на вземането.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК
има ищцовата страна за заплатена държавна такса в размер на 303,23 лв. и 100 лв.
за юрисконсултско възнаграждение, или общо 403,23 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Г. М., ЕГН: ********** и Р. АТ. М., ЕГН: **********,
двамата с адрес: гр. *** да заплатят солидарно на „ЕВН България Топлофикация”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов” № 37 следните суми: сумата от 6330,74 лв. (шест хиляди
триста и тридесет лева и седемдесет и четири стотинки), представляваща
стойността на разпределената топлинна енергия за периода 01.03.2018 г. –
31.10.2020 г. за обект, находящ се в гр. П., ИТН: *****, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.04.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането; сумата от 1008,69 лв. (хиляда и осем лева
и шестдесет и девет стотинки), представляваща обезщетение за забавено плащане
върху главницата за периода 03.05.2018 г. – 11.04.2021 г., както и на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата от 403,23 лв. (четиристотин и три лева и двадесет и три
стотинки) – разноски пред първата инстанция за ДТ и адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси
защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3
4