№ 1333
гр. В., 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., X СЪСТАВ ГО, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20243100100576 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени обективно евентуално
съединени искове, както следва:
1./ от А. М. срещу “Е – С” АД искове с правно осн. чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
заплащане на сумата от 140 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на И.А., починал на 28.09.2023г., с когото е живяла на съпружески
фактически начала, настъпила в резултат на остра сърдечна недостатъчност, възникнала от
фибрилация на сърдечния мускул от високоволтов променлив ток, протичащ от
електрически стълб в западната част на водоем, намиращ се непосредствено зад МБАЛ - гр.
Н.П. по време на риболов, ведно със законната лихва от датата на исковата молба -
25.03.2024г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 9 351, 84 лв.,
претендирана като компенсаторна лихва за времето от 28.09.2023г. до 24.03.2024г. /вкл./ и в
условие на евентуалност, в случай, че вредите са резултат на вещта, без за тяхното
настъпване да са допринесли ответниците, искове с правно осн. чл. 50 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
заплащане на сумата от 140 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на И.А., починал на 28.09.2023г., с когото е живяла на съпружески
фактически начала, в резултат на остра сърдечна недостатъчност, възникнала от фибрилация
на сърдечния мускул от високоволтов променлив ток, протичащ от електрически стълб в
западната част на водоем, намиращ се непосредствено зад МБАЛ - гр. Н.П. по време на
риболов, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 25.03.2024г. до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 9 351, 84 лв., претендирана като
компенсаторна лихва за времето от 28.09.2023г. до 24.03.2024г. /вкл./;
2./ от И. В. срещу “Е – С” АД искове с правно осн. чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
1
заплащане на сумата от 140 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на И.А., починал на 28.09.2023г., в резултат на остра сърдечна
недостатъчност, възникнала от фибрилация на сърдечния мускул от високоволтов
променлив ток, протичащ от електрически стълб в западната част на водоем, намиращ се
непосредствено зад МБАЛ - гр. Н.П. по време на риболов във водоем, ведно със законната
лихва от датата на исковата молба - 25.03.2024г. до окончателното изплащане на
задължението и сумата от 9 351, 84 лв., претендирана като компенсаторна лихва за времето
от 28.09.2023г. до 24.03.2024г. /вкл./ и в условие на евентуалност, в случай, че вредите са
резултат на вещта, без за тяхното настъпване да са допринесли ответниците, искове с правно
осн. чл. 50 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 140 000 лв., претендирана като
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта 1 на И.А., починал на 28.09.2023г., в
резултат на остра сърдечна недостатъчност, възникнала от фибрилация на сърдечния мускул
от високоволтов променлив ток, протичащ от електрически стълб в западната част на
водоем, намиращ се непосредствено зад МБАЛ гр. Н.П. по време на риболов във водоем,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 25.03.2024г. до окончателното
изплащане на задължението и сумата от 9 351, 84 лв., претендирана като компенсаторна
лихва за времето от 28.09.2023г. до 24.03.2024г. /вкл./;
3./ от В. В., действащ със съгласието на своята майка и законен представител А. М.
срещу “Е – С” АД искове с правно осн. чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от
180 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на И.А.,
починал на 28.09.2023г., в резултат на остра сърдечна недостатъчност, възникнала от
фибрилация на сърдечния мускул от високоволтов променлив ток, протичащ от
електрически стълб в западната част на водоем, намиращ се непосредствено зад МБАЛ - гр.
Н.П. по време на риболов във водоем, ведно със законната лихва от датата на исковата молба
- 25.03.2024г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 12 023, 80 лв.,
претендирана като компенсаторна лихва за времето от 28.09.2023г. до 24.03.2024г. /вкл./ и в
условие на евентуалност, в случай, че вредите са резултат на вещта, без за тяхното
настъпване да са допринесли ответниците, искове с правно осн. чл. 50 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
заплащане на сумата от 180 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на И.А., починал на 28.09.2023г., в резултат на остра сърдечна
недостатъчност, възникнала от фибрилация на сърдечния мускул от високоволтов
променлив ток, протичащ от електрически стълб в западната част на водоем, намиращ се
непосредствено зад МБАЛ гр. Н.П. по време на риболов във водоем, ведно със законната
лихва от датата на исковата молба - 25.03.2024г. до окончателното изплащане на
задължението и сумата от 12 023, 80 лв., претендирана като компенсаторна лихва за времето
от 28.09.2023г. до 24.03.2024г. /вкл./;
4./ от А. В., действащ, чрез своята майка и законен представител А. М. срещу “Е – С”
АД искове с правно осн. чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 180 000 лв.,
претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на И.А., починал на
28.09.2023г., в резултат на остра сърдечна недостатъчност, възникнала от фибрилация на
2
сърдечния мускул от високоволтов променлив ток, протичащ от електрически стълб в
западната част на водоем, намиращ се непосредствено зад МБАЛ - гр. Н.П. по време на
риболов във водоем, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 25.03.2024г. до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 12 023, 80 лв., претендирана като
компенсаторна лихва за времето от 28.09.2023г. до 24.03.2024г. /вкл./ и в условие на
евентуалност, в случай, че вредите са резултат на вещта, без за тяхното настъпване да са
допринесли ответниците, искове с правно осн. чл. 50 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на
сумата от 180 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта
на И.А., починал на 28.09.2023г., в резултат на остра сърдечна недостатъчност, възникнала
от фибрилация на сърдечния мускул от високоволтов променлив ток, протичащ от
електрически стълб в западната част на водоем, намиращ се непосредствено зад МБАЛ - гр.
Н.П. по време на риболов във водоем, ведно със законната лихва от датата на исковата молба
- 25.03.2024г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 12 023, 80 лв.,
претендирана като компенсаторна лихва за времето от 28.09.2023г. до 24.03.2024г. /вкл./;
5./ от Г. В., действащ, чрез своята майка и законен представител А. М. срещу “Е – С”
АД искове с правно осн. чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 180 000 лв.,
претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на И.А., починал на 2
28.09.2023г., в резултат на остра сърдечна недостатъчност, възникнала от фибрилация на
сърдечния мускул от високоволтов променлив ток, протичащ от електрически стълб в
западната част на водоем, намиращ се непосредствено зад МБАЛ - гр. Н.П. по време на
риболов във водоем, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 25.03.2024г. до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 12 023, 80 лв., претендирана като
компенсаторна лихва за времето от 28.09.2023г. до 24.03.2024г. /вкл./ и в условие на
евентуалност, в случай, че вредите са резултат на вещта, без за тяхното настъпване да са
допринесли ответниците, искове с правно осн. чл. 50 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на
сумата от 180 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта
на И.А., починал на 28.09.2023г., в резултат на остра сърдечна недостатъчност, възникнала
от фибрилация на сърдечния мускул от високоволтов променлив ток, протичащ от
електрически стълб в западната част на водоем, намиращ се непосредствено зад МБАЛ гр.
Н.П. по време на риболов във водоем, ведно със законната лихва от датата на исковата молба
- 25.03.2024г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 12 023, 80 лв.,
претендирана като компенсаторна лихва за времето от 28.09.2023г. до 24.03.2024г. /вкл./;
В исковата си молба, ищците твърдят, че са законни наследници на своя баща И.А.,
починал на 28.09.2023г., а А. М., майка на три от децата му - А. В., В. В. и Г. В., с която
починалият е живял на съпружески фактически начала, в резултат на остра сърдечна
недостатъчност, възникнала от фибрилация на сърдечния мускул от високоволтов
променлив ток, протичащ от електрически стълб, разположен в западната част на водоем,
намиращ се непосредствено зад МБАЛ - гр. Н.П. по време на риболов, който е преминал
през горните крайници и сърцето и преминал по левия долен крайник и седалището.
По-конкретно се поддържа, че на посочената дата, след приключване на работния ден
3
около 16.30 ч., И.А. заедно със свой колега И., взели решение да отидат на риболов във
водоем, намиращ се зад МБАЛ - гр. Н.П., съществуващ от около 10 - 15 години. След като
закупили продукти за захранка на рибите и изпили по една бира, двамата мъже се
разположили на брега, седнали на земята и пуснали първата въдица. При хвърляне на
втората въдица във водата се чул “страшен шум”, след което И.А. “се проснал на земята.”
Въпреки оказаната първа помощ от колегата на пострадалия и тази на екипа на спешна
медицинска помощ, И.А., е починал.
Пояснява се, че в западната част на водоема е разположен електрически стълб, който се
намира в самия водоем. От него излизат три разклонения, а от всяко разклонение по три
електропроводника, като най-ниският от тях, който е причинил токовия удар, е бил на
разстояние от 6.11 метра над мястото на инцидента. По този електропроводник преминава
електрически ток с напрежение от 20 KV, който е собствен на ответника, част от МТП “Бяла
пръст Н.П.”, район “Юг.” В случая в имот № ****.***.* се е образувал водоем, който е
зарибен и в който се намира ВЛ стълб, потопен във вода с най-голям превес на проводника
под нормативните изисквания.
Единствената причина за смъртта на И. В. е остра сърдечна недостатъчност,
възникнала от фибрилация на сърдечния мускул от високоволтов променлив ток, която е
удостоверена след извършена аутопсия. Установена е още, че починалият е в субклинична
фаза на алкохолно опИ.е с концентрация на алкохол в кръвта от 0.32 промила, т.е. без прояви
на алкохолно опияняване.
Твърди се, че настъпилата смърт е резултат от противоправното поведение на
служители на “Е С” АД, които не са осигурили техническата изправност на поддържаните от
него съоръжения, чрез поддържане на електроразпределителната мрежа, обектите и
съоръженията и на спомагателните мрежи в съответствие с техническите изисквания,
съобразно чл. 89, т. 4 и т. 4 от Закона за енергетиката.
Същите не са изпълнили вменените им задължения по Наредба № 3/09.06.2004г. за
устройството на електрическите уредби и електропроводните линии /Наредба №
3/09.06.2004г./, тъй като стълбовете на ВЛ са поставени в близост до брегове на реки в често
наводнявани райони и др. /чл. 535, ал. 1/; не са поставени предупредителни табели,
оказващи съществуваща опасност за живота; не е спазено разстоянието между проводниците
на ВЛ и повърхността на земята за проводник 20 KV в неурбанизирани територии от 6
метра, а в урбанизирана територия - 7 метра /чл. 634, ал. 1 и 620, ал. 1/, тъй като в
конкретния случай, това е разстояние е било едва 5.4 метра.
Нарушени са и императивните разпоредби на Глава 36 “Въздушни електропроводи” от
Наредба № 9/09.06.2004г. за техническата експлоатация на електрическите централи и
мрежи /Наредба № 9/09.06.2004г./, тъй като не са поставени постоянни знаци, указващи
опасност за живота /чл. 762/; не е спазено вертикалното разстоянието от проводниците на
ВЛ при най-големия им превес до повърхността на терена - по-малко от 7 метра за населени
места или 6 метра за ненаселени места /чл. 764, ал. 1/; не е осъществено текущо поддържане,
чрез профилактични огледи, проверки, измервания, отстраняване на повреди и
4
неизправности, извършване на основен ремонт.
Идентични задължения досежно разстоянието от най-ниският проводник на ВЛ с
напрежение над 1 KV до 110 KV, поставянето на знаци за опасност и извършването на
периодични огледи и обходи от специално подготвен за целта персонал, са разписани и в
Наредба № 16 - 116/08.02.2008г. за техническата експлоатация на енергообзавеждането
/Наредба № 16 - 116/08.02.2008г./, които също не са изпълнени.
Ищците твърдят, че в следствие на смъртта на техния баща и партньор са преживели
психически болки и страдания от загубата на любим човек и баща, който е бил тяхна опора
и подкрепа - лична, емоционална и финансова.
По-конкретно се поддържа, че внезапно настъпилата смърт е причинила на най-
големия син на И. В., И. В. силен стрес, безсъние и безпокойство, отключвайки заболяване
на щитовидната жлеза - “гуша”, наложило прием на медикаменти - “Тироксин.” И към
настоящия момент, ищецът е лишен от опора, закрила и сигурност в живота.
Непълнолетният В. В., който е в юношеска възраст станал “див, избухлив и нервен.”
Затворил се в себе си и напускал самоволно учебните занятия, в резултат на което
получаването на помощи, било преустановено.
Смъртта на И. В. се е отразила неблагоприятно и на неговия син А. В., който е бил в
предпубертетна възраст. Детето било изключително стресирани, тъжно и съкрушено от
загубата на своя добър и грижовен баща, явяващ се достоен модел за подражание.
Най-малкото от децата Г. В. е била само на 41 дни, когато баща й е починал. С
внезапната му смърт, тя е лишена от възможността да познава и общува със своя баща.
Ищецът А. М. е загубила любим човек и приятел. Отсъствието му провокира болка,
скръб, плач и тъга от непрежалимата му загуба, създавайки му усещане за несигурност в
процеса на порастване на общите им деца.
Евентуално съединените искове почиват на твърдения, че смъртта на И. В., е
последица от специфичните качества на вещта - електропровод, през който протича ток с
напрежение 20 KV, който предизвиква предизвиква електроволтова дъга, без връзка с
действия или бездействия, на лицата, които я ползват или лицата, под чиито надзор е тя.
За настъпилите вреди, произтекли от тази вещ, отговаря нейният собственик “Е - С”
АД.
В продължения срок за подаване на отговор, е постъпил такъв от “Е - С” АД, с който се
оспорват предявените искове по основание и размер, вкл. и акцесорните претенции.
Признават се следните релевантни за делото факти: 1./ че на 28.09.2023г. И. В. е
починал, в резултат на остра сърдечна недостатъчност, възникнала от фибрилация на
сърдечния мускул от високоволтов променлив ток, протичащ от електрически стълб,
разположен в западната част на водоем, намиращ се непосредствено зад МБАЛ - гр. Н.П. по
време на риболов, който е преминал през горните крайници и сърцето и преминал по левия
долен крайник и седалището, както и, че към момента на смъртта си починалият е бил в
субклинична фаза на алкохолно опиянение в стадий на резорбция; 2./ че четиримата ищци са
5
негови деца; 3./ че “Е - С” АД експлоатира и управлява електроразпределителната мрежа,
представляваща съвкупност от електропроводни линии и уредби с ниско, средно и високо
напрежение.
Оспорва се да са осъществили всички елементи от фактическите състави на чл. 49 ЗЗД
и чл. 50 ЗЗД.
На първо място се твърди, че към деня на инцидента електроразпределителната мрежа
в гр. Н.П., която е изградена през 1949г., е била изправна, поддържана от служители на
дружеството при спазване на всички изисквания, разписани в Наредба № 3/09.06.2004г.,
Наредба № 9/09.06.2004г. вкл. и в Наредба № 16 - 116/08.02.2008г.
Изискванията на Наредба № 3/09.06.2004г. не се прилагат, тъй като тя не е действала
към момента на изграждане на мрежата, а съгласно чл. 3 от нея, тя се прилага само и
единствено за частите от електрическите уредби и електропроводни линии, на които се
извършват реконструкции, каквито не са извършени в процесния участък.
Независимо от това, не са налице твърдените нарушения на нормата на чл. 535, ал. 1 от
нея, тъй като водоемът се е образувал години след изграждането на стълба и проводниците,
присъединени към него. Неспазване на тази диспозитивна норма не може да обуслови
ангажиране отговорността на ответното дружество. На посочения стълб са поставени трайни
означения, съобразно чл. 539 и такива са били налични към деня на инцидента, но и да са
липсвали, отсъствието им не е довело до настъпване на смъртта на пострадалия, който е бил
на брега, а не в непосредствена близост на съоръжението.
Изискванията на чл. 620 от същата Наредба са спазени, тъй като най-малкото
разстояние от проводниците на ВЛ при най-големия им провес (без да се взема под
внимание нагряването на проводниците от електрическия ток) до повърхността на земята, е
6 метра в ненаселените места.
В случая, имотът, в който е разположен ВЛ е незастроен със статут на пасище, но в
действителност водоем, затова и мястото на инцидента е ненаселено по смисъла на чл. 531,
т. 2 от Наредбата, поради което нормата на чл. 634, относима към урбанизирани територии, е
неприложима.
Не е налице и нарушение на чл. 767 от Наредба № 9/09.06.2004г., защото
електропроводът не се е нуждаел от обслужване, тъй като не е бил износен или неизправен.
Състоянието му е отговаряло на първоначалните експлоатационни характеристики, поради
което е отсъствала и необходимост от основен ремонт.
Извършени са и периодични обходи и огледи в съответствие с нормативните
изисквания.
Наредба № 16 - 116/08.02.2008г., която се твърди да не е била спазена от служители на
ответното дружество, не се прилага за електрически уредби, мрежи и съоръжения на
енергийни предприятия, които се експлоатират по Наредба № 9/09.06.2004г., съгласно чл. 3.
Следователно разписаните правила за поддръжка и обслужване в процесния участък от
мрежата, не следва да се прилагат.
6
Ако все пак се приеме, че изискванията й следва да се приложат, то те, доколкото се
припокриват по съдържание с тези по Наредба № 3/09.06.2004г., Наредба № 9/09.06.2004г.,
са били изцяло съобразени от служителите на дружеството.
Оспорва се вида и размера на вредите, като се поддържа, че между ищците и И. В. не е
съществувала силна емоционална връзка. В условие на евентуалност, при доказване на
основанието на исковете, се поддържа, че размерът на претендираните неимуществени
вреди е прекомерен и несъобразен с икономическата обстановка и другите обстоятелства,
имащи значение за определянето му.
В условие на евентуалност, е релевирано възражение за съпричиняване, който с
поведението си е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, изразяващо се в
употреба на алкохол, което е рефлектирало на двигателната координация, която е била
нарушена, както и на вниманието на преценката, които са понижени. Напълно осъзнато е
доближил проводник на опасно разстояние, въпреки ясно видимото, че той е част от
действаща електроразпределителна мрежа, по която протича високо напрежение.
Въз основа на изложеното се настоява или за отхвърляне на предявените искове, или за
присъждане на обезщетение, което да е съобразено с действително претърпените вреди.
Евентуално съединените искове се оспорват с твърдения, че вредата не е причинена от
свойствата на вещта. Отговорността на ответника следва да бъде изключена поради
изключителната вина на пострадалия, тъй като е употребил алкохол, който е нарушил
двигателната му координация и е понижил вниманието и преценката му и поради
обстоятелството, че сам и съзнателно е доближил проводник, по който протича ток.
Моли за отхвърляне на предявените в условие на евентуалност осъдителни претенции.
Третото лице – помагач ЗК „У.“ АД счита предявените искове за неоснователни по
подробни съображения, идентични на тези, изложени от ответника „Е С“ АД.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Безспорни са между страните следните релевантни за делото факти, за които са
ангажирани допустими, относими и необходими доказателствени средства:
Ищците И. В., В. В., А. В. и Г. В., се явяват законни наследници на своя баща И. В.,
починал на 28.09.2023г. /л. 11 и л. 12/.
А. М. е живяла на съпружески фактически начала с И. В.. Тя е майка на три от децата
им - В. В., А. В. и Г. В. /л. 13-15/.
Смъртта на И. В. е настъпила на 28.09.2023г. при инцидент на територията на гр. Н.П.
зад МБАЛ – Н.П. по време любителски риболов, за който пострадалият е притежавал
валиден билет за любителски риболов /л. 19/.
Мястото на инцидента е посетено от екип на Спешна медицинска помощ в 17.27ч. в
посочения ден, а състоянието на пострадалия – с разширени зеници, с единични дихателни
движения и изгаряния по дясната ръка, е удостоверено в съставен фиш за спешна
7
медицинска помощ /л. 162/. Пострадалият е починал в линейката на ЦСМП – Н.П. на път
към МБАЛ – Ш..
Резултатите от извършената аутопсия, обективирани в съдебно – медицинска
експертиза за оглед и аутопсия /л. 29/, са дали основание на назначения в досъдебното
производство експерт да даде заключение, че причината за смъртта на И. В. е остра сърдечна
недостатъчност, възникнала в резултат на фибрилацията на сърдечния мускул от
високоволтов променлив ток. Пътят, по който токът е преминал през тялото на пострадалия
е в посока от ръцете към левия долен крайник през сърцето.
Към момента на смъртта лицето е в субклинична фаза на алкохолно опИ.е (0.2-0.5) в
стадий на резорбция. Наличието на алкохол в кръвта е 0.32 %, а този в урината – 0.02%.
Документът, в частта относно състоянието на пострадалия и съдържанието на алкохол
в кръвта и урината, представлява официален свидетелстващ документ, ползващ се с
материална доказателствена сила, която не е оборена и задължава съда да приеме, че
удостовереното отговаря на действително положение. В частта относно причината за
смъртта, документът не се ползва с материална доказателствената сила, тъй като
инкорпорира извод направен от съдебен лекар въз основа на установеното при аутопсията.
Вещото лице – съдебен лекар, изготвило заключението по допуснатата комплексна
съдебно – техническа и медицинска експертиза /КСТМЕ/, което в тази част, не е оспорено от
страните и се кредитира от съда, съобразявайки констатациите в протокола за оглед и
аутопсия – множеството електрометки в областта на двата горни крайника, левия крак и
седалището; трупната картина на бързо настъпила смърт: цианоза на лицето и ноктите на
ръцете, точковидните кръвоизливи; мозъчен и белодробен оток и остър кръвен застой във
вътрешните органи, дава заключение, че причината за смъртта е електротравма, при която
през организма на починалия е преминало значително количество електричество, което е
довело до необратими поражения на сърдечния мускул.
Локализацията на електрознаците (електрометки) по лява и дясна ръка дава основание
на експерта да приеме, че в момента на протичане на електрическия ток, И. В. е държал в
ръцете си токопроводящ предмет /най-вероятно въдица/, с който е допрял електрическите
проводници с високо напрежение или е бил на близко разстояние така, че да образува
електрическа дъга.
Смъртта на И. В. е настъпила в ПИ с идентификатор № ****.***.* с площ от 27 674
кв.м., находящ се в община Н.П., област Ш., местност „П.Й.“, който видно от справка от СВ
– гр. Н.П., е придобит на 28.03.2018г. от Б.Б. /л. 194/. Въпросът кому принадлежи правото на
собственост, е ирелевантен в настоящото производство.
Според ОУП на община Н.П., приет на 28.07.2022г., процесният имот е предвиден в
зона Т3 – „Паркове за ежедневен и седмичен отдих“, видно от изготвеното от експерта –
електроинеженер заключение на КСТМЕ. Имотът попада в урбанизирана територия по
смисъла на чл. 531, т. 1 от Наредба № 3/09.06.2004г., т.е. територия на градове, селата,
промишлените и селскостопански предприятия, пристанищата, Д.ете, ж.п. гарите,
8
обществените паркове, вилните зони и плажове в границите на тяхното утвърдено
перспективно развитие за 10 години. При огледа, експертът посочва, че имотът се използва
по предназначение. Част от имота представлява водоем, който е зарибен. Налична е
подпорна стена и воден приток. Имотът не е регистриран в регистъра на язовирите в
страната /л. 231/.
В деня на инцидента в 18.30 ч. е извършен оглед на местопроизшествието от органите
на досъдебно производство, които са обективирани в протокол за оглед /л. 21/.
С обвързваща доказателствена сила, документът обективира точното местоположение
на инцидента – югоизточната част на гр. Н.П. под южната част на оградата на МБАЛ – Н.П..
Обект на огледа е западната част на водоем. Над мястото на инцидента са разположени
/минават/ три жици за високо напрежение, а непосредствено под тях се намира телескоп с
дължина 7 метра, марка „EXTRA MISTRAL“, „TELE CARBON”, пречупена в горния край на
две места.
Оглед на местопроизшествието е извършен и на 19.01.2024г. Обект на огледа е било
третото разклонение от електрическия стълб в посока запад, разположен във водоема.
Посочено е, че трите електропроводника са с различна височина. Разстоянието от най-
ниския електропроводник до земната повърхност на западния бряг на водоема е 6, 11 метра,
измерено с измервателен уред тотална станция „TRIMBLE M3” от назначен в досъдебното
производство експерт.
Мястото на инцидента, местоположението на стълбовете и ел. проводниците със
съответните височини, ширини и др., както и местоположението пострадалия са отразени на
Скица Приложение № 1, Скица Приложение № 2 и на Скица, представена в съдебно
заседание, неразделна част от заключението на КСТМЕ, изготвени от вещите лица –
геодезист и електроинженер. Видно от тези скици в западната част от имот № ****.***.* са
разположени ЖРС /желязо – решетъчен стълб/ и бетонен стълб, под който са се намирали, за
да ловят риба И. В. и неговият колега и приятел И. М..
За установяване механизма, при който е настъпил инцидента, са ангажирани гласни
доказателства, чрез разпита на И. М., които установяват следните релевантни за делото
факти: на 28.09.2023г. И. В. и свидетелят били командировани в гр. Н.П.. След приключване
на работния ден, двамата взели решение да отидат за риба. Купили захранка и се
разположили във водоем, представляващ гьол, който не бил ограден. На същото място
ловили риба и предишните два дни без никакви проблеми. Забелязали цяла плетеница от
кабелни линии, а над тях заплетени корди. Разположили се на брега върху насип, който е по-
висок, на разстояние около 1 метър от водата. И двамата били седнали. И. В. имал две
въдици. При вдигането на втората се „вдигнал“ голям шум - „трясък.“ Свидетелят не видял
какво се е случило, тъй като бил в гръб. Паникьосал. Счел, че приятелят му е припаднал.
Започнал да крещи. Опитал да го спаси, правейки му изкуствено дишане. Разплакал се.
Екипът от специалисти на ЦСМП положили усилия, но И. В. починал в линейката на път за
болницата. Разположилият се от другата страна на брега възрастен човек, който също ловил
риба споделил, че видял искра да излиза през крака на приятеля му. На мястото на
9
инцидента не е имало предупредителни табели за опасност или повишено внимание.
Съвкупната преценка на така ангажирани доказателства установява по несъмнен
начин, че на 28.09.2023г. И. В. е починал по време на любителски риболов в ПИ с
идентификатор № ****.***.*, намиращ се зад МБАЛ – Н.П., предвиден в зона Т3 – „Паркове
за ежедневен и седмичен отдих“, в резултат на сърдечна недостатъчност, дължаща се на
преминал през тялото на пострадалия в посока от ръцете към левия долен крайник през
сърцето високоволтов променлив ток. Тези факти следва да се считат за установени от фиша
за спешна медицинска помощ, протоколът за оглед на труд и аутопсия и заключението на
КСТМЕ.
Мястото на инцидента, над който са били разположени три жици за високо напрежение
и местоположението на пострадалия, следва да се считат установени от протокола за оглед
на местопроизшествието и показанията на И. М., плод на преки и непосредствени
впечатления, неразколебани от други доказателствени средства.
Непосредствено преди съприкосновението с високоволтовия променлив ток, И. В.,
разположен седнал върху насип на брега, е държал в ръцете си токопроводящ предмет -
въдица с височина от 7 метра, които факти, следва да се считат безспорно установени от
протокола за оглед на местопроизшествието, съставен в деня на инцидента, от
удостоверените множеството електрометки в областта на двата горни крайника, левия крак и
седалището, сочещи пътя на тока през тялото в протокола за аутопсия, свидетелстващи и
показанията на И. М., неразколебани от други доказателства.
Спорният по делото въпрос е правилно ли е бил регулиран провесът в най-ниската
точка на ВЛ „Н.П. – юг“ на местопроизшествието към деня на инцидента – 28.09.2023г.,
съобразно приложимия подзаконов нормативен акт и в случай, че изискуемото разстояние
между земната повърхност и проводника не е спазено би ли настъпила смъртта на И. В..
Електрическата мрежа в гр. Н.П., съгласно заключението на КСТМЕ, изготвено въз
основа на представени документи, е изградена и въведена в експлоатация на 01.12.1949г.
Безспорно е, че над мястото на насипа, на който се е разположил И. В. се намират и
към настоящия момент три електропроводника между ЖРС /желязо – решетъчен стълб/ и
бетонен стълб.
От заключението на КСТМЕ, в частта, изготвена от електроинженер, се установява, че
по отношение на ВЛ „Н.П. – юг“ е извършена реконструкция най-малко веднъж с въвеждане
в експлоатация на БКТП – бетонен комплектен трансформаторен пост – трафопост, тъй като
за присъединяването му към ВЛ е необходимо монтирането на разединител. Трафопостът е
изграден и нанесен в кадастралната карта сграда с идентификатор № ***.***.***.
В съдебно заседание, експертът – електроинженер пояснява, че в конкретния случай
следва да бъдат спазени всички изисквания на Наредба № 3/09.06.2004г. за устройството на
електрическите уредби и електропроводните линии /Наредба № 3/09.06.2004г./, тъй като
изграденият електропровод е претърпял реконструкция по смисъла на ЗУТ, т.е. промяна в
схемата на свързване, чрез присъединяване на нови потребители.
10
Видно от писмо на Директора на РИОСВ – Ш. с копие до Кмета на гр. К., неразделна
част от заключението /л. 224/, е било изготвено инвестиционното предложение, касаещо
изграждане на фотоволтаична централа в имот № 1358 по КК на гр. К. с 1 764
фотоволтаични модули, а за реализиране на произведената ел. енергия е предвидено
монтиране на нова БКТП – бетонен комплектен трансформаторен пост – трафопост и ново
подземно кабелно трасе до електропровод „Н.П. – юг.“
След като БКТП /трафопост/ е нанесен в КК, то това означава, според експерта, че
целият процес на строителство е завършен и инвестиционното намерение е реализирано. То
е изградено, за да захрани с ел. енергия нов абонат, който се присъединява към
електропровода, по който начин се променя схемата на свързване. С изграждане на
трафопоста и включването му към електропровода, схемата на свързване е вече променена.
Изискуемата височина на проводника над земната повърхност по Наредба №
3/09.06.2004г. е 7 метра. Към деня на огледа, височината е 6.11 метра в точката на инцидента.
Ако височината на електропроводника по Наредбата отговаряше на изискуемата височина,
то най-ниската височина на жицата, следва да е 7.45 метра.
При правилно регулиран превес в най-ниската точка на ВЛ, смъртта на И. В. не би
настъпила без значение колко дълга въдица държи. В случая, пострадалият е бил в седнало
положение върху „бабуната“, т.е. върху възвишение от пръст и е държал в ръцете си
изправена въдица с височина от 7 метра, забита в единия й край в земята. Държейки я
изправена, тя е докоснала електропровода, тъй като височина на проводника над земната
повърхност, е 6.11 метра.
Метрологичната обстановка в деня на инцидента не е повлияла на изискуемата
височина на електропровода. При загряване, електропроводът провисва с 2-3 мм., а при
охлаждане се свива също с 2-3 мм. Влияние върху провеса би оказал вятъра.
Инцидентът е настъпил в т.нар. „сервитутна зона“, която към настоящия момент е 7
метра и, в която не се допуска нито застрояване, нито трайни насаждения. Тя е необходима,
напр. за навлизане на тежка техника. Допуска се физически лица да преминават през
сервитутната зона, но не се допуска катерени по стълбове.
Към деня на огледа на ВЛ и проводниците, експертът – електроинженер, е констатирал
следните несъответствия с критериите, установени в законовите и подзаконовите актове,
както следва:
1./ не е спазен размера на габаритния провес по чл. 634, чл. 764 и чл. 177, съответно от
Наредба № 3, Наредба № 3 и Наредба, № 16 – 116;
2./ липсват ясни предупредителни табели „Опасно за живота“ и трайни означения по
чл. 539, чл. 762 и чл. 178, съответно от Наредба № 3, Наредба № 3 и Наредба, № 16 – 116
Те не са отстранени в съответствие с чл. 767 и чл. 770 на Наредба № 9.
Профилактични огледи, измервания и проверки са извършване по ВЛ „Н.П. – юг“ на
26.10.2020г. и на 30.05.2024г. На посочените дати са констатирани следните неизправности:
липсват трайни означения по чл. 539, чл. 762 и чл. 178, съответно от Наредба № 3, Наредба
11
№ 9 и Наредба, № 16 – 116; стълб за подмяна (с неуточнен номер);
Заключението, изготвено от вещото лице електроинеженер е оспорено от ответната
страна по съображения, че експертът е дал отговори на правни въпроси, по които
компетентен, е съдът.
За установяване твърденията на ответника, че електроразпределителната мрежа в
участъка, в който е настъпила смъртта на И. В. е поддържана и е отговаряла на всички
изисквания са събрани гласни доказателства, чрез разпита на Н.Н., служител на „ЕРП“ АД
на длъжността „ел. монтьор“ от 2016г. и Н. Х., заемаш същата длъжност от 2005г.
От показанията им се установява, че задълженията и на двамата служители са свързани
с поддържане на трафопостове, кабелни линии, табла, подмяна на дефектирали изолатори,
ревизия на контактни съединения, съоръжения и др. в община Н.П. и К., както и в селата в
двете общини. Стълбове или проводници не са подменяни.
До болницата в гр. Н.П. има водоем, който представлява гьол. В него се намира ЖРС
от далекопровод на „ЕРП“ АД, разположен върху „бряг.“ От други лица, г-н Н. е узнал, че
гьол не е имало, до момента на образуването му по естествен начин. Гьолът се ползва от
рибари.
Всяка пролет далекопроводът се инспектира – изолатори, конзоли и др. Ако елемент
подлежи на подмяна, такава се извършва. За периода от 2016г. до 2024г., проблеми по
съоръжението не са констатирани. Никога свидетелят не е измервал височината между
водата и електропровода.
Свидетелят Н. Х. е инспектирал съоръженията през 2022г. и 2023г. Не е установена
повреда или необходимост от подмяна на елемент. Не е измервал разстоянието между земята
и електропровода, нито е чувал друг служител да е извършвал такова. Гьолът се е появил
през 2005 – 2006г., когато хората започнали да копаят в боклука на завод „К.“, за да намерят
скъпо струващ материал, което е нарушило терена и е позволило да се появи вода. Гьолът се
ползва от рибари.
В конкретния случай, най-малкото разстояние от проводниците на ВЛ „Н.П. – юг“ при
най-големия им превес до повърхността на земята, е определено в таблица 47 в чл. 634, ал. 1
от Наредба № 3/09.06.2004г. за устройството на електрическите уредби и
електропроводните линии /Наредба № 3/09.06.2004г./, която следва да намери приложение,
съгласно чл. 3 от нея, тъй като е извършена реконструкция на електрическите уредби и
електропроводни линии по смисъла на § 5, т. 44 ДР на ЗУТ, поради изпълнение на нови
елементи и съоръжения.
Инвестиционното намерение, такова, каквото е описано в писмо на Директора на
РИОСВ – Ш., е реализирано, за който факт свидетелства изграждането на трафопоста и
нанасянето му в КК. С изграждане на трафопоста и включването му към ВЛ „Н.П. – юг“,
схемата на свързване е вече променена, поради което следва да се приеме, че е налице
реконструкция, в който случай следва да се приложат всички норми на Наредба №
3/09.06.2004г., съгласно чл. 3.
12
Съгласно чл. 634, ал. 1 от Наредбата най-малкото разстояние от проводниците на ВЛ
при най-големия им провес (без да се взема под внимание нагряването на проводниците от
електрическия ток) до повърхността на земята е 7 метра при напрежение на ВЛ от 20 kv в
урбанизирана територия по смисъла чл. 531, т. 1 от същата / територия на градове, селата,
промишлените и селскостопански предприятия, пристанищата, Д.ете, ж.п. гарите,
обществените паркове, вилните зони и плажове в границите на тяхното утвърдено
перспективно развитие за 10 години/, в която попада процесния имот, с оглед приетия ОУП
на гр. Н.П., а не в ненаселена местност по чл. 531, т. 2, както поддържа ответникът.
В конкретния случай, към деня на инцидента най-малкото разстояние от проводниците
на ВЛ при най-големия им провес от 7 метра, не е било спазено. Доколкото ответникът не
твърди това разстояние да е било спазено, респ. в периода от 28.09.2023г. до приключване на
устните състезания да са извършени действия по регулиране на превеса от „ЕРП“ АД, а от
свидетелските показания на двамата служители на дружеството се установява, че това
разстояние никога не е било измервано, респ. провесът регулиран, то съдът приема, че
разстоянието между ВЛ и повърхността на земята към 28.09.2023г. в мястото на инцидента,
е било 6.11 метра, такова, каквото е измерено и на 18.01.2024г., документирано в протокол за
оглед и в деня на огледа, извършен от вещите лица по допуснатата КСТМЕ. Неспазване на
императивните изисквания на чл. 634, ал. 1 от Наредба № 3/09.06.2004г. се явява
единствената причина за настъпилата смърт на И. В.. Налице е и неизпълнение на
задълженията, произтичащи от чл. 539 от същата Наредба, задължаващ дружеството да
постави трайни означения на всеки стълб – предупредителни табелки „Опасно за живота“ на
височина 2,5 – 3 метра от земята (т. 3), което задължение е почти идентично с това по чл. 762
от Наредба № 9/09.06.2004г. за техническата експлоатация на електрическите централи и
мрежи /Наредба № 9/09.06.2004г./.
Съвкупната преценка на доказателства обосновава категоричен извод, че поведението
на служителите на „Е С“ АД, е противоправно, тъй като провесът в най-ниската точка на ВЛ
„Н.П. – юг“ в мястото на инцидента, не е бил регулиран и височината му не е отговаряла на
изискванията на императивните изисквания на чл. 634, ал. 1 от Наредба № 3/09.06.2004г. за
устройството на електрическите уредби и електропроводните линии и на изискванията на
чл. 89, т. 4 от Закона за енергетиката, задължаващ оператора на електроразпределителната
мрежа по смисъла на § 1, т. 3 от ПРАВИЛАТА за условията и реда за предоставяне на достъп
до електропреносната и електроразпределителните мрежи, да осигури техническата
изправност на поддържаните от него съоръжения, чрез поддържане на
електроразпределителната мрежа, обектите и съоръженията и на спомагателните мрежи в
съответствие с техническите изисквания, което се намира в причинно – следствена връзка
със смъртта на И. В.. Ако превесът беше регулиран и отговаряше на изискванията, то
смъртта на И. В. не би настъпила, поради което исковете по чл. 49 ЗЗД, следва да се считат
доказани по основание.
По размера на претенциите по чл. 49 ЗЗД
13
При определяне размера на неимуществени вреди съдът съобразява нормата на чл. 52
ЗЗД, съгласно която обезщетението за тях се определя по справедливост.
Понятието “справедливост” не е абстрактно, а е свързано с преценката на конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които следва
да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението. В този смисъл ППВС №
4/68г. И установената съдебна практика по чл. 290 ГПК. Преценката изисква изследване,
както на общите критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено
положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което
претендира обезщетение, действителното съдържание на съществувалите между
пострадалия и претендиращия обезщетение отношения, така също и преживяванията на
претендиращия обезщетението, прогнозата за развитието и наличието на връзка между тях и
вредата.
От заключението на допуснатата съдебно – психиатрична експертиза, неоспорено от
страните и кредитирано в цялост, се установява, че смъртта на И. В. първоначално е
предизвикала у всеки един от ищците симптомите на остра стресова реакция, която е
протекла с различни психични и соматични симптоми. При всеки един от тях се е разгърнала
картина на тежка реакция на скръб /траур/, като вид разстройство в адаптацията с
протрахирана /удължена/ депресивна симптоматика, заболяване по МКБ, продължила
повече от година.
Процесът на скръб е протекъл по индивидуален начин при всеки от ищците. При А. М.
са налице симптоми на протрахираната реакция на скръб с тежък депресивен синдром –
депресивна анхедония, потиснато настроение, емоционална лабилност, изолиране и
нежелание за контакти. Налице са и специфични психосоматични симптоми – безсъние,
косопад, бруксизъм /стискане на зъби/, често свързано с висока тревожност и стрес.
Загубата на най-близкия мъж, добър приятел и грижовен баща, е оставила дълбок
отпечатък върху психиката й. Към момента, част от симптомите на скърбене продължават
като потиснато настроение, депресивна анхедония /усещане за липса на удоволствие/,
емоционална лабилност, изолиране и нежелание за контакти. Външно успява да овладее
симптомите на умерено тежкия депресивен период, в който се намира в името на децата си,
грижата за тях и доброто им емоционално състояние. Осъзнава отговорността си към тях и
ангажиментите, които има. Споделила е с вещото лице, че грижите за най-малкото дете Г.,
което е било на 41 дни, и радостта от израстването й, е помага да преодолява скръбта от
загубата.
Реакцията на скръб при И. В. е с преобладаване на емоционално – поведенчески
симптоми под формата на нощни панически пристъпи - внезапно задушаване, сърцебиене,
главоболие и клинична изява на еднокринно заболяване – Дифузна струма. Хипотероидна
фаза, което може да бъде провокирано от реакцията на тежък стрес.
При В. В. освен изразени емоционални реакции са налични и поведенчески прояви –
отказ от училище и негативизъм, характерни за юношите през пубертета, като ответна
реакция на психотравмата, по който начин то се справя със силните емоции. Скръбта е
14
провокирала отново минали прояви на догоневроза. Детето добре описва и усещането за
вина, като етап от скърбенето, преживявайки минали свои грешки като значими. Споделил с
експерта, че в началото не искал да вижда никого, а в училище не можел да се съсредоточи.
Чувства се виновен, за това, че е бягал от училище, тъй като баща му е държал децата му да
се образоват.
Най-малкият син А. В. реагира силно емоционално. Депресията и свързаното с нея
чувство на вина се преобразува в натрапливи мисли и представи, пряко свързани с момента
на узнаване за смъртта на баща си. Тези мисли и представи се проявяват с отказа му да играе
футбол, свързвайки играта с момента, в който е узнал, че баща му е починал, т.е. не желае да
играе, за да не бъде сполетян от загуба на друг близък, основно на майка си. Състоянието
отговаря на обсесивен синдром, като част от симптомите на скърбене.
Според експерта, децата ще надмогнат депресията с израстването си, но винаги ще
проявяват особена чувствителност към загубата на баща си и изгубеното усещане за закрила
и сигурност.
При най-малкото дете е особено важно до каква степен братята му ще успеят да
заместят фигурата на бащата, такава, каквато я описват всички – доброта, сигурност и
закрила. Детето вероятно ще изгради идеализиран образ на своя баща, като опознаването му
ще стане, чрез другите.
Гласните доказателства, чрез разпита на Е.А., сестра на починалия, установяват
следните релевантни за делото факти: А. М. узнала за смъртта на своя партньор на
28.09.2023г., чувайки телефонен разговор, проведен между г-жа А., която от своята майка
узнала, че нещо лошо се е случило с брат й и И. Е., явяващ се законен представител на
дружеството работодател на И. В.. В. се събудил от сън, а А. играел футбол с други деца.
А. и И. са живели на съпружески фактически начала за период от поне 15 години до
смъртта на г-н В.. Никога не са се разделяли. Партньорите били в много добри
взаимоотношения. Обичали се много и били примерно семейство. И. винаги се е грижил за
здравето й. Бил е мил, внимателен и любезен с нея, както и с децата си. Проявявал търпение
към децата и успявал да ги успокои. Държал децата му да са образовани и ги насърчавал да
учат. Децата често помагали на баща си. Обличали като него работни дрехи и започвали да
носят нацепени от баща им дърва. Вечеря ли винаги заедно.
След смъртта на брат й, А. се променила много. Непрекъснато плаче от скръб.
Споделя, че не може да спи. Не се храни. Почти всеки ден, двете жени посещават гроба на
И.. Тя понася скръбта, като разговаря с починалия на гроба му.
Смъртта на И. променил и децата. И. В. е най-големият син на И., който живее с майка
си в гр. Д.. Баща и син са поддържали добри лични взаимоотношения. През почивните дни,
И. е взимал сина си и заедно прекарвали уикендите. Детето поддържало добри
взаимоотношение, както с А., така и с братята си. Макар и да не живеят заедно, И. се е
грижил за своя син, вкл. и го е издържал. След смъртта на баща си, И. се е преместил в дома
на своя баща, в който е останал да живее 10 – 11 месеца. Споделил, че скръбта му е по-
15
малка, когато е по-близо до баща си.
След смъртта на баща си, В. започнал да бяга от училище. Станал агресивен и често
плачел. По-често заеквал от преди. Сега сякаш се е научил да живее с болката от загубата на
баща си. През новата учебна година, детето посещава училище и не създава проблеми. Сега
В. ползва такъмите на своя баща и заедно с братовчед си ходят на риболов.
Особено свързан с баща си е бил А.. Той и баща му често танцували и ходили на
риболов. Често пътувал с баща си. Споделил, че иска да не разбира нищо като най-малката
се сестричка. Попитал майка си какво прави, когато й е мъчно за някого.
Показанията на И. Е., явяващ се законен представител на дружеството работодател на
И. В., установяват, че всички много обичали И., когото свидетелят познава от
осемнадесетата му година. В дружеството, в което е работил от момче се превърнал в мъж.
Бил добър човек и сръчен работник. Свидетелят често посещава дома на А. след смъртта на
И.. Подпомогнал семейството с парични средства в размер равен на това, което И. би
получил, ако беше работил за период от 6 месеца. Преди смъртта му, семейството било
щастливо. И. се радвал на децата и особено на дъщеря си, която очаквал с голямо вълнение.
Бащата бил привързан към децата си. Учил ги да танцуват народни танци. Водил В. и А.а на
риболов.
Състоянието на А. след смъртта на партньора й описва като влошено. Когато й е носил
пари в дома й я заварвал да плаче. Узнал е, че едно от децата не посещава училище. След
смъртта на баща си, И. станал мълчалив. Започнал работа в дружеството, в което и баща му
е работил за период от 3-4 месеца. Напуснал, защото нямало подходящ транспорт от гр. Д..
Не е споделял да има здравословни проблеми.
В. спрял да ходи на училище, защото бил депресиран и не се чувствал добре. А. вече
не играе футбол, както преди смъртта на баща си.
Ищецът А. М. е легитимиран да претендира обезщетение за неимуществени вреди от
причинена от деликт смърт, съгласно ППВС № 5/24.IX.1969г., като лице, което е
съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил
сключен брак, ако това съжителство не представлява престъпление и не противоречи на
правилата за морала.
Към момента на смъртта, И. В. е бил на 40 – годишна възраст, а жената, с която е
живял на съпружески начала на 36 години.
В съвкупност, ангажираните гласни доказателства установяват, че възникналите по
между им отношения са „като между съпрузи.“ Тези отношения в случая са основани на
взаимно уважение, общи грижи и разбирателство и на присъщите за партньорите
задължения с общи усилия и съобразно собствените си възможности, имущество и доходи
да осигурят благополучието на семейството, отглеждането, образованието, възпитанието и
издръжката на общите им деца. За този извод на съда свидетелстват показанията на г-жа А.,
които са непосредствени и преки и не се разколебават от други доказателства.
А. М. е понесла тежко внезапната и нелепа загуба на своя партньор. Смъртта му е
16
оставила дълбок отпечатък върху психиката й. Отключила е тежка реакция на скръб и е
развила симптоми на разстройство в адаптацията с протрахирана /удължена/ депресивна
симптоматика. Актуалното й психично състояние разкрива протрахираната реакция на скръб
с тежък депресивен синдром – депресивна анхедония, потиснато настроение, емоционална
лабилност, изолиране и нежелание за контакти, ведно със специфични психосоматични
симптоми – безсъние, косопад, бруксизъм /стискане на зъби/, които са свързани с висока
тревожност и стрес. Психичното й състояние следва да се счита установено от заключението
на СПЕ, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено.
Грижите за децата й и осъзнаването на отговорностите към тях за помогнали и помагат
на А. М. да овладява симптомите на умерено тежкия депресивен период и да преживява
загубата на своя партньор.
Справедливото обезщетение за претърпените от ищеца А. М. морални страдания и
болки от внезапната, неочаквана и преждевременна загуба на своя партньор, който е оказвал
морална и материална подкрепа при отчитане на горните специфични критерии и най-вече
силната връзка и обич помежду им, близките им отношения, разбирателство и привързаност,
както и на обществено-икономическите условия в страната към момента на увреждането, е в
размер на 140 000 лева.
Към деня на смъртта на своя баща И. В. е бил на 18 години. Свидетелските показания
на г-жа А. установяват, че той е поддържал близки отношения, както със своя баща, макар
двамата да не са живели в едно домакинство, така и с членовете на семейството му.
Внезапната загуба на бащината фигура е провокирала реакция на скръб с преобладаващи
емоционално – поведенчески симптоми под формата на нощни панически пристъпи -
внезапно задушаване, сърцебиене, главоболие и еднолринно заболяване.
Твърденията на този ищец, че загубата на баща му е влошила здравословното му
състояние, отключвайки автоимунно заболяване на щитовидната жлеза, остават недоказани
по делото с оглед заключението на КСТМЕ, в частта, изготвена от съдебен лекар. Според
експерта, по делото са налице медицински документи, сочещи съмнение за хроничен
тиреоидит, който на този етап не е установен по категоричен начин. Дори и да се приеме, че
ищецът е диагностициран с „Тиреодит на Хашимото“, въз основа на кръвните изследвания,
които е направил и медикаментът, който му е бил предписан от лекар, то причинно –
следствена връзка между появата на това заболяване и смъртта на неговия баща, не би
могла да се счита за безспорно доказана, тъй като причините за появата му могат да бъдат
различни – инфекция, фиброза, лекарства и др.
Внезапната загуба на неговия баща, символизиращ опора, закрила и сигурност в
живота на този ищец обосновава извод, че справедливият размер на обезщетението за
неимуществени вреди възлиза на сумата от 140 000 лв.
Детето В. В. е бил на 14 – годишна възраст, а А. В. на 10 години. Загубата на бащината
фигура е преживяна по различен начин от всяко от децата. Освен емоционална реакция на
скръб, ищецът В. В. е имал поведенчески прояви – самоволно напускане на учебни занятия,
негативизъм, нежелание да се общува с околните, характерни във възрастта, в която се
17
намира, чрез които прояви е понесъл загубата на своя баща.
Депресията, която е провокирана от загубата на бащината фигура при А. В. и
свързаното с нея чувство за вина, са преобразувани в натрапливи мисли и представи, пряко
свързани с момента на узнаване за смъртта на баща си. Състоянието му отговаря на
обсесивен синдром, като част от симптомите на скърбене. Детето не желае да играе футбол,
за да не бъде сполетян от загуба на друг близък по време на игра.
При определяне на обезщетението в полза на всяко от двете момчета, настоящият
състав на съда съобразява, че децата са в ниска възраст. Прекъснатата връзка между тях и
баща им е преждевременна. Загубата е била травмираща и емоционално болезнена, свързана
със загуба на сигурност, опора и подкрепа, поради което справедливият размер на
обезщетението за неимуществени вреди за всяко едно от двете момчета възлиза на сумата от
по 180 000 лв.
Най-малкото от децата Г. В. е родена на 19.08.2023г. и към деня на смъртта на баща си,
починал на 28.09.2023г., е само на 41 дни.
Съобразявайки, че най-малкото от четирите деца е загубило своя баща в тази крехка
възраст, че е лишено от възможност да го познава, че то ще изгради представа за И. В., чрез
това, което неговите близки ще разкажат за него, както и, че загубата на родителя ще е най-
болезнена, тежка и непреодолима, то справедливият размер на обезщетението за
неимуществени вреди, е 180 000 лв.
Ответникът е релевирал възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия, който с поведението си сам е допринесъл за настъпването му,
употребявайки алкохол непосредствено преди инцидента, което е нарушило двигателната му
координация, внимание и преценка, в резултат на което съзнателно е доближил проводника.
Непротиворечива е съдебната практика /решение №206 от 12.03.2010г. по т.д.№35/09г.
на ВКС, ТК, II т.о., решение №98 от 24.06.2013г. по т.д.№596/12г. на ВКС, ТК, II т.о.,
решение №16 от 04.02.2014г. по т.д.№1858/1Зг. на ВКС, ТК, I т.о., решение №99 от
08.10.2013г. по т.д.№44/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №54 от 22.05.2012г. по т.д.
№316/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №33 от 04.04.2012г. по т.д.№172/2011г. на ВКС, ТК,
II т.о. и др., постановени по реда на чл.290 ГПК/, че намаляването на дължимото
обезщетение на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено на първо място от надлежно
релевиране на възражение за принос на пострадалия и установяване на този принос по
категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от възразилата страна.
Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на
предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия
или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния
резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.
Така релевираното възражение съдът намира за неоснователно. В конкретния случай е
безспорно установено, че в кръвта на И. В. е установено 0.32 % концентрация на алкохол.
Това количество алкохол във фазата на резорбция, според заключението на КСТМЕ,
18
изготвено от съдебен лекар по никакъв начин не се е отразило нито на правилното
възприемане на заобикалящата среда, нито на координацията, съобразителността и
скоростта на реакциите на пострадалия.
По ненадлежно въведеното възражение за съпричиняване от страна на ответника,
заявено за първи път в хода на устните състезания, съдът не дължи произнасяне.
Предвид изложеното, заявените претенции по чл. 49 ЗЗД, следва да бъдат уважени в
претендираните размери, ведно със законната лихва от деня на подаване на исковата молба –
25.03.2024г. до окончателното изплащане на задължението.
Върху присъдените обезщетение се дължи компенсаторна лихва върху сумата от
140 000 лв. за времето от деня на увреждането – 28.09.2023г. до деня, предхождащ подаване
на исковата молба – 24.03.2024г. /вкл./, чиито размер, служебно изчислен възлиза на 9 351,
84 лв., на осн. чл. 86 ЗЗД.
Компенсаторната лихва върху сумата от 180 000 лв. за времето от деня на увреждането
– 28.09.2023г. до деня, предхождащ подаване на исковата молба – 24.03.2024г. /вкл./, възлиза
на 12 023, 80 лв., на осн. чл. 86 ЗЗД.
Предвид несбъдване на условието под което са предявени, съдът не дължи произнасяне
по евентуално съединените искове с правно осн. чл. 50 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
По разноските
В полза на адв. В. А., която е представлявала всички ищци и им е оказала безплатна
правна помощ под формата на процесуално представителство, следва да се присъди
възнаграждение в размер на 40 000 лв., на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Така
определеното възнаграждение е съобразено с предмета на делото – претенции за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди и компенсаторни лихви в общ размер на 847 775,
08 лв., с правната и фактическа сложност на делото, извършените процесуални действия,
поради което се явява обосновано и справедливо.
В тежест на ответника „Е С“ АД, следва да се възложат разноски за държавна такса по
предявените искове в общ размер на 33 911 лв., както и сумата от 1 547 лв., депозити за
изготвяне на допуснати експертизи.
Водим от горното, съдът
19
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Е. – С” АД, ЕИК ******, гр. В. ДА ЗАПЛАТИ на А. А. М., ЕГН
**********, с. Д., община Д.Ч., област В. сумата от 140 000 лв. /сто и четиридесет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на И.А., починал на
28.09.2023г., с когото е живяла на съпружески фактически начала, настъпила в резултат на
остра сърдечна недостатъчност, възникнала от фибрилация на сърдечния мускул от
високоволтов променлив ток, протичащ от електрически стълб в западната част на водоем,
20
намиращ се непосредствено зад МБАЛ - гр. Н.П. по време на риболов, ведно със законната
лихва от датата на исковата молба - 25.03.2024г. до окончателното изплащане на
задължението и сумата от 9 351, 84 лв. /девет хиляди триста петдесет и един лева и
осемдесет и четири ст./, представляваща компенсаторна лихва за времето от 28.09.2023г. до
24.03.2024г. /вкл./, на осн. чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Е. – С” АД, ЕИК ******, гр. В. ДА ЗАПЛАТИ на И. И. В., ЕГН
**********, гр. Д., ж.к. “Х.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. * сумата от 140 000 лв. /сто и
четиридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на своя баща И.А., починал на 28.09.2023г., настъпила в резултат на остра сърдечна
недостатъчност, възникнала от фибрилация на сърдечния мускул от високоволтов
променлив ток, протичащ от електрически стълб в западната част на водоем, намиращ се
непосредствено зад МБАЛ - гр. Н.П. по време на риболов, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба - 25.03.2024г. до окончателното изплащане на задължението и
сумата от 9 351, 84 лв. /девет хиляди триста петдесет и един лева и осемдесет и четири
ст./, представляваща компенсаторна лихва за времето от 28.09.2023г. до 24.03.2024г. /вкл./, на
осн. чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Е. – С” АД, ЕИК ******, гр. В. ДА ЗАПЛАТИ на В. И. В., ЕГН
**********, действащ със съгласието на своята майка и законен представител А. А. М., ЕГН
**********, с. Д., община Д.Ч., област В. сумата от 180 000 лв. /сто и осемдесет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия баща
И.А., починал на 28.09.2023г., в резултат на остра сърдечна недостатъчност, възникнала от
фибрилация на сърдечния мускул от високоволтов променлив ток, протичащ от
електрически стълб в западната част на водоем, намиращ се непосредствено зад МБАЛ - гр.
Н.П. по време на риболов, ведно със законната лихва от датата на исковата молба -
25.03.2024г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 12 023, 80 лв.
/дванадесет хиляди двадесет и три лева и осемдесет ст./, представляваща компенсаторна
лихва за времето от 28.09.2023г. до 24.03.2024г. /вкл./, на осн. чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Е. – С” АД, ЕИК ******, гр. В. ДА ЗАПЛАТИ на А. И. В., ЕГН
**********, действащ, чрез своята майка и законен представител А. А. М., ЕГН **********,
с. Д., община Д.Ч., област В. сумата от 180 000 лв. /сто и осемдесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия баща И.А.,
починал на 28.09.2023г., в резултат на остра сърдечна недостатъчност, възникнала от
фибрилация на сърдечния мускул от високоволтов променлив ток, протичащ от
електрически стълб в западната част на водоем, намиращ се непосредствено зад МБАЛ - гр.
Н.П. по време на риболов, ведно със законната лихва от датата на исковата молба -
25.03.2024г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 12 023, 80 лв.
/дванадесет хиляди двадесет и три лева и осемдесет ст./, представляваща компенсаторна
лихва за времето от 28.09.2023г. до 24.03.2024г. /вкл./, на осн. чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Е. – С” АД, ЕИК ******, гр. В. ДА ЗАПЛАТИ на Г. И. В., ЕГН
**********, действаща, чрез своята майка и законен представител А. А. М., ЕГН
21
**********, с. Д., община Д.Ч., област В. сумата от 180 000 лв. /сто и осемдесет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния баща
И.А., починал на 28.09.2023г., в резултат на остра сърдечна недостатъчност, възникнала от
фибрилация на сърдечния мускул от високоволтов променлив ток, протичащ от
електрически стълб в западната част на водоем, намиращ се непосредствено зад МБАЛ - гр.
Н.П. по време на риболов, ведно със законната лихва от датата на исковата молба -
25.03.2024г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 12 023, 80 лв.
/дванадесет хиляди двадесет и три лева и осемдесет ст./, представляваща компенсаторна
лихва за времето от 28.09.2023г. до 24.03.2024г. /вкл./, на осн. чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Е. – С” АД, ЕИК ******, гр. В. ДА ЗАПЛАТИ в полза на адв. В. А., сл. №
**********, с адрес на кантората: гр. В., ул.“Парижка комуна“ № 18, партер, офис 1Б сумата
от 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ под формата на процесуално представителство в
производството по гр.д. № 576/2024г. по описа на Окръжен съд – В., в полза на всички ищци
А. А. М., действаща лично и като майка и законен представител на А. И. В. и Г. И. В., В. И.
В., действащ със съгласието на своята майка и законен представител А. А. М. и И. И. В., на
осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „Е. – С” АД, ЕИК ******, гр. В. ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд - В. сумата от 35 458 лв. /тридесет и пет хиляди
четиристотин петдесет и осем хиляди лева/, представляваща дължими за производството
разноски , на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице – помагач - ЗК „У.”, ЕИК
*****, гр. С. на страната на ответника „Е. – С” АД, ЕИК ******, гр. В..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – В. в двуседмичен срок
от връчването на препис от акта на страните.
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
22