№ 9027
гр. София, 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20231110106395 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на Л. Г. К. от 06.02.2023г. срещу В. И. И., с която се
иска съдът да замести съгласието на ответника за пътуване на непълнолетната дъщеря на
страните – В.ия В.ова И.а, родена на 15.02.2007г. в чужбина. В молбата се твърди, че
страните са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с решение № III-861-121 от
06.06.2014г., постановено по гр.д. № 16327/2013г. по описа на СРС, 86 състав. По силата на
посоченото решение родителските права по отношение на общото на страните дете – В.ия се
упражняват от ищцата, при която то живее, а на бащата е определен режим на лични
отношения и е осъден да заплаща издръжка. Ищцата заявява, че не е пречила на
упражняване на режима на лични отношения на детето с бащата, но дъщеря й не желае да се
вижда с баща си. В исковата молба се твърди, че шестнадесет годишната дъщеря на
страните никога не е напускала границите на страната, защото ответникът не е давал
съгласие за това. Липсата на съгласие от страна на ответника да пътуване на детето В.ия в
чужбина е предизвикало депозиране на исковата молба от ищцата, която иска от съда
постановяване на решение, с което замести съгласието на бащата за пътуване в чужбина на
детето, както и това за издаване на задграничен паспорт на детето. По изложените
съображения иска заместване на съгласието на бащата за пътуване, за издаване на
международен паспорт и допускане на предварително изпълнение на постановеното от съда
решение.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника В. И., който оспорва
твърденията в исковата молба. От своя страна твърди, че майката избягва контакти с него и
разговори по повод възпитанието на детето, в това число и такива относно пътувания в
чужбина. По изложените счита исковата молба за неоснователна и моли за нейното оставяне
без уважение. В съдебно заседание се явява лично и заявява, че е съгласен детето да пътува,
но само ако имат съвместни декларации и предварително е съгласувано с него кога и с кого
ще пътува детето.
1
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на
страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
По делото е безспорно установено, че страните – Л. Г. К. и В. И. И. са родители на
непълнолетната В.ия В.ова И.а, родена на 15.02.2007г.. съгласно представеното на л. 11 от
делото удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 211/26.02.2007г.
от Столична Община, район Красна поляна. Бракът между страните е прекратен по силата
на влязло в сила прекратен с решение № III-861-121 от 06.06.2014г., постановено по гр.д.
№ 16327/2013г. по описа на СРС, 86 състав. С него упражняването на родителските права
по отношение на общото на страните дете В.ия е предоставено на майката – ищцата Л. К..
По делото е приложен социален доклад от 09.05.2023г., изготвен от ДСП Красно
село. От него се установява, че страните са родители на детето В.ия като двамата са
разделени. Детето се отглежда от майката, която не ограничава срещите с бащата, но по
нейни думи той не проявява интерес към дъщеря си, не я търси, не са контактували от пет
години. Майката споделя, че бащата не давал съгласие за пътуване на детето в чужбина,
дори и за лагери, организирани от училище. Детето В.ия е заявило, че се чувства добре с
майка си, желае да пътува в чужбина.
Съгласно представения доклад от ДСП Лозенец, изготвен след среща с бащата.
Същият е заявил, че не се е срещал д детето си от четири - пет години. Търсил е съдействие
на институциите, но те не са му оказали нужното съдействие. Становището на социалните
работници е, че в интерес на детето е то да има възможност да опознае непознати места и
страни, което ще се отрази благоприятно на познавателното и емоционалното му развитие.
В съдебно заседание, проведено на 23.05.2023г. в условията на чл. 15 ЗЗДет е
изслушано детето В.ия И.а. Същата заяви, че живее с майка си и нейния втори съпруг, който
живее и работи в Швеция. Поради липса на съгласие и разрешение за пътуване отстрана на
баща си не е могла до настоящия момент да пътува с тях в чужбина. Детето иска да има тази
възможност и защото е кандидатствала по програма Еразъм в училището, в което учи и иска
да има възможност да пътува в чужбина.
Съдът е събрал и гласни доказателства по делото. В съдебното заседание на
23.05.2023 г. е разпитан свидетелят Христина Арихтева, приятелка на ищцата.
Свидетелската твърди, че се познава отдавна с ищцата и знае, че не пътува с детето извън
страната, защото бащата не давал съгласие. Знае, че вторият баща на детето живее в Швеция
и детето много иска да отиде там. Ищцата няма намерение трайно да се заселва там, а само
да води детето на екскурзии с цел туризъм. Съдът кредитира показанията на свидетелката
Арихтева които отразяват нейни лични впечатления и кореспондират с останалите събрани
поделото доказателства.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:
Предявен е иск за осигуряване на заместващо съгласие за пътуване на дете в чужбина
от родител, който отказва да даде такова и за издаване на паспорт – чл. 127а, ал. 2 СК. Такъв
иск подлежи на уважаване, ако пътуването в чужбина е в интерес на детето съгласно чл. 3, т.
3 ЗЗДет и ако това няма да прекъсне контактите му с другия родител. Съдът следва да вземе
предвид и указанията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСГК на Върховния
касационен съд, като съдът може да даде разрешение за пътуване или до неограничен кръг
държави за определен период от време, или за пътуване на дете до ограничен кръг държави,
но за неограничен период от време, като вземе предвид интереса на другия родител да вижда
детето си.
В случая са установени разногласие на страните относно пътуванията на детето В.ия.
В съдебно заседание ответникът също заяви, че не е съгласен детето да пътува в чужбина
без предварително да е уведомен и запознат с кого и с каква цел ще пътува. Настоява и за
съвместни декларации, но не е предявил насрещен иск за заместващо съгласие на майката. В
същото време по делото се установи, че съпругът на ищцата живее и работи в чужбина и
има възможност да води детето с неговата майка на пътувания извън страната. По
изложените съображения исковата молба е допустима и основателна.
2
В случая се касае за дете на шестнадесет години, което има желание да пътува със
своята майка или само с трети лица на учебни и спорни занимания. С оглед възрастта на
детето разрешението за пътуване и за заместване на съгласието на бащата няма да увреди
интереса на последния, който може да има контакт с баща си, а и самото дете изразява
съгласие за това. В същото време, за да не се възпрепятства режима на лични отношения с
бащата, пътуванията следва да се ограничат до 30 дни.
Поради това и доколкото се установява интерес на децата от пътуване както с цел
почивка, така и за участие в международни програми и проекти, искането следва да се
уважи, като не се допуска пътуване на детето в дните за контакт с баща му и се въведат
разумни ограничения за пътуванията – тридесет последователни дни. По делото се установи,
че бащата – ответникът В. И. трайно не оказва съдействие на майката при отглеждането н
детето, като по делото има данни, че същият е прибягвал и до насилие по отношение и на
двамата, което говори за обтегнатите отношения между двете страни. Тава налага крайният
срок на заместващото съгласие за пътуване и издаване на задграничен паспорт да бъде до
навършване пълнолетие на детето В.ия. Доколкото в исковата молба се иска разрешение за
пътуване в близки до България и европейски държави, то пътуване следва да се разреши до
държавите от Европейския съюз и такива, които не са членки на Европейския съюз без
ограничение за период до 30 дена на пътуване до навършване на пълнолетие на детето В.ия.
Относно разноските: производството е по спорна съдебна администрация и разноски
не се присъждат.
С оглед дългия период, който е чакала майката за разрешение, а и с оглед
процесуалното поведение на ответника, съдът намира, че следва да се допусне
предварително изпълнение на решението съгласно чл. 127, ал. 4 СК.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 37. състав
РЕШИ:
ЗАМЕСТВА на основание чл. 127а, ал. 2 СК съгласието на В. И. И., ЕГН
**********, с настоящ адрес: гр. София, ул. „Русалийски проход“ № 19, ет. 7, ап. 16 ЗА
ДОПУСКАНЕ на непълнолетната В.ИЯ В.ОВА И.А, ЕГН **********, с адрес: с. Владая,
столична Община, ул. „Любомир Миланов“ № 71 да НАПУСКА ГРАНИЦИТЕ НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ и ДА ПЪТУВА извън територията на Република България,
неограничено до навършване на осемнадесетгодишна възраст на детето, в страните членки
на Европейския съюз, както и в страни извън Европейски съюз, придружавана от своята
майка Л. Г. К., ЕГН ********** , с адрес: с. Владая, столична Община, ул. „Любомир
Миланов“ № 71 или от трето лице със съгласието на майката, с продължителност на
пътуванията до 30 дена, като пътуванията не могат да се осъществяват в предвидените за
личен контакт на детето с бащата дни според действащото съдебно решение или
определение за родителските права, както и за ИЗДАВАНЕ НА МЕЖДУНАРОДЕН
ПАСПОРТ на детето и получаването му от майката.
ДОПУСКА на основание чл. 127, ал. 4 ГПК ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ
на решението.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищеца заверен препис от решението след заплащане на такса от
4 лева при поискване.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3