Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 07.06.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на трети април две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Десислава
Костадинова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 16 784 по описа за 2015
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени субективно съединени искове
с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от 400 000 лв.
В исковата молба на Т.А.П. и С.С.М. се
твърди, че на 05.03.2015 г., около 18.40 ч., по път II – 79 / в участъка между гр. Средец и гр. Бургас/ при
управление на лек автомобил „Сеат Толедо” с рег. № *******, Т.Н.К. нарушил
правилата за движение по пътищата като се движил с несъобразена за пътните
условия скорост и законовите ограничения, вследствие на което застигнал и
блъснал движеща се попътно каруца с кон, в която пътувал А.М., който починал в
ранните часове на 06.03.2015 г. в болница. Същият бил син на ищцата М. и
отглеждано, но неосиновено от ищеца П. дете. ПТП-то било виновно причинено от водача
на лекия автомобил. Твърди се, че смъртта на детето им била понесена
изключително тежко от ищците. Връзката между ищците и А.М.била изключително
силна, а със загубата му изпаднали в тежка депресия, изживявали стрес,
потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност, ранимост, вътрешна
опустошеност, безсилие пред обстоятелствата.
Предвид тези фактически твърдения ищците са мотивирали правен интерес от
предявяване на искове и искат от съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество, като застраховател по риска „ГО” на лек автомобил „Сеат Толедо”, да им
заплати сумата от по 200 000 лв. на
всеки един от тях – обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие
смъртта на сина им. Претендира се законна лихва и сторени разноски, съобразно
списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът З. „Б.И.” АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с
релевирани в същия възражения включително възражение за съпричиняване и липса
на активна материалноправна легитимация по отношение на ищеца П.. Претендира
разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Депозирана е допълнителна искова молба
респ. допълнителен отговор.
Исковете се поддържат в открито
съдебно заседание от адв. Ганчева.
Възраженията на ответното дружество се
поддържат в открито съдебно заседание от адв. Димитров.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед
нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад по делото, прие
за установено следното от фактическа
страна:
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
4/2015 г. на РУП – Средец, от съдържанието, на който се установява, че на
05.03.2015 г., около 18,40 ч., на път II-79 е осъществено ПТП между лек автомобил „Сеат Толедо” с рег. № *******,
управляван от Т.Н.К. и ППС с животИ.ка тяга, управлявано от Ц.К.Д., от което
пострадал А.С.М..
По делото е представен препис - извлечение от акт за смърт №
0239/06.03.2015 г. на Община Бургас, от който се установява, че на 06.03.2015
г. е починал А.С.М..
По делото е представено удостоверение за раждане, издадено въз основа на
акт за раждане № 0120 от 24.11.1995 г. на Община Средец, от което се
установява, че А.С.М. е роден от майка С.С.М. и баща – неизвестен.
По делото е допусната съдебнопсихологическа експертиза от вещото лице Д.С. З.
– С., клиничен психолог. В заключението на същата е обективиран извод, че
липсата на призната законна връзка, удостоверяваща факта на бащИ.тво не се е
отразила върху психологическата връзка между Т. П. и А.М.като за Т.П.,
формалната страна на удостоверяването на факта на бащИ.твото не е била от
първостепенно значение /съответно на културните особености на средата/ и не е
оказала влияние върху отношението му към А.М.като към свой собствен син.
Изслушана по делото е и съдебно медицИ.ка експертиза, изготвена от вещото
лице д-р П.С.П.. В заключението си вещото лице е обосновало извод, че причина
за смъртта на А.М.е тежката черепно-мозъчна травма, съчетана с тежък
хеморагичен шок, дължащ се на разкъсването на слезката и черния дроб с
последващ масивен кръвоизлив в коремната кухина като между телесните увреждания
и настъпването на смъртта на А.М.е налице причинно-следствена връзка.
По делото е изслушана и съдебно автотехническа експертиза, изготвена от
вещото лице инж. В.К.Д.. Вещото лице е обосновало извод, че скоростта на лекия
автомобил преди настъпване на произшествието е била около 80 км/ч., при която
скорост опасната зона за спиране е 75, 83 метра. Самото произшествие е
настъпило в тъмната част от денонощието, суха пътна настилка, добра видимост,
при осветление на фаровете на автомобила. Обоснован е извод, че при правилно
регулирани фарове на къси светлини десния фар осветява пред автомобила на
разстояние около 65 м и на около 6 метра вдясно от десния габарит, а левият фар
на разстояние около 45 метра напред и около 5 метра вляво от десния габарит.
Дългите светлини осветяват пред автомобила на разстояние, не по-малко от 120 м.
Обоснован е извод, че водачът не е имал техническата възможност да спре преди
мястото на удара при управление на къси светлини, а при управление на дълги
светлини е имал такава техническа възможност и същият е бил предотвратим чрез
предприемане на аварийно спиране. Обоснован е извод, че максималната скорост на
движение, при която водачът е имал техническа възможност да спре и да не
допуска настъпване на произшествието е 69 км/ч.
Обоснован е и извод, че ППС с животИ.ка тяга към момента на удара се е
намирало в лентата за движение към гр. Бургас, на разстояние 1,30 -1,50 метра
вляво от десния край на платното за движение.
В съдебно заседание на 24.10.2016 г. са събрани и гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите Т.Н.К., Ц. А.П., брат на ищеца П. и С. Р.Р..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 223
ал.1 от КЗ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, а разпоредбата на
чл. 226 от КЗ предоставя право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко
от застрахователя.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента,
от което са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните са формирали спор относно обстоятелството, че
към датата на ПТП-то по отношение на лек автомобил «Сеат Толедо» с ДКН ******* е
имало валидно сключен договор за застраховка, покриващ риска «ГО» при ответното
дружество. Ищците, в подкрепа на твърденията
си, че към датата на застрахователното събитие ответникът – застраховател е в
застрахователно правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с
деликвента е представил справка – извлечение от Информационния регистър на
Гаранционен фонд, от която се установява, че към датата на ПТП по отношение на
автомобила е налична застраховка «ГО», сключена при ответника. По делото няма
данни същата да е прекратена при условията и начините, предвидена в КЗ/отм./,
към датата на ПТП-то, поради което валидно е произвела своето действие.
Справката от Информационния регистър към ГФ пряко отразява подадената
информация от застрахователните дружества относно факта на сключените респективно
прекратени договори за риска «ГО» с оглед задължението на същите, установено в
нормата на чл. 294 ал.1 от КЗ/отм./. На следващо място следва да се съобрази и
законовоустановената презумпция на чл. 295 ал.7 от КЗ/отм./, която при
доказателствена тежест на ответника не е оборена.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна
на извършителя е установена с оглед изводите на вещото лице по САТЕ, които
настоящият съдебен състав възприема като обективни и компетентни.
Настъпилите вреди /фактът на смъртта/, както и причинно-следствената връзка
между деянието и вредите се установяват от съдебно-медицИ.ката експертиза,
изслушана по делото.
Ищцата М. са възходяща от първа степен на починал в ПТП, предвид което
притежава активна материалноправна легитимация да претендира репарация на
причинените й, вследствие смъртта на нейния син вреди. По отношение на ищеца П.
са изложени твърдения, че същият е биологичен родител на починалия в ПТП, но не
е припознат от него респ. осиновен, но е отглеждан от ищеца като родно дете. По
отношение неговата активна материалноправна легитимация ответникът е навел
възражение за същата. Това възражение настоящият съдебен състав намира за
неоснователно. За да достигне до този извод настоящият съдебен състав взе
предвид, че вземането за обезщетение на неимуществени вреди от непозволено
увреждане поради смърт на лицето, отглеждащо или отгледало увреденото лице
възниква, когато смъртта прекъсва дълбока и силна емоционална връзка с
починалия. Неприключила процедура за осиновяване, неосъществено намерение на
лицето да я инициира, навършено пълнолетие на увреденото лице към датата на
смъртта при непозволено увреждане са обстоятелства, които съдът следва да
съобрази при определяне размера на обезщетението като това е от значение за
съдържанието, а не за основанието на деликтното вземане. Именно прекъсната
емоционална връзка е причината в ППВС 5/69 г. да се признае възможната
легитимация на отглежданото до навършване на пълнолетие, но неосиновено дете
като кредитор на вземане за обезщетение на неимуществени вреди при смърт от
непозволено увреждане / решение 227/09.02.2017 г. по търг. дело 53676/2015 г.
на Първо ГО на ВКС, по реда на чл. 290 от ГПК/. Такава дълбока емоционална
връзка между починалия и ищеца П. е установена както с оглед изводите на
съдебнопсихологическата експертиза, така и от ангажираните по делото гласни
доказателства, ценени от състава на съда при съблюдаване на нормата на чл. 172
от ГПК.
Понесените от ищците неимуществените вреди се установяват от събраните
гласни доказателства, които при спазване на условията на чл. 172 от ГПК съдът
цени като непосредствени лични впечатления, които пресъздават обективно
състоянието на ищците.
