РЕШЕНИЕ
№ 1543
гр. *, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Таня Кунева
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело №
20213110105751 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от СВ. ВЛ. В.
срещу **, със седалище и адрес на управление: гр. **, иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
19 лв., представляваща платена от ищеца, без основание на 10.02.2021 г. сума
за възстановяване на ел. захранването в обект - недвижим имот, находящ се в
гр. *, с клиентски номер * и абонатен номер *, за която сума е издадена
фактура № */09.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.04.2021 г. до
окончателното й изплащане.
Твърди се в исковата молба, че на 10.02.2021 г. ищецът е платил на
ответника сумата в размер на 19 лв. без основание за възстановяване на ел.
захранването в обект - недвижим имот, находящ се в гр. *, ул. * с клиентски
номер * и абонатен номер *, за която сума е издадена фактура № */09.02.2021
г. Излага се, че потребителят е заплатил без основание в полза на ответника
сумата за възстановяване на ел. захранването в имота поради неговото
прекъсване. Счита, че въпреки че я е платил, не е дължал тази сума, а за
ответника не е налице законово или договорно основание, въз основа на което
да претендира такова вземане за нереално извършени разходи при
възобновяване на електрозахранването. Поддържа, че разпоредбата на чл. 37,
ал. 1, изр. 2 от ОУ на „* послужила за начисляване на тази сума, противоречи
на чл. 122-124 ЗЕ. Твърди, че същата е неравноправна, на основание чл. 143,
т. 18 ЗЗП, защото предоставя възможност на доставчика едностранно да
определя обезщетение за претърпени вреди поради включване и изключване
на снабдяването и ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон.
Излага, че ответното дружество няма каквито и да е правомощия да извършва
действия по електропреносната мрежа, включително да прекъсва и
възобновява снабдяването, поради което такава такса не му се следва. По
1
изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира
разноски.
В открито съдебно заседание искът се поддържа чрез процесуален
представител и се моли за уважаването му. Претендират се разноски по реда
на чл. 38 ЗАдв.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника „* чрез процесуалния му представител - адв. Христо Игнатов.
Поддържа становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск.
Твърди, че захранването на абоната е преустановено поради виновно
неизпълнение на договорните задължения на същия. Поддържа, че е налице
правно основание за начисляване на такса за възстановяване на продажбата
на ел. енергия. Излага, че съгласно чл. 34 ОУ на ПЕЕЕПП дружеството има
право да поиска от * да прекъсне или ограничи преноса на ел. енергия, в
случай че битов клиент просрочи с 20 дни изпълнението си за плащане на
дължимите суми, какъвто е и настоящият случай. Съгласно чл. 37, ал. 1 ОУ
дружеството изисква от посоченото трето лице възстановяване на преноса на
ел. енергия след отпадане на основанията за прекъсване. Продажбата на ел.
енергия се възстановява след като клиентът заплати цена, съгласно
ценоразпис, в която са включени всички направени разходи за прекъсване и
възстановяване на продажбата на ел. енергия. Посочва, че тази такса
представлява заплащане на вид мрежова услуга. Оспорва твърденията, че
процесната такса противоречи на чл. 122-124 ЗЕ, съответно, че е
неравноправна, на основание чл. 143, т. 2 и т. 18 ЗЗП. Счита, че при
несъгласие потребителят е следвало да депозира заявление, с което да влияе
върху съдържанието на ОУ, което не е сторено. Намира, че цитираната в
исковата молба практика на ВКС не касае страните по спора и е неотносима
към него. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде
отхвърлен. Претендира разноски.
В съдебно заседание искът се оспорва от ответната страна чрез
процесуален представител. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на
разноски.
Съдът, след преценка на събраните в производството доказателства
поотделно и в съвкупност намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявеният иск намира правно си основание в разпоредбата на чл. 55,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
За успешното провеждане на така предявения иск следва ищецът да
установи твърдението си за наличие на облигационна връзка между ищеца и
ответника и плащането на процесната сума 19 лв. към ответника на
посочената от него дата 10.02.2021 г. В тежест на ответника - доставчик, в
условията на пълно и главно доказване, е да установи дължимостта на сумата,
а именно основанието и размера на вземането си за заплащане на процесната
такса за възстановяване на ел. захранването.
С доклада по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, че между потребителя
ищеца и ответника е налице твърдяната договорна връзка по повод доставка
на електроенергия, регулирана от публично известни Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия; че сумата 19 лв. е
начислена за възстановяване на захранването /електромер/ в процесния обект
на потребление с клиентски номер * и абонатен номер *, за която сума е
издадена фактура № */09.02.2021 г. съответно че тази сума е заплатена от
ищеца в полза на ответника на 10.02.2021г.
Спорният по делото въпрос е относно дължимостта на сумата от 19 лв.,
2
претендирана на основание клауза от ОУ на ответното дружество.
Съгласно чл. 37 от ОУ, достъпни на интернет страницата на ответното
дружество и служебно известни на съда, ел. захранването се възстановява,
след като отпадне основанието за прекъсването и клиентът заплати на *, цена
съгласно ценоразпис, в която са включени всички направени разходи за
прекъсване и възстановяване на продажбата на ел. енергия.
Съдът намира, че следва да е налице доказано неизпълнение на
договорно задължение и виновно поведение на конкретния потребител, така и
доказани по вид и размер разходи за енергийното предприятие, които да
бъдат заплатени.
В хода на производството ответникът не е ангажирал никакви
доказателства, от които да се направи обоснован извод за предоставяне на
мрежова услуга /възстановяване на ел. захранване/, за датата на извършването
й, както и че действително е извършил такава - възстановил е ел.
захранването на обекта на потребление на абоната. Няма представени
доказателства и че в качеството му на абонат ищеца да е поискал такова
възстановяване.
От друга страна, съдът намира, че посочената клауза, въз основа на
която се претендира плащане от ответника, е неравноправна по следните
съображения:
На първо място, клаузата на чл. 37 от ОУ противоречи на чл.122-124 ЗЕ.
Предвиденото изискване в ОУПЕЕ за компенсиране от потребителя
на разходите за прекъсване и възобновяване на снабдяването не намира
опора и в нормите на ЗЕ. Съгласно чл.123, ал.1 ЗЕ, доставчиците от последна
инстанция, общественият доставчик, крайните снабдители и търговците на
електрическа енергия имат право да преустановят временно снабдяването с
електрическа енергия на крайните клиенти при неизпълнение на задължения
по договора за продажба на електрическа енергия, включително при
неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички
дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия. Според
разпоредбата на чл.124 от ЗЕ, енергийното предприятие възстановява
снабдяването и/или присъединяването на клиентите след отстраняване на
причините, довели до преустановяването, т.е. предприятието има
задължение да възстанови снабдяването, като не се сочи друго условие за
възстановяването освен отстраняване на причините за преустановяване на
електроснабдяването по чл.123, ал.1 от ЗЕ. В този смисъл клаузата
неравноправна по см. на чл.143, т.2 ЗЗП, тъй като ограничава правата на
потребителя, произтичащи от закон.
На следващо място, дори да се извършват някакви разходи за
доставчика във връзка с възстановяване на снабдяването, неплащането на
същите не може да бъде условие за отказ да се възстанови снабдяването на
клиента с ел.енергия. С оглед наличието на договорни отношения между
потребителя и доставчика при уреждане на спорните отношения по
повод конкретната хипотеза, трябва да има както доказано неизпълнение на
3
договорно задължение и виновно поведение на конкретния потребител, така
и доказани по вид и размер разходи за енергийното предприятие, които да
бъдат заплатени. Като позволява на предприятието да изисква предварително
заплащане на суми за възстановяване на снабдяването, а и да определя
едностранно техния размер, клаузата на чл.34, ал.1 в посочената част, е
неравноправна и на основание чл.143, т.18 от ЗЗП, защото предоставя
възможност на доставчика едностранно да определя обезщетение за
претърпени вреди, поради включване и изключване на снабдяването (в този
смисъл решение № 125/07.08.2015г. по т.д. №990/2015г. на ВКС, I т.о.).
Предвид че въпросната клауза е неравноправна и доколкото не е уговорена
индивидуално, същата се явява и нищожна на основание чл.146 от ЗЗП.
Не е спорно между страните, че процесната сума е заплатена в полза на
ответника, поради което подлежи на репариране.
По изложените съображения искът за връщане на заплатената сума от
19 лв. такса за възстановяване на захранването следва да се уважи.
С оглед изход на спора между страните и направеното своевременно
искане по реда на чл.78 ГПК, ответникът следва да плати на ищеца разноски
в размер на 50 лв. за заплатена държавна такса. Ищецът е претендирал
разноски и е представил доказателства за оказана безплатна адвокатска
защита по реда на чл. 38 от ЗА от адвокат Йонка Димитрова Б.. Ето защо на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38 от ЗА в полза на адвоката следва да
бъдат присъдени разноски за производството в размер на 300лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *, със седалище и адрес на управление гр. *, бул. „Вл* ДА
ЗАПЛАТИ на СВ. ВЛ. В., ЕГН **********, с адрес гр. *, ул. „*, сумата от 19
лв. (деветнадесет лева), представляваща платена от ищеца, без основание на
10.02.2021 г. сума за възстановяване на ел. захранването в обект - недвижим
имот, находящ се в гр. *, с клиентски номер * и абонатен номер *, за която
сума е издадена фактура № */09.02.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
19.04.2021 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД.
ОСЪЖДА *, със седалище и адрес на управление гр. *, бул. „* ДА
ЗАПЛАТИ на СВ. ВЛ. В., ЕГН **********, с адрес гр. *, ул. „*, сумата от 50
лева (петдесет лева), представляваща сторени съдебни разноски в настоящото
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА *, със седалище и адрес на управление гр. *, бул. „*, ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат Йонка Димитрова Б. от АК- *, ЕГН **********,
сумата от 300лева (триста лева), представляваща адвокатско възнаграждение
за предоставената от адвоката безплатна адвокатска помощ и съдействие, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА вр. чл.78. ал. 1 от ГПК.
4
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Окръжен съд – * в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 7,
ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
5