Р Е
Ш Е Н
И Е
№........................................... 2022г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV тричленен състав,
в публично заседание на шестнадесети юни 2022г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ганева
ЧЛЕНОВЕ: Марияна Ширванян
Наталия
Дичева
при секретаря Деница Кръстева,
с участието на прокурора Силвиян И.,
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян,
к.адм. дело № 1080 по описа на съда за 2022г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН.
Подадена е
касационна жалба от директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ Варна срещу Решение № 462/04.04.2022г. постановено
по НАХД № 20213110204574/2021г. по описа на ВРС, 29 състав, с което е отменено НП № 03-014239/25.08.2021г.
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна.
В касационната жалба, чрез процесуален представител
касаторът, моли за отмяна на оспорения съдебен акт и за постановяване на друг,
с който да бъде отменено в цялост НП.
Ответникът, чрез процесуален представител в
писмено становище и в открито съдебно заседание изразява становище за
неоснователност на касационната жалба.
Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Съдът, след преценка на представените по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима.
Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал.
1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Предмет на
проверка в настоящото производство е Решение № 462/04.04.2022г. постановено по
НАХД № 20213110204574/2021г. по описа на ВРС, 29 състав, с което е отменено НП №
03-014239/25.08.2021г. издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“
Варна. С НП е наложена на „БУЛФЛЕКС“ЕООД имуществена санкция в размер на 1700лв. за нарушаване на
разпоредбата на чл.153, ал.2 от КТ на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.1от КТ.
За да
постанови оспореният съдебен акт, въззивният съд е възприел следната фактическа
обстановка:
При
извършена проверка от служители на ДИТ Варна, на х-л Корал, стопанисван от
„БУЛФЛЕКС“ЕООД, находящ се в к.к. „Св.Св.Константин и Елена“ било констатирано,
че в обекта имало лица, които престирали труд за дружеството. При
документалната проверка било установено, че г-жа С.И. е допусната до работа, като
същата е полагала труд от 09.07.2021г. до 17.07.2021г. включително осем поредни
дни без почивен ден. В качеството на работодател дружеството не е осигурило
седмична почивка на г-жа И. не по – малко от 36 часа. Нарушението било
извършено на 15.07.2021г. в обект хотел Корал, находящ се в к.к. „Св.Св.
Константин и Елена“.
Съставен
бил АУАН при връчването на който са вписани възражения. Въпреки възраженията
АНО възприел констатациите в АУАН и издал НП.
Въззивният
съд констатирал, че АУАН и НП са валидни актове.
От свидетелските показания на г-жа Боянова, служител в ДИТ Врана, съдът
установил, че нарушението е констатирано от представените от дружеството отчетни
форми. От отчетната форма г-жа Боянова приела, че г-жа И. е била на работа на
12.07.2021г. в междинна смяна, което било отбелязано с буква М. Съдът не
кредитирал изводите направени от г-жа Б., тъй като същите не съответствали на
приетите и приложени по административнонаказателната преписка документи. Съдът
кредитирал показанията на г-н Н., който работел като готвач в хотела и посочил,
че на 12.07.2021г. г-жа И. имала почивен ден – отбелязан в таблицата с буквата
П, а на 13.07.2021г. е била междинна смяна.
Съдът възприел различна от описаната в НП фактическа обстановка обоснована
от показанията на г-н Н. и данните в отчетната форма приложена в
административнонаказателната преписка. Въз основа на установените факти
направил извод за липса на съставомерност на деянието и отменил НП.
При
проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението
на първоинстанционния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на дадените му от закона правомощия. Фактите са установени от
представените доказателства, като съдът е извел съответни на фактите изводи и е
приложил правилно материалния закон.
Несъответни
на съдържанието на мотивите на касираното съдебно решение, са доводите на
директора на ДИТ Варна, изложени чрез процесуалният му представител – юрисконсулт
Ошавкова, че въззивният съд е приел за установено, че работодателят не е
осигурил на лицето непрекъсната междуседмична почивка в размер на не по – малко
от 36 часа, което се установявало от присъствената форма приложена към
административната преписка. Обратно на доводите на касатора, съдът след
събирането на гласните доказателства и анализ на съдържанието на присъствената
форма и по-конкретно на буквите поставени за отчитането на присъствието на
работника И. на работа е приел, че буквата поставена за дата 12 юли 2021г. е
„П“ изписано ръкописно и е направил извод за липса на нарушение на
15.07.2021г., тъй като между 09.07.2021г. и 17.07.2021г., и преди 15.07.2021г.,
г-жа И. е ползвала почивен ден след първа смяна. Този извод на съда
касационната инстанция намира за обоснован от събраните по делото
доказателства. Видно от присъствената форма има разлика по начина на изписване
на б.“П“ и „М“ в нея, като за г-жа И. на 12 юли е посочена буквата „П“, т.е. не
е била на работа от 14.30часа на 11.07.2022г. до 12.30ч. на 14.07.2022г., това
налага извод, че е била осигурена на работника междуседмичната почивка в размер
на 46 часа.
Касаторът
в касационната жалба релевира довод за неправилно тълкуване от въззивния съд,
на фактите по НП във връзка с изискването на заплащането на положения труд,
включително и на извънредния такъв. Този довод е неоснователен. Разпоредбите на
КТ за работното време и за заплащането на труда са взаимосвързани и фактите
относими към тях следва да се разглеждат в комплекс, а не изолирано. Съответна
на дадените от контролния орган предписания е констатацията на съда, че в тях
не се съдържа задължение за компенсирането на г-жа И. за положения на 12 юли
2021г. труд, чрез допълнително заплащане на възнаграждение. В този аспект не е
направен анализ от АНО при издаване на НП и във връзка с възражението му, че
изплащането на този труд е в края на отчетния период, има ли изплатен такъв
труд. В задължение на АНО е да установи наличието на всички факти имащи
значение за съставомерността на административното нарушение, както в
административнонаказателното производство, така и в хода на съдебното. В случая
АНО не изпълнил задължението си да издаде НП след пълното изясняване на релевантните
за състава на нарушението факти.
От горното
следва, че оспореното решение на въззивната инстанция е
материалнозаконосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Предвид
изхода на спора, основателно и доказано по размер се явява искането на жалбоподателя
за присъждане на сторените разноски, поради което същите следва да му бъдат
присъдени.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. първо от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 462/04.04.2022г.
постановено по НАХД № 20213110204574/2021г. по описа на ВРС, 29 състав.
ОСЪЖДА ИА
ГИТ да заплати на „БУЛФЛЕКС“ЕООД 420лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.