МОТИВИ към ПРИСЪДА № 79
от 16.05.2017г. по НОХД № 425/2017г. по описа
на КРС
Повдигнато е обвинение срещу М.А.Б. *** за престъпление
по чл.216, ал.1 от НК, извършено на 24.12.2016г.
в гр.Кърджали.
В настоящото наказателно производство съдът прие
за съвместно разглеждане и предявен от пострадалите граждански иск срещу подсъдимия, за сума в размер на 1 328.38 лв., представляваща обезщетение
за причинени от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва от
деня на увреждането до окончателното й изплащане.
Представителят на Районна
прокуратура-Кърджали поддържа обвинението срещу подсъдимия, намира същото за безспорно
доказано. Моли съдът да вземе предвид съдебното минало и характеристичните
данни на Б., характеристиката на деянието и размера на причинените щети. С
оглед на това пледира за наказание 12 месеца „лишаване от свобода“ при
първоначален „строг“ режим на изтърпяване. Прокурорът счита, че следва да бъде
уважен и гражданския иск в предявения размер, защото бил доказан и по основание
и по размер.
Повереникът на гражданските ищци поддържа
изложената от прокурора теза за доказаност на обвинението. Моли да бъде уважен предявеният
граждански иск в пълен размер, претендира и за направените разноски по делото.
Защитникът на подсъдимия не оспорва
изложената в обивинителния акт фактология и дадената правна квалификация на
деянието. Моли съдът при определяне на наказанието да съобрази младата възрост
на подсъдимия, изразеното от него съжаление и критично отношение към
извършеното деяние. Затова следвало да му се определи наказание към минималния
размер, което щяло да изпълни законовите цели. Защитата сочи, че гражданския
иск също трябвало да бъде уважен, тъй като бил доказан от назначената
експертиза.
Подсъдимият в съдебно заседание се признава
за виновен по повдигнатото обвинение. Изразява съжаление за извършеното деяние
и твърди, че същото нямало да се повтори.
Съдът като взе предвид всички доказателства,
събрани по делото, отчитайки и разпоредбата на чл.373, ал.3
от НПК, прие за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият М.А.Б. е роден на ***г***,
български гражданин, без образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН **********. Не се ползва с добри характеристични данни по местоживеене.
Св.А.М.А. ***, и ползвал и управлявал лек автомобил марка „БМВ“, модел „320Д“ с рег.№ К
6237 ВВ. Автомобилът бил собственост на починалия му баща М.А.М.,
а наследници на същия тогава се явявали св.Д.М.М.-съпруга, св.А.М.А.-син, св.М.М.А.-син,
св.Х.М.Л.-дъщеря и св.Н.М.С.-дъщеря. На 24.12.2016г. около 01.00 часа св.А.М.А.
паркирал автомобилът на паркинга пред бл.50 в кв.Възрожденци в гр.Кърджали.
Около 03.00 часа на 24.12.2016г. покрай паркинга минавал подсъдимият М.Б. и
видял автомобилът на св.А.. Година преди това /преди 24.12.2016 г./ Б. имал
връзка със съпругата на св.А.М.А., за което последния разбрал и отношенията
между него и подсъдимия били влошени. На 20.12.2016г. св.А.А. с посочения
автомобил до бл.37 в кв.Възрожденци се опитал да прегази Б. и да се
саморазправи с него, но той избягал. Предвид този случай от 20.12.2016г., на
24.12.2016г. около 03.00 часа, виждайки автомобилът на св.А.А., подсъдимият,
който бил употребил алкохол, решил да му „отмъсти“. С джобно ножче М.Б. нарязал
четирите гуми на автомобила с марка „Мишелин“, размер 195/65R 15, и после със същото ножче надраскал
покритието /боята/ на автомобила. С ръце свалил двете регистрационни табели на
автомобила и ги захвърлил върху близко разположен до паркинга гараж. След това подсъдимия
се прибрал у дома си.
От
заключението по назначената стоково-оценителна експертиза е видно, че
стойността на нанесените щети по лек автомобил марка „БМВ“, модел „320Д“ с
рег.№ К 6237 ВВ, към процесната дата 24.12.2016г. възлиза на 1 328.38 лв.
Видно от Удостоверение
за наследници изх. № 66-00-113/30.03.2017г., собственикът на процесния
автомобил - М.А.М. /починал на 13.12.2015г./,
след смъртта си е оставил следните наследници по закон: Д.М.М.-съпруга, А.М.А.-син,
М.М.А.-син, Х.М.Л.-дъщеря и Н.М.С.-дъщеря. Последните двама
наследници на 07.04.2017г. по реда на
чл.49 и чл.52 от ЗН са направили отказ от наследството, останало от
покойния им баща М.А.М..
Така
възприетата фактическа обстановка се доказва от обясненията на подсъдимия,
дадени на досъдебното производство; показанията на свидетелите Д.М.М., А.М.А., М.М.А., Х.М.Л., Н.М.С., Юсеин Себат Тасим и Радостин Митев Митев, дадени на досъдебното
производство; Протокол
за оглед на местопроизшествие от 24.12.2016г. с приложен фотоалбум; Протокол за
оглед на веществени доказателства от 28.12.2016г. с приложен фотоалбум; Заключение по
изготвена стоково-оценителна експертиза; Справка за собственост на МПС; Удостоверение
за наследници изх. № 66-00-113/30.03.2017г.; копие от Свидетелство за
регистрация-част II на МПС; Удостоверение
№ 449/18.04.2017г. на КРС за направен отказ от наследство; Удостоверение №
450/18.04.2017г. на КРС за направен отказ от наследство; Справка за съдимост на
подсъдимия; Характеристична справка на подсъдимия, както и
другите писмени доказателства, събрани и приети в хода на досъдебното и
съдебното производство. Установените обстоятелства се подкрепят изцяло и от самопризнанието на подсъдимия в
съдебно заседание, одобрено от съда по реда на чл.372, ал.4 във вр. с чл.371,
т.2 от НПК.
При така приетото за установено от фактическа
страна съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият М.А.Б. е осъществил от обективна
и субективна страна престъпния състав на чл.216, ал.1 от НК, тъй като на 24.12.2016г. в
гр.Кърджали е повредил противозаконно чужда движима вещ - лек автомобил марка
„БМВ“, модел „320Д“ с рег.№ К 6237 ВВ, ползван от А.М.А. ***, собственост на А.М.А.
***, Д.М.М. с ЕГН ********** *** и М.М.А. с ЕГН ********** ***, като нарязал
четирите гуми на автомобила марка „Мишелин“ 195/65R 15 и надраскал с нож покритието на
автомобила, като стойността на нанесените щети възлиза на 1 328.38 лв. Непосредствен обект на престъплението са обществените отношения, които
осигуряват нормални условия за упражняване правото на собственост върху движими
вещи. Предмет на престъплението в случая е реално съществуваща чужда за дееца
движима вещ. Подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението
по чл.216, ал.1 от НК във втората му проявна форма - повреждане. Той е нарязал четирите гуми на автомобила и
е надраскал с нож покритието на превозното средство и така
е въздействал пряко и непосредствено върху структурата на инкриминираната вещ.
В резултат на упражненото от дееца физическо въздействие, вещта - предмет на
престъпление, е била частично увредена и временно неизползваема по
първоначалното си предназначение. Престъплението е осъществено при пряк умисъл,
подсъдимият Б. е съзнавал общественоопасният му характер, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване. Умисълът в случая се установява от
действията, в които се обективира деянието.
Подсъдимият бе признат за невинен и оправдан по обвинението
за това да е повредил противозаконно
гореописаният лек автомобил като собственост на Х.М.Л. с ЕГН ********** *** и Н.М.С.
с ЕГН ********** ***. Двете по реда на ЗН са се отказали от наследството на М.А.М., при което са изгубили качеството на негови наследници и
съответно съсобственици на повредения автомобил.
По
наказанието:
При
определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия М.Б. съдът
се ръководи от разпоредбата на чл.36 от НК относно целите на наказанието,
съобрази предвиденото от закона наказание за престъплението по чл.216, ал.1 от НК, както и императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, според която в
случаите по чл.372, ал.4 от НПК, какъвто е настоящия, при постановяване на
осъдителна присъда съдът определя наказанието при условията на чл.58а от НК.
Съгласно чл.58а, ал.1 от НК, в случай на постановяване на осъдителна присъда в
производството по чл.373, ал.2 от НПК, съдът определя наказанието „лишаване от
свобода” като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и
намалява така определеното наказание с една трета. Освен посочените разпоредби,
настоящата инстанция взе предвид степента на обществена опасност на деянието - типична
за този вид престъпление; степента на обществена опасност на дееца - висока,
заради предходните осъждания; подбудите за извършване на деянието - незачитане
на чуждата собственост; смекчаващите отговорността обстоятелства - младата възраст на
подсъдимия, изразеното съжаление за извършеното деяние и съдействието за
разкриване на обективната истина още на досъдебното производство; отегчаващите отговорността обстоятелства - обремененото
съдебно минало и негативните характеристични данни на подсъдимия. Тъй като М.Б. се съгласи съдебното производство да бъде
проведено по реда на съкратеното съдебно следствие по Глава 27 от НПК,
направеното от него самопризнание не може да се отчита като смекчаващо вината
обстоятелство /в този смисъл е ТР №1/06.04.2009г. по т.д.№1/2008г., ВКС, ОСНК/.
Предвиденото в чл.216, ал.1 от НК наказание е до 5 години „лишаване от
свобода”, при което и с оглед обуславящите вината обстоятелства съдът прие, че на
подсъдимия следва да бъде наложено наказание под средния предвиден размер, а
именно 1 година и 6 месеца „лишаване от свобода”, което да се намали с 1/3. Така на същия бе
определено наказание от 1 година „лишаване от свобода”. Наложеното наказание следва да бъде изтърпяно
ефективно, тъй като по отношение на подсъдимия е неприложим институтът на
условното осъждане по чл.66, ал.1 от НК - той вече е бил осъждан на „лишаване
от свобода“ за престъпление от общ характер. На основание чл.57, ал.1, т.2
б.“б“ от ЗИНЗС първоначалният режим за изпълнение на наказанието следва да бъде
„строг”. Така определеното наказание ще изпълни целите предвидени в НК и ще спомогне
както за превъзпитаването на подсъдимия, така и ще подейства възпиращо спрямо
останалите членове на обществото.
По предявения граждански иск:
Съдът намери за
основателен и доказан предявеният от пострадалите срещу Б. граждански иск за
причинени имуществени вреди от престъплението по чл.216, ал.1 от НК. Установената по-горе фактическа обстановка
сочи, че гражданските ищци са претърпели имуществени вреди,
както и че тези вреди са пряка и непосредствена последица от действията на
подсъдимия, извършени виновно. Налице са всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД, поради което
гражданският иск бе уважен в съответствие с реално претърпените вреди в размер
на 1 328.38 лв., установени от заключението на стоково-оценителната експертиза. Ето
защо настоящата инстанция осъди подсъдимият М.Б. да заплати на А.М.А., Д.М.М.
и М.М.А., сумата от 1 328.38 лв., представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди от престъпление по чл.216, ал.1 от НК извършено на 24.12.2016г. в гр.Кърджали, ведно със законната лихва считано от 24.12.2016г. до
окончателното й изплащане.
С оглед изхода на делото - осъдителна
присъда, съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимият да заплати по сметка на Районен съд-Кърджали държавна такса върху уважения
граждански иск в размер на 53.14
лв.
Подсъдимият
бе осъден да заплати и сумата от 105 лв., представляваща
направени по делото на досъдебното производство разноски, по сметка на органа,
който ги е направил, а именно ОД МВР-Кърджали.
Настоящата
инстанция на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимият да заплати на гражданските ищци и
направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение от 300 лв., за
които бе направено искане от повереника.
По изложените съображения от фактическо и
правно естество, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: