Номер 34312.11.2020 г.Град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – РусеВтори състав
На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Наталия Георгиева
Членове:Аглика Гавраилова
Антоанета Атанасова
като разгледа докладваното от Наталия Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20204500500518 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ОД на МВР-Русе против решението на
Русенския районен съд по гр.д.№ 7056/2019 г., в частта, с която е осъдена да заплати на
ищеца сумата 1240,97лв, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд
за периода 27.11.2016г.-27.11.2019г., мораторна лихва върху тази главница в размер на
152,02лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.11.2019г. до
окончателното изплащане, както и разноските по делото. Жалбоподателят излага
доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон.
Моли въззивният съд да го отмени и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло
предявените искове и да му заплати направените по делото разноски за двете
инстанции, в т.ч. и за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на адв. възнаграждение на въззиваемия.
Въззиваемият С. Р. Д. от гр.Русе оспорва основателността на жалбата и моли тя
да не се уважава, обжалваното решение да се потвърди и да му се присъдят разноските
за въззивното производство.
Въззивният съд счита жалбата за допустима – подадена е от заинтересована от
обжалването страна, в законния срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество тя е неоснователна.
По делото няма спор, че за периода от 27.11.2016 г. до 27.11.2019 г. ищецът е
полагал труд на длъжност „командир на отделение“ в Първо РУ на ОД на МВР-
1
Русе.Не се спори, че страните са били обвързани от служебно правоотношение по
ЗМВР и че отношенията между страните следва да се уредят съобразно този закон
съгласно чл. 142, ал. 1 ЗМВР. По делото не се спори, че предвид характера на
заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22:00 –
06:00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумирано. За процесния
период Д. е работил на 12 часови смени съгласно утвърдени 3-месечни графици. От
констативно-съобразителната част на приетата съдебно-счетоводна експертиза е видно,
че съгласно графиците служителят е положил общо 1809 часа нощен труд, който е
заплатен съобразно нормативната уредба по 0,25лв. на час, но без да е извършвано
преобразуване на нощния към дневния труд. След преобразуване на положения нощен
труд към дневен труд с коефициент 1,143 се получава положен труд от 258,69часа,
който не е заплатен от работодателя. От заключението на експертизата се установява,
че размерът на възнаграждението за този труд, изчислен по часова ставка на база
основно месечно възнаграждение възлиза на 1240,97лв., а като извънреден труд с
увеличение от 50% съгласно чл.187, ал.6 ЗМВР е в размер на 1861,42лв. Мораторната
лихва за забавеното му плащане по първия вариант е в размер на 159,02лв., а по втория
е в размер на 239,72лв.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил предявеният иск за
заплащане на възнаграждение за положен нощен труд в размер на 1240,97лв. и за
мораторна лихва в размер на 159,02лв. по съображения, че за този период в
действащите Наредба №8121з-592 /25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г.
на министъра на вътрешните работи, издадени въз основа на законова делегация,
липсва правна норма, регламентираща преобразуването на положения нощен труд с
коефициент, прието е, че е налице празнота в уредбата, поради което субсидиарно
следва да намери приложение нормата на чл.9 от НСОРЗ и е уважил предявеният иск,
основан на тази правна норма в размер, установен с приетата по делото експертиза. В
останалата част е отхвърлил като неоснователни исковете за главница над сумата
1240,97лв. до 1861,42лв. и за мораторна лихва над сумата 159,02лв. до 239,72лв. и
решението в тези части като необжалвано е влязло в сила.
Въззивният съд намира, че обжалваното решението, в частта, с която е уважен
предявеният иск за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд,
получен в резултат на преобразуване на нощния към дневния труд по правилата на
чл.9 от НСОРЗ, и за дължимата лихва за забава при изплащането му, е правилно.
Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните
служители в системата на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения, в това число и възнаграждението за положен
извънреден труд, регламентирано в чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Редът за организацията и
2
разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство и др. се определят по силата на законова делегация на основание чл.187,
ал.9 от министъра на вътрешните работи. За процесния период в действащите Наредба
№ 81213-592 от 25.05.2015 год. и Наредба № 81213-776 от 29.07.2016 год. липсва
норма, аналогична на нормата на чл.31,ал.2 на отменената Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014 год. за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0,143.
При липса на изрична законова регламентация районният съд правилно е приел, че
следва субсидиарно да се приложат разпоредбите на чл.9,ал.2 НСОРЗ. Противното
разрешение би поставило държавните служители в системата на МВР в неравностойно
положение, както спрямо останалите държавни служители, така и спрямо работниците
и служителите по трудово правоотношение, които получават допълнително
възнаграждение за извънреден труд. В този смисъл е и решение № 311 от 8.11.2019
год.на ВКС по гр.д.№ 1144/2018 год. То е с предмет заплащане на други допълнителни
възнаграждение на държавни служители от системата на МВР, но дава принципно
разрешение на въпроса за субсидиарното приложение на друг закон при липса на
изрично уредено заплащане в ЗМВР. Посочено е, че положителният отговор на
въпроса за приложение на субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния правен
принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл.6 от
Конституцията и чл.14 ЕКЗПЧОС. По отношение на размера на иска, съдът е
съобразил установените по делото обстоятелства относно часовете нощен труд,
положени от служителя в процесния период и дължимото му се възнаграждение
съобразно заключението на вещото лице и чл.187, ал.3 във вр. с чл.187, ал.5, и ал.6
ЗМВР. По тези съображения съдът счита решението се явява правилно и следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на спора дирекцията жалбоподател следва да заплати на ответника
направените във въззивното производство разноски за адв. възнаграждение в размер на
220лв. предвид направеното възражение за прекомерност на възнаграждението,
уговорено в размер на 300лв. с представения договор за правна помощ.
По изложените съображения Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №928 от 15.07.2020г. на Русенския районен съд по гр.д.
№7056/2019г.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- Русе да заплати на С. Р. Д. от гр.Русе
сумата 220лв. адв. възнаграждение за въззивното производство.
3
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4