№ 80
гр. София, 17.01.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Емил Дечев
Членове:Петър Н. Славчев
Бетина Б. Бошнакова
като разгледа докладваното от Емил Дечев Въззивно частно наказателно
дело № 20211100604967 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.249, ал.3, вр.чл.248, ал.1, т.3 от НПК вр. Глава
XXII от НПК.
Образувано е по частен протест от прокурор от СРП против определение от
проведено разпоредително заседание на 08.11.2021 г., по НОХД № 8349/2021 г. на СРС, НО,
135 състав, с което съдът е прекратил на осн.чл.249, ал.1, вр.чл.248, ал.1, т.3 от НПК
съдебното производство поради допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.
В частния протест се излагат доводи за неправилност на заключението на СРС за
наличие на отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване на процесуалното право на обвиняемия на защита. Твърди се, че
обвинителният акт няма пороци. Излагат се доводи, че липсата на конкретните осъждания в
постановлението за привличане на обвиняем и в диспозитива на обвинителния акт, които
обосновават правната квалификация на деянието като извършено при условията на „опасен
рецидив“ по смисъла на чл.29, ал.1 от НК не представлява съществено процесуално
нарушение. Прокурорът счита, че по отношение на постановлението за привличане на
обвиняем са спазени всички изисквания предвидени в чл.219, ал.3 от НПК, а изрично
изискване за посочването на осъжданията квалифициращи деянието като опасен рецидив
няма. По отношение на обвинителния акт посочва, че всяко едно от осъжданията, които
квалифицират престъплението като извършено при условието на чл.29, ал.1, б."А" и б."Б" от
НК, е посочено в обстоятелствената част на обвинителния акт и липсата на повторението им
в диспозитива не прави обвинението неясно или противоречиво. Поради това прокурорът от
СРП моли въззивния съд да отмени протестираното определение на СРС.
Частният протест е процесуално допустим, подаден е в срока за обжалване и от
1
надлежна страна.
Разгледан по същество, той е основателен.
Производството по делото пред СРС е започнало с внасяне на обвинителен акт
срещу И.Н.С. за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.3 и 4,
вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.“А“ и б.“Б“ от НК.
С определение от проведено разпоредително заседание на 09.11.2021 г. по НОХД
№ 48349/2021 г. на СРС, НО, 135 състав съдът е прекратил на осн.чл.249, ал.1, вр.чл.248,
ал.1, т.3 от НПК съдебното производство поради допуснато отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия. Основният мотив на първоинстанционният съд е бил, че не били посочени в
постановлението за привличане на обвиняем и в диспозитива на обвинителния акт
осъжданията, които квалифицират престъплението като извършено при условията на
„опасен рецидив“. Според районният съд това прави неясно обвинението и съответно
нарушава правото на защита на обвиняемия.
Настоящата съдебна инстанция намира, че обвинението е формулирано от СРП
по начин, по който предметът на доказване е ясно и непротиворечиво очертан. Въззивният
съд споделя възраженията на прокурора, че изискванията, предвидени в чл.219, ал.3 от НПК,
на които следва да отговаря всяко постановление за привличане на обвиняем, не са били
нарушени и че деянието, за което се привлича обвиняемият И.С., и правната му
квалификация са били описани достатъчно ясно и точно.
Вярно е това, че в диспозитива на обвинителния акт не са били посочени
конкретните осъждания, заради които престъплението следва да се квалифицира като
извършено при условията на „опасен рецидив“. От друга страна обаче това е било сторено в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като са били достатъчно ясно и точно
изброените двете предходни присъди, наказания и престъпления, заради които деянието по
настоящото наказателно производство е получило правна квалификация по чл.29, ал.1, б.“А“
и б.“Б“ от НК. Следва да се има предвид, че обвинителния акт представлява единство от
обстоятелствена част и диспозитив, като за да се изпълнят изискванията на чл.246 от НПК е
достатъчно да се посочат предходните осъждания, квалифициращи деянието като „опасен
рецидив“, само в обстоятелствената част, а посочването им изрично в диспозитива не е
задължително и пропуска не може да се определи като съществено процесуално нарушение.
Такова изискване липсва не само в чл.246 от НПК, но и в задължителната съдебна практика,
като например в ТР№2/2002г. на НК на ВКС.
В заключение може да се каже, че написан по този начин обвинителния акт дава
достатъчно ясна и непротиворечива представа какво е обвинението и съответно
подсъдимият може да осъществи пълноценно правото си на защита.
Ето защо въззивният съд не споделя крайния извод на първоинстанционния, че
съдебното производство е следвало да се прекрати на осн.чл.249, ал.1, вр.чл.248, ал.1, т.3 от
НПК поради допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което
2
е ограничило процесуалните права на подсъдимия.
В обобщение на изнесените съображения се налага извод, че протестираното
определение следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 345, ал.1, вр. чл.249, ал.3, вр.чл.248, ал.1, т.3
от НПК, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от разпоредително заседание на 08.11.2021 г., по НОХД
№ 8349/2021 г. на СРС, НО, 135 състав, с което съдът е прекратил на осн.чл.249, ал.1,
вр.чл.248, ал.1, т.3 от НПК съдебното производство поради допуснато отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия.
ВРЪЩА делото на СРС за продължаване производството по него.
Определението не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3