Решение по дело №387/2019 на Районен съд - Враца

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №

 

гр.Враца, 09.05.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд, ІІ наказателен състав в публично заседание на седми май, две хиляди и деветнадесета година в състав :

 

                                                              Председател : Васил Ганов

 

При секретаря Милена Софронова и в присъствието на прокурора

като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 387 по описа за 2019г. за да се произнесе взе предвид следното :

 

 Производството е по реда на чл. 59 – 63 от ЗАНН и е образувано по жалба от  С.В.И. *** срещу Наказателно постановление №19-0967-000110 от 01.02.2019 г. на началник група към ОД на МВР Враца, сектор „Пътна полиция” Враца в частта, с която за  нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от Закона за Движение по пътищата /ЗДвП/ на осн. чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200.00лв.

Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно и постановено при нарушение на административно производствените правила.

Ответната страна – Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Враца не взема становище по жалбата.

След като се запозна с депозираната жалба съдът установи, че същата е подадена от активно легитимирано лице и в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

 Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема са установена следната фактическа обстановка:

 19.01.2019 г. около 22:00 часа в гр. Враца на бул. „Христо Ботев“, до № 148, С.И. управлявал лек автомобил ********, собственост на *********** от гр. Враца. Полицейските служители М.Т. и С.Н. спрели за проверка водача и установили, че жалбоподателят управлявал МПС с неизправна шумозаглушителна уредба.

 За констатираното нарушение е издаден АУАН №069805 от 19.01.2019 г., съставен от М.Т.–мл. автоконтрольор при Пътна полиция към ОД на МВР Враца, според който на 19.01.2019 г. около 22:00 часа в гр. Враца, бул. „Христо Ботев“, до № 148, жалбоподателят управлява лек автомобил *************, собственост на ************* с неизправна  шумозаглушителна уредба, с което е нарушил чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП.            Впоследствие било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление с идентична фактическа обстановка, с което на жалбоподателя за  нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП на осн. чл.179, ал.6, т.2от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200.00лв.

 В съдебно заседание са разпитани свидетелите извършили проверката на жалбоподателя М.Т. /мл. автоконтрольор към  ОД към сектор Пътна полиция на ОД на МВР-Враца-съставител на АУАН/ и С.Н. /мл. Автоконтрольор - свидетел по АУАН/.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН №069805 от 19.01.2019 г., , Наказателно постановление №19-0967-000110 от 01.02.2019 г., справка за нарушител/водач, Заповед №8121з от 14.05.2018 г. на министъра на външните работи, показанията на полицейските служители  М.Т. и С.Н..

  Тълкувайки събраните по делото доказателства съдът приема следното:   

  НП е издадено от компетентен орган. Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН.

  Постановлението е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, като съдържа всички минимално изискуеми реквизити, нарушенията са описани  точно и ясно, ведно  с обстоятелствата, при които е извършено.

  Правилно е  квалифицирано деянието, с оглед текстовото му  описание, посочена е дата и място на нарушението, както и  извършителя. Посочена е санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението и по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалба. Наказанието за нарушението е индивидуализирано.

  От материално правна страна обстоятелствата, изложени в АУАН и в наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин.

  Съдът счита, че в хода на съдебното производство въз основа на събраните гласни и писмени доказателства безспорно е установена фактическата обстановка, посочена в АУАН и НП.

По категоричен и несъмнен начин се установи, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вменените му нарушения.

 Фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП, се потвърждават от всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства.

 Категорично доказано е установено нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, съгласно който движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. От показанията на разпитаните като свидетели полицейски служители, очевидци на нарушенията, се установява, че управляваният от жалбоподателя автомобил е издавал необичайно висок шум, определен от св.Т. като „гърмене“, а от св. Н. като “ручене“.  Посоченото е несъмнена индикация за наличие на повреда в шумозаглушителното устройство на МПС, което обосновава и извода за наличие на неизправност. В тази връзка съдът не възприема изложените от жалбоподателя възражения в насока липса на безспорност при установяване на нарушението, тъй като неизправността на МПС, в частност на шумоизолиращото техническо устройство, не била установена от актосъставителя с техническо средство. Преди всичко следва да се има предвид, че звукът, който е издавало МПС е бил достатъчно силен, за да мотивира актосъставителя да го спре с оглед констатиране на нарушение. Това е било и първоначалната причина, поради което полицейските служители Т. и Н. са преценили да спрат водача за проверка, чувайки шума от мотора още докато МПС се е движело в гр. Враца по бул. „Христо Ботев“. Полицейските служители са определили шума от МПС като много силен звук, което е достатъчно, за да се приеме наличие на повреда в съответното устройство. В тази връзка следва да се посочи, че няма как и да се очаква от автоконтрольорите да разполагат със съответни инструменти и апаратура, както и да извършват технически прегледи на улицата по време на констатиране на нарушения. Необходимо и достатъчно в случая е да се прецени, че управляваното от жалбоподателя МПС е имало техническа неизправност, какъвто категоричен извод в случая може да се направи, предвид описаното от двамата свидетели и посоченото в АУАН и НП.

С изложеното във фактическата обстановка деяние жалбоподателят е осъществил от обективна и  субективна страна състава на нарушението по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като на 19.01.2019г. в гр.Враца управлявал пътно превозно средство със значителна техническа неизправност.  Процесната неизправност представлявала значителна такава по смисъла на §5, т.8.1  и чл.37, ал.З от Наредба № Н32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, тъй като оказвала значително негативно влияние върху околната среда. Съгласно чл.5 от ЗООС един от факторите, които замърсяват или увреждат околната среда са шумовете, поради което и процесния шум безспорно влияе на околната среда. Именно поради това в чл.31 от Наредбата законодателят е извел като задължителен елемент от периодичните технически прегледи на ППС, проверката на изправността на шумозаглушителните устройства на автомобилите, отчитайки влиянието на причинения от тях шум върху околната среда. Т.е., логиката на анализираните разпоредби налага извода, че всеки значителен шум влияе негативно върху околната среда и следва да бъде контролиран от закона. От субективна страна жалбоподателят е извършил нарушението при пряк умисъл - той е съзнавал, че управлява  автомобил  с  повредено щумозаглушително устройство, съзнавал е, че поради това автомобилът му причинява значителен шум, предвиждал е общественоопасните последици от поведението си и искал настъпването им. Наказанието е правилно индивидуализирано, като е ориентирано към единствения му възможен размер.  

При това положение правилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя за възприетата от наказващия орган правна квалификация, като на основание чл.179, ал.6, т.2 ЗДвП му е наложено наказание за наличие на значителна неизправност на МПС.

От всичко изложено следва, че по категоричен начин бе установено жалбоподателят да е извършил вмененото му административно нарушение по чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП. Обжалваното наказателно постановление в тази част се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

 Така мотивиран, Районният съд Враца

 

 

                                       Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление №19-0967-000110 от 01.02.2019 г. на началник група към ОД на МВР Враца, сектор „Пътна полиция” Враца, в частта, с която на С.В.И. *** за  нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от Закона за Движение по пътищата, на осн. чл.179, ал.6, т.2от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200.00лв.

  РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд-гр.Враца, в 14 дневен срок от съобщението на страните, за изготвянето му.

                                                                                   

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: