№ 200
гр. Пловдив, 28.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Цветелина Евг. Георгиева
като разгледа докладваното от Цветелина Евг. Георгиева Търговско дело №
20215300900839 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.25, ал.1 от ЗТР.
Подадена е жалба от „ЕВРОКОРЕКТ" ООД - гр.Пловдив, ЕИК *********
против Отказ № 20211109181644-2/15.11.2021г на Агенция по вписванията за
вписване промени по партидата на дружеството – прехвърляне на
дружествени дялове между съдружници, от В. Г. Т. на М. А. П., заличаване на
съдружника В. Г. Т., вписване на М. А. П. като нов едноличен собственик на
капитала и следващите от това промени в дружеството.
За да постанови отказ за вписване, длъжностното лице към АВ е
посочило, че на основание разпоредбата на чл.129, ал.2 от ТЗ, последно
изменена с ДВ бр. 15/16.02.2018г, в сила от същата дата, прехвърлянето на
дружествени дялове се извършва с договор, с нотариално удостоверяване
едновременно на подписите и съдържанието, който се вписва в търговския
регистър, след представяне от управителя на дружеството и от праводателя на
декларация по образец, че няма изискуеми и неизплатени задължения по
алинея първа на същия текст. Посоча, че за тази нередовност са дадени
указания на дружеството, но те не са били изпълнени.
Жалбоподателят възразява по изложените мотиви. Според него
изискването за представяне на декларации е приложимо само в случай, че се
извършва прехвърляне на дялове от съдружник в дружеството на трето лице,
1
но не и когато прехвърлянето на дялове е само между съдружници.
С подадения от АВ отговор по жалбата е заявено, че същата е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Претендира съдебни разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е допустима като подадена в срок. Разгледана по същество е
неоснователна по следните причини:
Съдът не споделя извършеното от жалбоподателя стеснително и строго
формално граматично тълкуване на ал. 1-ра на чл.129 от ТЗ, за която стига до
извода, че регулира свободното прехвърляне на дяловете между
съдружниците в дружество, а единствено при прехвърлянето им на трети лица
следва да се удостоверява липсата на неизплатени изискуеми трудови
възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на
работниците и служителите, включително и на работниците и служителите,
трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди
прехвърлянето на дружествения дял. Действително използването на съюза „а“
при разделяне на двете хипотези, сам по себе си и при формално граматично
тълкуване сочи на различни уредени два режима на прехвърляне на дялове, но
тълкуването следва да се извърши в цялост, на двете алинеи на чл.129 от ТЗ,
като втората алинея от разпоредбата, изменена по-късно от първата, изрично
възпроизвежда волята на законодателя за деклариране липсата на изискуеми и
незаплатени задължения по ал.1, без в нея да се прави каквото и да било
разграничение на кого се прехвърлят дялове.
В случая фактът, който е водещ, при установяване действителното
значение на разпоредбата на чл.129 от ТЗ е, че съдружник в дружество
отчуждава дяловете си и по този начин се освобождава от личната
отговорност, която носи по чл.19, ал.5 и ал.6 от ДОПК за задълженията, които
дружеството, напускано от него, има за непогасените данъци и задължителни
осигурителни вноски и която негова отговорност е пропорционална на
участието му в отчуждената част от капитала. Тази отговорност е предвидена
да гарантира защитата на интересите на работниците и служителите на
дружеството, което е изрично посочено в първата алинея на разпоредбата,
като изисква от съдружниците поведение, обезпечаващо погасяването на тези
задължения, за които в противен случай пропорционална отговорност носи
2
лично съдружникът. Ето защо няма никакво значение дали съдружник ще
прехвърля дяловете си на друг съдружник или на трето лице, тъй като и в
двата случая неговата лична отговорност на съдружник вече не може да бъде
ангажирана, т.е. той се освобождава от отговорност. Цитирания текст от
ДОПК касае не само мажоритарните собственици на капитала, както
жалбоподателят сочи, но и миноритарните и това е изрично уредено от
горепосочената алинея шеста на чл.19 от ДОПК. Освен това следва да се има
предвид, че използваният от ДОПК термин „мажоритарен“ няма идентично
съдържание със същия термина, с който си служи търговското право – налице
е легална дефиниция за нуждите на Кодекса в § 1, т.30 от ДР на ДОПК,
съгласно която "мажоритарен съдружник или акционер" е лице, което
упражнява контрол по смисъла на т. 4 от същия параграф, а когато няма
акционер или съдружник, който упражнява контрол, за мажоритарен
съдружник или акционер се смята всеки съдружник или акционер,
притежаващ 15 или повече процента от дяловете или акциите.
По изложеното съдът намира, че целта на приетите изменения в двете
алинеи на чл.129 от ТЗ е гарантиране на интересите на работниците и
служителите и събираемостта на генерираните от дружеството задължения за
данъци и осигурителни вноски, чрез ангажиране на личната отговорност на
съдружниците за тези задължения. Това вменява задължението на всеки
съдружник, решил да прехвърли дяловете си, да го извърши единствено при
удостоверяване липсата на тези задължения, с което са защитени интересите и
на третите лица, освен неговите интереси на съдружник. В този смисъл са и
постановените Решение № 120 от 24.04.2018г на ПАС по в. т. д. № 221/2018г,
Решение №310 от 14.11.2018г на ПАС по в. т. д. № 619/2018г, Решение № 355
от 10.12.2018г на ПАС по в. т. д. № 731/2018г, Решение № 62 от 19.02.2019г
на ПАС по в. т. д. № 88/2019г и други.
Ето защо законосъобразно от длъжностното лице по регистрация е
изискано представянето на декларации от управителя на жалбоподателя и от
праводателя и при тяхната липса е постановен отказ – същият следва да бъде
потвърден.
В полза на АВ следва да се присъдят съдебни разноски за настоящото
производство в размер на 100лв, определени по реда на чл. 23, ал.1, т.4 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
3
Съгласно изменението на чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ с ДВ бр. 105 от
11.12.2020г, в сила от 15.12.2020г, препис от настоящото решение следва да
се връчи на страните, вкл. на АВ като ответник.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Отказ № 20211109181644-2/15.11.2021г на Агенция
по вписванията за вписване промени по партидата на „ЕВРОКОРЕКТ" ООД -
гр.Пловдив, ЕИК *********, заявени със Заявление вх.№
20211109181644/09.11.2021г.
ОСЪЖДА „ЕВРОКОРЕКТ" ООД - гр.Пловдив, ЕИК ********* да
заплати на Агенция по вписванията – гр.София сумата от 100лв за извършени
пред настоящата инстанция съдебни разноски – възнаграждение за защита от
юрисконсулт.
Решението може да се обжалва с жалба пред АС - Пловдив в 7-дневен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
4