Решение по дело №2183/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл145 и сл. от АПК, вр. чл.211 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на Б.Н.Ю., ЕГН **********,***, чрез пълномощник – адв.С.Т., против Заповед № 365з-5822/18.08.2023г. на Директор Областна дирекция на МВР-Варна, с която на основание чл.194, ал.2, т.2, чл. 197, ал.1, т.3, чл. 200, ал.1, т.11, предложение І-во, чл.204, т.3 от ЗМВР, на оспорващия, в качеството му на Началник на РУ-Девня към ОД на МВР-Варна, е наложено дисциплинарно наказание „Порицание” за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспорения административен акт, като постановен в нарушение на процесуалните норми и на материалния закон. Конкретно излага съображения, че самият той не е компетентен да проведе и да се произнесе по започналото от друг служител административно-наказателно производство /АНП/. Процесното такова е проведено и се е развило под контрола на гл. инспектор С.Н., който също разполага с правомощия, предоставени му от министъра да налага административни наказания по ЗДвП. Жалбоподателят поддържа, че няма никакви правомощия да въздейства върху гл. инспектор Н., който единствено е компетентен да обсъди събрания по случая доказателствен материал, да прецени налице ли е до момента извършено някакво нарушение от служителите, участвали в процесните действия, да провери законосъобразността на акта и респективно да прецени дали е необходимо да извърши някакво допълнително разследване на установени спорни обстоятелства или пък да издаде наказателното постановление, което той е сторил. Позовава се на разпоредбата на чл.206 ЗМВР, съобразно която при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се взема предвид тежестта на нарушението и настъпилите последици. Твърди, че в заповедта е посочена форма на вина „умисъл“ при допускане на твърдяното дисциплинарното нарушение, като сочи, че никъде от установените факти и обстоятелства по случая не се установява умишлено действие или бездействие от негова страна. По изложените съображения моли да се отмени процесната заповед като незаконосъобразна. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание, чрез пълномощника -адв.Т., жалбата се поддържа и се моли нейното уважаване.

Ответникът – Директор на ОД на МВР-Варна, чрез процесуален представител – ю.к.Г., оспорва жалбата и моли същата да се отхвърли като неоснователна, тъй като заповедта е правилна и законосъобразна Счита, че подробно описаната в заповедта и в справката към която препраща същата, фактическа обстановка, по безспорен начин се установява допуснато от жалбоподателя дисциплинарно нарушение.

След преценка възраженията и становищата на страните, събраните по делото доказателства и действащата и приложима нормативна уредба, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Дисциплинарното производство срещу жалбоподателя Б.Н.Ю. е образувано със Заповед № 365з-2853/04.05.2023г. във връзка с данни, събрани в хода на проверка, извършена по реда на чл. 43, ал.4 от ЗМВР, разпоредена със Заповед №365з-239/11.01.2023 г. на Директора на ОД на МВР - Варна по повод на по анонимен сигнал с рег.№ 812102-1758/07.12.2022г., адресиран до Министъра на вътрешните работи с копие до Директора на ОД на МВР – Варна. За проверката от определената комисия са изготвени Доклад рег.№ 365р-9904/14.02.2023г. и допълнение към него регистрирано с № 365р-14099/02.03.2023г., съдържащи данни за извършени дисциплинарни нарушения от служители на ОД на МВР – Варна.

Със заповедта от 04.05.2023г. е определен състав на дисциплинарно разследващия орган. От дисциплинарната комисия: са събрани допълнително доказателства от сектор „Човешки ресурси“; жалбоподателя Ю. е поканен да се запознае с материалите по преписката /същите са му връчени на 31.05.2023г./ и са изискани писмени обяснения /каквито той е отказал да даде към него момент/. Такива са депозирани от него с вх. № УРИ 253р-5979/06.06.2023г., като със същите е посочил, че доколкото образуваното производство касае издадено наказателно постановление, производството по което е отработено и НП е издадено от ст.инсп.Ст.Н., разполагащ със самостоятелна компетентност, то той не е имал възможност да прецени събрания доказателствен материал по административнонаказтелната преписка.

Въз основа на събраните материали от ДРО е изготвена Обобщена справка рег.№ 365р-35549/15.06.2023г., в която е възприета, следната фактическа обстановка:

На 19.09.2022г. с автоматично техническо средство, поставено в с.Чернево, община Суворово, област Варна, е заснето движението на лек автомобил „Опел Инсигния“ е per. № В 9558 ВХ, със скорост от 112 км/час, при разрешена скорост от 50 км/ч. От експерт К.С.- служител на РУ - Девня е образувана административна преписка по констатирано нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Същата била докладвана на гл.инсп. Б.Ю. – Началник на РУ-Девня, който с разпоредителна резолюция от 04.10.2022г. постановил изплащането й на „Н-к ПУ В.дол“. В Участък Вълчи дол, работата по преписката била възложена на инспектор П.В.. В хода на проверката било установено, че автомобилът е собственост на Община Вълчи дол, поради което и издаденият електронен фиш бил връчен на 11.10.2022г. на в.и.д. кмет П.П.. Същата попълнила декларация, че автомобилът е бил управляван от И.Ж.В.– шофьор на общината. Последният от своя страна също е попълнил декларация, че към момента на установяване на нарушението, МПС е било управлявано от майката на съпругата му Р.Р.

Едновременно с това били снети сведения от М.Т., заемаща длъжността финансов контрольор в община Вълчи дол, съгласно които на процесната дата - 19.09.2022г. във връзка със служебен ангажимент е пътувала до гр.Варна с посочения служебен автомобил, управляван от И.Ж.В., като в колата не е имало друг човек.

Въпреки това, инспектор П.В. връчил на Р.И.Р.покана по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН за явяване в РУ — Девня за съставяне на АУАН и без да докладва материалите на старши инспектор Д.Д.- началник на участък, за проверка и заверка, изпратил същите в деловодството на Участък Вълчи дол, а от там в РУ -Девня, където мл.експерт К.С.без да събере допълнителни доказателства, които да изяснят кой е управлявал моторното превозно средства, съставил срещу Р.Р.АУАН, по който същата не направила възражение. Актът С. представил на прекия си ръководител – ст.инспектор С.Н., който на 12.12.2023г. издал НП.

В Обобщената справка е изведен извод, че установената фактическа обстановка сочи на допуснати нарушения на служебната дисциплина на всеки един от посочените служители, както и на гл.инспектор Б.Ю., който като техен ръководител не е осъществил контрол върху дейността им. Направено е предложение до дисциплинарно-наказващият орган /ДНО/ да приеме сигнала за основателен и да наложи на гл.инспектор Б.Ю. дисциплинарно наказание „Порицание“.

На 14.06.2023г. жалбоподателят е запознат с материалите от дисциплинарното производство и с обобщената справка за резултатите от разследването, като му е дадена възможност за становище и възражения. Такива не постъпили в указания 24-часов срок. Поради това ДРО като приел за доказани установените в обобщената справка обстоятелства и допуснатото от гл.инсп. Б.Ю. нарушение, със Становище рег.№ 365р-35141/15.06.2023г. предложил на ДНО – Директора на ОД на МВР-Варна, да му наложи дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца до 1 година.

Преди да приключи производството и да бъде определен видът и размерът на наказанието, на Б.Ю. са връчен: покана за писмени обяснения рег. № 365р -44701/02.08.2023г., покана за изслушване рег. № 365р-45461/08.08.2023г. и покана за изслушване рег. № 365р-46748/15.08.2023г. В указаните срокове не са депозирани писмени обяснения и жалбоподателят не се е явил за изслушване, което обстоятелство е обективирано в Докладна записка рег.№ 365р -47355/16.08.2023г.

