Р
Е Ш Е Н И Е
260340/13.8.2021г.
гр.
Шумен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, IX-ти състав, в публично заседание на
двадесет и шести юли, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Районен
съдия: Димитър Димитров
при секретаря Татяна Тодорова като разгледа докладваното от
съдията-докладчик ГД № 2857/2020 г.,
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от “Теленор България“ ЕАД против Й.К.Й. ***, с която по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
са предявени положителни, установителни искове, за признаване, като установено
в отношенията между страните, че в полза на ищеца – Оператор на мобилни
далекосъобщителни услуги, съществува изискуемо, парично вземане, произтичащо от
два договора сключени на 22.11.2017 г. при Общи условия, между „Теленор
България“ ЕАД и ответника -
потребител, за което има образувано заповедно производство – ЧГД
№ 2002/2020 г., по описа на ШРС, като по реда на чл. 410 ГПК против длъжника има издадена Заповед
№ 974/18.09.2020 г., за изпълнение на парично задължение, в общ размер на
172.08 лева, с правно основание,
както следва: по чл. 226 ЗЕС вр. чл. 318, ал. 1, вр. чл. 298, вр. чл. 288 ТЗ,
вр. чл. 286, вр. чл. 79, ал. 1 и цена 58.64 лв., с ДДС - неплатени месечни абонаментни такси по
Договор за мобилни услуги като сбор от потребни през периода от 25.03.2018 г.
до 24.05.2018 г., за което били издадени фактури № **********/25.04.2018 г. и № **********/25.05.2018 г. и Кредитно известие № **********/25.06.2018
г., ведно с искане
за присъждане на законна лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
Заявлението по чл. 410 ГПК – 18.09.2020 г., до окончателно плащане; по чл. 342, ал. 2
вр. чл. 318, ал. 1, вр. чл. 298 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 228, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 113.44 лв. -
неплатени лизингови вноски, по Договор за лизинг на мобилно
устройство Nokia 3 Black, начислени заедно с месечните сметки, ведно
с искане за присъждане на законна лихва върху цената, считано от датата на
подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК – 18.09.2020 г., до окончателно плащане.
Ищецът обосновава исковете си твърдейки, че ответницата била абонат на
ищеца – доставчик на мобилни услуги, като на
22.11.2017 г. между страните били
сключени: Договор за мобилни услуги с клиентски
номер № *********, за мобилен номер 0897/878665, по програма „Тотал 24,99лв.“, за срок
от 24 месеца /до 22.11.2019 г./, както и Договор за
лизинг, с който получила мобилно устройство марка Nokia 3 Black, със срок на изплащане - 23 месечни вноски в размер
на 7.09 лв. всяка, съгласно Погасителен план. Ищецът издал за потребените в
периода от 25.03.2018 г. до 24.05.2018 г. мобилни услуги: Фактура №
**********/25.04.2018 г., с начислени общо 32.00 лв. /с ДДС/, за отчетен период
25.03.2018 г. – 24.04.2018 г., платими в срок до 10.05.2018 г., от които: 20.82
лв. /без ДДС/ - за месечен абонаментен план „Тотал 24.99“ и 7.09 лв. -
лизингова вноска; Фактура № **********/25.05.2018 г., с начислени общо 32.97
лв. /с ДДС/, за отчетен период 25.04.2018 г. – 24.05.2018 г., платими в срок до
09.06.2018 г., от които: 20.82 лв. /без ДДС/ - за месечен абонаментен план
„Тотал 24.99“ и 7.09 лв. - лизингова вноска. С Кредитно
известие № **********/25.06.2018 г. била извършена корекция по дълга по месечния абонаментен план, като била сторнирана
сумата от 8.87 лв., при което задължението в тнази част възлизало на 63.19 лв..
Твърди се, че
потребителят не платил фактурираните услуги, поради което мобилният
оператор прекратил едностранно договорите, като издал крайна Фактура № **********/25.07.2018
г., с начислени: 161.35 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорни
абонаменти; 113.44 лв. - неплатени лизингови вноски за устройство Nokia 3 Black и 63.19 лв. - неплатени
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги. След издаване на
фактурата от страна на абоната постъпило частично плащане в резултат, на което
дължимата сума за неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни
услуги възлизала на 58.64 лв.. Въз
основа на Заявление, по реда на чл. 410 ГПК, било образувано ЧГД № 2002/2020
г., по описа на РС Шумен и срещу ответницата била издадена Заповед №
974/18.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение в общ размер 172.08 лева, от които: 58.64 лева - неплатени месечни
абонаментни такси по Договор от 22.11.2017 г. за потребление на мобилни услуги
и 113.44 лева – неплатени вноски по Договор от 22.11.2017 г. за лизинг, ведно
със законна лихва върху сумата от 172.08 лв., от датата на подаване на
заявление по чл. 410 ГПК до окончателно плащане на вземането. Моли съдът да
постанови решение с което да бъде признато за установено, че ответницата дължи
на ищеца сумите: 58.64 лева - неплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги и 113.44 лева – неплатени лизингови вноски, ведно
с искане за присъждане на законната лихва върху сумата от 172.08 лв., от датата
на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до окончателно плащане на вземането. Претендира разноски в
заповедното и исковото производства.
В срока по чл. 131 ГПК назначения на ответника особен
представител не подава писмен отговор.
В проведеното по делото съдебно заседание ищецът поддържа
исковата молба, а ответникът, чрез назначения му особен представител, намира
исковата молба за основателна.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа страна следното:
От приетия по делото Договор за мобилни услуги 22.11.2017 г.
/л. 8/, се установява, че на ищеца са предоставени мобилни, телефонни услуги,
чрез номер 359897878665, при ОУ на „Теленор България“ ЕАД /л. 18/, с приложена
Ценова листа /л. 12/.
С Договор за лизинг /л. 10, при ОУ за лизинг на „Теленор България“ ЕАД /л. 11/, на
ответницата е предоставено мобилно устройство марка Nokia 3 Black, със срок на
плащане - 23 месечни вноски в размер на 7.09 лв. всяка, съгласно Погасителен
план. От доставчика са издадени: -за
отчетен период от 25.03.2018 г. до 24.04.2018 г. - Фактура №
**********/25.04.2018 г. /л. 14/, с която са начислени 24.98 лева, с ДДС –
такси и 7.09 лева – вноска за лизинг; -за отчетен период от 25.04.2018 г. до
25.05.2018 г. - Фактура №
**********/25.05.2018 г. /л. 15/, с която са начислени 25.88 лева, с ДДС –
такси и 7.09 лева – вноска за лизинг; -за отчетен период от 25.05.2018 г. до
24.06.2018 г. - Фактура № **********/25.06.2018 г. /л. 16//, с която
е сторнирана сумата от 8.87 лв. – такси и е начислена сумата 7.09 лева – вноска за лизинг] -за
отчетен период 25.06.2018 г. до 24.07.2018 г. - Фактура № **********/25.07.2018
г. /л. 17/, с която са начислени: 161.35 лв. -
неустойка за предсрочно прекратяване на договори за услуги; 113.44 лв. - вноска за лизинг
и 63.19 лв. – баланс от предходни периоди за такси. От приобщеното ЧГД № 2002/2020 г.,
по описа на РС Шумен, се установява, че по Заявление рег. № 12757/18.09.2020
г., по описа на ШРС, в полза на ищеца срещу длъжника - ответник е издадена Заповед № 974/18.09.2020 г., по
описа на ШРС, за изпълнение на парично задължение от 172.08 лева, ведно със
законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 18.09.2020 г.,
до окончателно плащане, както и сумата 205 лева разноски. Заповедта е връчена
на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК. На заявителя е дадена възможност и
едномесечен срок да предяви иск по чл. 422 ГПК, съобщението за което е връчено
на 23.11.2020 г.. С молба рег. № 13283/18.12.2020 г., заповедният съд е
уведомен за подадената искова молба.
Представени са и други неотносими към предмета на правния
спор писмени доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по
реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, като съобрази доводите на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът намира за
установено от правна страна следното:
По допустимостта на производството по реда на чл. 422 ГПК.
Исковете предявени по реда на чл. 422 ГПК, са положителни за
установяване дължимост на вземане на кредитор срещу длъжник, за което е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Искът по чл. 422 ГПК е специален
и той има ограничен предмет - само до установяване съществуването на изискуемо
вземане по издадена Заповед за изпълнение към момента на приключване на
съдебното дирене. По допустимостта на това производство в тежест на ищеца е да
докаже наличието на правен интерес от предявяване. Правният интерес, в
хипотезата на иск по чл. 422 ГПК, е абсолютна процесуална предпоставка, за
която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният иск е
недопустим. По принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е
достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира
отричано от него право. С предявеният иск се цели установяване съществуване в
полза на ищеца на паричното вземане, като предметът на исковото производство е
обусловен от издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. В този
смисъл специални, положителни обстоятелства обосноваващи правния интерес от
предявяване на установителен иск по чл. 422 ГПК са: 1/издадена заповед за
изпълнение; 2/подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта за изпълнение
възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК от длъжника или връчване за заповедта за
изпълнение на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК - чрез залепване на
уведомление; 3/спазване на срока за предявяване на установителния иск за
съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК. В случая правния интерес от
предявяване на иска ищецът обосновава с приложени по ЧГД
№ 2002/2020 г., по описа на РС Шумен, документи, от които еднозначно се установява, че по
инициатива на ищеца - Заявление
рег. № 12757/18.09.2020
г., по описа на ШРС,
по реда на чл. 410 ГПК, е образувано заповедно производство; че в негова полза
е издадена Заповед № 974/18.09.2020 г.,
по описа на ШРС, за изпълнение на парично задължение, в размер на 172.08 лева,
от които 58.64 лв. - неплатени, месечни, абонаментни такси по Договор за
мобилни услуги и 113.44 лв. - неплатени лизингови вноски. Съдът констатира, че
по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение, длъжникът не е подал
възражение, по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК, тъй като не е намерен на своя
постоянен и настоящ адрес и заповедният съд не е успял да му връчи книжата,
поради което е дал възможност на заявителя да подаде иск по чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 415 ГПК, който е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Въз
основа на така установеното съдът намира исковите претенции, предявени по реда
на чл. 422, ал. 1 вр. 415, ал. 1 ГПК, за допустими, поради което подлежат на
разглеждане по същество.
Основателността на претенцията, по иска за реално изпълнение,
с правно основание чл. 226 ЗЕС вр. чл. 318, ал. 1, вр. чл. 298, вр. чл. 288 ТЗ,
вр. чл. 286, вр. чл. 79 ЗЗД и цена 58.64 лв. – неплатено възнаграждение по
Договор за предоставени далекосъобщителни услуги, чрез мобилен телефонен номер,
по общо правило е предпоставено от установяване, при условията на пълно и
главно доказване, от ищеца: че с ответника са се намирали във валидни
облигационни правоотношения; че действително е извършил за сметка на доверителя
възложени действия, както и изискуемост на претендираното вземане, по основание
и размер. В тежест на ответника е да установи, че задължението му е погасено -
пълно и главно.
От събраните по делото писмени доказателства съдът намира за
установено, че на ищеца са предоставени мобилни, телефонни услуги, за което
между страните е сключен Договор за мобилни услуги 22.11.2017 г., при Общи
условия на „Теленор България“ ЕАД, с приложена Ценова листа, по силата на който
ищецът - доставчик е поел задължение да предоставя на ответника - абонат
далекосъобщителни услуги, чрез мобилен телефонен +359897878665, за определен
срок. Съгласно разпоредбата на чл. 298 ТЗ търговски договор е възможно да се сключи
при предварително установени от едната страна Общи условия, които на практика
съдържат клаузите на договора. При така създадената между страните облигационна
обвързаност по ненаименовани Договори за услуги ищецът е предприятие
предоставящо електронни съобщителни мрежи и/или услуги, по смисъла на ЗЕС, а
ответникът притежава качеството „абонат на електронни съобщителни услуги” по
смисъла на пар. 1, т. 1 ДР на ЗЕС. Следователно на ответника, в качеството на
физическо лице – потребител, от предприятие предоставящо електронни съобщителни
мрежи и/или услуги, са предоставени далекосъобщителни услуги при предварително
установени от едната страна Общи условия, които съгласно чл. 226, ал. 3 ЗЕС са
неразделна част от индивидуалния договор между предприятието и абоната.
Предпоставка за валидност на Договор при предварително установени от едната
страна Общи условия е приемане на същите от насрещната страна, тъй като
установените от търговеца, предлагащ стоки или услуги, Общи условия стават
задължителни за другата страна, само ако тя заяви писмено, че ги приема. От
приетите по делото Декларация – съгласие /л. 11/, се
установява, че абонатът изрично е
декларирал, че е запознат с Общите условия на дружеството - ищец. С подписа си,
който не е оспорен,
абонатът е удостоверил, че ги приема и се задължава да спазва. Срещу
предоставените услуги, чрез обществена далекосъобщителна мрежа, задължение на
абоната е да плаща възнаграждение, за което изрично е подписал Ценова листа.
Съгласно чл. 23 от ОУ на дружеството – ищец, страните са договорили, че
дружеството - оператор има право да получава абонамент, който се плаща от
потребителя всеки месец, както и цена за ползвани услуги, като периодът на
отчитане е на ежемесечна база. Съгласно чл. 26 от Общите условия, за ползваните
услуги операторът издава на името на потребителя ежемесечно фактура на
определена дата, а неполучаването на фактурата не освобождава абоната от
задълженията да я плати съгласно определения във фактурата срок. Следователно
претендираните в настоящото производство суми, за потребени мобилни телефонни
услуги, чрез обществена далекосъобщителна мрежа, е следвало да бъдат платени от
ответника в уговорения, съгласно Общите условия, срок. По този ред за
предоставените мобилни услуги от доставчика са издавани, неоспорени в настоящото
производство, фактури, съгласно които потребителят дължи сумата 58.64 лв. -
възнаграждение по Договор за предоставени далекосъобщителни услуги, чрез
мобилен телефонен номер. По делото ответникът не представя доказателство за
плащане към ищеца на фактурираните суми, поради което искът се явява
основателен в претендирания размер, ведно със законната лихва върху
претендираната сума, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК
до окончателно плащане на вземането.
Основателността на претенцията, по иска с правно основание
чл. 342, ал. 2 вр. чл. 318, ал. 1, вр. чл. 298 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 228, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за присъждане цена на предоставено мобилно устройство, е
предпоставено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, от
ищеца: че по силата на сключен Договор за лизинг на устройство са се намирали във валидни
облигационни правоотношения - пълно и главно; че е предал за ползване вещта
предмет на лизинговия договор - пълно и главно; изискуемост и размер на исковите
претенции - пълно и главно. Съответно в тежест на ответника е да установи, при
условие на пълно и главно доказване, точното в количествено и времево отношение
изпълнение на основното си задължение - плащане на лизинговите вноски, в това
число: връщане на вещта след преустановяване на договорните връзки – арг. чл.
345, ал. 1 ТЗ или законосъобразно упражнено право да изкупи вещта – арг. чл.
342, ал. 3 ТЗ.
От събраните по делото писмени доказателства - Договор за
лизинг от 22.11.2017 г. се установява, че са налице валидни договорни правоотношения между ищеца –
лизингодател и ответника – лизингополучател, при Общи условия на ответника, по
силата на които ищецът се е задължил да предаде за временно и възмездно
ползване устройство марка Nokia 3 Black - чл. 1, получено във връзка с мобилен номер номер
0897/878665, което е произведено от трето лице – финансов лизинг. При този вид
лизинг лизингодателят има ролята на посредник между производителя на обекта,
предмет на договора и лизингополучателя. Договорът за финансов лизинг е
„финансова услуга” по смисъла на пар. 13, т. 12 ДР ЗПП, като лизингополучателят
се ползва от защитата по чл. 143 ЗПП, ако има качеството на „потребител” по
смисъла на пар. 13, т. 1 ЗР на ЗЗП, както е в процесния случай. В правната
теория и съдебна практика се приема, че договорът за финансов лизинг,
представлява особен вид инвестиционен кредит. При този договор общата стойност
на лизинговите вноски, които се дължат от лизингополучателя, са изчисляват
така, че покриват цената на вещта, по която е придобита собствеността й от
лизингодателя, разноските по придобиването и печалба, т. е. получава се ефекта
на получен кредит, който се погасява от лизингополучателя чрез заплащане на
лизинговите вноски. В този смисъл е Р. № 188/09.05.2016 г., ТД № 1787/2014 г.,
І т. о. С подписване на договора лизингодателят е удостоверил, че е получил
устройството във вид годен за употреба - чл. 4, като се е задължил да плати
посочената в договора обща цена в размер на 208.07 лева, на 23 месечни
лизингови вноски всяка в размер на 7.09 лв. - чл. 3, ал. 1, една първоначална
вноска от 45.00 лева, както и една допълнителна сума от 7.09 лв. преди
подписване на договор за изкупуване - чл. 2. Съгласно Погасителния план,
обективиран в Договора за лизинг, крайният срок за изпълнение е 22.10.2019 г. -
преди предявяване на исковата молба - 18.12.2020 г.. Съгласно чл. 6, ал. 5 от
Общите условия по договори за лизинг, месечните лизингови вноски се фактурират
от лизингодателя и се плащат от лизингополучателя съгласно сроковете, условията
и начина съгласно сключения между страните Договор за предоставяне на мобилни и
фиксирани услуги и Общите условия към тази договори – т. е. операторът -
лизингодател издава на името на потребителя - лизингополучателя ежемесечно
фактура на определена дата, а неполучаването на фактурата не освобождава
абоната от задълженията да я плати съгласно определения във фактурата срок.
Следователно фактурираните суми за месечни лизингови вноски, е следвало да
бъдат платени от лизингополучателя в посочения във фактурите срокове.
Ответникът не е представил доказателства за точното, в
количествено и времево отношение, изпълнение на основното си задължение -
плащане на лизинговите вноски, поради което искът следва да бъде уважен в
претендирания размер, ведно със законната лихва върху претендираната сума,
считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до окончателно
плащане на вземането.
Относно разноските:
При този изход на спора, предвид основателността на исковите
претенции, ищецът има право на разноски, за което е представил Списък за
сторените такива по чл. 80 ГПК /л. 72/ в общ размер 760 лева, от които 205 лв. в заповедното
производство и 555 лв. в исковото производство, като съобразно даденото
разрешение в ТР № 3/2014 г., т. 12, ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе
с осъдителен диспозитив и по дължимостта на разноските в заповедното
производство. В тази връзка в тежест на ответника следва да бъде възложена
сумата 760 лв., на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, по
отношение на „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: град
София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, че
ответницата Й.К.Й., с ЕГН ********** ***, дължи на ищеца – Оператор на мобилни
далекосъобщителни услуги, сумата 58.64 (петдесет и осем лева и шестдесет и
четири стотинки) лева, представляваща сбор от потребни през периода от 25.03.2018 г. до 24.05.2018 г. и неплатени,
месечни, абонаментни такси по Договор за мобилни услуги от 22.11.2017 г.,
сключен при Общи условия на оператора, по издадени фактури: №
**********/25.04.2018 г., № **********/25.05.2018 г. и Кредитно известие № **********/25.06.2018
г., платима по
банкова сметка: ***: ***, BIC: ***, ТБ „Сити Банк Европа – клон България“ АД, с
титуляр „Теленор България“ ЕАД, за която по образувано ЧГД № 2002/2020 г., по
описа на РС – Шумен, срещу ответника е издадена Заповед № 974/18.09.2020 г., за
изпълнение на парично задължение, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 18.09.2020 г. /датата на подаване на Заявление по чл. 410 ГПК/ до
окончателно плащане, на основание чл.
226 ЗЕС вр. чл. 318, ал. 1, вр. чл. 298, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 286, вр. чл.
79, вр. чл. 71 ЗЗД.
Признава за установено, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, по
отношение на „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: град
София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, че
ответницата Й.К.Й., с ЕГН ********** ***, дължи на ищеца – Оператор на мобилни
далекосъобщителни услуги, сумата 113.44 (сто и
тринадесет лева и четиридесет и четири стотинки) лева - неплатени 15 броя лизингови вноски,
дължими за периода от м. 07/2018 г. до м. 10/2019 г., съгласно Погасителния
план, за устройство Nokia 3 Black, получено във връзка с мобилен номер 0897/878665, платима по
банкова сметка: ***: ***, BIC: ***, ТБ „Сити Банк Европа – клон България“ АД, с
титуляр „Теленор България“ ЕАД, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 18.09.2020 г. /датата на подаване на Заявление по чл. 410 ГПК/ до
окончателно плащане, на основание чл. 342, ал. 2 вр. чл. 318, ал. 1, вр. чл.
298 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 228, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Осъжда Й.К.Й., с ЕГН ********** ***, да плати на „Теленор
България“ ЕАД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управлание: град София, район
„Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6,
сумата 760.00
(седемстотин и шестдесет) лева, разноски в заповедното и исковото производства,
платима по банкова сметка: ***: ***, BIC: ***, ТБ „Сити Банк Европа – клон
България“ АД, титуляр „Теленор България“ ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните по делото, заедно
със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, в
двуседмичен срок от връчване пред ШОС, на основание чл. 259 и сл. ГПК.
След влизане в сила на решението, приложеното ЧГД № №
2002/2020 г., по описа на РС-Шумен, да се върне в състава, ведно с препис от
настоящото решение.
Районен съдия:……………