№ 110
гр. Габрово, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Велемира Димитрова
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело №
20224200500486 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от В. В. , Н. С. , С. Х. и В. С., чрез
пълномощника адв. Г. срещу постановеното решение по гр.дело №797/2021г. на Севлиевски
районен съд.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното решение. Твърди се ,че в нарушение на съдопроизводствените правила
първоинстанционният съд е отказал да събере допустими и относими доказателства - свидетелски
показания и искане за насрещната страна да даде обяснения по реда на чл. 176 от ГПК. Предмет на
делото е спор за автетичността на саморъчно завещание, за което се твърди да е съставено от
покойния В.Д.М.. Жалбоподателите са поискали своевременно пред съда да бъдат допуснати един
свидетел при режим на призоваване и един - при режим на довеждане, с чиито показания са
заявили, че ще доказват обстоятелства около здравословното състояние на В.Д.М. в периода на
съставяне на процесното завещание, като твърдят, че здравословното състояние е било такова, че
лицето обективно не е могло да изпише текст с видимите в завещанието обем на текста,
свързаност, оработеност и четимост на почерка. Първоинстанционният съд е допуснал само един
от двамата свидетели, а втория е посочил, че ще допусне при условията и реда на чл. 159, ал. 2,
изр. 2 от ГПК. Така в първоинстанционното производство са изслушани единствено показанията
на свидетеля К.Д.. В последното съдебно заседание съдът отказва на повторното искане на
ищцовата страна да допусне и втория поискан свидетел с мотивите, че счита твърдените факти (за
здравословното състояние на покойния В.Д.М.) за установени от показанията на вече изслушания
свидетел К.Д.. Същевременно, в атакуваното решение първоинстанционният съд е отказал да
кредитира показанията на свидетеля К.Д. , приемайки ги за недостоверни. Така, решението на съда
в тази му част се явява постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила,
1
тъй като е следвало да допусне и другия свидетел, след като намира показанията на свидетеля К. за
недостоверни, объркани и алогични . Прави се позоваване на практика на ВКС и на ППВС. Сочи
се ,че първоинстанционният съд е отказал да допусне и зададените по реда на чл. 175 от ГПК
въпроси, които са допустими, относими и необходими. Поддържа се, че показанията на св. К.Д. са
достоверни и са категорично доказателство за обективната невъзможност на покойния В.Д.М. да
си служи с ръцете до степен да изпише саморъчно с химикал подобен текст. Оспорват се доводите
на съда в тази насока. Твърди се ,че изцяло необосновани са мотивите на първоинстанционния
съд, че тези показания не се обосновавали на медицинска документация или обективни данни.
Няма законова забрана здравословно състояние да се установява със свидетелски показания и
изискване да се установява само с медицинско такова. Още повече за подобни очевидни факти
като невъзможност да се държи стабилно в ръка чаша с вода и прибори, за да може едно лице да
приема течности и храна самостоятелно. За сетивното възприемане на подобни факти не са нужни
специални познания. Няма причина в съмненията в показанията, тъй като същите не са изградени
от едно единствено посещение във времето, а от ежедневните грижи, полагани от свидетеля за
покойния В.М.. Оспорвасе приетото от съда ,че тези възприятия са „умозаключения". При
фактите, изложени ни от К.Д., се обосновава извода, че лицето В.Д.М. не би могъл да изпише
текста в саморъчното завещание. Умозаключение правят и вещите лица при разпита им в
откритото съдебно заседание, заявявайки, че ако действително лицето е имало здравословни
проблеми от такова естество, то това лице категорично не би могло да изпише процесния текст от
завещанието. Излагат се доводи за начина, по който следва да се цени почерковата експертиза.
Претендира се да бъде отменено обжалваното решение и постановено ново по същество на
спора, с което се уважи исковата претенция и се присъдят на жалбоподателите направените
разноски.
В депозираното писмено становище от ответницата М. Ц. чрез адв.Г., въззивната жалба е
оспорена като неоснователна.
В последното по делото съдебно заседание е постъпило писмено становище от ответника С.
З., подадено чрез адв. Г., в което са наведени доводи за неоснователност и недоказаност на
въззивната жалба.
Въззивният съд, като взе предвид наведените от страните доводи и доказателствата по
делото ,прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок ,от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Предмет на обжалване е постановеното от РС-Севлиево решение по гр.д.№797/2021г., с
което е отхвърлена претенцията на ищците В. М. В., М. М. Д. / починала в хода на делото и
заместена от наследниците С. Л. Х. и В. Л. С. / и Н. М. С., по чл. 42, б. ”б” вр. чл. 25, ал. 1 ЗН ,
предявена срещу М. Н. Ц. и С. Н. З., за обявяване нищожността на саморъчното завещание от
16.04.2021 г., оставено от В.Д.М. в полза на Н.М. Н., обявено с протокол от 17.05.2021 г. на
помощник нотариус по заместване при нотариус, peг. № 543 от регистъра на НК на Република
България.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е бил сезиран и е разгледал предявен иск по чл.42,б”б” ЗН
относно завещателно разпореждане от 16.04.2021г.,извършено от В.Д.М. в полза на Н.М. Н..
2
Исковата претенция по чл.42,б”б” ЗН се основава на твърдения ,че оспореното
саморъчно завещание от 16.04.2021 г. е нищожно поради липсата на форма – саморъчен писмент
текст.
За да отхвърли предявения иск по чл.42,б”б” ЗН, първоинстанционният съд е приел, че
оспореното саморъчно завещание е автентично, с издател посоченото в него лице, като същото е в
предвидената от закона (чл. 25, ал. 1 ЗН) форма за саморъчно завещание, до който извод е
достигнал след обсъждане на свидетелските показания и заключенията на приетите в
първоинстанционното производство експертизи.
Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че първоинстанционният съд не е
извършил обективна и правилна преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства. В
мотивите на обжалваното решение съдът се е произнесъл по фактическия състав , от който се
извежда нищожността на процесното завещание при зявените от ищците твърдения , обсъждайки
всички събрани по делото доказателства и наведените от страните доводи .
Основанието за нищожност, на което са се позовали ищците, попада в хипотезата на
чл.25,ал.1 ЗН. Съгласно тази правна норма саморъчното завещание е строго формален акт ,като
формата му изисква да бъде написано изцяло ръкописно от завещателя, да съдържа означаване на
датата на която е съставено и да бъде подписано от него. Неспазването на тази форма води до
нищожност на завещателното разпореждане на основание чл. 42, ал. 1 б. "б" ЗН. В случая
оспореното от ищците завещание от 16.04.2021 г. е съставено при спазване на изискуемата от
закона форма – написано е изцяло ръкописно, датирано е и е подписано, видно от представения по
делото заверен препис както към исковата молба, така и към писмения отговор /л.8 и л.19 от
първоинстанционното дело/. Авторството на това завещателно разпореждане е доказано от
приетите по делото графически експертизи.
В първоинстанционното производство и двете графически експертизи , след проведените
изследвания и направени констатации, отразени в обстоятелствената част, са дали заключение ,че
ръкописният текст ,с който е изписано саморъчното завещание на В.Д.М. от 16.04.2021 г., е
изписан от В.Д.М. ,както и че подписът, положен след "завещател:" в саморъчното завещание на
В.Д.М. от 16.04.2021 г. е изпълнен от В.Д.М.. Останалите събрани по делото доказателства, не
опровергават заключенята на приетите в първоинстанционното производство експертизи.
Във въззивното производство е приета СМЕ, от която се установява ,че в изследваната от
вещото лице медицинска документация няма данни завещателят В.М. към 16.04.2021г. да е имал
двигателни проблеми с горните крайници, които обективно да водят до невъзможност за
изписване на ръкописен текст, но е възможно да е имал затруднения с изписването му , свързани с
уврежданията на кожата на крайниците.
От дадените обяснения от вещото лице д-р Р. в с.з. се установява, че при кожните
проблеми , с които е бил изписан от болницата / тежка кожна дерматоза/ , на инфектираните
участъци на ръцете трябва да се слагат превръзки с мехлеми, но пак ще секртира и може да остави
следи. Ако е прясна превръзката , няма да остави следа. Няма категорични данни дали е имало
тремор или не. Това заболяване може да протече пристъпно, като симптомите се появяват и след
това изчезват или пък остават остатъчни симптоми. При М. явно такива са останали. Провеждано
е медикаментозно лечение. При описанието : абсцес на дясната ръка на границата китка-
предмишница , това би оказало влияние, не може да не се отрази на почерка , като вещото лице не
може да даде становище доколоко графологично при изписване на буквите би се отразило. При
3
това заболяване симптомите се проявяват пристъпно, като между пристъпите може да няма
никаква симптоматика и лицето да изглежда напълно здраво. В един момент да настъпят внезапно
симптоми и да се парализира. Към 16.04. може да се каже ,че е било налице нарушена
координация като остатъчно явление. Възможно е при болния при мобилизация и старание , да
има хубав почерк. Това е възпаление в мехура на кожата, няма как да оздравее , раната си остава
и след това се появява. Не е изписан излекуван и вещото лице счита, че се е нуждаел от помощ,
тъй като заболяването е тежко и прогресира .
От приетата във въззивното производство съдебно-графическа експертиза , изготвена от
вещото лице М. , се установява, че в изследвания ръкописен текст и подпис в оригинала на
процесното завещание не се наблюдават поправки , зачерквания ,изтриване , както и каквито и да
било допълнителни интервенции. Подписът и текстът не са пренасяни , а са изписани върху листа
и са годни за идентификазионно графическо изследване. Ръкописният текст и подпис в
саморъчното завещание и изследваните медицински документи не са изписнаи и подписани от
едно и също лице. При изследване на саморъчното завещание и сравнителни образци от почерк и
подпис на В. Д. М. от 2019г. е установена частично променена координация, изразяваща се в
изписване на отделни думи или част от думите под различен наклон спрямо основния ред , както и
намален размер на свързвани между отделни букви в думите, изразено като сбиване на промяна в
почерка на пишещия. Това са признаци, които се наблюдават в много малка част от изписания
ръкописен текст , няма повторяемост и значимостта им е нищожна . Като цяло в общите и
частните признаци не са констатирани съществени значими изменения . Относно подписа не са
установени каквито и да било различия в общите и частни графични признаци. Констатациите са
онагледени в приложения към заключението фотоалбум - ф.№1- № 4. Методът на изследване
изключва вземане предвид свидетелски показания , както и обстоятелства относно дадени събития.
В саморъчното завещание от 16.04.2021г. ръкописният текст е изпълнен и подписът положен от
завещателя В.М.. Завещателят е могъл да изпълни обективирания в завещанието от 16.04.2021г.
ръкописен текст и подпис, при условие ,че ръкописният текст и положеният подпис са факт и
техен автор е В.Д.М. , като приетото в предходните две графически експертизи, че автор на
ръкописния текст и положения подпис е В.Д.М., съвпада с проведеното от вещото лице
сравнително графическо изследване.
Съгласно заявеното от вещото лице М. в с.з. разликите с почерка в самото завещание,
които са посочени, не се дължат на физическо състояние за невъзможност за писане , по-скоро на
психическо или моментно състояние , или защото са писани в различни периоди. Почеркът е един
и същ. Разликите не са много. Няма съществени разлики. Лицето е било напълно способно да
пише. Според вещото лице няма съмнения относно автентичността в докумените, които са
цитирани от него. От начина на изписване на буквата „В“ в завещанието , посочена от
пълномощника на ищците, вещото лице е изразило становище, че само по изписването на една
буква не може да се прави заключение, следва да се вземе предвид преценката на трите елемента,
които включва и останалия сравнителен материал. Обстоятелството ,че лицето страда от
множествена склероза, дори да не може да стане, ръката и писмените двигателни навици нямат
общо с това заболяване. Треморът може да окаже влияние ,но той си личи в почерка , като вещото
лице изразява становище, че в настоящия случай няма тремор. Почеркът е негов и той го е изписал.
По оригинала на завещанието има петна в долната част, но вещото лице не е специалист да
определи от какво са. Вещото лице счита че целият текст е изписан по едно и също време, цялото
завещание е изписано към един момент , едни и същи състояния, при еднакви обстоятелства.
4
Заявеното от св.Д. относно състоянието на В.М. след изписването му от болницата до
неговата смърт , не опровергава заключенията на СМЕ и трите почеркови експертизи.
Констатациите на СМЕ, че няма данни към 16.04.2021г. М. да е имал двигателни проблеми с
горните крайници, които обективно да водят до невъзможност за изписване на ръкописен текст, са
направени въз основа на медицинската документация и професионалния опит и знания ,които има
вещото лице . Това, че е имал „циреи“ по цялото тяло, както твърди свидетеля, не сочи на
двигателни проблеми на горните крайници ,а това състояние на ръцете , описано и от вещото лице
в с.з., не лишава болния от възможността да пише , дори да има хубав почерк при мобилизация и
старание, кавото становище е изразил д-р Р. в с.з. на 23.03.2023г., като няма обстоятелства, които
да дават основание това становище да се приеме за необективно е некомпетентно. Твърдението на
свидетеля, че М. не е можел да се храни и да пие вода без чужда помощ, също не установява
наличие на двигателни проблеми на горните крайници, които да изключват възможността да
изпише ръкописно текст. От останалите събрани по делото доказателства, не може да се приеме ,
че съществува вероятност ръкописният текст и подписа в процесното саморъчно завещание да са
изписани от друго лице ,а не от завещателя В.М. .
И трите графически експертизи са достигнали до едни и същи изводи относно авторството
на процесното завещание – че изписаният ръкописен текст и положеният подпис са изпълнени от
завещателя В.Д.М.. Липсата на противоречия в констатациите на трите експертизи и изложените
във всяка една от тях обстоятелства, въз основа на които са направени изводите за авторството на
текста и подписа, онагледено и чрез изготвени към заключенията приложения - фото-албуми,
дава основание и трите експертизи да се приемат като обективни и обосновани. Възможността към
16.04.2021г. В.М. да напише процесното завещание се потвърждава и от заключението на СМЕ.
Изявлението, което е направило вещото лице С.ов в с.з., че „ако има такива заболявания и
ако има такива затруднения най-вероятно няма да го изпълни подписа“ не е категорично заявено
твърдение за такава невъзможност, а само посочено като вероятност, като изразеното становище
не се потвърждава от заключението на СМЕ. Вещото лице С.ов не е заявявало ,че приема нещо
различно, от обективираното в изготвеното и подписано от него заключение, като изрично е
заявило в същото сдъебно заседание, че го поддържа. С оглед на това не е налице противоречие
между трите графически експертизи, което да дава основание да се приемат за необосновани.
Съпоставени направените във всяка една от тях констатации с останалите доказателства по делото
, не се установяват различия , които да дават основание да се приеме, че са опровергани тези
заключеня , от които се установява,че автор на ръкописния текст и подпис в саморъчното
завещание от 16.04.2021г. е В.Д.М..
За установяване на авторството на оспореното завещание е ирелевантно кога и как е
узнал завещателят за вписаните в завещанието данни за лицето, в чиято полза се е разпоредил и за
имота. С оглед на това дадените обяснения от ответницата по реда на чл.176 ГПК не установяват
обстоятелства, които да опровергават,че оспореното завещание е написано от В.М..
Начинът на оформяне на приложената по делото медицинска документация сам по себе си не
установява ,че към този момент М. не е могъл да изписва ръкописен текст и да се подписва, а от
заключенето на СМЕ, изготвено след запознаване със същата относно здравословното му
състояние, не се установява да е имал двигателни проблеми на горните крайници, които обективно
да водят до такава невъзможност.
На основание изложеното, въззивният съд прие, че жалбата е неоснователна, а обжалваното
5
решение, като законосъобразно и обосновано, следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78,ал.3 от ГПК жалбоподателите следва
да заплатят на ответницата М. Ц. направените за настоящата инстанция разноски в размер на
1000лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Възражението на жалбоподателите за недължимост на разноски за настоящото
производство на ответника С. З., съдът намира за неоснователно. Процесуалното представителство
в настоящото производство е осъществено от адв. Н.З., който е представил писмено становище
/л.183-185 от делото/, както и доказателства за упълномощаването му като процесуален
представител за въззивната инстанция и договор за првна защита и съдействие, съгласно който
договореното възнаграждение от 1000лв. е заплатено в брой. Тези процесуални действия са
валидно извършени. Осъщественото процесуално представителство не попада в хипотезата на чл.3
ГПК. Ответникът С. З. е упражнил предоставното му от закона право да участва в производството
по делото чрез надлежно упълномощен процесуален представител .Начинът ,по който е
осъществено процесуалното представителство от адв.Н.Г. няма основание да се приеме като
злоупотреба с права. За настоящата инстанция на страната следва да се присъдят направените
разноски за адвокатско възнаграждение, предвид изхода на делото и на основание чл.78,ал.3 ГПК.
По изложените съображения,въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №179 от 13.10.2022г. по гр.д.№797/2021г. на РС-
Севлиево.
ОСЪЖДА В. М. В., ЕГН **********, от гр. С., ж.к. „М." *** С. Л. Х. ,
ЕГН**********, от гр.С. ,ул.“М. „***, В. Л. С. , ЕГН**********, от гр.С. ,ул.“О.“ №*** и Н.
М. С., ЕГН **********, от гр. К., ул. „П." *** да заплатят на М. Н. Ц., с ЕГН **********, от
гр. С., ж.к. „М." *** , сумата от 1000лв. – разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА В. М. В., ЕГН **********, от гр. С., ж.к. „М." *** С. Л. Х. ,
ЕГН**********, от гр.С. ,ул.“М. „***, В. Л. С. , ЕГН**********, от гр.С. ,ул.“О.“ №*** и Н.
М. С., ЕГН **********, от гр. К., ул. „П." *** да заплатят на С. Н. З. , ЕГН**********, от
гр.С. ,ул.“О. „***, сумата от 1000лв. – разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6