Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260364
гр.Б., 26.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Б.КИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 578 по описа на БРС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на В.Н.Т. с ЕГН: **********, с посочен съдебен
адрес: ***, срещу Наказателно постановление № 20-0769-004207/17.11.2020 г., издадено от началник група към Сектор
„ПП” на ОДМВР-гр.Б., с което за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, на
основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 1000 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС”
за срок от 12 месеца.
С жалбата се сочи, че наказателното
постановление е несправедливо и неправилно. Застъпва се, че правото на защита
на жалбоподателя е било нарушено, доколкото му е била отказана възможността да
поиска медицинско изследване на контролната кръвна проба, доколкото незаконосъобразно
наказателното постановление му е било връчено след изтичане на срока за
съхранение на пробата.
В открито съдебно заседание
жалбоподателят се явява лично и с упълномощен представител – адв. П. – БАК,
като заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Пълномощникът
допълва, че е бил нарушен редът по Наредба № 1/2017г., като излага подозрения
за недобросъвестно процедиране от страна на контролните органи, с цел
осуетяване на възможността на Т. да се възползва в пълнота от гарантираните му
права. Пледира за отмяна на НП.
Административнонаказващият
орган, надлежно призован, не се представлява. В съпроводителното писмо, с което
е изпратена преписката се прави искане за потвърждаване на НП. В писмено
становище от упълномощен юрисконсулт се застъпва позиция за правилност и
законосъобразност на издадения санкционен акт, поради което и се пледира за
неговото цялостно потвърждаване.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката на л. 6 гръб – НП е
връчено на жалбоподателя на 29.01.2021 г., а жалбата е депозирана на 01.02.2021
г). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна,
като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено
следното:
На 21.09.2020 г.,
около 21.56 часа актосъставителят В.С. - мл. автоконтрольор при Сектор „ПП”-Б.,
изпълнявал служебните си задължения в гр. Б., движейки се със служебен автомобил
в поска от ул. „***“ към сградата на ОДМВР-Б.. При преминаване на кръстовището
на ул. „***“ и ул. „***“ той забелязал лек автомобил „***“ с рег. № ***, на
който единият фар бил изгорял. Полицейският служител последвал МПС-то, като
междувременно направил и справка през служебния таблет, от която установил, че
автомобилът няма валиден ГТП. При това положение св. С. спрял автомобила за
проверка и установил самоличността на водача в лицето на жалбоподателя Т.,
който бил сам в автомобила. Свидетелят решил да извърши на място проверка на
водача за употреба на алкохол, като за целта го тествал с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510“ с фаб. № ARBB-0059, което отчело
концентрация на алкохол от 0,96 промила в издишания въздух.
На водача бил
издаден талон за медицинско изследване № 0067118 (л. 11) за явяване в УМБАЛ-Б. и
даване на кръвна проба. Водачът отказал
да подпише талона, което било удостоверено с подпис на един свидетел,
така както предписва чл. 6, ал. 8 от Наредба
№ 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози
(Наредбата), както и не посочил дали
иска установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с
доказателствен анализатор, или с медицинско и химическо лабораторно изследване.
С оглед показанието
на техническото средство и предвид отчетения резултат - св. С. съставил срещу
жалбоподателя АУАН с бл. № 294828, в който квалифицирал горните факти като нарушение
по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Актът бил връчен на жалбоподателя, който отказал да
го подпише. Отказът бил надлежно удостоверен с подпис на свидетел-очевидец.
Въпреки че отказал
да подпише талона за изследване, както и не посочил един от двата начина на
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, все пак Торлазов се явил в
МБАЛ-Б. и дал кръвна проба за анализ. Въз основа на взетата проба на 24.09.2020
г. било извършено химическо изследване (л. 18), което излязло със заключение,
че количеството на етилов алкохол в кръвта на водача е в концентрация от 0,84
промила. В заключението изрично било записано, че контролната кръвна проба се
оставя за съхранение в срок от 3 месеца – т.е. до 24.12.2020 г.
Въз основа на АУАН
на 17.11.2020 г. АНО издал обжалваното НП, в което приел фактическата
обстановка, изложена в акта, дописвайки че след направено химическо изследване
се установява, че концентрацията е 0,84 промила. Административнонаказващият
орган счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 174, ал. 1, т.
2 ЗДвП наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 1000
лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 12 месеца.
На 26.11.2020
г. жалбоподателят депозирал до АНО жалба с вх. № 769000-24764/26.11.2020 г., с
която поискал да му бъде връчено НП, както и да бъде извършено повторно
изследване на контролната проба във ВМА-София за негова сметка.
Въпреки,
че към този момент НП вече е било издадено, и въпреки, че жалбоподателят се е
намирал в сградата на Сектор „ПП“, то постановлението не му е било връчено,
защото той не се е явил на съответното гише да си го получи (видно от отговора
на АНО на л. 46).
На
09.12.2020 г. до жалбоподателя било изпратено писмо с отговор на подадената
жалба, в което се посочвало, че НП е издадено и той следва да се яви в Сектор
„ПП“ да го получи, както и че искането за изследване на контролната проба
следва да се направи в седемдневен срок от връчване на постановлението (чл. 27,
ал. 3 от Наредбата). Няма данни това писмо да е достигнало до адресата си.
В крайна сметка НП
е било връчено редовно на жалбоподателя на 29.01.2021 г. В седемдневния срок от
тази дата жалбоподателят не направил искане за повторно изследване на
контролната проба, а директно на 01.02.2021 г. подал жалба срещу НП.
На 02.02.2021 г.
(около месец и половина след тримесечния срок за съхранение на пробите)
контролната кръвна проба, съхранявана в БНТЛ-Б. била унищожена.
Към датата на
извършване на проверка с техническото средство то било годно и калибрирано,
видно от приложения протокол (л. 40).
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства,
събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От
обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния
ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка.
Като цяло жалбоподателят не оспорва, че на процесната дата и място е
управлявал лекия автомобил, че му е била извършена проверка с техническо
средство, отчело концентрация на алкохол 0,96 на хиляда (в жалбата погрешно е
посочено 0,98 на хиляда), но счита, че производството е било опорочено, защото
умишлено контролните органи не са обезпечили правото му да бъде извършено
повторно изследване на контролната кръвна проба – т.е. допуснали са нарушения
на Наредбата.
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от
28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната
истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Росица Паязова – Началник група
към Сектор „ПП” към ОДМВР-гр.Б., която към дата 17.11.2020 г. е бил оправомощена
да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на
министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и
материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на
службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП
е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния
акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото
във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща
му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Деянието и
неговите съставомерни признаци са описани достатъчно изчерпателно както в АУАН,
така и в НП, поради което и не са допуснати съществени нарушения в тази връзка.
Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението
е индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за
отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
Като цяло
единствените възражения на жалбоподателя се съсредоточават около това, че АНО
умишлено не му е връчил навреме НП, което пък е довело до невъзможност да
поиска в срок извършване на повторно изследван на взетата контролна проба кръв.
Настоящият състав не
споделя тези доводи по следните причини.
На първо място
съдът принципно споделя позицията на жалбоподателя, че правилата за
установяване на употребата на алкохол, разписани в Наредбата, трябва да се
спазват, доколкото само по този начин може да се гарантира достоверност,
прозрачност и убедителност на отчетените стойности. Съдът обаче е на мнение, че
правилата на Наредбата трябва да се спазват не само от контролните органи, но и
от водачите, когато те са техни адресати. Разписаният ред следва да се съблюдава
не само когато е в интерес на жалбоподателя, но във всички случаи.
Конкретиката на
казуса сочи, че след като е бил тестван с техническо средство, отчело
концентрация на алкохол от 0,96 промила жалбоподателят е отказал да подпише
талона за медицинско изследване и е отказал да избере дали иска установяването
на концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с доказателствен
анализатор, или с медицинско и химическо лабораторно изследване. В тези случаи
приложими са разпоредбите на чл. 6, ал. 4 и ал. 9 от Наредбата. Първата от
двете предписва, че: „при отказ на лицето
да избере един от двата начина на установяване се приемат отчетените показания
от техническото средство“, а съгласно втората: „концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на
техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на
теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в
случаите на отказ на лицето да
подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения
срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен
анализатор и/или за даване на проби за изследване“. Казано по друг начин –
в Наредбата изрично е предвидено, че всякога когато лицето откаже да подпише
талона за медицинско изследване или откаже да избере един от двата начина за
установяване – за меродавни се взимат показанията на техническото средство. От
тълкуването на разпоредбите следва, че няма предвидена законоустановена
възможност да се цени резултат от кръвно изследване, което все пак е направено,
ако лицето е отказало да подпише талона. В случая Т. доброволно и осъзнато е
отказал да подпише талона, а отделно от това не е избрал начин за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му (доказателствен анализатор или химическо
изследване), поради което и следвайки правилата на Наредбата – концентрацията
на алкохол в кръвта се установява въз основа на показанията на техническото
средство. Жалбоподателят сам се е поставил в невъзможност да обори показанието
на техническото средство, поради което и на основание чл. 6, ал. 4 и ал. 9 от
Наредбата - показанията са определящи за съставомерността на деянието.
Това, че в
последствие Т. е дал кръвна проба за изследване е ирелевантно в случая,
доколкото както вече стана дума – не резултатът от химическото изследване, а
показанието на техническото средство следва да се има предвид при преценката за
съставомерността на деянието, щом са били налице предпоставките по чл. 6, ал. 4
и ал. 9 от Наредбата. Щом резултатите от кръвното изследване не са меродавни в
случая – то няма значение и дали правото на жалбоподателя да поиска повторно
изследване на кръвната проба е било нарушено или не. Дори да се приеме, че това
е така и действително АНО недобросъвестно е лишил жалбоподателя от това му
право, то това нарушение не би могло да доведе до отмяна на НП, доколкото в
случая следва да се съблюдава показанието на техническото средство.
С оглед пълнота
следва да се има предвид и практиката на ВКС, като например – Решение № 290/02.07.2013 г. по н.дело №
813/2013 г. на II н.о., съгласно която: „Опорочаване
на надлежния ред за установяване наличието на алкохол в кръвта му, не може да
се приеме само поради отказа на прокурора да извърши повторен химически анализ,
в какъвто смисъл е довода на жалбоподателя. Да се приеме, че във всички случаи,
когато поради някаква причина е отказано повторно изследване на кръвната проба,
се нарушава надлежният ред предвиден в цитираната по-горе Наредба № 30 (действала
по време на постановяване на решението, но аналогична със сега действащата
Наредба – б.м.) означава да се изтълкуват
превратно нейните норми.“
По същество, съдът следва да посочи следното:
Съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП - на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява ППС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Според приложената санкционна норма на чл. 174, ал.1, т. 2 от същия закон - наказва се с „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и „Глоба“ от 1000 лв. В конкретния случай, както вече стана дума – безспорно се установява, че на процесната дата Т. е управлявал МПС, както и че техническото средство е отчело концентрация на алкохол 0,96 на хиляда, поради което и същият безспорно е извършил административно нарушение по ЗДвП. Тук е мястото да се посочи, че съставът на нарушението е изцяло и напълно е очертан в разпоредбата на чл.174, ал. 1 от ЗДвП и в този ред на мисли, дори да не беше посочена нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, това не би било основание да се приеме, че липсва посочване на нарушена норма, защото за разлика от преобладаващия брой случаи, където съставът на административното нарушение включва поне две законови разпоредби – нарушена и санкционна, в този случай съставът е описан само в една разпоредба по подобие на съставите на престъпление, регламентирани в НК. Това, че актосъставителят и АНО са цитирали и нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, по-никакъв начин не е нарушило възможността на жалбоподателя да разбере в какво се „обвинява”, доколкото въпросната разпоредба въвежда общата забрана, че водачът не трябва да управлява МПС с концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда. В конкретния случай процесната концентрация на алкохол, установена с техническо средство е 0,96 промила, което при всички случаи означава, че водачът е управлявал МПС с концентрация над 0,5 на хиляда. С оглед горното съдът счита, че при описване на съставомерните признаци на нарушението и посочване на нарушените материално-правни норми АНО не е допуснал нарушение, което да е засегнало правото на нарушителя да разбере в какво се „обвинява” и да организира защитата си. Изрично в този смисъл е и практиката на касационната инстанция по аналогични казуси, като например – Решение № 912/11.05.2018г. по к.н.а.х.д. № 480/2018г. на АдмС-Б..
Предвид
всичко горепосочено, съдът счита, че извършеното деяние правилно е квалифицирано като административно нарушение,
като на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП законосъобразно е наложено
наказание „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от
12 месеца и „Глоба” в размер на 1000 лв. Видно от санкционната норма двете
наказания са определени в предвидения от законодателя размер, който е фиксиран
и не може да се изменя.
В заключение – конкретно нарушение, за което жалбоподателят е бил санкциониран не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретното деяние не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно. Отделно от това, видно от приложена на л. 23-24 - Справка за водач, се установява, че процесното нарушение далеч не е първо такова на Т. – т.е. неговата лична обществена опасност също не е ниска.
Предвид всичко
горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му
наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и
атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.
Към момента е настъпила законодателна
промяна в разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.),
съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд
може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който
пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е
направила искане за присъждането им. В конкретния случай, нито една от страните
не е направила искане за присъждане на разноски в производството (а и не е
представила доказателства за реалното сторване на такива), поради което и съдът
няма как служебно да се произнесе по възлагането им.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал.
1, предл. 1 ЗАНН, Б.кият районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление №
20-0769-004207/17.11.2020 г., издадено от началник група към Сектор „ПП” на
ОДМВР-гр.Б., с което за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, на основание чл.
174, ал. 1, т. 2 ЗДвП на В.Н.Т. с ЕГН: ********** е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 1000 лева и „Лишаване от право да се управлява
МПС” за срок от 12 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Б. в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по
делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/
Вярно с оригинала: М.Р.