Доколкото понесените от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от загубата на дете, представляват пряка и непосредствена последица
от деянието, същите подлежат на репарация, като обезщетението следва да се
определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. Съгласно Постановление 4/1968
г. на ВС, при определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на ищеца, отношенията му с
починалото лице и други обстоятелства. Под други обстоятелства следва да се
имат предвид конкретните болки и страдания, претърпени от него. Настоящият съдебен състав счита, че предвид възрастта на ищците,
интензитета на тяхното страдание, вследствие загуба на дете, с който са
поддържали близки връзки в продължение на дълъг период от време и взаимно са се
подкрепяли и възрастта на починалия /20 год./, който е бил в разцвета на живота
си, справедливо би било да се присъди от по 150 000 лв. за всеки един от ищците,
а за горницата до пълния предявен размер същите следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
При проведено насрещно доказване ответникът е
противопоставил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалия с оглед на обстоятелството, че пътувал в ППС с животИ.ка тяга в
противоречие с нормата на чл. 71 ал.1 и чл. 106 от З.вП. Правните норми, сочени
от ответника касаят приспособленията, с които следва да бъдат снабдени
теглените от животИ.ка тяга превозни средства с оглед тяхната разпознаваемост
при неблагоприятни атмосферни условия /тъмнина, сняг и т.н./ респ. поведението
на водача на тези превозни средства с оглед същите да не съЗ.ават затруднение
или опасност за останалите участници в движението. С оглед на обстоятелството,
че починалият в ПТП е бил пътник в това превозно средство, а не негов
собственик респ. водач същите са неотносими към неговото поведение респ. няма
данни с поведението си пострадалия да е допринесъл за настъпване на
неблагоприятните последици. Предвид което възражението за съпричиняване, според
настоящия съдебен състав, се явява неоснователно.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира
следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата на извършване
на деликта като размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния
изпълнител, при наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По разноските: Процесуалният представител на ищеца е заявил и искане да
му бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗА
размер на 13 272 лв., общо за двамата ищци, посочен в списъка по чл. 80 от ГПК. По отношение на заявения размер е заявено възражение по смисъла на чл. 78
ал. 5 от ГПК от ответника. С оглед на заявения размер на исковете и
обстоятелството, че процесуалния представител на ищците е лице, регистрирано по
З.ДС и при размерите на минималните възнаграждения, определени в чл. 7 ал.2 от
Наредба 1/2004 г. минималното адвокатско възнаграждение претендираното
възнаграждение под минималния размер по Наредба 1/2004 г., което пряко обуславя
извод за неоснователност на заявеното възражение. Съобразно уважената част от
исковете припадащата се част от претендираното възлиза на 9 954 лв.
Ответникът е заявил искане за присъждане на сумата от 33 750 лв. –
адвокатско възнаграждение, по отношение на който е заявено възражение по чл. 78
ал.5 от ГПК. Настоящият съдебен състав намира същото за основателно.
Минималният размер на възнаграждението възлиза на сума в размер на 13060 лв.,
която като размер е адекватна на фактическата и правна сложност на делото,
извършените процесуални действия и представителство в 2 съдебни заседания.
Припадащата се част от него с оглед отхвърлената част от исковете възлиза на
3265 лв. Заявено е и искане за присъждане на сумата от 225 лв. – депозити за
вещи лица и свидетел. Припадащата се част с оглед отхвърлената част от исковете
е 56, 25 лв. т.е. общият размер на разноските на ответника е 3321,25 лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС и ДТ в размер на 12 000 лв., както и сумата от 393, 75 лв. –
припадащата се част от депозитите за съдебни експертизи, заплатени от бюджета
на съда.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на Т.А.П., ЕГН ********** и С.С.М.,
ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: *** – адв. Е.П.сумата от по 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лв. за всеки един от двамата, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 05.03.2015 г.,
с което е причинена смъртта на А.С.М., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 05.03.2015 год. до окончателното им изплащане, като отхвърля
иска за горницата до пълните предявени размери от по 200 000 лв. като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА да заплати на – адв. Е.П., с адрес: гр. София, ул.
„*********сумата от 9 954 лв. –
адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
ОСЪЖДА Т.А.П., ЕГН ********** и С.С.М., ЕГН **********, и двамата със съдебен
адрес: *** – адв. Е.П.да заплатят на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ЗД „Б.И.”
АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 3 321, 25 лв. – разноски.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати по сметка на СГС на основание
чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 12 393,
75 лв. – дължима ДТ и разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: