Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 458/28.11.2019г.,гр.Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданска колегия,ІІІ въззивен състав, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и деветнадесета година,в
състав:
Председател:Албена Палова
членове:Мариана
Димитрова
Ели Каменова
при
секретаря Катя Кентова като разгледа докладваното от съдия Мариана Димитрова
в.гр.дело №752 по описа на Съда за 2019 година,и за да се произнесе,взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 249 постановено на 23.07.2019г. по гр.дело
№ 242 по описа на Велинградския районен съд за 2019г. е прието за установено в
отношенията между страните, съществуването на вземане на М.М.С., ЕГН: **********
спрямо И.А.Д., ЕГН: ********** по
издадена по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 20 от 2019
г. по описа на Районен съд Велинград за сумата от 10 000 лв. главница
произтичаща от неизпълнено от ответника, по устна уговорка с ищеца, задължение
за прехвърляне на лек автомобил,ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане.
Отхвърлена е претенцията по чл.422 от ГПК във вр. с чл. 86,ал.1 от ЗЗД –за сумата
в размер на 719, 44 лв. лихва за забава
върху главницата от 10 000 лв. за периода от 24.04.2018 г. до 08.01.2019
г. Присъдени са съдебно-деловодни разноски.
Въззивникът И.Д. във въззивната си жалба,подадена в
срока по чл. 259,ал.1 от ГПК твърди,че решението на първоинстанционния съд е
неправилно. Твърди,че ищецът в производството не е доказал наличието на твърдяното от него
основание за плащане на процесната сума, респективно не е доказал и отпадане на
основанието за задържането й от последния, като не са представени доказателства
за сключен предварителен договор между страните за продажба на МПС.Моли съдът да постанови
решение, с което да отмени решението в обжалваната част ,както и да му се
присъдят направените разноски пред настоящата инстанция.
Въззивникът М.С. обжалва решението
в частта, с която претенцията му за обезщетение за забава в размер на 719,44
лева е приета за неоснователна, като твърди,че е неправилно. Твърди,че ответникът
е изпаднал в забава,считано от 25.04.2018г.,поради което и дължи обезщетение за
забава в претендирания размер. Моли съда да постанови решение ,с което да
отмени решението в обжалваната част и уважи претенцията за обезщетение за
забава, предявена по реда на чл.422 от ГПК.
В сроковете по чл.263,ал.І от ГПК страните са
депозирали отговори на въззивните жалби.
Пазарджишкият окръжен съд като съобрази наведените във
въззивните жалби доводи за незаконосъобразност
на първоинстанционния съдебен акт и събраните по делото доказателства-поотделно
и в съвкупност, прие за установено следното:
Ищецът М.М.С. в исковата си молба посочва,че с
дъщерята на ответника И.А.Д. е сключил граждански брак през м.септември
2016г.Твърди,че ответника е притежавал МПС,което му позволявал да управлява. В
средата на м.април 2018г. ответникът предложил да му го продаде за сумата в
размер на 10 000,00 лева, при условие, че тази сума му бъде преведена по
банков път. Ищецът посочва,че на
24.04.2018г. наредил по сметка на ответника сумата в размер на 10 000
лева,но въпреки това ,както на следващия ден ,така и впоследствие ответникът
отказал да прехвърли собствеността върху лекия автомобил,както и отказал да
върне получената сума. Формулирано е искане да се постанови решение,с
което да се признае за установено, че ответникът му дължи сумата в размер на
10 000 лева,сумата в размер на 719,44 лева-обезщетение за забава,за които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 20/2019г. по описа на ВРС.
Претендират се съдебно-деловодни разноски.
С
отговора на исковата молба ответникът оспорва основателността на предявения
иск. Твърди,че помежду им с ответника не е сключван предварителен договор за
продажба на автомобил. Посочва,че притежава пет автомобила, и не знае кой от
всичките му е харесал. Твърди,че преведените по сметката му пари са средства от
предоставен на ищеца и дъщеря му банков заем. Ищецът и дъщеря му са
заемополучатели, и предвид влошените им семейни отношения сумата от 10 000
лева, била преведена по негова сметка като държател на тази сума ,гарантиращ
изпълнението на договора за заем,което и впоследствие се случило. Твърди,че
дъщеря му и зет му доброволно са превели сумата по собствената му сметка,за да
се обезпечи бъдещото изпълнение на договора за заем. Формулира искане
предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
Няма
спор по делото ,че ищецът и Р.И. Д.-дъщеря на ответника са сключили гр.брак на
26.09.2016г., който брак е прекратен с развод с решение постановено на
14.11.2018г. по гр.дело № 969/2018г. по описа на ВРС. Тези факти се установяват
от приложените писмени доказателства.
Няма
спор,че на 12.04.2018г. ищецът и съпругата му са сключили договор за
потребителски кредит РК 18-00210203 с „ОББ“АД за сумата в размер на 20 0000,00
лева със срок на договора -120 месеца на погасяване. Сумата в размер на 20000
лева е преведена по разплащателна сметка, обслужваща кредита : BG53…..BUIB.
Няма
спор ,че на 24.04.2018г. от сметка № BG53….BUIB
е нареден превод на сумата в размер 10 000 лева
по сметка на ответника с основание : захранване.
Приложено
по делото е пълномощно нот. заверено на 08.05.2018г. ,видно от което ответникът
И.Д. е упълномощил ищеца М.С. да
извършва всякакви действия на управление с лек автомобил марка Ауди,
модел А6, с ДРН РА… ВХ, да управлява автомобила в РБ и чужбина без ограничение.
От приложеното по делото платежно
нареждане от 29.08.2019г. се
установява,че ответникът е наредил по сметка № BG53BUIB… сумата в размер на
10 000 лева с основание : погасяване на кредит РК 18-00210203.
При така установеното,от правна страна съдът приема
следното:
Видно от приложеното ч. гр. дело №20/2019г. по описа
на ВРС по заявление на ищеца, подадено по реда на чл.410 от ГПК, съдът е издал
Заповед №29/23.01.2019г. за изпълнение на парично задължение, с която е
разпоредил ответникът да заплати на ищеца 10 000 лв. главница, представляваща
сума, получена на отпаднало основание във връзка с развален предварителен
договор за покупко-продажба на МПС, законната лихва върху главницата, считано
от 09.01.2019г. до окончателното изплащане на задължението ; сумата в размер на 719,44
лева-представляваща обезщетение за забава на сумата от 10 000,00 лева за
периода 25.04.2018г.-08.01.2019г.,разноски в заповедното производство: 214,40 лв.
- държавна такса и 800,00 лв. - адвокатско възнаграждение. Срещу така
издадената заповед ответникът – длъжник е подал възражение с вх. №550/01.02.2019г.,
с което е възразил, че не дължи суми по договор за покупко-продажба на МПС от 25.04.2018г.
Ищецът е уведомен за подаденото срещу издадената заповед за изпълнение на
парично задължение възражение на 05.02.2019г. и същият е предявил в
законоустановения месечен срок исковата молба, въз основа на която е образувано
настоящото дело. С оглед на това предявеният иск е допустим.
Предявеният иск е неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл.55
ал.1 от ЗЗД който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или
отпаднало основание, е длъжен да го върне. Целта на правната уредба на
неоснователното обогатяване е да бъде отстранено едно фактически съществуващо,
но според правния ред необосновано и затова несправедливо разместване на
имуществени блага, довело до обогатяване на едно лице и обедняване на друго.
Без значение е по какъв начин се е стигнало до получаване на неследваща се
имуществена облага и не се изисква противоправност и вина, а единствено
обогатяване и липса на правно основание. В тежест на ищеца е да докаже, че
ответникът е получил претендираната сума, като основанието за получаване е
отпаднало с обратна сила поради развалянето на договора. В конкретния случай
ищецът твърди, че страните са сключили предварителен договор за покупка на МПС,
обективиран в приетото по делото писмено доказателство- преводно нареждане от
24.04.2018г. /видно от месечен отчет по сметка/.Въззивният съд намира, че този
документ няма характер на договор, тъй като съгласно чл. 8 от ЗЗД договорът е
съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една
правна връзка между тях, а представената документ удостоверява единствено
превод на сума от сметка на ищеца по сметка на ответника, респективно получена
сума, т.е. липсват съществените елементи на договора за покупко-продажба.Предвид
горното съдът счита, че въпреки безспорният по делото факт на плащане на
процесната сума от ищеца на ответника, ищецът в това производство не е
установил по никакъв начин наличието на твърдяното от него основание за плащане
на процесната сума – валиден предварителен договор за покупко-продажба на МПС,
респективно не е доказал и отпадане на основанието за задържането й от
последния. По делото не се събрани никакви доказателства, за сключен между
страните предварителен договор за продажба на МПС, който на основание чл. 19,
ал. 1 от ЗЗД следва да е в писмена форма.Липсват доказателства за изпълнението
на този договор от страна на ищеца и за неизпълнението му от ответника. Съдът
намира за недоказан по основание искът с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.
трето отЗЗД, а именно – процесната сума да е платена на отпаднало основание,
доколкото не подлежи на разваляне по реда на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД несъществуващ
договор.Съгласно дефиницията за неоснователно по см. на чл. 55, ал. 1, предл. трето
от ЗЗД и разясненията, дадени в ППВС № 1/ 28.05.1979 г. начална липса на
основание е налице когато още при самото предаване на престацията, респ. –
получаване на същата липсва основание за преминаване на блага от имуществото на
едно лице в имуществото на друго лице. Липса на основание е налице при нищожен
акт, респ. – след обявяване на унищожаемост или при пълна липса на
правоотношение. В разглеждания случай съдът е сезиран с иск за връщане на сума,
платена при отпаднало основание, каквато хипотеза не е установена от ищеца по
положителен и несъмнен начин при негова доказателствена тежест, правилно
разпределена от решаващия съд. Доколкото в процеса се събраха данни за
съществуващи облигационни отношения между страните- като напр. : договор за
неправилен влог чл.257 от ЗЗД , и предвид ,че същите са неотносими към правния
спор, съдът не ги обсъжда.
Решението като неправилно в
тази му част следва да бъде отменено, а искът като неоснователен-отхвърлен.
Въззивната жалба против
решението в частта,с която претенцията за обезщетение за забава на парично
задължение в размер на 719, 44 лева е отхвърлена като
неоснователна ,се явява неоснователна. Претенцията по чл.86 от ЗЗД е обусловена
от претенцията по чл.55 от ЗЗД, и предвид приетото ,че същата е неоснователна,
то й претенцията по чл.86 от ЗЗД се явява неоснователна.
С оглед изхода на спора в
полза на жалбоподателя Д. следва да се присъдят сторените от него във въззивното производство разноски в размер
на 850,00 лева-съобразно списък по чл.80 от ГПК.
По изложените съображения,Пазарджишкият
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 249
постановено на 23.07.2019г. по гр.дело № 242 по описа на Велинградския районен
съд за 2019г.,в частта,с която е прието за установено,че в полза на М.М.С.,
ЕГН: ********** съществува вземане от И.А.Д., ЕГН: ********** по издадена по реда на чл. 410 ГПК заповед
за изпълнение по ч. гр. д. № 20 от 2019 г. по описа на Районен съд Велинград за
сумата от 10 000 лв. главница произтичаща от неизпълнено от ответника, по
устна уговорка с ищеца, задължение за прехвърляне на лек автомобил,ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
до окончателното й изплащане, както и в частта за разноските -1214,40 лева,вместо
което ПОСТАНОВИ :
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл.422 от ГПК от М.М.С., ЕГН: **********
против И.А.Д., ЕГН: ********** иск с правно основание чл.55,ал.1 от ЗЗД-за
съществуване на вземане в размер на 10 000 лева, сума платена на отпаднало
основание : предварителен договор за продажба на МПС , сключен на
24.04.2018г.,ведно със законната лихва, считано от 09.01.2019г. до окончателното
й изплащане ,за които е издадена заповед №29 /23.01.2019г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 20/2019г. по описа на ВРС ,
като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА М.М.С., ЕГН: ********** ,със съдебен адрес *** –адв. Д.Т. да
заплати на И.А.Д., ЕГН: ********** *** сумата
в размер на 850,00 /осемстотин и петдесет/ лева-представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски във въззивното производство.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС.
Председател:
членове: