Определение по дело №219/2021 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 юни 2021 г. (в сила от 22 юни 2021 г.)
Съдия: Росен Петков Буюклиев
Дело: 20217060700219
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 април 2021 г.

Съдържание на акта

 П Р О Т О К О Л

 

град Велико Търново, 28.05.2021 година

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, в публично заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОРДАНКА МАТЕВА

            ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА

                        РОСЕН БУЮКЛИЕВ

                                      

при участието на секретаря С.Ф. и прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура – Светлана ИВАНОВА, сложи за разглеждане адм. дело № 219 по описа за 2021 г., докладвано от съдия Буюклиев.

             

На поименно повикване, на второ четене, в 09,45 часа се явиха:   

 

Жалбоподател – ФОНДАЦИЯ „ВЪРХОВЕНСТВО НА ЗАКОНА“ гр. София, редовно призован, не изпраща представител.

 

Ответникът – ОБЩИНСКИ СЪВЕТ – ПАВЛИКЕНИ, редовно призован, се представлява от *** Г., с пълномощно от 07.06.2021г., представено в днешното съдебно заседание, и от председателя на Общински съвет – Павликени - Х.К..

 

ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА - ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призована, се представлява от прокурор ИВАНОВА.

 

*** Г.: Да се даде ход на делото.

 

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

 

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, по смисъла на чл. 139 и чл. 159 от АПК, поради което

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА:

Производство по реда на чл. 185 и сл. от АПК,  образувано по жалба на фондация „Върховенство на закона“ – София против разпоредбата на чл.9 от Наредбата за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета с Решение №194/6.11.2008 година на Общински съвет - Павликени, изменяна и допълвана.

Твърдението е за противоречие на тази разпоредба с разпоредбата на чл.8 от ЗНА.

  

 

Съдът ДОКЛАДВА постъпила с писмо вх. № 1883/26.04.2021г. от Общински съвет – Павликени в изпълнение определение на съда административна преписка по опис.

 

Съдът ДОКЛАДВА постъпили извлечения и обявления за обнародване на оспорването, съгласно изискванията на АПК.

 

Съдът ДОКЛАДВА молба вх. № 2448/02.06.2021г. от Фондация „Върховенство на закона“ чрез ***И.Я., с което заявява, че няма доказателствени искания и излага доводи по същество на спора. Моли да бъдат присъдени разноски по делото, за които представя списък и доказателства за плащането им. 

 

Съдът ДОКЛАДВА писмо вх. № 2578/09.06.2021г. от Общински съвет – Павликени, в което уведомяват съда, че по погрешка са изпратили и е постъпила в съда с писмо вх. № 1883/26.04.2021г. административната преписка по последното изменение на оспорената наредба вместо преписката по приемането й. Към последното писмо е приложена административната преписка по приемане на оспорената наредба.

 

*** Г.: Да се приемат писмените доказателства.

 

ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат постъпилите доказателства.

 

Съдът счита, че следва да приеме материалите, изпратени с административната преписка от Общински съвет – Павликени.

Водим от горното, съдът

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

ПРИЕМА и  ПРИЛАГА писмените доказателства, съдържащи се в получената от Общински съвет – Павликени с вх. № 2578/09.06.2021г. административна преписка.

 

ПРИЕМА писмените доказателства за обнародване на оспорването.

 

*** Г.: Уважаеми Административни съдии, моля Ви да оставите без разглеждане жалбата като недопустима, алтернативно без уважение като неоснователна. Считам, че за жалбоподателя не съществува правен интерес от една страна да оспори процесната наредба, а от друга страна - тя вече е отменена.

Претендираме за разноски. Представяме писмена защита и списък на разноските.

 

ПРОКУРОРЪТ: С оглед постъпилите по делото доказателства, считам, че делото следва да бъде прекратено.

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните, намира, че по силата на чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него, или за които той поражда задължения. Юридическите лица с нестопанска цел, каквото е и оспорващата фондация, могат да оспорват подзаконови нормативни актове при наличие на правен интерес от това. Следва да се има предвид и обстоятелството, че в мотивите на Тълкувателно решение № 2/12.02.2010 г. на ОСС на ВАС е обсъждано правото на оспорване на подзаконови нормативни актове от страна на съсловни /браншови/ организации и други сдружения с нестопанска цел, които имат право да участват в административното производство по издаване на подзаконовия нормативен акт. В конкретния случай обаче жалбата е предявена от фондация, която очевидно не е съсловна, съответно браншова организация. Фондацията - жалбоподател не е и "друго сдружение с нестопанска цел" по смисъла на визираното тълкувателно решение, защото правното положение на лицата с нестопанска цел е уреден в Закона за юридическите лица с нестопанска цел, глава Втора от който закон е озаглавена "Видове лица с нестопанска цел". Раздел I от тази глава регламентира правния статут на сдруженията, а Раздел II урежда фондациите, като правни субекти с различен правен статут от този на сдруженията. Следва да се има предвид, че наличието на правен интерес от оспорване на административните актове е конституционно изискване, изрично прогласено в чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, която конституционна норма регламентира обжалваемост на всички административни актове, но при задължителното условие - актът да засяга лицето, което го обжалва. Този конституционен принцип е предвиден и в разпоредбите на чл. 147, ал. 1 и чл. 186, ал. 1 АПК, които нормативни текстове задължават съда да извършва преценка за наличието на правен интерес във всеки отделен случай. Възприемането на становище, че само посочените цели и предмет на дейност на фондацията - жалбоподател сами по себе си са достатъчни, за да обосноват правния му интерес от съдебно оспорване на всеки подзаконов нормативен акт, за който фондацията прецени, че е незаконосъобразен, би се превърнало в надзор за законност върху актовете на администрацията, каквото правомощие е възложено изцяло на Прокуратурата. Ако се възприеме поддържаната в жалба теза на оспорващата фондация, тогава във всеки случай на оспорване би било достатъчно само бланкетно твърдение, че оспореният подзаконов нормативен акт или разпоредба от него са незаконосъобразни, за да се счете, че фондацията има интерес от оспорването им, което обаче не е така. Целите в чл. 5 от Учредителния акт на Фондация „Върховенство на закона“ (между които отмяна на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове и/или отделни техни норми и разпоредби, приемани от Общинските съвети и органите на изпълнителната власт на Република България) не лишават съда от преценката му относно наличието на изискуемата абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното производство. Фондацията не твърди и не сочи доказателства, че тя или някой/някои от нейните членове са или в бъдеще ще бъдат лично, пряко и непосредствено засегнати от оспорената разпоредба на Наредбата на Общински съвет - Павликени.  От съществено значение е и обстоятелството, че обжалваният подзаконов административен акт е изцяло с местно значение, а частният жалбоподател не обосновава наличие на някаква териториална връзка или отношение с община Павликени, на територията на която действа процесната наредба. В този смисъл е и съдебната практика по този вид спорове - решение по адм.д. № 14120/2017г. и определения по адм.д. № 9953/2017г., адм.д. № 3297/2017г., адм.д. № 7242/2020г. и др., всички постановени от Върховния административен съд. При това положение следва да се констатира, че е налице основанието по чл. 159, т. 4 АПК за оставяне жалбата на Фондация „Върховенство на закона“ без разглеждане и прекратяване на образуваното по нея съдебно производство.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал.3 АПК, решаващият състав на Административен съд – Велико Търново намира за основателно своевременно заявеното от ответника искане за присъждане на разноски с приложен списък за тях, представляващи ***ско възнаграждение, поради което счита, че частният жалбоподател следва да заплати на ответника разноски в размер на 200 /двеста/ лева, представляващи ***ско възнаграждение.

Ето защо, на основание чл. 159, т. 4 АПК, съдът

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

ОТМЕНЯ ХОДА ПО СЪЩЕСТВО.

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Фондация „Върховенство на закона“, с ЕИК *********, против разпоредбата на чл. 9 от Наредбата за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета с Решение №194/6.11.2008 година на Общински съвет - Павликени.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 219/2021г. по описа на Административен съд – Велико Търново.

 

ОСЪЖДА Фондация „Върховенство на закона“, с ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на Общински съвет – Павликени сумата от 200,00 лв. /двеста лева/, представляваща разноски по делото.

 

Определението ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТ в 7-дневен срок, считано от днес за ответника и прокурора, а за жалбоподателя – в същия срок от съобщаването за това.

 

Препис от определението ДА СЕ ИЗПРАТИ на Фондация „Върховенство на закона“.

 

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09,50 часа.

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                                    Членове: 1.

 

                                                                                2.

 

                                                                   СЕКРЕТАР: