РЕШЕНИЕ
№ 974
гр. София, 23.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:М. П. Л.
при участието на секретаря В. Д. К.
като разгледа докладваното от М. П. Л. Административно наказателно дело
№ 20231110201449 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ванъо К. Н. срещу наказателно постановление
/НП/ № ................., издадено от началник група отдел ”Пътна полиция” при
СДВР, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление, като се
посочва, че не е бил надлежно уведомен за дерегистрацията на автомобила.
Твърди се, че за същото нарушение му се съставя второ НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично,
като моли за отмяна на НП.
Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 14.07.2022г. около 11,20ч. жалбоподателят управлявал л.а. марка „Ф.
М.”, с рег. номер .......... по бул.”Ц. Л.”, когато бил спрян за полицейска
проверка. В хода на проверката било установено, че автомобилът е с
прекратена регистрация и му бил съставен АУАН 353802 от 14.07.2022г., а
преписката била изпратена на СРП за преценка за образуване на ДП във
1
връзка с извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. СРП се произнесла
с отказ да образува ДП.
Въз основа на АУАН е издадено атакуваното наказателно
постановление.
Видно от приложената заповед за компетентност на министъра на
вътрешните работи служител на длъжност „младши автоконтрольор“ в
О“ПП“ при СДВР е компетентен да издава актове за установяване на
нарушения на ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установи от събраните в хода на
съдебното следствие гласни доказателства, събрани чрез разпита на свидетеля
П., както и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 НПК.
Съдът намира, че свидетелските показания на актосъствителя П. в пълна
степен изясняват фактическата обстановка по случая. Същият е запазил ясен
спомен за случилото се и пресъздаде случилото се, като в показанията му се
съдържат всички правнорелевантни факти. Съдът изцяло кредитира
показанията на полицейския служител. В показанията си дадени пред
съдебния състав св. П. беше категоричен, като точно и подробно описа
нарушението и поведението на жалбоподателя.
Показанията на св. П. намират пълна подкрепа в съставения АУАН.
Съдът кредитира АУАН като писмено доказателство, което удостоверява
извършена проверка на 14.07.2022г. от компетентен орган за контрол на
спазването правилата за движение по пътищата. Установената в него
фактическа обстановка безспорно се установява от показанията на св. П..
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Атакуваното наказателно постановление е от категорията на
обжалваемите. Жалбата е подадена в преклузивния срок и изхожда от
легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна, като съображенията на съда в
тази насока са следните:
Актът за установяване на административно нарушение и Наказателното
постановление са издадени от компетентен орган съгласно приложената
заповед на министъра на вътрешните работи и в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуални правила, водещи до опорочаване на същото и
ограничаващи правото на защита на нарушителя.
Въз основа на извършената служебна проверка съдът намира, че при
ангажиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57
ЗАНН и не са допуснати процесуални нарушения, които да са причина за
отмяна на атакуваното НП на формално основание. В АУАН и в издаденото
2
въз основа на него НП са посочени задължителните реквизити, каквито се
изискват съгласно разпоредбата на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав
приема, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 140, ал. 1
ЗДвП, а според чл. 1, ал. 2 от ЗДвП целта на този закон е да се опазват
животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява
тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и
физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните
превозни средства. В изпълнение на целта на закона е и разпоредбата на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства, които са
регистрирани и са с табели с регистрационни номера, поставени на
определените за това места.
АНО правилно и законосъобразно е ангажирал административната
отговорност на жалбоподателя.
Санкцията на чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е абсолютно определена и
предвижда лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от 1 до 6 месеца и с глоба до 300 лв. водач, който управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или което е
регистрирано, но е без табели с регистрационен номер или табелите с
регистрационния номер не са поставени на определените за това места,
поради което съдът намира, че правилно и законосъобразно
административно-наказващият орган е определил вида и размера на
наложеното на жалбоподателя наказание. Наказанието глоба е определено в
размер под максимума, а именно 200лв., който размер съдт намира за
справедлив.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк
умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал, че управлява МПС без
необходимата регистрация, но се е отнасял безразлично към настъпването на
общественоопасните последици.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че не е знаел за
дерегистрацията. По отношение на субективната страна на нарушението и
наличието или не на знание у водача, за прекратената регистрация на МПС
следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП има
предвид прекратяване на регистрацията автоматично, по силата на закона -
съгласно чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. След като собствеността на МПС бъде
променена, информация, за което се получава по електронен път в КАТ и
същото не бъде представено от новия собственик в КАТ за извършване на
пререгистрация в двумесечен срок, то автоматично се прекратява
регистрацията на същото. При прекратяване на регистрацията на МПС
собственикът не се уведомява. В случая регистрацията на МПС се прекратява
по силата на закона, а не по волята на административен орган, поради което и
не е необходимо контролните органи да информират за прекратяването на
3
регистрацията, такова задължение законът не им вменява.
Непререгистрирането в законоустановения срок на МПС има като
последица приложението на разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП за
служебно прекратяване на регистрацията му. В хипотезата на чл. 143, ал. 15
от ЗДвП при прекратяване на регистрацията на автомобил е налице липсата
на регистрация на същия.
Предвид изложеното съдът преценява, че атакуваното НП е правилно и
законосъобразно, при издаването му не са допуснати процесуални
нарушения, поради което следва да бъде потвърдено.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление /НП/ № ................,
издадено от началник група отдел ”Пътна полиция” при СДВР, с което на
Ванъо К. Н. срещу за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4