О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …….../…….07.2020 год.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито заседание на двадесет и пети юни
две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като
разгледа докладваното от съдия Павлова
частно
търговско дело № 762 по описа за 2020 год.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и следв. ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Панайот Волов № 29, етаж 3, срещу определение № 773/15.01.2020 год., с което е обезсилена Заповед № 7680/03.10.2019
год., издадена по ч.гр.д. № 15752/2019 год. на ВРС.
След запознаване с писмените
доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на
Варненски окръжен съд намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:
Производството пред първоинстанционния
съд е образувано по депозирано от частния жалбоподател заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника И.И.Д., по което
заповедният съд се е произнесъл положително, издавайки заповед за изпълнение на
парично задължение № 7680/03.10.2019 год.
Предприемайки връчване на заповедта по реда на чл.47, ал.1 и
ал.2 ГПК и като е счел, че процедурата е спазена с разпореждане №
52897/28.11.2019 год. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск
относно вземането си, подробно описано в издадената заповед срещу длъжника, в
едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса и представи
доказателства за това по делото.
Съобщението е получено от заявителя на 05.12.2019 год., но в
указания му едномесечен срок не е представил доказателства за заведен иск по
чл.422 ГПК. Поради това, с атакуваното определение съдът е обезсилил издадената
по делото заповед за изпълнение на парично задължение срещу възразилия длъжник.
Изложените от частния жалбоподател доводи извеждат
като основен въпрос за приложимостта на приетите с ДВ бр.100/20.12.2019 год.
изменения, в частност на разпоредбата на чл.415, ал.1 т.2 ГПК. Съобразно
цитираната изменение, съдът
указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника
при условията на чл.47,
ал.5 ГПК и връчителят
е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на
етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин
и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.
Безспорно, видно от данните по първоинстанционното
дело, заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК като във
върнатото уведомление липсва отбелязване от връчителя
да е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, респективно не е
удостоверил това с посочване на източника в съобщението. Съдът споделя и
доводите на частния жалбоподател, че цитираното изменение е приложимо и спрямо
висящите заповедни производства, като проверката на правилността на извършените
от първоинстанционния съд действия по връчване е релеватна и за последващо дадените указания за предявяване
на иск, респективно на правилността на определението за обезсилване на
заповедта при непредявяването му.
Въпреки горното обаче, настоящият състав на ВОС намира частната жалба за
неоснователна именно поради неприложимост на цитираното изменение в конкретния
случай. Заповедният съд е предприел връчване на издадената заповед за
изпълнение на парично задължение на 07.10.2019 год., като преценката му за
редовност на процедурата по чл.47, ал.5 от ГПК е извършена с разпореждане №
52897/28.11.2019 год., с което е дал указания на заявителя да предяви иск. Към релеватния момент на осъществяване на правомощията на
заповедния съд, чл.415 т.2 ГПК е предвиждал съдът да укаже на заявителя за
предяви иск за вземането си, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 ГПК, което условие е било изпълнено към този
момент. Съобщението за дадените от съда указания за предявяване на иск е
получено от частния жалбоподател на 05.12.2019 год., като именно в течение на
срока за предявяване на иска по чл.422 ГПК е настъпило и цитираното
законодателно изменение на нормата на чл.415, ал.1 т.2 ГПК, на което не е
придадено обратно действие.
Налагат се извод за липса на порочно процесуално
действие от страната на заповедния съд, което да е довело до неправилно дадени
указания за предявяване на иск по чл.422 ГПК, поради което и процесуалното
бездействие на страната има за последица обезсилване на заповедта за
изпълнение.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд:
О П Р Е Д Е
Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 773/15.01.2020 год., с което е обезсилена Заповед № 7680/03.10.2019
год., издадена по ч.гр.д. № 15752/2019 год. на ВРС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: