О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ / .05.2020год.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
разпоредително съдебно заседание, проведено на 20.05.2020 година в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлия Бажлекова
ЧЛЕНОВЕ: Татяна Макариева
Светлана
Цанкова
като
разгледа докладваното от съдията Бажлекова въззивно гражданско дело №822 по описа за 2020 година,за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК,
образувано е по въззивна жалба на К.С.Р. срещу решение №133/10.01.2020г.,
постановено по гр.дело №1153/2019г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен
предявеният от него срещу ГД“Изпълнение на наказанията“ иск за установяване на
дискриминационно третиране от страна на служители в затвора гр.Варна,
изразяващо се в по-неблагоприятно третиране на ищеца в сравнение с лишения от
свобода Т. Т., настанен в ЗПС в затвора гр.Варна и други
лишени от свобода, изтърпяващи наказанието си в затвора гр.София в нарушение на
разпоредбите на ЗЗДискр. И иск за присъждане на
обезщетение в размер на 10 002лв., за нанесени неимуществени вреди в
следствие дискриминационно поведение от страна на служителите на ответника,
довело до причиняване на ищеца на негативни емоции, поради неравностойно
третиране по личностен признак, спрямо други лишени от свобода в затвора
гр.Варна и гр.София за периода 09.11.2012г. – 11.01.2016г. и К.Р. е осъден да
заплати на ГД“Изпълнение на наказанията“ разноски по производството в размер на
150лв.
Жалбоподателят счита решението за неправилно,
постановено в противоречие с материалния и закон. Твърди, че неправилно и в
противоречие със събраните по делото доказателства е прието от съда, че
исковата претенция е неоснователна и недоказана. Излага, че от събраните по
делото доказателства се установяват твърденията в исковата молба за проявено
спрямо ищеца неравностойно третиране на
визирания в чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. Признак „Лично
положение“. Ищецът и лишения от свобода Тунчев са
третирани различно, с оглед предоставянето на пресни плодове и зеленчуци, като
предимство при предоставянето им е имал Тунчев,
поради определянето му като „веган“. От всички събрани доказателства се
установява неравностойното третиране на ищеца спрямо други лишени от свобода,
изтърпяващи наказание в пенитециарни заведения в
страната по повод предоставяне на пресни плодове и зеленчуци в същото
количество като на други лишени от свобода в затвора гр.Варна и София. Излага
се,
че събраните по делото доказателства
по безспорен начин се установява, че ответникът в качеството си на принципал на администрацията в затвора гр.Варна, която с
оглед държавно-властническите си правомощия по повод служебната си функция през
процесния период е осъществил дискриминационно
отношение, основано на визиран в чл.4, ал.1
ЗЗДискр. Личностен признак спрямо други лица
изтърпяващи наказание „доживотен затвор“ и „доживотен затвор без право на
замяна“ в затворите гр.Варна и гр.София, т.е. такива поставени при същите или
сходни обстоятелства съгласно разпоредбата на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр.,
за да се приеме, че е налице неравностойно третиране, представляващо пряка
дискриминация. Противоправното и несправедливо
по-неблагоприятно третиране от страна на затворническата администрация съгласно
§1, т.7 от ДР на ЗЗДискр., вр.
чл.4, ал.1 от закона, Националните стандарти за третиране на лишените от
свобода с доживотни присъди, утвърдени от директора на ГД“ИН“ засяга правата и
законните интереси на ищеца. Събраните по делото доказателства установяват
както преживяните от ищеца негативни емоции, така и
наличието на пряка причинна връзка между тези емоционалните вреди и противоправното дискриминационно поведение на длъжностните
лица, представлявани от ответника.
Моли
обжалваното решение да се отмени като правилно, като се постанови ново, с което
предявените искове да се уважат.
Подадена
е и частна жалба срещу постановеното по същото дело определение №2584/12.02.2020г.,
с което е оставена без уважение молбата на К.Р. за изменение на решението в
частта за разноските. Счита, че в противоречие с целта на закона и в нарушение на принципите за правото на
достъп до съд и справедлив процес е да се натовари с разноски лицето, което
търси защита по реда на ЗЗДискр. Моли определението
да се отмени като неправилно.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна ГД“Изпълнение на наказанията“ е депозирала отговор
на жалбата, в който се изразява становище за неоснователност на същата. Счита,
че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да се
потвърди.
Представено е и
писмено становище, в което са изложени доводи за неоснователност на частната
жалба.
Жалбите са депозирани от лице, имащо право
на обжалване, в предвидения от закона срок. Изпълнени са и останалите,
установени в разпоредбата на чл. 260 и сл. от ГПК изисквания, предвид което жалбата е допустима
при съответното прилагане на чл. 262 вр. чл. 267 ГПК
и производството следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Воден от горното, и на осн.
чл. 266, ал.3 ГПК, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна
жалба и частна жалба, подадени от К.С.Р. срещу решение №133/10.01.2020г., постановено
по гр.дело №1153/2019г. по описа на ВРС и определение №2584/12.02.2020г ,
постановено по същото дело.
НАСРОЧВА производството по делото в о.с.з.
на 14 .07.2020г. от 9,30 часа, за която дата и час да се
уведомят страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.