№ 17438
гр. С., 07.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА
ВОДЕНИЧАРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА
Гражданско дело № 20221110122455 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от Л. Р. Т. против „С.
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване на
прехвърлянето чрез запазване на трудовото му правоотношение по реда на чл. 123а
КТ от „С. на „Д-р З.“ ЕООД, извършено на 01.03.2022 г. според служебна бележка
от 09.03.2022 г. , за незаконно и неговата отмяна, възстановяване на предишната
работа на длъжност „Ръководител смяна, транспортно експлоатационно звено“, шифър
НКПД 13243027, и за заплащане на обезщетение за времето, за което е ищецът е
останал без работа, а именно от 01.03.2022 г. – 31.08.2022 г. в размер на 14 964 лв.
Претендира разноски.
Исковата молба е оставяна без движение четири пъти, включително след
указания на СГС по в.гр.д. № 12439/2022 г. по неговия опис, с посочени конкретни
указания за редовност на исковата молба в определението на въззивния съд.
Ищецът твърди последователно, че е сключил трудов договор № 284/15.03.2011
г. с дружеството „Л., като е заемал длъжността в него „Ръководител смяна,
транспортно експлоатационно звено“, шифър НКПД 13243027. Сочи, че на осн. чл. 123
КТ предприятието или част от него е отдадено на концесия на сочения последователно
и безпротиворечиво ответник по иска „С.. Излага изрично в исковата молба, че съгл.
КТ в тези случаи трудовото правоотношение с работниците и служителите, вкл. и с
ищеца, не се прекратява. На следващо място, сочи, че е налице втори договор за
отдаване на предприятието или част от него на концесия, този път в полза на „Д-р З.“
ЕООД. Сочи, че узнал за това по силата на служебна бележка от „С. с изх. № 300-
0081/09.03.2022 г., която прилага /л. 15/. В нея се сочело, че ищецът не е в трудови
правоотношения с дружеството „С. считано от 01.03.2022 г. Ищецът сочи, че
прехвърлянето на трудовото му правоотношение по този начин е неправомерно; че
неправомерно е приключил трудовият му договор със „С.. Излага и че са променени
трудовите му задължения и заема нова длъжност – супервайзър по почистване на
летището, с което той не е съгласен. Поддържа последователно искове по чл. 344, ал. 1,
т. 1-3 КТ,
Съдът е намерил, че петитумът на исковата молба е нередовен- не се сочи коя е
заповедта за уволнение, кое уволнение ищецът желае да бъде признато за незаконно,
на коя длъжност и в кое от трите предприятия иска да бъде възстановен.
1
С разпореждане от 29.04.2022 г. на ищеца са дадени указания да уточни:
- срещу кого насочва иска- съществува противоречие в исковата молба; има
разлика и в изписването в наименованието на дружеството "С." в титулната част и в
обстоятелствената част;
- кога, ако е известно на ищеца, е сключен договорът за концесия между "Л. и
дружеството "С."; дали концесията се отнася до дейности или до обекта, в който се
намира мястото на работа на ищеца; има ли изменение на трудовите задължения на
ищецаи ако да- какви точно, подборно;
- какъв е бил предметът на втората концесия, ако е известно и доколкото е
известно на ищеца; длъжността "супервайзър" какви задължения е включвала; как
точно и по какво се различава длъжността "супервайзър" от длъжността "ръководител
смяна, транспортно експроатационно звено"; кога е настъпила промяната в трудовите
задължения на ищеца по негово мнение;
- служебната бележка по чия иницатива е издадена - на служителя, на
работодателя, как, при какви обстоятелства е връчена на ищеца;
-кога точно му е заявено и по какъв начин, че има нов работодател /втория
концесионер/ , от кого - подборно;
- да доразвие твърденията си, че длъжностната му характеристика е изменена
неправомерно - кои благоприятни условия липсват; какъв точно е този отдел
"Терминали" и "Терминални дейности"; двата отдела при кое дружество са разкрити -
има два концесионера; - да уточни петитума на исковата молба, а именно:
прекратяването на кое правоотношение с кой работодател е предмет на иска по чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ; на коя точно длъжност иска да бъде възстановен; по иска по чл. 344,
ал. 1,т. 3 КТ- в какъв размер е било последното му брутно трудово възнаграждение за
месеца, предхождащ месеца, в който е прекратено трудовото правоотношение и този
месец е пълно отработен; кой е последният пълноотработен месец, като се връща
последователно назад считано от датата на прекратяването; период на претенцията.
С молба от 12.05.2022 г. ищецът сочи, че ответникът по иска е „С.. В това
дружество – работодател длъжността на ищеца е запазена такава, каквато е била в „Л.
- „Ръководител смяна, транспортно експлоатационно звено“, шифър НКПД 13243027.
В тази молба оспорва да има втори концесионен договор. Сочи обаче, че има нов
работодател, при който заема вече длъжността „супервайзър“, която е по същността си
е „старши чистач“. Сочи, че третото дружество се занимава с почистване на летище С..
Промяната в трудовите задължения е настъпила на 01.03.2022 г., а служебната бележка
е издадена по инициатива на ищеца поради отказа на ответника „С. да приеме
болничен лист. Сочи, че във връзка с промяната на задълженията и третото дружество,
в което е разкрита длъжността „супервайзър“, не са му връчвани никакви
документи. Отново се поддържа петитум за отмяна прекратяването на трудовото
правоотношение и възстановяване на желаната от ищеца длъжност „Ръководител
смяна, транспортно експлоатационно звено“, шифър НКПД 13243027.
Въпреки че твърденията на ищеца във връзка с обстоятелствата, включени във
фактическия състав на иска, могат да бъдат формулирани единствено от самия ищец,
то следва да се посочи, че и от отговора на исковата молба не се твърди да е налице
каквото и да било прекратяване на трудовото правоотношение.
Излага се в отговора, че липсва волеизявление за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца от страна на ответника „С.. Излага, че на 22.07.2020 г.
между „С. и министъра на транспорта е сключен Концесионен договор за строителство
2
на обект гражданско летище в С., като считано от 20.04.2021 г. „С. е поело дейността
по експлоатация на Летище С. и действително трудовите правоотношения на някои
служители, сред които и ищецът, са преминали у „С. на осн. чл. 123а КТ.
В хода на концесията обаче „С. на свой ред прехвърлило част от дейностите на
нов подизпълнител „Д-р З.“ ЕООД, като това са дейностите по почистване,
подреждане на колички, дезинфекция, премахване на вредители и изкореняване на
плевели. Във връзка с това на 03.02.2022 г. е сключен договор за комплексно
почистване на летището с „Д-р З.“ ЕООД. Именно това е и новият работодател,
според ответника, на ищеца. Позовава се на чл. 123, ал. 1, т. 7 КТ, според който
трудовото правоотношение не се прекратява при промяна на работодателя в резултат
на разпределяне на дейността на едно предприятие между две или повече предприятия.
Сочи е че за „С. като концесионер не съществува задължение да запази заетостта на
всички служители.
С разпореждане от 28.07.2022 г. исковата молба отново е оставена без движение,
като на ищеца е указано след запознаване с твърденията на ответника да посочи:
- изрично дали твърди трудовото му правоотношение да е прекратено и ако да -
кога, по какъв начин и на какво основание; ако се касае за бележката от 09.03.2022 г.,
то да се обоснове дали с нея прекратено правоотношението, както се твърди с молба от
12.05.2022 г.;
- какви искове предявява като съобрази, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на предишната работа се предявява винаги заедно с този по т. 1 за
признаване на уволнението за незаконно;
С молба от 20.09.2022 г. ищецът излага, че трудовото му правоотношение със
„С. е прекратено считано от 01.03.2022 г., но не му известно на какво основание; не е
получавал документ във връзка с прекратяването.
При твърдения на самия ищец, че продължава да работи на летището по същото
трудово правоотношение, конституирано с трудов договор № 284/15.03.2011 г. на л.
12, въпреки промяна на работодателя поради концесия, с определение от 13.10.2022 г.
исковата молба по искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ е върната като предявена по
недопустими искове.
Определението за прекратяване е отменено, като в акта на въззивния съд се
сочи, че исковата молба е нередовна, като е посочено какви конкретно указания да се
дадат на ищеца.
С разпореждане от 05.01.2023 г. на ищеца е указано да уточни:
Повторно, както е било указано с разпореждане № 68705/ 28.07.2022 г. по
настоящото дело - дали твърди трудовото му правоотношение да е прекратено и
ако да -кога, по какъв начин и на какво основание; с кого твърди да е в трудово
правоотношение, каква длъжност е изпълнявал като трудова функция, кога е
прекратено правоотношението и от кого, кой работодател, по какъв начин; на
какво основание е прекратяването; кога и по какъв начин ищецът е узнал за
уволнението, в какво се изразява нарушението при уволнението освен сочената
процесуална незаконосъобразност на уволнението поради нарушение на нормите,
даващи закрила на определена категория работници – последното по указания на
СГС;
Повторно какви искове предявява като съобрази, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 2
КТ за възстановяване на предишната работа се предявява винаги заедно с този по
т. 1 за признаване на уволнението за незаконно.
3
С молба от 23.01.2023 г. ищецът поддържа заявеното до този момент – че
трудовото му правоотношение е прехвърлено към нов работодател, като е променена
длъжността му, с което именно той не е съгласен и атакува по съдебен ред. Отново се
позовава на служебната бележка. Твърди, че ответник продължава да е „С.. Поддържа
иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, който видно то множеството становища на ищеца е
водещ за него, за провеждане на защитата му.
Поради обстоятелството, че като предявим иск в молбата от 23.01.2023 г.
изрично е посочен единствено искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и за избягване на
всякакво съмнение; както и поради това, че в молбата се сочи, че в хода на процеса
трудовото правоотношение действително е прекратено, с уволнителна заповед,
връчена на работника, на 25.11.2022 г., то с разпореждане от 25.01.2023 г. на ищеца е
указано с разпореждане № 10743/ 25.01.2023 г. да уточни, както следва:;
- на първо място изрично кое прекратяване на трудовото правоотношение,
възникнало с трудов договор № 284/15.03.20211 г., оспорва с иска по съдебен ред -
първоначално заявеното със служебна бележка от 09.03.2022 г., по силата на която
ищецът е узнал, че правоотношението е прехвърлено при друг работодател на осн. чл.
123а КТ, или соченото в молба от 23.01.2023 г. прекратяване на трудовото
правоотношение на осн. чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ на дата 25.11.2022 г.;
-в случай че оспорва прекратяването със служебна бележка от 09.03.2022 г., то
да обоснове правен интерес от предявяване на иск относно него при положение, че се
твърди правоотношението да е прекратено също така и впоследствие на 25.11.2022 г.
на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ;
- също така съдът за втори път /виж разпореждане от 05.01.2023 г. / указва на
ищеца да посочи в какво се изразява нарушението при уволнението освен сочената
процесуална незаконосъобразност на уволнението поради нарушение на нормите,
даващи закрила на определена категория работници /съгласно указания на СГС/;
- съдът за трети път/виж разпореждане от 05.01.2023 г. и от 28.07.2022 г./ указва
на ищеца да уточни какви искове предявява като съобрази, че искът по чл. 344, ал. 1, т.
2 КТ за възстановяване на предишната работа се предявява винаги заедно с иска по чл.
344, ал. 1 т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно; дали предявява
единствено исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ и ако да, то да обоснове правен
интерес и допустимост на тези искове, предявени без иска по чл. 344, ал. 1 т. 1 КТ.
Следва да се посочи, че относно уволнението, сторено на 25.11.2022 г. на
основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ, със заповед, ищецът е завел друго дело, което пр-вото
по което е висящо – гр.д. № 3953/2023 г. по описа на СРС. Заведено е на дата
25.01.2023 г. То е с ответник „Д-р З.“ ЕООД. По гр.д. № 3953/2023 г. ищецът се
позовава и развива доводи относно концесията и твърдените й пороци.
С молба от 03.02.2023 г. ищецът сочи, че не твърди трудовото му
правоотношение да е прекратено. Твърди да е единствено прехвърлено незаконно,
запазено съществуващо, като оспорва това именно посредством иска чл. 344, ал. 1 т. 1
КТ, предявен именно срещу „С.. Чрез този иск оспорва запазеното трудово
правоотношение при нов работодател по реда на чл. 123 а КТ. Поддържа и свързаните
искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Съдът намира, че производството следва да бъде прекратено на осн. чл. 130 ГПК
поради на първо място нередовност на исковата молба. Въпреки дадените многократно
указания ищецът не съумя да посочи на коя дата и по какъв начин, с какъв акт е
прекратено трудовото му правоотношение, във връзка с предявени искове по чл. 344,
4
ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. С последната молба изрично сочи, че правоотношението до
25.11.2022 г. е било непрекратено, а се оспорва служебна бележка от 09.03.2022 г.
Давани са многократно указания относно тези обстоятелства и във всяка молба се
твърди единствено, че е налице хипотезата на чл. 123а КТ.
На второ място, искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е и недопустим. Ако се приеме,
че предвид последователно соченото от ищеца, че оспорва посредством този иск
запазването на трудовото му правоотношение на осн. чл. 123аКТ при нов
работодател, то искът е недопустим. Предмет на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е
оспорването на заповед/акт/основание, с която/на което се прекратява трудовото
правоотношение.
На трето място, при положение, че на 25.11.2022 г. трудовото правоотношение
действително е прекратено / за което е заведено и висящо друго дело/ то ищецът не
обоснова правен интерес на предявяване на настоящия иск. В другото дело ищецът се
позовава и развива доводи относно концесията и твърдените й пороци.
Ищецът е недоволен от промяната на длъжността, която заема в „Д-р З.“ ЕООД,
и цели връщане на предходната длъжност. . Искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ се
предявява винаги с този по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, както и искът по чл. 344, ал. 1, т. 3
КТ.
Води от горното съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА искова молба вх. № 85029/28.04.2022 г. на ищеца Л. Р. Т. срещу „С. по
исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване на
прехвърлянето чрез запазване на трудовото му правоотношение по реда на чл. 123а КТ
от „С. на „Д-р З.“ ЕООД, извършено на 01.03.2022 г. според служебна бележка от
09.03.2022 г., за незаконно и неговата отмяна, възстановяване на предишната работа
на длъжност „Ръководител смяна, транспортно експлоатационно звено“, шифър НКПД
13243027, и за заплащане на обезщетение за времето, за което е ищецът е останал без
работа, а именно от 01.03.2022 г. – 31.08.2022 г. в размер на 14 964 лв.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от съобщението от ищеца.
Препис от определението да се изпрати на ищеца и ответника / на
последния за сведение/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5