Р Е Ш Е Н И Е
№ 1349
гр.Пловдив, 17.07.2019г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на единадесети юли, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 3417/2019г. по описа на ПРС, X наказателен състав и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. М. Г., ЕГН:**********, с
адрес *** срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К № 2638595 на ОДМВР – гр.Пловдив, с
който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от Закона за
движението по пътищата, му е наложена глоба в размер на 400лв. /четиристотин лева/,
за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/.
В жалбата се сочи, че е електронният фиш е издаден
незаконосъобразно и противоречащ на материалния и процесуалния закон, не можел
със сигурност да каже дали нарушението е извършено от него или от някой друг,
на който е предоставил автомобила. Сочи още, че не може да прецени дали е
спазен преклузивния срок, визиран в чл.34 от ЗАНН, още предвид изминалия срок
бил поставен пред дилемата дали да се признае за виновен, или да посочи лице,
управлявало автомобила, още било му прехвърлено задължението да открие лицето,
извършило нарушението. На следващо място поддържа, че не било установено по
безспорен начин дали се е движил на посоченото място с отразената скорост,
нямало достатъчно данни, че е извършил нарушението. Посочва, че не било ясно дали
АТСС е законосъобразно приведено и използвано в работен режим, дали е било
технически изправно. Изказва становище, че не са налице задължителните
реквизити на електронния фиш, описанието на нарушението в смисъл, че при
разрешена стойност на скоростта 50 км/ч. е установена такава от 83 км/ч. или
превишение 33 км.ч. е неясно и лаконично, не е достатъчно за пълната доказаност
на нарушението. Посочва и че не са спазени правилата съгласно Наредба №
8121з-532/12.05.2015г.. Предлага електронния фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство да бъде отменен.
Въззиваемата страна - ОДМВР – гр.Пловдив, не изпраща
представител, не взема становище.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и съдът намери същата
подадена в преклузивния срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, предвид следното:
Съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП - Електронният фиш подлежи на обжалване по
реда на Закона за административните нарушения и наказания. Жалбата срещу
електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е
направено възражение по ал.6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за
анулиране на фиша.
В случая, електронният фиш е връчен на 05.05.2019г., видно от
приложената разписка, а жалбата е подадена до РС-Пловдив на 17.05.2019г.
съгласно отразеното пощенско, няма данни да е направено възражение по реда на
чл.189, ал.6 от ЗДвП срещу електронния фиш.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Установява
се, че обжалваният електронен фиш представлява писмен текст, отпечатан на
обикновен бял лист хартия, формат А4, без подпис и печат. Същият е бил връчен
на жалбоподателя, съгласно приложената по делото разписка. Видно от приложените
в административно наказателната преписка материали на ОД на МВР Пловдив, отдел
„Охранителна полиция“, сектор „Пътна полиция“, няма данни жалбоподателят да се
е възползвал от правото си на възражения по фиша на основание чл. 189 ал. 6 от
ЗДВП, като същият е бил обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП – чрез
наказващия орган пред съответния местно компетентен съд – Районен съд – Пловдив
с жалба.
От
фактическа страна е установено, че на 17.03.2019г. в 14:00 ч. в град Пловдив,
на бул.„Санкт Петербург“ до № 63 с автоматизирано техническо средство – мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение - № TFR1-M №
648 било заснето движение на лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с регистрационен
номер „***“ с измерена скорост от 83 км./ч., същата – над максимално
разрешената за движение 50 км./ч., като превишението било в размер на 33 км/ч..
Въз
основа на заснемането била изведена разпечатка на клип, в която бил вписан
регистрационния номер на автомобила, движение с установена скорост от 86 км./ч.
– превишение с 36 км/ч. Като дата и час на нарушението били изведени
показанията за дата 17.03.2019г. и час - 14:00:35ч., като място на нарушението
били отразени географски координати.
В
описателната част на така съставения фиш са били възпроизведени данни,
идентични с посочените в изведената разпечатка на клип, с корекция възможната
грешка на техническото средство – толеранс на измерената скорост от минус 3
км/ч. в полза на нарушителя, като бил добавен административния адрес на мястото
на нарушението, а като нарушител било вписано името на жалбоподателя В. М. Г..
Изложената
фактическа обстановка се приема за установена въз основа на описаните по-горе
писмени доказателства, включително и въз основа на снимков материал от заснетия
клип с техническо средство радар - веществено доказателство по смисъла на
чл.189, ал.15 от Закона за движението по пътищата, както и представения протокол
по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 29.10.2017г. на Министъра на вътрешните
работи – относно начина на установяване на нарушението.
Член
21, ал.1 от ЗДвП предвижда, че при
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено
да превишава посочените в същата разпоредба стойности на скоростта в километри
в час. В случа нарушението е извършено в населено място, а именно - гр.Пловдив,
на бул.„Санкт Петербург“ до № 63 като съгласно същата разпоредба е забранено
превишаването на стойност на скоростта от 50 км./ч за МПС.
Съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП,
при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието
на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба
в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни
за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава
от министъра на вътрешните работи.
Съгласно чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, водач,
който превиши разрешената скорост в населено място, се наказва – за превишаване
от 31 до 40 km/h - с глоба 400 лв.
Така
издадения електронният фиш съдържа необходимите реквизити.
Нарушението
е установено с одобрен тип средство за измерване, съгласно Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, прието по делото като писмено
доказателство.
Съгласно
Протокол № 8-32-18 от 26.10.2018г. мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение - № TFR1-M 648 е преминала проверка в
лабораторни условия за точността на измерване.
Собствеността
върху МПС, с което било извършено нарушението, а именно - лек автомобил „Фолксваген
Голф“ с регистрационен номер „***“ се установява от приложена справка база
данни КАТ от която е видно, че последното е собственост на В.М.Г..
Представен
е протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 17.03.2019г. на Министъра на
вътрешните работи, от който е вино начина на разполагане на техническото
средство, както и че посоката движение на контролираните МПС е от изток на запад.
Съдът
намира за неоснователно възражението на жалбоподателя в смисъл, че не можел със
сигурност да каже дали нарушението е извършено от него или от някой друг, на
който е предоставил автомобила, предвид изминалия срок бил поставен пред
дилемата дали да се признае за виновен, или да посочи лице, управлявало
автомобила, още било му прехвърлено задължението да открие лицето, извършило
нарушението и др. подобни. Съгласно нормата на чл.188, ал.1, изр.2 от ЗДвП – „Собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство“. Ето защо в тежест на собственика е да знае
кой управлява собственото му превозно средство в определен момент и да посочи
същото лице, като при невъзможност за последното наказанието се налага на
същият собственик. Отделно от последното може да се отбележи, че в конкретния
случай от дата на нарушението – 17.03.2019г., до връчване на препис от
електронния фиш – 05.05.2019г. е изтекъл около месец и половина, който период
трудно може да се счете за особено голям. Също така напълно неясно е как в
хипотезата на нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
лицето, управлявало МПС лице би могло да бъде установено, освен чрез
предвидения в чл.189, ал.5 от ЗДвП ред, а именно – с писмена декларация от
собственика.
Неоснователно
е и твърдението, че не може да прецени дали е спазен преклузивния срок, визиран
в чл.34 от ЗАНН. Следва да се посочи, че предвидените чл.34 от ЗАНН срокове касаят
образуване на административнонаказателното производство чрез съставяне на АУАН
и последващото издаване на наказателното постановление. От своя страна производство
по чл.189, ал.4 – ал.11 от ЗАНН е специфично и същото не предвижда съставяне на
АУАН и издаване на наказателно постановление. Доколкото се касае за нарушение,
установено с техническо средство, то датата на издаване на електронния фиш е
тази на установяване и заснемане на нарушението – в случая на 17.03.2019г., а
не на отпечатване листа хартия, формат А4 и др. подобни. След същото действие
на установяване и заснемане на нарушението следва да бъде съобразен единствено
общия срок за административнонаказателно преследване от 4 години и 6 месеца,
предвиден в чл.81 ал.3, във връзка с чл.80 ал.1 т.5 от НК, който очевидно не е
изтекъл от датата на нарушението – 17.03.2019г.. Предвид това неясно остава в
какъв смисъл следва да се прецени дали е спазен преклузивния срок, визиран в
чл.34 от ЗАНН.
Също
неоснователно е и твърдението, че не било установено по безспорен начин дали се
е движил на посоченото място с отразената скорост, нямало достатъчно данни, че
е извършил нарушението. Както вече бе посочено, факта на движение на описаното
МПС на посочените време и място, както и скоростта на последното се установяват
от описаните по-горе писмени доказателства, включително и въз основа на снимков
материал от заснетия клип с техническо средство радар - веществено
доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от Закона за движението по пътищата.
Съдът
намери за неоснователно и становището, че не било ясно дали АТСС е
законосъобразно приведено и използвано в работен режим, дали е било технически
изправно. Законосъобразното привеждане и използване в работен режим на
техническото средство се установява от приложения протокол по чл.10 от Наредба
№ 8121з-532 от 17.03.2019г. на Министъра на вътрешните работи, а неговата
изправност – от Протокол № 8-32-18 от 26.10.2018г.
Не
може да бъде споделено и становището, че не са налице задължителните реквизити
на електронния фиш, описанието на нарушението в смисъл, че при разрешена
стойност на скоростта 50 км/ч. е установена такава от 83 км/ч. или превишение
33 км.ч. е неясно и лаконично, не е достатъчно за пълната доказаност на нарушението.
Следва да се посочи, че задължителни реквизити на електронния фиш се посочени в
чл.189, ал.4 от ЗДвП, като в случая в електронния фиш ясно и точно са посочени мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното
превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, предвид което са налице всички
реквизити, описващи същото нарушение.
Също
така следва да се прецени като неоснователно и твърдението, че не са спазени
правилата съгласно Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.. Същото възражение е
бланкетно, изразява се в изброяване изискванията на процедурата, без да се по
същество да се сочи кое от тях не е спазено, ето защо възражението не може да
бъде коментирано, както съдът вече взел становище по начина на издаване
електронния фиш, което не следва да бъде повтаряно.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство серия К № 2638595 на ОДМВР –
гр.Пловдив, с който на В. М. Г., ЕГН:**********,
с адрес ***, на основание на основание чл.189,
ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата, му е
наложена глоба в размер на 400лв. /четиристотин лева/, за извършено нарушение
на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен
съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс,
и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.