РЕШЕНИЕ
№ 248
гр. Враца, 17.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, шести състав, в публично заседание на 25.06.2020г. /двадесет и пети юни две
хиляди и двадесета година/ в състав:
АДМ.
СЪДИЯ:
ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря Стела Бобойчева и с участието на прокурор Веселин Вътов, като разгледа докладваното от съдията исково адм.дело
№199 по описа на АдмС – Враца за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. АПК, във вр. с чл.1 ЗОДОВ.
Образувано
е по искова молба от „Е.В.“ ЕООД ***, ЕИК *********, представлявано от * М.Х.Е.
против Национална Агенция за приходите гр.София с цена на иска в общ размер на 15 385
/петнадесет хиляди триста осемдесет и пет лева/, представляващи стойността на
заплатени адвокатски хонорари без ДДС, която сума представлява обезщетение за
претърпени имуществени вреди вследствие на отменени с влезли в сила решения 8
бр. НП на Директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Велико Търново,
подробно посочени в исковата молба. Претендира се и законната лихва от датата
на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на главницата, както
и направените в настоящото производство разноски. В исковата молба са изложени
подробни съображения във вр. с претендираните имуществени вреди по отношение на
всеки един от обективно съединените искове във вр. с отменените НП. Посочен е и
размера на заплатеното адвокатско възнаграждение по всяко едно от НП в
производството по тяхното оспорване. Твърди се, че вредите произтичат от платен
адвокатски хонорар във връзка с
обжалване на наказателните постановления, налице са влезли в сила съдебни решения, с които
оспорените наказателни постановления са отменени. Иска се постановяване на решение, с което да се осъди
НАП-София да заплати на „Е.В.“ ЕООД сумата от 15 385.00 лева,
представляваща стойността на заплатените адвокатски хонорари без ДДС по
посочените дела в исковата молба, представляваща сбор на претърпени от
дружеството имуществени вреди, както следва:
1/
1575.00 лв. - вреди от отмененото като незаконосъобразно НП № 133357-0140386/15.01.2015
г. на Директор на дирекция „Контрол" при ТД на НАП - гр. Велико Търново,
която сума представлява данъчната основа на заплатения адвокатски хонорар по
НАХД № 237/2015 г. на Районен съд Враца при повторното разглеждане на делото;
2/
2690.00 лв. - вреди от отмененото като незаконосъобразно НП № 133357-0140387/15.01.2015
г. на
Директор на дирекция „Контрол" при ТД на НАП - гр.Велико Търново,
която сума представлява данъчната основа на заплатените адвокатски хонорари по
НАХД № 239/2015 г. на Районен съд Враца
при повторното разглеждане на делото и по КАНД
№ 109/2016 г. на АС -Монтана;
3/
375.00 лв. - вреди от отмененото като незаконосъобразно НП №133357-0140388/15.01.2015
г. на Директор на дирекция
„Контрол" при ТД на НАП – гр. Велико Търново, която сума
представлява данъчната основа на заплатения адвокатски хонорар по НАХД №
1222/2015 г. на Районен съд Враца при повторното разглеждане на делото;
4/
1820.00 лв. - вреди от отмененото като незаконосъобразно НП №
133357-0140390/15.01.2015 г. на Директор на дирекция „Контрол" при ТД на
НАП - гр. Велико Търново, която сума представлява данъчната основа на
заплатените адвокатски хонорари по НАХД № 232/2015 г. на Районен съд Враца при
повторното разглеждане на делото и по КАНД
№ 653/2015 г. на Административен съд Враца, продължило като КАНД №
78/2016 г. на Административен съд Монтана;
5/
1045.00 лв. - вреди от отмененото като незаконосъобразно НП №
133357-0140391/15.01.2015 г. на Директор на дирекция „Контрол" при ТД на
НАП - гр. Велико Търново, която сума представлява данъчната основа на
заплатения адвокатски хонорар по НАХД № 235/2015 г. на Районен съд Враца при
повторното разглеждане на делото;
6/
955.00 лв. - вреди от отмененото като незаконосъобразно НП № 133357-0140392/15.01.2015
г. на Директор на дирекция „Контрол" при ТД на НАП - гр. Велико Търново,
която сума представлява данъчната основа на заплатения адвокатски хонорар по НАХД
№ 241/2015 г. на Районен съд Враца при повторното
разглеждане на делото;
7/
1170.00 лв. - вреди
от отмененото като незаконосъобразно НП
№ 133357-0140393/15.01.2015 г. на Директор на дирекция
„Контрол" при ТД на НАП - гр. Велико Търново, която сума представлява данъчната
основа на заплатения адвокатски хонорар по НАХД № 240/2015 г. на Районен съд
Враца при повторното разглеждане на делото;
8/ 945.00 лв.
- вреди от отмененото като незаконосъобразно НП № 133357-0140395/15.01.2015
г. на Директор на дирекция „Контрол" при ТД на НАП - гр. Велико Търново,
която сума представлява данъчната основа на заплатения адвокатски хонорар по НАХД
№ 236/2015 г. на Районен съд Враца при повторното разглеждане на делото и
9/
4810.00 лв. - вреди, причинени общо от отменените като незаконосъобразни НП №133357-0140386/15.01.2015г.;
НП №133343-0140387/15.01.2015г.;
НП №
133334-0140388/15.01.2015 г.; НП
№133346-0140390/15.01.2015 г.; НП №133347-0140391/15.01.2015г.;
НП №133348-0140392/15.01.2015г.;
НП №133350-0140393/15.01.2015г.
и НП №133356-0140395/15.01.2015г.
на Директор на дирекция „Контрол" при ТД на НАП - гр. Велико Търново, която сума представлява
данъчната основа на платения адвокатски хонорар в касационното производство по КАНД № 292/2015г.
на АдмС-
Враца.
В
с.з. ищецът се представлява от * Б.Т., поддържа
се исковата молба, така както е предявена. Моли за решение, с което да се уважат
обективно съединените искове и да се осъди ответника да заплати подробно
посочените суми, както и законната лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане. Претендират
се разноски в настоящото производство, съгласно представен по делото списък. Съображения
за това са изложени и в представена по делото писмена защита.
Ответникът НАП- София, чрез
процесуалния си представител в с.з. * В.А. оспорва изцяло исковата претенция,
като неоснователна. Поддържа изложените от него доводи в представен по делото
писмен отговор. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Враца
дава заключение за основателност на исковата претенция. Посочва се, че
имуществените вреди представляват пряка и непосредствена последица от
отменените НП, като е установено безспорно, че всички съдебни решения са влезли
в сила. Моли за уважаване на исковата претенция.
Изискани са и приложени към настоящото
производство НАХД № 232/2015г., НАХД №234/2015г., ведно с КАНД №292/2015г. и
НАХД №1222/2015г., НАХД №235/2015г., НАХД №236/2015г., НАХД №237/2015г., НАХД
№239/2015г., НАХД №240/2015г. и НАХД
№241/2015г., НАХД № 1222/2015г. по описа на РС – Враца, ведно с КАНД на
АдмС – Враца и КАНД на АдмС-Монтана,
предмет на разглеждане по които са били посочените в исковата молба наказателни
постановления и решенията, с които същите са отменени.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и становищата на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
На „Е.В." ЕООД са издадени
осем наказателни постановления от Директора на дирекция
„Контрол" при ТД на НАП - гр. Велико Търново, с които на дружеството са наложени имуществени санкции в различен размер на основание чл.180, ал.3 ЗДДС за нарушение на чл.86, ал.1,т.2 и
т.3 ЗДДС, както следва:
1. НП № 133357-0140386/15.01.2015г. с
наложена имуществена санкция в размер на 34 786,88 лева;
2. НП № 133357-0140387/15.01.2015г. с
наложена имуществена санкция в размер на 27 180,55 лева;
3. НП № 133357-0140388/15.01.2015г. с
наложена имуществена санкция в размер на 2 051,28 лева;
4. НП № 133357-0140390/15.01.2015г. с
наложена имуществена санкция в размер на 12 505,25 лева;
5. НП № 133357-0140391/15.01.2015г. с
наложена имуществена санкция в размер на 17 071,63 лева;
6. НП № 133357-0140392/15.01.2015г. с
наложена имуществена санкция в размер на 14 093,69 лева;
7. НП № 133357-0140393/15.01.2015г. с
наложена имуществена санкция в размер на 21 245,49 лева;
8. НП № 133357-0140395/15.01.2015г. с
наложена имуществена санкция в размер на 13 678,37 лева;
Така издадените наказателни постановления
са оспорени от дружеството и по всяко едно от тях е било образувано НАХД в
Районен съд Враца, а именно 8 броя НАХД,
както следва: 1/НАХД №237/2015г. с
предмет
НП № 133357-0140386/15.01.2015г.; 2/НАХД №239/2015г. с предмет НП №
133357-0140387/15.01.2015г.; 3/НАХД №234/2015г. с предмет НП № 133357-0140388/15.01.2015г.,
продължило като НАХД №1222/2015г.; 4/НАХД № 232/2015г. с предмет НП №
133357-0140390/15.01.2015г.; 5/НАХД № 235/2015г. с предмет НП №
133357-0140391/15.01.2015г.; 6/НАХД № 241/2015г. с предмет НП №
133357-0140392/15.01.2015г.; 7/НАХД № 240/2015г. с предмет НП № 133357-0140393/15.01.2015г.
