№ 44094
гр. София, 30.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:М. ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от М. ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20241110135834 по описа за 2024 година
Производството е по реда Глава Двадесет и пета от Гражданския процесуален кодекс
(чл. 310 – 317 ГПК).
По допустимостта на иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ съдът ще се произнесе в
открито съдебно заседание, след постъпване на становищата на страните и при съобразяване
указанията, дадени в Решение № 110 от 23.07.2020 г. по гр. дело № 3144/2019 г. на IV на
ВКС, според което с иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ ищецът разполага когато не оспорва
прекратяването, а само основанието за това, както и в Решение № 31 от 19.03.2019 г. по
гр. дело № 2008/2018 г. на III ГО на ВКС.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждането му в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 312 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства като относими,
допустими и необходими.
ПО ИСКАНЕТО на ищеца за задължаване на ответника по реда на чл. 190 от ГПК
да представи описаните в исковата молба документи – молба за преназначаване,
допълнително споразумение и длъжностна характеристика и инструктаж за длъжност
„Младши организатор бизнес-салон“, съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание
след изслушване на становището на страните.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на определението с
писмена молба с препис за насрещната страна да заяви намират ли се в негово държане
посочените документи.
1
УКАЗВА на страната, че на основание чл. 190, ал. 2, във вр. с чл. 161 от ГПК може да
приеме за доказани фактите, относно които страната създава пречки за събиране на
допуснати доказателства.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата в първото съдебно заседание да представи
трудовата си книжка в оригинал за констатация.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане до разпит на един
свидетел при режим на призоваване за установяване на факта, че е полагал труд единствено
на длъжност „Младши служител, гише регистрация на пътници и багажи-чек-ин-гейт“, тъй
като страните не спорят за това обстоятелство, поради което събирането на доказателства не
е необходимо.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, със задачи посочени в
исковата молба и молбата-уточнение от 27.06.2024 г.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Е. В. Ж., тел.: 0878 527 681.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертиза в размер на 400 лева платими от
бюджета на съда.
Вещото лице да се уведоми за експертизата и да се призове за о.с.з.
УКАЗВА на страните, на основание чл. 312, ал. 2 от ГПК, че в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение могат с писмена молба с препис за
насрещната страна, да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по
делото, като изложат нови обстоятелства, посочат доказателствата за тях и представят
писмените такива, като след изтичане на този срок, възможността за това се преклудира.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 20.11.2024 г. от 15.15
часа, за когато да се призоват страните и вещото лице – в т.ч по реда на чл. 44, ал. 2 от
ГПК по телефон, което да се удостовери.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – препис от
писмения отговор и доказателствата към него.
СЪСТАВЯ ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, на основание чл. 312, ал. 1, т. 2 от ГПК, както
следва:
Предявени са обективно съединени искове за отмяна на уволнението, извършено със
Заповед № 054/18.04.2024 г. – чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „Младши служител,
2
гише регистрация на пътници и багажи-чек-ин-гейт“ и по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1
КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа вследствие на уволнението в размер
11640 лв. за периода от 19.04.2024 г. до 19.10.2024 г., ведно с обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда –
14.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и иск по чл. 344, ал. 1, т. 4
от КТ за осъждане на ответника да заличи от трудовата книжка на ищеца
отбелязването на уволнението.
Ищецът В. Д. Т. твърди, че по силата на сключен с ответника „СУИСПОРТ
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, трудов договор от 05.03.2024 г. заемал длъжността
„Младши служител, гише регистрация на пътници и багажи-чек-ин-гейт“ при ответника.
На 19.04.2024 г., на ищецът била връчена Заповед № 054 от 18.04.2024 г. за
прекратяван на трудовото му правоотношение на длъжност „Младши организатор бизнес
салон“ на основание чл. 71 от КТ без предизвестие.
Ищецът твърди, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като не е заемал длъжност
„Младши организатор бизнес салон“, поради което не е сключвал и договор със срок за
изпитване за нея. Сочи, че от 05.03.2024 г. до 18.04.2024 г. полагал труд на длъжност
„Младши служител, гише регистрация на пътници и багажи-чек-ин-гейт“, на която получил
бонус за добро поведение за месец март 2024 г. Прави искане уволнението да бъде отменено
и да бъде възстановен на заеманата длъжност и ответникът да бъде осъден да заличи
вписаното основание в трудовата книжка. Твърди, че е останал без работа след
уволнението, поради което претендира осъждане на ответника да заплати обезщетение
вследствие на незаконното уволнение в размер на 11640 лева за периода от 19.04.2024 г. до
19.10.2024 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от
дата на подаване на исковата молба в съда – 14.06.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането. Претендира разноски.
Ответникът „СУИСПОРТ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, оспорва предявените
искове. Твърди, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, по силата
трудово договор със срок за изпитване за длъжността „Младши служител, гише регистрация
на пътници и багажи-чек-ин-гейт“. Сочи, че в чл. 3 от договора е уговорен срок за изпитване
в полза на работодателя по която валидно упражнил правото си. Твърди, че ищецът не е
преназначаван на друга длъжност, но били проведени преговори, което довело до
техническа грешка в изготвяне на заповедта. Оспорва размера на брутното трудово
възнаграждение за последния пълен отработен от ищеца месец, като твърди, че посочените
суми не са с постоянен характер по смисъла на чл. 17 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Прави искане предявените искове да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
В тежест на ищецът е да докаже съществуване на безсрочно трудово правоотношение
3
с ответника, което е било прекратено, съответно размера на последното получено брутното
трудово възнаграждение преди уволнението, както и че е останал без работа за съответния
период.
В тежест на ответника е да докаже законността на уволнението на основанието, на
което е извършено, а именно, че е налице валидно уговорена клауза по чл. 71 КТ.
ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание
чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК обстоятелствата, че:
1/ между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което
ищецът е заемал длъжността „Младши служител, гише регистрация на пътници и багажи-
чек-ин-гейт“;
2/ ищецът е полагал труд при ответника единствено на длъжност „Младши служител,
гише регистрация на пътници и багажи-чек-ин-гейт“;
3/ Заповед № 054/18.04.2024 г. е връчена на работника на 19.04.2024 г.
УКАЗВА на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на ищцата, че не сочи доказателства за
оставането си без работа за исковия период.
За останалите факти страните сочат доказателства и правят доказателствени искания
за установяване на останалите факти, тежестта на доказването за които носят, като относно
доказателствената им стойност съдът дължи произнасяне с решението.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4