№ 779
гр. София, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на десети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Теодосиев
Членове:Петя Георгиева
Светослав Василев
като разгледа докладваното от Петър Теодосиев Въззивно гражданско дело
№ 20211100506383 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 437, вр. чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, образувано по жалба
на СТ. Ж. Г. срещу разпореждане по изп.д. №20118630402235 на ЧСИ с рег. №863, с което е
оставено без уважение искане на жалбоподателката за прекратяване на изпълнителното
производство, заявено с уведомление вх. №54971/24.09.2019г.
Възраженията в жалбата са, че обжалваният акт на съдебния изпълнител е постановен
в нарушение на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като не е отчетена липсата на поискани от
взискателя изпълнителни действия в предвидения с разпоредбата 2-годишен срок, както и
липсата на доказателства за уведомяване на жалбоподателката за договора за цесия, въз
основа на който е конституиран нов взискател в хода на изпълнителното производство.
Взискателят "ЕОС М.“ ЕООД оспорва жалбата и претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за защита срещу нея.
От доказателствата по процесното изпълнително дело се установява, че същото е
образувано на 21.10.2011г. въз основа на изпълнителен лист, издаден за вземания на „Ю. И
Еф Д.Б.“ АД срещу жалбоподателката.
По възлагане от взискателя по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ на 08.11.2011г. съдебният
изпълнител е наложил запори върху банкови сметки на длъжника, а със запорно съобщение
изх. №28140/21.10.2013г. е наложил запор върху трудовото възнаграждение на
жалбоподателката, получавано от „С.“ ООД, като въз основа на цитирания запор по делото
са постъпвали периодични плащания от работодателя, последното от които е извършено на
26.10.2015г.
В противовес на възраженията в жалбата в периода от налагането на запора до датата
1
на последното плащане от третото задължено лице по наложения запор срок по чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК не тече, тъй като в посочения период изпълнителният способ е осъществяван и
липсва основание за предприемане на нови изпълнителни действия (изрично в този смисъл
определение №248 от 01.04.2021г. по гр.д. №3647/2020г. на ВКС, IV ГО и цитираното в него
решение №37 от 24.02.2021г. по гр.д. №1747/2020г. на ВКС, IV ГО).
Въз основа на молба от 23.06.2016г. като взискател по изпълнителното дело е
конституиран "ЕОС М.“ ЕООД в качеството му на частен правоприемник на „Ю. И Еф Д.Б.“
АД въз основа на договор за цесия на вземанията по изпълнителния лист.
Взискателят "ЕОС М.“ ЕООД е поискал извършване на изпълнителни действия по
делото с молби от 16.06.2017г., 02.10.2018г., 29.05.2019г. и 18.06.2019г., като описаните
молби (които следва да се отбележи не изчерпват всички искания на взискателя за
изпълнителни действия) са достатъчни да се приеме, че липсва основание по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК за прекратяване на процесното изпълнително дело.
Възражения в жалбата, мотивирани с липсата на уведомяване на жалбоподателката за
договора за цесия, въз основа на който „Еос М.“ ЕООД е конституиран като взискател по
изпълнителното дело в качеството му на частен правоприемник на първоначалния взискател
„Ю. И Еф Д.Б.“ АД, поначало не могат да обусловят основателност на подадената жалба
срещу отказа за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК, тъй като разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е процесуална, а не материална,
което означава, че от значение за приложението й е именно и само извършването на
действия по насочване на изпълнението от взискателя, конституиран по изпълнителното
дело.
Въпросът дали този взискател действително е кредитор на длъжника (включително
като последица от уведомяване на длъжника за извършена цесия по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД)
може да има значение за материалните правоотношения между цесионера и длъжника
(респективно може да бъде допустим предмет на разглеждане при предявен от
жалбоподателката отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК), не и за
процесуалните правоотношения по образуваното изпълнително дело и в частност за
приложение на разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, която е част от правилата за
регулиране на тези правоотношения.
По изложените съображения подадената жалба е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение, като при този изход на съдебното производство по чл. 435 ГПК
основателно се явява искането на взискателя за присъждане на възнаграждение по чл. 78, ал.
8 ГПК за представителството му от юрисконсулт в това производство.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на СТ. Ж. Г. срещу разпореждането по изп.д.
2
№20118630402235 на ЧСИ с рег. №863, с което е оставено без уважение искане за
прекратяване на изпълнителното производство, заявено с уведомление вх.
№54971/24.09.2019г.
ОСЪЖДА СТ. Ж. Г. с ЕГН ********** и адрес с. Горни Богров , ул. **** да заплати
на „ЕОС М.“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. **** на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3