и 8/ НАХД № 236/2015г. с предмет НП №
133357-0140395/15.01.2015г.
С определение от 26.03.2015г.
по НАХД №234/2015г. на Районен съд Враца така
образуваните дела са обединени за общо разглеждане в едно производство, като
общото им разглеждане е продължило в образуваното НАХД №234/2015г. на РС-Враца.
По това дело предмет на контрол са били всичките 8 бр. наказателни
постановления, подробно посочени по-горе. С решение от 30.04.2015г.,
постановено по НАХД №234/2015г. на РС-Враца са потвърдени и 8 броя наказателни
постановления. Решението е обжалвано от дружеството пред АдмС-Враца и е било образувано
КАНД №292/2015г. по описа на съда. С Решение №341/22.10.2015г., постановено по
делото е отменено решението на РС-Враца и делото е върнато за ново разглеждане
от друг състав на РС-Враца, с дадени указания за това. В рамките на КАНД
№292/2015г. на АдмС-Враца дружеството е ползвало адвокатски услуги, видно от
сключения и представен по делото договор за правна защита и съдействие №17/22.06.2015г./стр.13/
за осъществяване на проццесуално представителство и защита с договорено възнаграждение
в размер на 4 810.00 лева без ДДС и 5722.00 с ДДС и начин на плащане по банков път, за което в
производството по делото не са представени доказателства за платена сума по
така сключения договор. В настоящото производство е представена фактура №198/22.06.2015г.,
издадена от А.д. П. и Т. и по която
фактура и сключения договор е заплатена договорената
сума по банков път на 17.07.2015г., видно от платежно нареждане и извлечение от
сметката на получателя/стр.37-39/. Размерът на заплатеното адвокатско
възнаграждение по делото е изчислен на база общия материален интерес по осемте
наказателни постановления, жалбите по които РС е обединил за общо разглеждане в
едно производство.
При повторното разглеждане на делото по
НАХД №237/2015г. на РС-Враца е постановено Решение №80 от 7.03.2016г., с което
е отменено НП № 133357-0140386/15.01.2015г. на Директора на дирекция “Контрол“
при ТД на НАП-В.Търново, с което на „Е.В.“ ЕООД е наложена имуществена санкция
в размер на 34 786,88лв. за нарушение на чл.86, ал.1, т.2 и т.3 ЗДДС. Решението на РС е обжалвано и
същото е потвърдено с Решение №343/15.06.2016г. по КАНД №
248/2016г. на АдмС - Монтана. Решението
е влязло в законна сила на 15.06.2016г. В рамките на повторното разглеждане на
делото по НАХД №237/2015г. на Районен съд Враца дружеството е ползвало
адвокатска защита с договорено възнаграждение в размер на 1575.00 лева без ДДС
и в размер на 1890.00 лева с ДДС, съгласно договор за правна защита и
съдействие № 7/07.12.2015г. и посочен начин на плащане по банков път /стр.46/. По
делото не са представени доказателства за плащане на договорената сума по банков път. Такива доказателства са
представени в настоящото производство фактура №213/07.12.2015г., издадена от А.д.
П. и Т., платежно нареждане за превод от дата 24.03.2016г. и извлечение от
отчет по сметката на получателя, от които е видно, че договорената сума по
договора е заплатена по банков път на 24.03.2016г./стр.57-59/,
представен е и договора за правна защита и съдействие, който се съдържа и по
делото на РС/стр.56/. В рамките на касационното производство по КАНД №248/2016г.
на АдмС-Монтана, предмет на което е било решението на РС липсва договорено
и заплатено адвокатско възнаграждение.
Във вр. с отмененото НП №
133357-0140386/15.01.2015г. предмет
на НАХД №237/2015г. на РС-Враца се
претендира индивидуално причинена имуществена вреда в размер на 1575.00
лева без ДДС.
При повторното разглеждане на делото по
НАХД №239/2015г. на РС - Враца е постановено Решение №459 от 28.12.2015г., с което е
отменено НП № 133357-0140387/15.01.2015г. на Директора на дирекция “Контрол“ при
ТД на НАП-В.Търново, с което на „Е.В.“ ЕООД е наложена имуществена санкция в
размер на 27 180,55 лв. за нарушение на чл.86, ал.1, т.2 и т.3 ЗДДС. Решението на РС, с което е отменено НП е обжалвано и
същото е потвърдено с Решение №199/31.03.2016г.
по КАНД № 109/2016г. на АдмС - Монтана. Решението е влязло в законна сила на 31.03.2016г.
В рамките на новото разглеждане на делото по НАХД №239/2015г. на Районен
съд Враца дружеството е ползвало
адвокатска защита с договорено възнаграждение в размер на 1345.00 лева без ДДС
и 1614.00 лева с ДДС и посочен начин на
плащане по банков път, съгласно договор за правна защита и съдействие № 6/23.11.2015г./стр.58/,
за която сума е издадена фактура №212/23.11.2015г. от А.д. П. и Т. и която сума
е заплатена по банков път на 06.01.2016г., видно от представените в настоящото
производство доказателства –фактура, преводно нареждане и извлечение от
сметката на получателя /стр.79-81/.Представен е и договора за правна защита и
съдействие, който е представен и по делото на РС/стр.78/. Така представените
доказателства по делото не са били представени по НАХД № 239/2015г. на РС. В рамките на касационното производство по
КАНД №109/2016г. на АдмС - Монтана дружеството е ползвало адвокатска защита,
съгласно договор за правна защита и съдействие №11/23.03.2016г. с договорено
възнаграждение в размер на 1345.00 лева без ДДС и 1614.00 лева с ДДС, платимо
по банков път. За така договорената сума също е издадена фактура
№217/23.03.2016г. от А.д. П. и Т. и която сума е заплатена по банков път на 12.04.2016г.,
видно от представените в настоящото производство доказателства/стр.83-86/, като
такива не са представени в касационното производство. Общият размер на направените разходи при
повторното разглеждане на делото и в двете съдебни инстанции е 3228.00 лева с
ДДС и 2690.00 лева без ДДС.
Във вр. с отмененото НП №
133357-0140387/15.01.2015г. предмет
на НАХД №239/2015г. на РС-Враца и в
касационното производство се претендира индивидуално причинена имуществена
вреда в общ размер на 2690.00 лева без
ДДС.
При повторното разглеждане на делото
по НАХД №234/2015г. на РС-Враца е било образувано ново НАХД № 1222/2015г. на
РС-Враца и е постановено Решение № 395 от 19.11.2015г., с което е отменено НП №
133357-0140388/15.01.2015г. на Директора на дирекция “Контрол“ при ТД на НАП-В.Търново, с което на „Е.В.“ ЕООД е
наложена имуществена санкция в размер на 2 051,28
лв. за нарушение на чл.86, ал.1, т.2 и
т.3 ЗДДС. Решението на РС е обжалвано и същото е потвърдено с Решение №122/02.03.2016г.
по КАНД № 3/2016г. на АдмС - Монтана. Решението е влязло в законна сила на 02.03.2016г.
В рамките на повторното разглеждане на делото по НАХД №1222/2015г. на Районен
съд Враца дружеството е ползвало адвокатска защита с договорено възнаграждение
в размер на 375.00 лева без ДДС и в размер на 450.00 лева с ДДС и посочен начин
на плащане по банков път, съгласно договор за правна защита и съдействие №23/10.11.2015г./стр.13/,
за която сума е издадена фактура №204/10.11.2015г. от А.д.
П. и Т. и заплатена по банков път на 03.12.2015г., видно от представените в
настоящото производство доказателства - фактура и банкови извлечения /стр.103-105/,
като е представен и договора /стр.102/. В производството по делото на РС-Враца
не са представени доказателства за превод на сумата по банков път. В рамките на
касационното производство по КАНД №3/2016г. на АдмС-Монтана липсва договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение.
Във вр. с отмененото НП №
133357-0140388/15.01.2015г. предмет на НАХД №1222/2015г. на РС-Враца се претендира
индивидуално причинена имуществена вреда в размер на 375.00 лева без ДДС.
При
повторното разглеждане на делото
по НАХД №232/2015г. на РС-Враца е постановено Решение № 413 от
26.11.2015г., с което е отменено НП №133357-0140390/15.01.2015г. на Директора
на дирекция “Контрол“ при ТД на
НАП-В.Търново, с което на „Е.В.“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер
на 12 505,25 лв. за нарушение на чл.86, ал.1, т.2 и т.3 ЗДДС. Решението на РС е обжалвано и
същото е потвърдено с Решение №123/02.03.2016г. по КАНД № 78/2016г.
на АдмС - Монтана. Решението е влязло в законна сила на 02.03.2016г. В рамките
на повторното разглеждане на делото по НАХД №232/2015г. на Районен съд Враца дружеството е ползвало адвокатска
защита с договорено възнаграждение в размер на 910.00 лева без ДДС и в размер на 1092.00 лева с ДДС и начин на
плащане по банков път, съгласно договор за правна защита и съдействие №1/17.11.2015г./стр.146/,
за която сума е издадена фактура №207/17.11.2015г. от А.д. П. и Т. и заплатена
по банков път на 04.01.2016г., видно от представените в настоящото производство
доказателства/стр.123-125/. По делото на РС не са представени доказателства за
това. В рамките на касационното производство по КАНД №78/2016г. на АдмС -
Монтана дружеството е ползвало адвокатска защита, съгласно договор за правна
защита и съдействие №9/11.01.2016г. с договорено възнаграждение в размер на
910.00 лева без ДДС и в размер на 1092.00 лева с ДДС, съгласно договор за
правна защита и съдействие №9/11.01.2016г., за която сума е издадена фактура
№215/11.01.2016г. от А.д. П. и Т. и заплатена по банков път на 04.02.2016г.,
видно от представените в настоящото производство доказателства /стр.136-138/,
като такива не са представени в рамките на касационното производство. Общият
размер на направените разходи при повторното разглеждане на делото и в двете
съдебни инстанции е 2184.00 лева с ДДС и 1820.00 лева без ДДС.
Във вр. с отмененото НП № 133357-0140390/15.01.2015г. и за
двете съдебни инстанции се претендира индивидуално причинена имуществена вреда
в общ размер на 1820.00 лева без ДДС.
При
повторното разглеждане на делото
по НАХД №235/2015г. на РС-Враца е постановено Решение №28/29.01.2016г.,
с което е отменено НП № 133357-0140391/15.01.2015г. на Директора на дирекция “Контрол“
при ТД на НАП-В.Търново, с което на „Е.В.“
ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 17 071,63 лв. за нарушение
на чл.86, ал.1, т.2 и т.3 ЗДДС.
Решението на РС е обжалвано и същото е потвърдено с
Решение №309/03.06.2016г. по КАНД № 217/2016г. на АдмС - Монтана.
Решението е влязло в законна сила на 03.06.2016г. В рамките на повторното
разглеждане на делото по НАХД №235/2015г. на Районен съд Враца дружеството е ползвало адвокатска
защита с договорено възнаграждение в размер на 1045.00 лева без ДДС и в размер
на 1254.00 лева с ДДС и начин на плащане по банков път, съгласно договор за
правна защита и съдействие №4/23.11.2015г./стр.45/, за която сума е издадена
фактура №210/23.11.2015г. от А.д. П. и Т. и заплатена по банков път на 11.01.2016г.,
видно от представените по делото доказателства в настоящото производство/стр.158-160/,
като такива не са представени по делото на РС. В рамките на касационното производство по КАНД
№217/2016г. на АдмС-Монтана липсва
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
Във вр. с отмененото НП № 133357-0140391/15.01.2015г. предмет на
НАХД №235/2015г. на РС-Враца се претендира индивидуално причинена
имуществена вреда в размер на 1045.00 лева
без ДДС.
При
повторното разглеждане на делото
по НАХД №241/2015г. на РС-Враца е
постановено Решение №29 от 29.01.2016г., с което е отменено НП №
133357-0140392/15.01.2015г. на Директора на дирекция “Контрол“ при ТД на НАП-В.Търново, с което на „Е.В.“ ЕООД е
наложена имуществена санкция в размер на 14 093,69 лв. за нарушение на чл.86,
ал.1, т.2 и т.3 ЗДДС. Решението на РС е
обжалвано и същото е потвърдено с Решение №256/28.04.2016г. по КАНД № 177/2016г.
на АдмС - Монтана. Решението е влязло в законна сила на 28.04.2016г. В рамките
на повторното разглеждане на делото по НАХД №241/2015г. на Районен съд Враца дружеството е ползвало адвокатска
защита с договорено възнаграждение в размер на 955.00 лева без ДДС и в размер
на 1146.00 лева с ДДС и начин на плащане по банков път, съгласно договор за
правна защита и съдействие №3/23.11.2015г./стр.36/, за която сума е издадена фактура
№209/23.11.2015г. от А.д. П. и Т. и заплатена по банков път на 12.01.2016г.,
видно от представените по делото доказателства в настоящото
производство-фактура и банкови извлечения /стр.180-182/. Такива не са
представени в производство на РС. В рамките на касационното производство по
КАНД №177/2016г. на АдмС-Монтана липсва
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
Във вр. с отмененото НП № 133357-0140392/15.01.2015г. предмет на НАХД №235/2015г. на РС-Враца се претендира
индивидуално причинена имуществена вреда в размер на 955.00 лева без ДДС.
При
повторното разглеждане на делото
по НАХД №240/2015г. на РС-Враца е постановено Решение №34 от 26.11.2015г.,
с което е отменено НП № 133357-0140393/15.01.2015г. на Директора на
дирекция“Контрол“ при ТД на
НАП-В.Търново, с което на „Е.В.“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер
на 21 245,49 лв. за нарушение на чл.86, ал.1, т.2 и т.3 ЗДДС. Решението на РС е обжалвано и
същото е потвърдено с Решение №174/18.03.2016г. по КАНД № 76/2016г.
на АдмС - Монтана. Решението е влязло в законна сила на 18.03.2016г. В рамките
на повторното разглеждане на делото по НАХД №240/2015г. на Районен съд Враца дружеството е ползвало адвокатска
защита с договорено възнаграждение в размер на 1170.00 лева без ДДС и в размер
на 1404.00 лева с ДДС и начин на плащане по банков път, съгласно договор за
правна защита и съдействие №2/17.11.2015г./стр.163/, за която сума е издадена
фактура №208/17.11.2015г. от А.д. П. и Т. и заплатена по банков път на 04.01.2016г.,
видно от представените по делото доказателства в настоящото
производство-фактура и платежно нареждане и извлечение от банковата сметка на
получателя/стр.200-202/. В производството на РС такива не са представени. В
рамките на касационното производство по КАНД №177/2016г. на АдмС-Монтана
липсва договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение.
Във вр. с отмененото НП №
133357-0140393/15.01.2015г. предмет
на НАХД №240/2015г. на РС-Враца се
претендира индивидуално причинена имуществена вреда в размер на 1170.00
лева без ДДС.
При
повторното разглеждане на делото
по НАХД №236/2015г. на РС-Враца е постановено Решение №35 от 03.02.2016г.,
с което е отменено НП № 133357-0140395/15.01.2015г. на Директора на
дирекция“Контрол“ при ТД на
НАП-В.Търново, с което на „Е.В.“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер
на 13 678,37 лв. за нарушение на чл.86, ал.1, т.2 и т.3 ЗДДС. Решението на РС е обжалвано и
същото е потвърдено с Решение №316/03.06.2016г. по КАНД №
207/2016г. на АдмС - Монтана. Решението е влязло в законна сила на 03.06.2016г.
В рамките на повторното разглеждане на делото по НАХД №236/2015г. на Районен
съд Враца дружеството е ползвало
адвокатска защита с договорено възнаграждение в размер на 945.00 лева без ДДС и
в размер на 1134.00 лева с ДДС и посочен
начин на плащане по банков път, съгласно договор за правна защита и
съдействие №5/23.11.2015г./стр.42/, за която сума е издадена фактура №211/23.11.2015г.
от А.д. П. и Т. и заплатена по банков път на 28.01.2016г., видно от
представените по делото доказателства в настоящото производство-фактура и
банкови извлечения/стр.222-224/. В рамките на касационното производство по КАНД
№207/2016г. на АдмС-Монтана липсва
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
Във вр. с
отмененото НП №133357-0140395/15.01.2015г.
предмет на НАХД №236/2015г. на РС
- Враца се претендира индивидуално причинена имуществена
вреда в размер на 945.00 лева без ДДС.
Тоест от представените в настоящото
производство дела, както и доказателствата към исковата молба е видно, че за
всеки един етап от горепосочените производства по оспорване на осем
наказателните постановления е било договорено адвокатско възнаграждение в
размерите претендирани с исковата молба без ДДС за производствата по
НАХД на РС-Враца и за част от тях в
касационните производства на АдмС-Монтана, както и по КАНД №292/2015г. на
АдмС-Враца. В представените по делото на
РС договори за правна защита и съдействие, както и в касационните производство
е видно, че в същите е договорен начин на плащане по банков път с посочена
банкова сметка, като от представените и приети като докателства в настоящото
производство НАХД и КАНД, подробно посочени по-горе липсват представени
доказателства за изплащане на договорената сума по банков път до приключване на
делото,вкл. и фактури, като такива доказателства са представени в настоящото производство с
депозиране на исковата молба – фактури, платежни нареждания и банкови
извлечения. В производствата по делата са били представени само сключените
договорите за правна защита и съдействие между дружеството-ищец и адвокатското
дружество,ведно с пълномощни като същите
са представени и в настоящото производство.
При така установената фактическа
обстановка, която не се оспорва от страните по делото съдът прави следните правни изводи:
Съдът приема, че предявеният иск за
вреди е процесуално допустим. Същият е предявен срещу надлежен ответник по см.
на чл.205 АПК и от дружество с активна процесуалноправна легитимация, срещу
което са издадени наказателни
постановления от длъжностни лица на ответника, отменени с влезли в сила съдебни
решения към датата на депозиране на исковата молба, при което са налице
предпоставките на чл.204, ал.1 АПК, обосноваващи допустимост на предявения иск.
Разгледан по същество искът е частично основателен, по следните съображения:
По делото няма спор, че посочените по -горе
общо 8 бр. наказателни постановления на Директора на дирекция “Контрол“
при ТД на НАП-В.Търново са отменени,
като незаконосъобразни с влезли в сила съдебни решения. Няма и спор, че в производствата по делата са представени
само сключените договори за правна защита и съдействие с договореното
възнаграждение, както и че същото е заплатено по банков път, видно от
представените по делото доказателства - фактури, платежни нареждания и банкови
извлечения в настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
гражданите и юридическите лица, произтичащи от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при и по повод
изпълнение на административна дейност. Исковете се разглеждат по реда на чл.203
и сл. АПК, към който препраща и чл.1, ал.2
ЗОДОВ. В случая безспорно са налице
8 бр. НП, издадени от Директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на
НАП-Велико Търново, отменени с влезли в сила съдебни решения, подробно посочени
по-горе. Този факт е безспорен между страните, при което е доказано наличието
на първата изискуема предпоставка на отговорността по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, а именно отменени актове - 8 бр. НП.
С Тълкувателно Решение № 1 от
15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд
по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., е прието, че при предявени пред
административните съдилища искове по чл.1, ал.1 ЗОДОВ за имуществени вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон. Ето защо, те трябва да са
извършени до приключване на съответното
съдебно производство и това да е безспорно установено. Съдът намира, че за част
от предявените искове са доказани всички предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, а за друга част от предявените
обективно съединени искове не е доказано наличието на останалите две
предпоставки по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, а именно наличие на претърпени имуществени вреди и причинна връзка между
отменените актове -наказателни постановления и претендираните имуществени вреди
за заплатено адвокатско възнаграждение в производството по оспорване на
наказателните постановления и тяхната отмяна.
Съгласно приетото в т. 1 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК,
съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е
заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително
се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Съгласно ТР по т. д. № 6/2012 г. на ВКС, когато възнаграждението е заплатено
в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият
договор да е приложен по делото. А когато
възнаграждението е заплатено по банков път задължително се представят
доказателства за това.
От представените договори за правна
защита и съдействие във въззивното и касационното производство, както и съответните
фактури и банкови извлечения, които не са представени в производствата по отмяна на НП, а са представени в
настоящото производство се установява, че ищецът е заплатил адвокатски хонорар
по банков път във вр. със сключените
договори за правна защита и съдействие по оспорването на наказателните
постановления. Въпреки това съдът приема, че предявения обективно съединен иск
за имуществени вреди в резултат на отменени 8 броя НП в общ размер на
15 385.00 лева без ДДС е частично
основателен. В настоящото производство е предявен обективно съединен иск, който
касае няколко производства, поради което следва да бъде разгледан поотделно по отношение на всеки един
от предявените искове.
1/ По отношение на
иска за вреди в размер на 1575.00 лева, причинени от НП №
133357-0140386/15.01.2015г. на Директор на дирекция „Контрол“ при ТД на
НАП-В.Търново, предмет на НАХД № 237/2015г. на Районен съд Враца. С решение №80
от 7.03.2016г. на РС-Враца НП е отменено, като незаконосъобразно. От
приложеното и прието като доказателство
НАХД №237/2015г. на РС-Враца е видно, че дружеството е ползвало
адвокатска защита, съгласно сключен договор за правна защита и съдействие
№7/07.12.2015г. с договорено възнаграждение в размер на 1575.00 лева без ДДС
и в размер на 1890.00 лева с ДДС/стр.46/, като в договора е определен начин
на плащане по банков път и е посочена банковата сметка на получателя. В графата
плащане няма отбелязана платена сума, нито в брой, нито по банков път. Не са
приложени и доказателства установяващи плащане на договорената сума по банков
път до приключване на делото. В настоящото производство са представени писмени
доказателства за извършено плащане на договореното възнаграждение по горепосочения договор -
фактура №213/07.12.2015г., издадена от А.д.
П. и Т. и платежно нареждане и извлечение от сметката на получателя за платена
сума по фактурата и договора от
дружеството по банков път в размер на
1890.00 лева на дата 24.03.2016г./стр.57-59/, като е приложен
и договора/стр.56/, намиращ се в кориците на делото на РС. В случая от представения договор по делото на РС
е видно, че адвокатското възнаграждение по сключения договор е договорено, но
не е заплатено по банков път до
приключване на устните състезания 8.02.2016г., нито до постановяване на
съдебното решение 7.03.2016г., като по делото не са представени доказателства
за неговото плащане по банков път. Доказателства за това са представени в
настоящото производство- фактура, преводно нареждане и банково извлечение за извършено
плащане по банков път на дата 24.03.2016г., тоест след приключване на делото и
постановяване на съдебното решение е извършено плащане и са налични
доказателства за това. При положение, че плащането не е извършено в
производството по оспорване на НП и постановяване на решението не може да се
приеме, че е налице имуществена вреда за ищеца по това НП, отменено като
незаконосъобразно. Договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и
адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се удостоверява, както че
разноските са заплатени, така и че са договорени. Макар и заплатени след
приключване на делото, видно от представите в настоящото производство
доказателства същите не представляват имуществена вреда, която да подлежи на
възмездяване по реда на ЗОДОВ, тъй като заплащането следва да е пълно, тоест документално
удостоверено плащане на възнаграждението за адвокат в производството по НАХД №
237/2015г. на РС-Враца, което в случая не е налице. По делото липсват каквито и да е доказателства представени до приключване
на АНД № 237/2015 г. пред РС –Враца, с които
да се удостоверява уговорено възнаграждение
от 1575 лв. за адвокат да е реално изплатено по банков път. Предвид на
изложеното не може да се приеме, че за
защитата в производството по отмяна на НП
ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение, с което да му е причинена имуществена вреда. Изводът за това не се променя от представеното по делото
преводно нареждане и извлечение от бланковата сметка на получателя за преведена
сума по банков път на 24.03.2016г., тъй като извършеното плащане извън рамките на производството по оспорване на наказателното постановление и след неговото приключване, не
обосновава наличие на реално причинена
вреда от отменения с това решение акт, съответно право на обезщетение по чл.1,
ал.1 ЗОДОВ. Тъй като по делото не е доказано от ищеца, че е налице реално
причинена му вреда, изразяваща се в заплатено
адвокатско възнаграждение
в съдебното производство по обжалване на
отмененото наказателно постановление, не
е налице кумулативно изискуема от закона предпоставка за присъждане на
претендираното обезщетение за вреди по този иск и същия следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
2/ По отношение на
иска за вреди в общ размер на 2 690.00 лева и за двете съдебни инстанции от отмененото,
като незаконосъобразно НП № 133357-0140387/15.01.2015г. на Директор на
дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-В.Търново, предмет на НАХД №239/2015г. на
Районен съд Враца.
С решение №459/28.12.2015г. на
РС-Враца НП № 133357-0140387/15.01.2015г. е отменено, като незаконосъобразно.
От приложеното и прието като доказателство
НАХД №239/2015г. на РС-Враца е
видно, че дружеството е ползвало адвокатска защита, съгласно сключен договор за
правна защита и съдействие №6/23.11.2015г./стр.58/ с договорено възнаграждение в размер
на 1345.00 лева без ДДС и в размер на 1614.00 лева с ДДС, като в договора е определен начина на
плащането по банков път и е посочена банковата сметка. В графата плащане няма
отбелязана платена сума, нито в брой, нито по банков път. Не са приложени и
доказателства установяващи плащане на договорената сума по банков път. В
настоящото производство са представени писмени доказателства за извършено
плащане по договореното възнаграждение
по горепосочения договор, а именно фактура
№212/23.11.2015г. от А.д. П. и Т. и платежно нареждане и извлечение от
сметката на получателя за платена сума
по фактурата в размер на 1614.00 лева
от дружеството-ищец по банков път
на дата 06.01.2016г./стр.80-81/, като е
приложен и договора/стр.78/, намиращ се и в кориците на делото на РС. В случая
от представения договор по делото на РС е видно, че адвокатското възнаграждение
по сключения договор е договорено, но не е заплатено до приключване на устните
състезания 1.12.2015г., нито до постановяване на съдебното решение 28.12.2015г.,
като по делото не са представени доказателства за неговото плащане по банков
път. Такива са представени в настоящото производство за извършено плащане по банков път на дата 6.01.2016г.,
тоест след приключване на делото и постановяване на съдебното решение е
извършено плащане и са налични доказателства за това. При положение, че
плащането не е извършено в производството по оспорване на НП не може да се
приеме, че е налице имуществена вреда за ищеца по това НП, отменено като
незаконосъобразно, която се претендира в настоящото производство. Договорът за адвокатска услуга се сключва
между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се
удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че са договорени. В
конкретния случай по делото е видно, че същите са договорени, но не и заплатени
до приключване на делото, а само заплатените разноски подлежат на възмездяване,
като обезщетение по реда на ЗОДОВ при отменено НП. В случая не е документално
удостоверено плащане на възнаграждението за адвокат по договора в
производството по НАХД №239/2015г. на РС-Враца. В рамките на касационното
производство по КАНД №109/2016г. на АдмС-Монтана, с което е оставено в сила
решението на РС-Враца е приложено адвокатско пълномощно от 23.03.2016г. с
договорено възнаграждение в размер на 1 345 лв. без ДДС и 1614.00 лева с ДДС,съгласно договор №
11/23.03.2016г. като е отбелязано плащане по банков път, липсва отбелязване
сумата да е платена по банков път или в брой. Не са представени в това
производство също доказателства за заплащане на възнаграждението по банков път.
Такива са представени в настоящото производство, че договореното възнаграждение
в размер на 1614.00 лева е преведено по банков път на дата 12.04.2016г., видно
от платежно нареждане и извлечение от банкова сметка на получателя /стр.85-86/.
Решението на АдмС-Монтана е от 31.03.2016г., тоест към датата на приключване на
делото не са представени доказателства за извършено плащане по така сключения
договор, поради което също не може да се приеме, че същото подлежи на заплащане
в настоящото производство и представлява имуществена вреда за ищеца. Извършеното плащане извън рамките на производството по оспорване на
наказателното постановление и след неговото приключване,
не обосновава наличие на реално причинена вреда от отменения с това
решение акт, съответно право на
обезщетение по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. По делото
не е доказано от ищеца, че е налице
реално причинена му вреда, изразяваща се в заплатено
адвокатско възнаграждение
в съдебното производство по обжалване на
отмененото наказателно постановление, не
е налице кумултивно изискуема от закона предпоставка за присъждане на
претендираното обезщетение за вреди по този иск и същият следва да
се отхвърли като неоснователен и недоказан.
3/ По отношение на иска в размер на 375.00
лева – вреди от отменено НП №
133357-0140388/15.01.2015г. на Директор на дирекция „Контрол“ при ТД на
НАП-В.Търново, която сума представлява данъчна основа на заплатения адвокатски
хонорар по НАХД №1222/2015г. на Районен
съд Враца при повторното разглеждане.
С Решение №395/19.11.2015г. на
РС-Враца по НАХД №1222/2015г. е отменено НП № 133357-0140388/15.01.2015г., като
незаконосъобразно. Решението е оставено в сила с Решение № 122/02.03.2016г. на АдмС-Монтана по КАНД
№3/2016г. В производството по делото на РС ищецът е сключил договор за правна
защита и съдействие №23/10.11.2015г. за осъществяване на процесуално
представителство и защита по делото/стр.13/ с договорено възнаграждение в
размер на 375 лв. без ДДС и 450.00 лева с ДДС и начин на плащане по банков път
и посочена банкова сметка, като липсва отбелязване в графа платена сума същото
да е заплатено по банков път, нито в брой. Не са представени и доказателства по
делото за извършено плащане по банков път до неговото приключване. Такива са
представени в настоящото производство, а именно фактура № 204/10.11.2015г.,
издадена от А.д. П. и Т. и платежно нареждане и извлечение от банковата сметка
на получателя за извършено плащане по банков път на дата 03.12.2015г./стр.103-105/.
Тоест плащането е извършено след приключване на производството по делото, дори
и след постановяване на съдебното решение. Към датата на приключване на
съдебното производство от страна на дружеството не е налице плащане, макар и представени
в настоящото производство доказателства за това плащането е извършено след
приключване на производството по делото. Тоест същото е осъществено на по-късен
етап след приключване на делото, поради което не може да се приеме, че за
ищецът е настъпила вреда, която подлежи на обезщетяване в настоящото
производство по отношение и на този иск във вр. с отмененото НП. По делото не
е доказано от ищеца, че е налице реално причинена му вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско
възнаграждение в съдебното производство
по обжалване на отмененото наказателно
постановление, не е налице кумулативно
изискуема от закона предпоставка за присъждане
на претендираното обезщетение за вреди по
този иск и същият следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
4/ По отношение на иск за вреди в размер
на 1820.00 лв. от отмененото като незаконосъобразно НП №
133357-0140390/15.01.2015 г. на Директор на дирекция „Контрол" при ТД на
НАП - гр.Велико Търново, която сума представлява данъчната основа на
заплатените адвокатски хонорари по НАХД № 232/2015 г. на Районен съд Враца при
повторното разглеждане на делото и по
КАНД № 78/2016 г. на АдмС-Монтана.
С
Решение №413/26.11.2015г. на РС-Враца,
по АНД № 232/2015г. е отменено НП № 133357-0140390/15.01.2015г. на Директор на
дирекция „Контрол" при ТД на НАП-гр.Велико Търново. С решение № 123/02.03.2016г. на АдмС
- Монтана, постановено по КАНД №78/2016г. е оставено в сила решението на РС-Враца
и същото е влязло в законна сила на 02.03.2016г. В производството по НАХД
№232/2015г. на РС-Враца дружеството е сключил договор за правна защита и
съдействие №1/17.11.2015г. за осъществяване на процесуално представителство по
делото и защита с договорено възнаграждение в размер на 910.00 лева без ДДС и в
размер на 1092.00 лева с ДДС и посочен начин на плащане по банков път, като
при платена сума в договора липсва посочване за плащане по банков път, както и
в брой/стр.146/. В приложения по КАНД №78/2016г. на АдмС-Монтана договор за
правна защита и съдействие № 9/11.01.2016г. е договорена същата сума- 910.00
лева без ДДС и в размер на 1092.00 лева
с ДДС и
посочен начин на плащане по банков път, като при платена сума в договора
липсва посочване за плащане по банков път, както и в брой. И в двете
производства липсват представени документи за извършено плащане по така
сключените договори. Такива са представени в настоящото производство, а именно
фактура №207/17.11.2015г. издадена от Адвокатското дружество по НАХД №232/2015г., по която е
извършено плащане на датата 04.01.2016г. и постъпила по сметката на получателя
на дата 04.01.2016г., видно от приложените по делото извлечения/стр.123-125/ и
фактура № 215/11.01.2016г. за КАНД №653/2015г. на АдмС-Враца, продължило в
АдмС-Монтана под КАНД №78/2016г. и извършено по нея плащане на дата
04.02.2016г./стр.137-139/. Тоест от представените по делото банкови извлечения
е видно, че плащането по договора за процесуално представителство по НАХД
№232/2015г. е извършено след приключване на устните състезания по делото и дори
постановяване на съдебното решение на дата 04.01.2016г. тоест по това дело не
са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение до неговото
приключване , поради което и за ищецът не
може да са приеме, че са настъпили имуществени вреди, които да подлежат
на присъждане в настоящото производство в размер на 910.00 лева от отмененото
НП, тъй като плащането на възнаграждението за един адвокат следва да е
извършено в рамките на съдебното производство приключило с постановяване на
решение, а не след това. Изводът за това не се променя от представеното по делото
преводно нареждане и извлечение от банковата сметка на получателя за преведена
сума по банков път на 4.01.2016г., тъй като извършеното плащане извън рамките на производството по оспорване на
наказателното постановление и след неговото приключване,
не обосновава наличие на реално причинена вреда от отменения с това
решение акт, съответно право на
обезщетение по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. В тази
част искът е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
В
касационното производство на АдмС-Монтана плащането по договора е
извършено своевременно на дата 4.02.2016г.,
видно от приложените по делото извлечения/стр.137-139/ тоест преди приключване
на производството по делото. Устните състезания по делото са приклячили на
26.02.2016г., а плащането е извършено на 4.02.2016г., тоест в рамките на
съдебното оспорване на решението. Макар и не представени доказателства за това
по делото на касационната инстанция, същите са представени в настоящото
производство и удостоверяват своевременно направено плащане по договора, поради
което ищецът е доказал претърпяна вреда и причинатата връзка по отношение на направените
разноски в касационното производство, която вреда подлежи на присъждане в
настоящото производство. Така представените доказателства в настоящото
производство не са оспорени от ответника. Предвид на изложеното искът следва да
се уважи в частта за сумата от 910.00 лева, представляващи разноски в
касационното производство на АдмС-Монтана, които са доказани, а в останалата
част над тази сума искът следва да се отхвърли, като неоснователен.
Възражението на ответника за прекомерност е неосновтелно, тъй като заплатеното
адвокатско възнаграждение по това дело е съобразено с разпоредбата на чл.18,
ал.2 вр. чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и същото е определено в минимален размер.
5/ По отношение на иск
за вреди в размер на 1045.00 лв. от отмененото като незаконосъобразно НП №
133357-0140391/15.01.2015 г. на Директор на дирекция „Контрол" при ТД на
НАП - гр. Велико Търново, която сума представлява данъчната основа на
заплатения адвокатски хонорар по НАХД №
235/2015 г. на Районен съд Враца при
повторното разглеждане на делото. С решение №28/29.01.2016г., по НАХД №235/2015г.
на РС-Враца е отменено НП № 133357-0140391/15.01.2015 г. на Директор на
дирекция „Контрол" при ТД на НАП - гр. Велико Търново, като решението е
оставено в сила с Решение № 309/03.06.2016г. по КАНД № 217/2016г. на
АдмС-Монтана. Решението е влязло в сила на 3.06.2016г. От представения по
делото на РС-Враца договор за правна защита и съдействие /стр.45/
№4/23.11.2015г. е видно, че е договорено възнаграждения в размер на 1045 лева
без ДДС и в размер на 1245 лева с ДДС, платимо по банков път. Няма отбелязване
в договора на платена сума същото да е платено по банков път или в брой, нито
пък са представени доказателства за това по делото. Същите са представени в
настоящото производство, а именно фактура № 210/23.11.2015г., издадена от
Адвокатското дружество и нареждане за кредитен превод от дружеството за плащане
по фактурата от дата 11.01.2016г. и извлечение от сметката на получателя за
получен превод на дата 11.01.2016г./стр.158-160/. Тоест от така представените
документи е видно, че плащането по договор №4/23.11.2015г. е извършено след
приключване на устните състезания по делото на дата 14.12.2015г. Тоест
плащането по договора макар и договорено да бъде извършено по банков път не е
извършено до приключване на устните състезания 14.12.2015г. и не са представени
доказателства за това по делото, а тяхното представяне в настоящото
производство макар и извършено на по-късен етап не може да обоснове
присъждането им като обезщетение в настоящото производство, тъй като само
заплатените разноски подлежат на присъждане, като имуществена вреда и същите
следва да бъдат заплатени в рамките на производството по което са договорени и
до неговото приключване с ход по същество. В конкретния случай в това
производство по отмяна на НП не е извършено плащане. Изводът за
това не се променя от представеното по делото преводно нареждане и
извлечение от бланковата сметка на получателя за преведена сума по банков път
на 11.01.2016г., тъй като извършеното
плащане извън рамките на
производството по оспорване на
наказателното постановление и след неговото приключване,
не обосновава наличие на реално причинена вреда от отменения с това
решение акт, съответно право на
обезщетение по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Така
предявения иск е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
6/ По отношение на иск
за вреди в размер на 955.00 лв. от отмененото
като незаконосъобразно НП № 133357-0140392/15.01.2015 г. на Директор на
дирекция „Контрол" при ТД на НАП - гр. Велико Търново, която сума
представлява данъчната основа на заплатения адвокатски хонорар по НАХД № 241/2015г.
на Районен съд Враца при повторното разглеждане на делото. С решение №29/29.01.2016г. на РС-Враца по НАХД
№241/2015г. е отменено НП, като
решението е оставено в сила с
Решение №256/28.04.2016г. по КАНД №177/2016г. на АдмС-Монтана. Решението е
влязло в законна сила на 28.04.2016г.
По
НАХД №241/2015г. на РС-Враца е налице
сключен договор между „Е.“ ЕООД и А.д. П. и Т. № 3/23.11.2015г./стр.36/ за
процесуално представителство с договорено възнаграждение в размер на 955.00
лева без ДДС и 1146 лева с ДДС, и начин на плащане по банков път, липсва
отбелязване за заплатена сума по договора нито по банков път, нито в брой.
Доказателства за това са представени в настоящото производство, като такива не
са представени по делото на РС. От представена фактура № 209/23.11.2015г. е
отбелязано, че плащането е по сметка и
същата е посочена. По така издадената фактура е извършено плащане от страна на
дружеството на дата 12.01.2016г., видно от приложено нареждане за
превод/стр.181/ и банково извлечение от сметката на получателя/стр.182/. Тоест
сумата за адвокатско възнаграждение по НАХД №241/2015г. на РС-Враца по
сключения договор не е заплатена от ищеца в производството по оспорване на НП
до приключване на хода по същество 14.12.2015г., видно от данните по делото, а
същата е заплатена на 12.01.2016г. след приключване на делото. Разноските са
дължими когато са заплатени в
производството по отмяна на НП, но не и след неговото приключване, както е в
случая. Извършеното плащане извън рамките на производството по оспорване на
наказателното постановление и след неговото приключване,
не обосновава наличие на реално причинена вреда от отменения с това
решение акт, съответно право на
обезщетение по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Предвид
на изложеното и искът е неоснователен и недоказан, тъй като не са налице
останалите две предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по чл.1,
ал.1 ЗОДОВ-вреда и причина връзка.
7/
По отношение на иск за вреди в размер на
1170.00 лв. от отмененото като незаконосъобразно НП №133357-0140393/15.01.2015г.
на Директор на дирекция „Контрол" при ТД на НАП - гр. Велико Търново,
която сума представлява данъчната основа на заплатения адвокатски хонорар по НАХД
№ 240/2015 г. на Районен съд Враца при повторното разглеждане на делото.
В производството по НАХД № 240/2015г. на
РС-Враца дружеството –ищец е сключило договор за правна защита и съдействие №2/17.11.2015г.
с договорено възнаграждение в размер на 1170.00 лева без ДДС и в размер на
1404.00 лева с ДДС и начин на плащане по банков път/стр.163/. В това
производство не са представени доказателства за извършено плащане по банков
път. С Решение №314 от 26.11.2015г.,
постановено по делото е отменено НП №
133357-0140393/15.01.2015г. на Директора на дирекция “Контрол“ при ТД на НАП-В.Търново, с което на „Е.В.“ ЕООД е
наложена имуществена санкция в размер на 21 245,49 лв. за нарушение на чл.86,
ал.1, т.2 и т.3 ЗДДС. Решението на РС е
обжалвано и същото е потвърдено с Решение №174/18.03.2016г. по КАНД № 76/2016г.
на АдмС - Монтана. Решението е влязло в законна сила на 18.03.2016г. В настоящото производство е представена
издадена фактура №208/17.11.2015г. от А.д. П. и Т. и заплатена сума по
фактурата и договора по банков път на
04.01.2016г., видно от платежно нареждане и извлечение от банковата сметка на
получателя/стр.200-202/. По делото
липсват каквито и да е доказателства представени до
приключване на
НАХД № 241/2015 г. пред РС –Враца, с които да се удостоверява уговорено възнаграждение
по договора представен по делото на РС за адвокат да е реално изплатено
по банков път. Същото е заплатено по банков път след постановяване на съдебното
решение и приключване на производството
по делото на дата 4.01.2016г., а решението е от дата
26.11.2015г., като хода по същество по делото е приключил на дата 18.11.2015г.
С оглед на
това не може да се приеме, че за защитата
в производството по отмяна на НП ищецът е
заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1170 лв., с което
да му е причинена имуществена вреда.
Изводът за това не се променя от представеното по делото преводно нареждане и
извлечение от бланковата сметка на получателя за преведена сума по банков път
на 4.01.2016г., тъй като извършеното
плащане извън рамките на
производството по оспорване на наказателното
постановление и след неговото приключване,
не обосновава наличие на реално причинена вреда от отменения с това
решение акт, съответно право на
обезщетение по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, поради
липса на предпоставките в тяхната кумулативност-вреда и причина връзка. По делото не
е доказано от ищеца, че е налице реално причинена му вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско
възнаграждение в съдебното производство
по обжалване на отмененото наказателно
постановление, не е налице кумултивно
изискуема от закона предпоставка за присъждане
на претендираното обезщетение за вреди и
искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
8/ По отношение на иск за вреди
в размер на 945.00
лв. от отмененото като незаконосъобразно НП № 133357-0140395/15.01.2015
г. на Директор на дирекция „Контрол" при ТД на НАП - гр. Велико Търново,
която сума представлява данъчната основа на заплатения адвокатски хонорар по НАХД № 236/2015 г. на Районен съд Враца при
повторното разглеждане на делото.
С Решение №35/3.02.2016г., по НАХД №236/2015г.
на РС-Враца е отменено НП
№133357-0140395/15.01.2015г. на Директора на дирекция“Контрол“ при ТД на НАП-В.Търново, с което на „Е.В.“ ЕООД е
наложена имуществена санкция в размер на 13 678,37 лв. за нарушение на чл.86,
ал.1, т.2 и т.3 ЗДДС. Решението на РС е
обжалвано и същото е потвърдено с Решение №316/03.06.2016г. по КАНД № 207/2016г.
на АдмС - Монтана. Решението е влязло в законна сила на 03.06.2016г. В рамките
на повторното разглеждане на делото по НАХД №236/2015г. на Районен съд Враца дружеството е ползвало адвокатска
защита с договорено възнаграждение в размер на 945.00 лева без ДДС и в размер
на 1134.00 лева с ДДС и посочен начин на
плащане по банков път, съгласно договор за правна защита и съдействие
№5/23.11.2015г./стр.42/. По делото на РС не са представени доказателства за
извършено плащане на договорената сума по банков път, като такова плащане не е
отразено и в представения по делото договор. Такива доказателства са
представени в настоящото производство- фактура №211/23.11.2015г. издадена от А.д.
П. и Т. и заплатена сума, съгласно договора и фактурата по банков път на
18.01.2016г., видно от банкови извлечения/стр.222-224/. По делото липсват каквито и да е доказателства
представени до приключване на НАНД №
236/2015 г. пред РС –Враца, с които да се удостоверява уговорено възнаграждение
по договора представен по делото на РС за адвокат да е реално изплатено по банков път. Същото е
заплатено по банков път след приключване на
производството по делото на дата 28.01.2016г., като хода по същество по
делото е приключил на дата 14.12.2015г. С
оглед на това не може да се приеме, че за защитата в
производството по отмяна на НП ищецът е
заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 945 лв., с което
да му е причинена имуществена вреда,
която да е в причинна връзка с отмененото НП. Изводът за това не се променя от
представеното по делото преводно нареждане и извлечение от бланковата сметка на
получателя за преведена сума по банков път на 28.01.2016г., тъй като
извършеното плащане извън рамките на производството по оспорване на наказателното постановление и след неговото приключване, не
обосновава наличие на реално причинена
вреда от отменения с това решение акт, съответно право на обезщетение по чл.1,
ал.1 ЗОДОВ. Предвид на изложеното и искът
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
9/ По отношение на иска
за вреди в размер на 4810.00 лв.,
причинени общо от отменените като незаконосъобразни НП №133357-0140386/15.01.2015г.;
НП №133343-0140387/15.01.2015г.;
НП №133334-0140388/15.01.2015г.;
НП №133346-
0140390/15.01.2015г.; НП
№133347-0140391/15.01.2015г.; НП №133348- 0140392/15.01.2015г.;
НП №133350-0140393/15.01.2015г.
и НП №133356-
0140395/15.01.2015г. на Директор на дирекция „Контрол" при ТД на
НАП - гр. Велико Търново, която
сума представлява данъчната основа на платения адвокатски хонорар в
касационното производство по КАНД №292/2015г. на
АдмС -
Враца.
В КАНД №292/2015г. ищецът
е сключил договор за правна защита и съдействие №17/22.06.2015г./стр.13/ за
процесуално представителство и защита по делото с дата 22.06.2015г. с
договорено възнаграждение в размер на 4810.00 лева без ДДС и 5772.00 лева с ДДС
и начин на плащане по банков път. В графата платена сума не е отразено плащане
на договорената сума нито по банков път, нито в брой, като не са представени
доказателства в производството по делото за извършено плащане по банков път.
Такива доказателства са представени в настоящото производство, а имено фактура
№ 198/22.06.2015г. издадена от Адвокатско дружество с посочената данъчна основа
4 810.00 лева без ДДС и 5 722.00 лева с ДДС и посочено плащане по банков път, като
сметката е изрично посочена/стр.38/. Плащането по тази фактура и договореното
възнаграждение е извършено от ищеца на дата 17.07.2015г., видно от представените в
настоящото производство платежно нареждане и извлечение от сметката на
получателя/стр.39-40/. С Решение №341/22.10.2015г.,
постановено по делото е отменено решение от 30.04.2015г., постановено по НАХД № 234/2015г. на РС -
Враца и делото е върнато за ново разглеждане при спазване на указанията дадени
в мотивите на решението. Безспорно е, че сумата е платена преди приключване на
съдебното производство по КАНД №292/2015г., решението е от 22.10.2015г., а
устните състезания са приключили на дата 23.09.2015г., поради което са налице
предпоставките по чл.1, ал.1 ЗОДОВ за присъждане на претендираното обезщетение
по този иск. Разноските по делото са направени във вр. с отменените НП. Налице
е надлежно плащане на претендираната сума за имуществени вреди в това
производство, като същото е направено в рамките на КАНД, макар и доказателства
за това да са представени в настоящото производство. Така представените
доказателства не са оспорени от ответника. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение
№ 6/2012 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ВКС съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждение
и в договора е описан начинът на плащане. В конкретния случай видно от
представения по делото договор за правна защита и съдействие това е сторено,
поради което и направените разноски в това производство представляват вреда и
същите са в причина връзка с отменените НП, с оглед на което са налице
предпоставките на чл.1, ал.1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника.
Съгласно
тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016г.
адвокатските възнаграждения, платени в производството по обжалване на
наказателни постановления, отменени от съда, представляват пряка и
непосредствена последица от издаването на постановленията по смисъла на чл. 4
от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
От страна на ответника е
направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по
предявените искове с представения по делото писмен отговор по исковата молба. За
да е налице основание за намаляване на адвокатското възнаграждение, следва да
се установи условието визирано в чл.78, ал.5 ГПК, а именно: прекомерност на
изплатения размер спрямо действителната правна и фактическа сложност на делото.
Съдът намира, че изплатеното адвокатско възнаграждение подлежи на намаляване
само в случай, че неговият размер несъответства на правната и фактическа
сложност на делото. В мотивите на постановеното ТР №1 от 15.03.2017 г. на ВАС
по т.д. №2/2016 г., ОСС, I
и II колегия е
посочено, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платения
адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна
сложност на делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв,
определен от наредбата по чл.36, ал.2
ЗА, е една от възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си
и да не позволи на другата страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на
критериите на посочената норма от закона. Относно
посочения договорен и заплатен адвокатски размер в производство по КАНД №78/2016г.
на АдмС-Монтана/НАХД №232/2015г. на РС-Враца/ в
размер на 910.00 лева и в производството по КАНД №292/2015г. на АдмС-Враца в
размер на 4810 лева, същите са изчислени в минималните размери предвидени в
разпоредбата на чл.18, ал.2 вр. чл.7,
ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и няма как да бъдат намалени и не се явяват прекомерни с оглед
фактическата и правна сложност на делата и се явяват съразмерни и на извършената правна защита и съдействие,
обосновани и справедливи, поради което и
заплатената
сума за адвокатски хонорар в тези производствата по оспорване на НП следва да
бъде възстановена на ищеца в цялост, още повече че същата се претендира без
ДДС.
Не се споделя и възражението на
ответника, че претендираните от ищеца
вреди са причинени по изключителна негова вина. Такъв извод не може да се
изведе от наличните доказателства по приложените по делото дела. Липсват
основания за изключване на отговорността в хипотезата на чл.5 ЗОДОВ. Няма
доказателства за изключителна вина на ищеца, респ. допринасяне за увреждането. За
настоящото производство единствения релевантен факт за присъждане на
обезщетението е признаването и отмяната на наказ.постановление, като
незаконосъобразно, като са без значение мотивите на съда за неговата отмяна.
По отношение на
отхвърлените искове следва да се посочи в обощение, че в производството по реда
на чл.1, ал.1 ЗОДОВ върху ищеца лежи доказателствената тежест и той, при
условията на пълно и главно доказване, следва да установи по безспорен и
категоричен начин наличието на твърдените в исковата молба обстоятелства и
факти, и в случая това не е направено. В случая са доказани отменени НП,с
влезли в сила съдебни решения, но не е
доказана реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено от ищеца адвокатско
възнаграждение в съдебното производство по обжалване на наказателно
постановление, с което му е наложена имуществена санкция и приключило с отмяна
на НП. Правната защита на ищеца, пред Районен съд Враца е осъществена от
адвокат с надлежна представителна власт. Пред РС не е представено доказателство за заплащане на
договореното за извършеното процесуално представителство адвокатско
възнаграждение, същото е представено в настоящото производство. Въпреки това не е доказан разход по отхвърлените искове, който да представлява
имуществена вреда, която е в пряка и непосредствена причинна връзка с отменения
от съда, акт на администрацията. Това е така, тъй като договорените адвокатски
възнаграждения по всеки един от договорите в производството на РС-Враца и по
КАНД по отношение на отхвърлените искове подробно посочени по-горе е заплатен
след приключване на съдебното производство по отмяна на НП, тоест след даване
ход на делото по същество, а по някой и от тях и след постановяване на решението.
В случая ищецът не се е справил и не е доказал платения размер на
претендираните имуществени вреди в производството по отмяна на НП по отношение
на отхвърлените искове. Изводът за недоказаност на вредите не се променя от
представените доказателства в настоящата производството - преводни нареждания и
банкови извлечения от сметката на получателя. Представянето им в
настоящото производство и заплащането им
след приключване на делата, когато вече е постановено решение по спора,
не обосновава наличие на реално причинена вреда от отменения с това решение
акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В този смисъл са
и Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017
г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по
Тълкувателно дело № 2 от 2016 г. и Тълкувателно
решение № 6/2012 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ВКС.
В конкретния случай се
претендира присъждане на лихва, считано от датата на предявяване на
исковата молба 24.04.2020г., поради което следва лихвата върху главницата да се
присъди, считано от 24.04.2020г. до
окончателното й изплащане върху уважената част от исковата претенция.
Предвид на изложеното
исковата претенция е основателна за сумата от 910.00 лева/КАНД №78/2016г. на
АдмС-Монтана/ и за сумата от 4810.00 лева /КАНД №292/2015г. на АдмС-Враца/ или
в общ размер на 5 720 лева, като искът над тази сума до пълния претендиран
размер с исковата молба от 15 385.00 лева, следва да се отхвърли, като
неоснователен и недоказан.
При този изход на
делото частично основателна е претенцията
на ищеца за
присъждане на
направените в съдебно производство разноски, като такива следва да се присъдят
съобразно уважената част от иска, съгласно чл.10, ал.3 ЗОДОВ. Ищецът претендира
разноски, съгласно представен по делото списък в общ размер на 2151.60 лева, от които 225.00 лева заплатена държавна такса за образуване на
делото и 1 926.60 лева договорено и заплатено адвокатско възнаграждение,
видно от приложените по делото доказателства същото е заплатено по банков път/стр.241-244/.
На ищеца следва да се присъдят разноски за внесена държавна такса в общ размер
на 50.00/петдесет/ лева по 25.00 лева по двата уважени иска и за адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от иска, които възлизат в общ размер на 716,30 лева.
Основателна е и претенцията на
ответника за присъждане на разноски по делото при този изход на спора. Съгласно
разпоредбата на чл.10, ал.4 ЗОДОВ съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал
такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в
полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение,
ако те са били защитавани от юрисконсулт,
чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. На ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, определено съобразно фактическата и
правна сложност на делото.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.172 АПК, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Национална Агенция за приходите гр.София да заплати на „Е.В.“ ЕООД ***, ЕИК *********,
представлявано от * М.Х.Е. сума в размер
на 910.00/ деветстотин и десет/ лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди /адвокатски хонорар/ от отменено НП №133357-0140390/15.01.2015г. на
Директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Велико Търново с влязло в сила
решение на 25.01.2016г., както и законната лихва върху сумата, считано от 24.04.2020г./датата
на предявяване на исковата молба/ до окончателното изплащане.
Отхвърля иска в останалата част над тази сума до пълния претендиран размер по този иск от 1820.00 лева.
ОСЪЖДА Национална Агенция за приходите гр.София да заплати на „Е.В.“ ЕООД ***, ЕИК *********,
представлявано от * М.Х.Е. сума в размер
на 4810.00/ четири хиляди осемстотин и десет/ лева, представляваща обезщетение
за имуществени вреди /адвокатски хонорар/ в производство по КАНД №292/2015г. на
АдмС-Враца, както и законната лихва върху сумата, считано от 24.04.2020г.
/датата на предявяване на исковата молба/ до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
иск за вреди в размер на 1575.00
лева, причинени от отменено, като незаконосъобразно НП № 133357-0140386/15.01.2015г. на Директор
на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-В.Търново, която сума представлява данъчна
основа на заплатения адвокатски хонорар по НАХД № 237/2015г. на Районен съд Враца.
ОТХВЪРЛЯ
иск за вреди
в общ размер на 2 690.00
лева и за двете съдебни инстанции от
отменено, като незаконосъобразно НП № 133357-0140387/15.01.2015г. на Директор на
дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-В.Търново, която сума представлява данъчна
основа на заплатения адвокатски хонорар по НАХД №239/2015г. на Районен съд Враца и по
КАНД № 109/2016г. на АдмС -
Монтана.
ОТХВЪРЛЯ
иск за вреди
в размер на 375.00 лева от
отменено като незаконосъобразно НП №
133357-0140388/15.01.2015г. на Директор на дирекция „Контрол“ при ТД на
НАП-В.Търново, която сума представлява данъчна основа на заплатения адвокатски
хонорар по НАХД №1222/2015г. на Районен
съд Враца при повторното разглеждане.
ОТХВЪРЛЯ
иск за вреди в размер на 1045.00 лв. от отмененото като
незаконосъобразно НП № 133357-0140391/15.01.2015 г. на Директор на дирекция
„Контрол" при ТД на НАП - гр. Велико Търново, която сума представлява
данъчната основа на заплатения адвокатски хонорар по НАХД № 235/2015 г. на Районен съд Враца при
повторното разглеждане на делото.
ОТХВЪРЛЯ иск за вреди в размер на 955.00 лв. от отмененото като
незаконосъобразно НП № 133357-0140392/15.01.2015 г. на Директор на дирекция
„Контрол" при ТД на НАП - гр. Велико Търново, която сума представлява
данъчната основа на заплатения адвокатски хонорар по НАХД № 241/2015г. на
Районен съд Враца при повторното разглеждане на делото.
ОТХВЪРЛЯ иск за вреди в
размер на 1170.00 лв. от отмененото като незаконосъобразно НП №133357-0140393/15.01.2015г.
на Директор на дирекция „Контрол" при ТД на НАП - гр. Велико Търново,
която сума представлява данъчната основа на заплатения адвокатски хонорар по
НАХД № 240/2015 г. на Районен съд Враца при повторното разглеждане на делото.
ОТХВЪРЛЯ иск за
вреди в размер
на 945.00 лв. от
отмененото като незаконосъобразно НП
№ 133357-0140395/15.01.2015 г. на Директор на дирекция
„Контрол" при ТД на НАП - гр. Велико Търново, която сума представлява
данъчната основа на заплатения адвокатски хонорар по НАХД № 236/2015 г. на Районен съд Враца при
повторното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА Национална Агенция за приходите гр.София да заплати на „Е.В.“ ЕООД ***, ЕИК *********,
представлявано от * М.Х.Е. разноски по
делото в общ размер на 50.00 лева /държавна такса/ и в общ размер на
716.30 /седемстотин и шестнадесет лева и тридесет стотинки/адвокатски
хонорар/, съобразно уважената част от иска и отхвърля искането за разноски
над тази сума.
ОСЪЖДА „Е.В.“ ЕООД ***, ЕИК *********,
представлявано от * М.Х.Е. да заплати
на Национална Агенция за приходите гр.София разноски по делото в размер на
300/триста/ лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване, чрез
АдмС-Враца пред ВАС-София в 14-дневен
срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 АПК да се
изпрати препис от същото.
АДМ. СЪДИЯ: