№ 4549
гр. София, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:М. ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от М. ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20211110127148 по описа за 2021 година
С исковата молба ищецът “Т.С.” АД е предявил е предявил по реда на чл. 422 от ГПК
кумулативно обективно съединени искове:
- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 2522,57 лв. - представляваща
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект
– гр. ..., аб.№59193, за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва
върху сумата за периода от 10.09.2020 г. до окончателното ѝ плащане.
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 327,33 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата за периода 15.09.2018 г. – 01.09.2020
г.;
-с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 28,05 лв. – представляващо
възнагражедние за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден обект – гр. ..., аб.№59193, за периода 01.07.2017 г. – 30.04.2019 г.,
ведно със законната лихва върху сумата за периода от 10.09.2020 г. до окончателното
плащане.
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 6,32 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата за периода 31.08.2017 г. – 01.09.2020
г.
Ищецът посочва, че между страните е налице действително облигационно
отношение, по силата на което ищецът е изпълнил задължението за доставяне на топлинна
енергия, а ответникът не е заплащал дължимата цена. Моли иска да бъде уважен и
присъдени направените по делото разноски в настоящото производство.
1
Ответникът оспорва исковете, като твърди, че исковата молба е недопустима.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Още с определението по чл. 140 ГПК съдът се е произнесъл по допустимостта на
исковите претенции по следния начин:
Съдът счита, че иска е допустим, тъй като е подаден в едномесечния срок предвиден
в чл. 415, ал. 4 ГПК. Съобщението с указания за предявяване на иск е получено от „Т.С.“ на
16.04.2021г., като едномесечният срок изтича на 17.05.2021г., когато е била депозирана
исковата молба. На осн. чл. 60, ал. 6 ГПК когато последния ден от срока е неприсъствен,
какъвто е 16.05.2021г.– неделя, срокът изтича в първия следващ присъствен ден, който е
17.05.2021г.
Ето защо съдът намира, че иска е своевременно предявен и съответно допустим.
Относно иска с правно осонвание чл.79 ал.1 от ЗЗД
Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Така съгласно
Тълкувателно решение № 2 от 2018 г. по тълк. дело № 2 от 2017 г. на ОСГК на ВКС:
Облигационното отношение по доставянето на топлинна енергия за битови нужди може да
възникне по два начина – или по силата на закона с придобиването на правото на
собственост или вещно право на ползване върху недвижим имот, намиращ се в сграда-
етажна собственост, която е присъединена към топлопреносната мрежа (чл. 153, ал. 1 ЗЕ),
или по силата на пряко сключен договор между топлопреносното предприятие и
облигационния ползвател на топлоснабдения имот.
По делото е приложено заявление-декларация от Д. Д.. С което иска да му бъде
открита партида съгласно общите условия на дружеството за процесния имот. По този
начин длъжникът Д. Д. е сключил договор за доставка на топлинна енергия пряко с ищеца
„Т.С.“ АД. Също така се установява от НА №161/21.07.2008г., че Д. Д. е ползвател на имота,
като си е запазил пожизненото право на ползване върху същия.
Следователно за процесния период ответникът има качеството на потребител на
топлинна енергия относно топлоснабден имот, находящ се в гр. ....
Между страните са възникнали действителни договорни правоотношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди, като съдържанието на този договор е
уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват ответника.
2
Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички
редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да
заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на
тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от
следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация – чл. 30, ал. 1 от ОУ от 2008г., чл.31
т.2 от ОУ от 2014г., идентична и разпоредбата в ОУ от 2016г. Следователно, независимо от
уговорения начин на заплащане на покупната цена потребителят-купувач е длъжен да
заплати цената на доставената топлинна енергия.
Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото
количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.
Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се
извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация
и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от
ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на
топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително
главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2
за топлоснабдяването, съответно §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването)
е обща етажна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл.139 – чл.148/, Наредба №2 от
28.05.2004 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08-2004 год., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год. и Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34
от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/,
като според чл.145, ал.1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда -
етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери
се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Заключението по СТЕ установява, че за процесния период ищецът е изпълнил
задължението си за доставяне на топлоенергия до абоната за процесния период на обща
стойност от 2522,60 лв.
От заключението по ССчЕ се установява, че за процесния период няма плащане на от
страна на ответника.
3
Относно претендираната главница за цена на услуга дялово разпределение за
процесния период:
С договора сключван по реда на чл.139в ал.3 т.4 ЗЕ между топлофикционното
дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената на
услугата дялово разпределние, а в този по чл.140 ал.4 т.8 от ЗЕ между клиентите и
търговеца, извършващ услугата дялово разпределение – само условията и начинът на
плащане на услугата. И двата договора обаче не променят страните и предмета на
правоотношенията във връзка с цената, защото те се определят от закона. Поради
изложеното, съдът приема, че законът установява задължение на купувача на топлинна
енергия /потребителя/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово
разпределение, чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали
топлофикационното дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е
платило тази цена на търговеца, извършващ дялово разпределение или само извършва
дяловото разпределение, както е в настоящия случай, вкл.и и без значение дали общите
условия на топлофикационното дружество установяват задължения за купувача да заплаща
на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото условия
/основание/ за задължението на потребителите за заплащане на сумите за тази услуга на
топлофикационното дружество е услугата дялово разпределение да е извършена. В
настоящото производство това обстоятелство не е спорно, а и се установява от
представените писмени доказателства и експертни заключения.
Стойността на главницата за потребена ТЕ в имота се установява еднозначно от
заключенията по ССчЕ и СТЕ /където вещото лице въз основа на отчетните единици е
извършило самостоятелно изчисляване на цената на енергията/. – 2522,60 лв.
Главницата за цена на извършена услуга дялово разпределение, видно от
заключението по ССчЕ е 28,05 лв.
Относно иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.
При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата съобразно разпоредбите на чл. 84 ал. 1 ЗЗД.
Лихвата за забава, изчислена от вещото лице за периода от датата, следваща срока на
плащане, записан в съответните фактури, до 01.09.2020г. е върху сумите дължими за
топлинна енергия – 347,31 лв./предявен 327,33 лв./, а върху сумите, дължими за дялово
разпределение – 6,07 лв.
За тези суми исковите претенции следва да бъдат уважени, докато за разликата
отхвърлени.
Относно разноските:
4
С оглед изхода на делото, разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК и направеното
своевременно изявление от страна на ищеца, част разноските на правени в настоящото
производство следва да му бъдат присъдени размер съответен на уважената част от
исковете.
Предявен размер: 2884,27лв. Уважен размер: 2884,02 лв. Отхвърлен размер: 0,25 лв.
Разноски на ищеца:
В заповедното производство/ т. 12 от ТР 4/2013г. от 18.06.2014г./: 107,69 лв., от които
дължими са: 107,68 лв.
В исковото производство: ДТ- 193,21 лв., депозит за експертизи –600 лв. и 100 лв. -
юрисконсултско възнаграждение определено от съда на осн чл. 25 НЗПП или общо 893,21
лв., от които дължими са: 893,13 лв.
Общо за двете производства се дължат разноски в размер на 1000,72 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че Д. А. Д., ЕГН
**********, с адрес гр. ..., дължи на «Т.С.»ЕАД с ЕИК: ... със седалище и адрес на
управление: гр. ..., заплащането съобразно заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от 08.02.2021г. по ч.гр.д. № 43614/2020г. по описа на СРС , ІІ г.о., 57- ми
състав, както следва:
- на основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 2522,57 лв. - представляваща стойността
на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект – гр. ..., аб.
№59193, за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата
за периода от 10.09.2020 г. до окончателното ѝ плащане.;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 327,33 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 2522,57 лв. за периода 15.09.2018
г. – 01.09.2020 г.
-на основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 28,05 лв. – представляващо възнагражедние
за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден
5
обект – гр. ..., аб.№59193, за периода 01.07.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва
върху сумата за периода от 10.09.2020 г. до окончателното ѝ плащане;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 6,07 лв. – представляваща обезщетение
за забавено изпълнение върху главницата от 28,05 лв. за периода 31.08.2017 г. – 01.09.2020
г., ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 6,07 лв. до пълния предявен размер от 6,32 лв. като
неоснователен;
ОСЪЖДА Д. А. Д., ЕГН **********, с адрес гр. ..., да заплати на «Т.С.»ЕАД с ЕИК:
... със седалище и адрес на управление: гр. ... на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноски в
размер на 1000,81 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трети лица помагачи на страната на
«Т.С.» ЕАД -„НЕБЛО ИНЖИНЕРИНГ” ООД, ЕИК: ....
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6