С процесната заповед Директорът на ОД на МВР Варна, в качеството си на ДНО, като се е позовал на Обобщена справка рег.№ 365р-35549/15.06.2023г. и Становище рег.№ 365р-35141/15.06.2023г. и приел за установена описаната в същите фактическа обстановка, издал процесната Заповед № 365з-5822/18.08.2023г. Директор на ОД на МВР-Варна, с която е наложил на жалбоподателя Б.Ю., в качеството му на Началник на РУ-Девня към ОД на МВР-Варна, дисциплинарно наказание „Порицание”. Изложени са мотиви, че като заемащ горепосочената длъжност, главен инспектор Ю. не е осъществил контрол за изпълнение и законност на задачите възложени на подчинени служители (мл.експерт К.С.- командир на отделение в група „Охранителна полиция“ към РУ - Девня, инспектор П.В. - полицейски инспектор V степен (ТП) в участък Вълчи дол към РУ - Девня, ст.инспектор Д.Д.- началник на участък (КП) в Участък - Вълчи дол към РУ - Девня и ст.инспектор С.Н. - началник на група в група „Охранителна полиция“ към РУ - Девня).

Дисциплинарно-наказващият орган е приел, че посочените служители са отработили административнонаказателната преписка в нарушение на изискванията на ЗДвП, тъй като: Инспектор Великов е следвало да приеме декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП само от П.П.П.; не е извършил доклад пред ръководителя на участъка за изпълнението на възложената задача, съгласно чл.18, ал. 1, т 6. от Вътрешни правила за организацията и документооборота в МВР;

Старши инспектор Д.Д.не е осъществил контрол по изпълнение и законност на поставената на инспектор Великов задача - да работи по административна преписка относно констатираното нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, след което в срок и при спазване на закона да изпрати в РУ - Девня, но едва след контрол от служителя заемащ длъжност „началник на участък.

Младши експерт К.С.не е изяснил в пълнота фактическата обстановка, чрез събиране на необходимата документация преди съставяне на АУАН; приел декларация от лице, което не е оправомощено да предоставя информация съгласно нормата на чл.188, ал.2 от ЗДвП; пренебрегнал е значимостта на задължението си да състави АУАН на лицето, посочено от представителя на юридическото лице, което е предоставило управлението на моторното превозно средство.

Старши инспектор С.Н., въпреки, че е бил запознат със заповед на Директора на ОД на МВР – Варна, определяща лицата които са определени да работят с АИС АСКПД в РУ - Девня /инсп.В.М. и инсп. П.Великов/ е допуснат мл.експ. К.С.да извърши преглеждането на записите и съставянето на АУАН, без към него момент да е имал такива правомощия. Ст.инсп. Н., в качеството си на административнонаказващ орган не е изпълнил задължението си обстойно да се запознае с материалите по образуваната преписка; да установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на извършителя и неговата вина, съобразно изискванията на чл.53 ал.1 ЗАНН, поради което административнонаказателната преписка за предприемане на административно - наказателни мерки е решена незаконосъобразно. НП е издадено на лице извън субектите за това нарушение по чл.188, ал.2 от ЗДвП.

В процесната заповед са изложени мотиви, че с горните действия и бездействия, посочените полицейски служители са допуснали небрежност и/или нарушение на служебната дисциплина, както и произтичащи от длъжностните им характеристики задължения. От своя страна Б.Ю. в качеството си на ръководител на посочените служители не е изпълнил задължението си да осъществи контрол върху работата им, в т.ч. и такъв по същество на решаваните въпроси и контрол на формите и сроковете за изпълнението им. Прието е, че това представлява неизпълнение на едно от служебните задължения от типова длъжностна характеристика рег.№3286р-1914/15.01.2016г. за заеманата от гл.инспектор Ю. длъжност: „Осъществява контрол върху работата на подчинените, като следи за стриктно спазване на дисциплина и законност“. Направен е извод, че деянието му представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР - неизпълнение на служебните задължения, съставомерно по чл.200, ал.1, т.11, предложение първо от ЗМВР и наказуемо с дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца до една година.

За да определи размерът на наказанието в предвидения от закона минимум – 6 месеца, ДНО е взел предвид тежестта на нарушението /нетежко/; настъпилите от него последици /отработена в нарушение на ЗДвП административнонаказателна преписка; обстоятелствата при които е извършено деянието: /гл.инсп. Ю. не е осъществил контрол за изпълнение и законност на задачите възложени на подчинени служители/; формата на вината /умисъл, тъй като главен инспектор Ю. не е спазил едно от служебните задължения от типова длъжностна характеристика; и цялостното поведение на наказаното лице през време на службата в МВР, съобразно кадрова справка /няколкократни награждавания и отсъствие на наказания/.

Заповедта е връчена на Б.Ю. на 29.08.2023г., като в законоустановеният 14-дневен срок, същият е предприел съдебното й оспорване.

Предвид гореустановеното, с оглед извършената служебна проверка и наведените възражения, съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при наличието на правен интерес, пред надлежния съд и в законоустановения срок, поради което се явява допустима за разглеждане.

По основателността на жалбата:

-по валидността на акта:

Заповедта е издадена в изискуемата от закона писмена форма и от компетентен орган, съгласно изискванията на чл.228 т.4 от ЗМВР, поради което не са налице пороци водещи до нейната нищожност.

-по процесуалната законосъобразност:

Дисциплинарното производство е проведено при спазване изискванията на чл.206, ал.1 и ал.2 от ЗМВР. Във всяко положение на делото Ю. е бил уведомяван за извършваните процесуални действия и е запознаван с материалите по преписката. Предоставена му е възможност да даде писмени обяснения, от която той се е възползвал при първоначалното запознаване с преписката, но не се е явил за даване на обяснения преди издаване на заповедта. Неговите първоначални твърдения са обсъдени от ДНО.

Заповедта има изискуемото съдържание, регламентирано в разпоредбата на чл.210 ал.1 от ЗМВР. В акта Директорът на ОД на МВР-Варна е изложил фактически и правни основания за издаването й, поради което същата е мотивирана. Освен това е налице позоваване и на съпътстващите обжалваната заповед документи, съставени в хода и във връзка с проведеното дисциплинарно производство. При определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания са взети предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата.

При извършената служебна проверка обаче, съдът констатира, че заповедта е издадена при допуснато съществено процесуално нарушение, а именно - при неспазване на двумесечния срок по чл.195, ал.1 от ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В чл.196, ал.1 от ЗМВР е предвидено, че дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган – чл.196, ал.2 ЗМВР. Материалите от дисциплинарното производство постъпват при административния орган в момента на входирането им в съответното деловодство. Обстоятелството, към кой момент дисциплинарно наказващият орган се е запознал с тях и поставил резолюция за това е без значение за началото на срока по чл.195, ал.1 ЗМВР. Обратното разбиране би означавало да се предостави на дисциплинарно наказващия орган по субективна преценка да постави началото на двумесечния срок, в зависимост от момента на запознаването му с материалите по дисциплинарната преписка, което противоречи на правилото на чл.196, ал.2 от ЗМВР. В този смисъл е и непротиворечивата практика на ВАС - Решение № 14281 от 24.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2357/2018 г., V о, Решение № 9791 от 25.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3290/2019 г., 5-членен с-в и др.

В настоящия случай, както Обобщената справка, в която са изложени установените фактически обстоятелства и правната им квалификация във връзка с образуваното дисциплинарно производство, така и Становището на ДРО за наличие на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност на Б.Ю., са входирани с дата 15.06.2023г. На тази дата върху обобщената справка е поставена резолюция „Да!“ с подписа на ДНО. Именно от 15.06.2023г. е започнал и да тече двумесечният срок по чл.195 ал.1 прил. първо от ЗМВР. Същият е изтекъл на 15.08.2023г. – вторник, присъствен ден. Оспорената заповед е издадена на 18.08.2023г. – четвъртък, присъствен ден. По делото няма данни за прилагане на правилото по чл.195, ал.3 от ЗМВР, като доказателствената тежест за това обстоятелство е на издателя на акта.

При това положение, обжалваната заповед е издадена след изтичане на двумесечния срок по чл.195, ал.1 от ЗМВР, което съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е самостоятелно основание за отмяна.

Неоснователно в оспорената заповед ДНО е посочил, че е спазен срокът по чл.195 ал.1 от ЗМВР, тъй като едногодишният срок изтича на 22.12.2023г. Действително, към момента на постановяване на заповедта, не е бил изтекъл срока по чл.195, ал.1 предл. второ ЗМВР. Същият обаче визира абсолютната давност за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителите в МВР и е обусловен от датата на извършване на нарушението, и доколкото разпоредбата на чл.195 ал.1 от ЗМВР изисква както срокът от откриване на нарушението, така и срокът от извършването му, да не е изтекъл, то налагането на дисциплинарно наказание извън рамките на който и да е от двата срока, обуславя незаконосъобразност на акта, с който се налага. Това е така и поради обстоятелството, че предвидените срокове в чл. 195, ал. 1 ЗМВР имат за цел бързина и ефективност на дисциплинарното производство с оглед постигане на реален ефект на генералната и специална превенция на дисциплинарното наказание от една страна и от друга страна - гарантиране правото на дисциплинарно привлеченото лице дисциплинарното производство да приключи своевременно и се ограничи негативното влияние на висящия дисциплинарен процес върху професионалния му положение за продължителен период от време.

За пълнота на изложението и с оглед изискването по чл.168, ал.1 от АПК, следва да се посочи, че оспорената заповед е материално законосъобразна и не противоречи на целите на закона. Дисциплинарно наказващият орган правилно е приел, че Б.Ю. е допуснал нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР - неизпълнение на служебните задължения, съставомерно по чл.200, ал.1, т.11, предложение първо от ЗМВР, тъй като в качеството си на ръководител на горепосочените служители не е изпълнил задължението си да осъществи контрол върху работата им. Неправилно в жалбата се твърди, че дисциплинарната отговорност на Ю. е ангажирана заради незаконосъобразно издаденото НП, като се сочи, че той няма правомощия да въздейства върху гл.инсп. Ст.Н. в тази връзка. Всъщност допуснатото от Ю. нарушение, за което му е наложено и дисциплинарното наказание се изразява в това, че не е осъществил контрол спрямо подчинените си служители, във връзка с извършваната от тях служебна дейност, в т.ч. неспазване реда за документооборота, процесуалния ред за издаване на АУАН и НП, неспазване на вътрешни правила и на заповеди за предоставена компетентност, във връзка със начина на събиране на доказателства, документиране на същите и т.н., което касае тяхната обща работа и компетентност, а не по конкретния казус.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че оспорената заповед се явява незаконосъобразна, като постановена при допуснато съществено процесуално нарушение, поради което следва да се отмени.

С оглед изхода на спора и на осн. чл.143 ал.1 от АПК основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на съдебно-деловодни разноски, които следва да се уважат в размера поискан с представения списък по чл.80 от ГПК. Същите са доказани в размер на 750 лв. адвокатско възнаграждение с данни, че е заплатено в брой.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № 365з-5822/18.08.2023г. на Директор Областна дирекция на МВР-Варна, с която на основание чл.194, ал.2, т.2, чл. 197, ал.1, т.3, чл. 200, ал.1, т.11, предложение І-во, чл.204, т.3 от ЗМВР, на Б.Н.Ю., ЕГН **********,***, в качеството му на Началник на РУ-Девня към ОД на МВР-Варна, е наложено дисциплинарно наказание „Порицание” за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати в полза на Б.Н.Ю., ЕГН **********,***, съдебно-деловодни разноски в размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лв., на осн. чл.143 ал.1 от АПК.

Решението не подлежи на касационно оспорване.

Съдия: