О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 131
гр.Русе, 12.01.2024 г.
Административен съд-Русе, 6 ти състав,
в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година, в състав:
СЪДИЯ: Елица Димитрова
като разгледа докладваното от съдията
адм.д. № 456 по описа за 2023 г., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/вр.чл.38 ал.1 Закона за
здравето.
Образувано
е по жалба от Т.В.Д. чрез адв.П.Й.Н. *** срещу Предписание № 23/07.06.2023г. за
провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки на главен инспектор
в отдел „ Профилактика на болестите и промоция на здравето“ към дирекция „
Обществено здраве“ РЗИ-Русе, потвърдено с писмо № 97-00-222-3/18.07.2023г. на
директора на РЗИ-Русе
С жалбата са изложени доводи
за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното предписание, с формулирано
искане същото да бъде отменено поради неправилно приложение на материалния
закон и съществени нарушения на административнопризводствените правила.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна с депозирано становище вх.№
3351/07.08.2023г. в подробно изложени аргументи, намира жалбата за недопустима,
неоснователна и недоказана.
Административен съд гр. Русе
в проведено с.з.на 28.11.2023г. е докладвал жалбата и допълнението и е изслушал
страните по въпроса за допустимостта на обжалването, както и по отношение на
конктеретизация на оспорването, приел е писмени доказателства, допуснал е
събирането на писмени и гласни доказателства, но не се е произнесъл по
наведеното възражение за недопустимост на оспорването, по което може да се
произнесе както със съдебния си акт, така и в хода на оспорването.
Съдът като прецени предпоставките за допустимост на
жалбата и взе предвид представените по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Оспореното предписание е за
провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки в обект
ученически бюфет в СУ“ Васил Левски“ в гр.Русе в който при проверка е
установено наличие на вафли Мотто, екструдиран продукт-снакс с марка „Фреймакс
стик“, царевичен флипс с добавени палмови мазнини и пържени понички с поръска
от бонбони маршмелоу , в нарушение на изискванията/ забраната/ в разпоредба на чл. 6 т.2, т.4 и т.5 от Наредба № 37 от 21.07.2009 г., в
ученическите столове, бюфети и в автоматите за закуски и напитки да не се
предлагат екструдирани зърнени продукти с добавена мазнина, пържени тестени
изделия,захарни и шоколадови изделия, с изключения на шоколад.
Даденото предписание №
23/07.06.2023г. за провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични
мерки от главен инспектор в отдел „ Профилактика на болестите и промоция на
здравето“ към дирекция „ Обществено здраве“ РЗИ-Русе е потвърдено с писмо №
97-00-222-3/18.07.2023г. на директора на РЗИ-Русе и е за отстраняване на
нарушението на чл.6 от Наредба 37/2009г за здравословното хранене на учениците в
смисъл : да не се предлагат в ученическия бюфет посочените храни със срок
веднага и постоянен.
Твърди се в жалбата и в
проведеното с.з., че се оспорва факта на установеното от фактическа страна в
обекта- вафли, екструдиран продукт-снакс, царевичен флипс с добавени палмови
мазнини и пържени понички с поръска от бонбони маршмулоу, с изложени и
коментирани от директора на РЗИ-Русе в писмо
№ 97-00-222-3/18.07.2023г. досежно начина на изработка на продуктите.
С наредба 37/2009г на МЗ се
уреждат изискванията за осигуряване на здравословно хранене на учениците,
организирано в ученически столове, бюфети и автомати за закуски и напитки на
територията на училища, общежития и бази за спорт, отдих и туризъм на ученици,
чиято цел е здравословното хранене на учениците чрез осигуряване на пълноценна
и разнообразна храна, ежедневна консумация на зеленчуци и плодове, достатъчен прием
на мляко, млечни продукти и други богати на белтък храни, увеличаване
консумацията на пълнозърнести храни, ограничаване приема на мазнини, захар и
сол.
Правомощия на държавните
здравни инспектори да предписват провеждането на задължителни хигиенни и противоепидемични
мерки са предвидени и в чл.
19, ал. 2, т. 6 от ЗЗ. От друга страна, разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗЗ вменява задължение
на държавните здравни инспектори да дават задължителни предписания и определят
срок за отстраняване на нарушенията при констатирано неспазване на здравните
изисквания за обектите с обществено предназначение, за продуктите, стоките и
дейностите със значение за здравето на човека
Това задължително
предписание представлява едностранно властническо волеизявление, което обаче не
рефлекира пряко в правната сфера на адресата, предписвайки му конкретно
определено задължително поведение, тъй като не засяга негови права и законни
интереси и не е принудителна административна мярка по съдържанието си, а е
насочено към опазване на здравето на учащите се.
Съдът намира, че оспореното
в настоящото производство предписание не представлява индивидуален
административен акт. Издаването му е в изпълнение на правомощията на органите
на РЗИ по осъществяване на държавен здравен контрол, предвиден в чл.
19, ал. 2, т. 6 от ЗЗ. С оглед разпоредбата на чл.
19, ал. 2, т. 13 от ЗЗ, държавните здравни инспектори могат да правят и
предложения за налагане на принудителни административни мерки, предвидени в закон,
като изрично е регламентирано, че компетентният да налага принудителни
административни мерки орган, е директорът на съответната регионална здравна
инспекция. В чл. 38, ал. 1 и ал.
2 от ЗЗ е предвидено, че при неспазване на здравните изисквания за обектите
с обществено предназначение, за продуктите, стоките и дейностите със значение
за здравето на човека и на максимално допустимите нива на факторите на
жизнената среда, държавните здравни инспектори дават задължителни предписания и
определят срок за отстраняване на нарушенията, като при неизпълнение на
задължителните предписания в определения срок директорът на РЗИ, съответно
директорът на НЦРРЗ, издава заповед за спиране експлоатацията на обекта или на
части от него или за спиране на съответната дейност до отстраняване на
нарушенията.
С оглед посочената законова
уредба, в настоящия случай процесното предписание е издадено при изпълнение на
контролните функции и задачи относно спазването на хигиенните изисквания,
възложени на държавния здравен инспектор по силата на чл.
19, ал. 2, т. 6 от ЗЗ. Предписанието, макар и задължително за изпълнение,
съгласно чл.
44 от ЗЗ., не притежава белезите на принудителна административна мярка по чл.
19, ал. 3, във вр. с чл.
38, ал. 2 от ЗЗ, нито представлява ПАМ по чл.
38, ал. 3 от ЗЗ. По аргумент от чл. 45
от ЗЗ индивидуален административен акт, подлежащ на съдебно оспорване и
контрол за законосъобразност по реда на АПК, е акта за прилагане на
принудителна административна мярка по чл.
19, ал. 3, във вр. с чл.
38, ал. 2 от ЗЗ, в случай, че даденото задължително предписание не бъде
изпълнено.
Ирелевантно намира съдът
обстоятелството, че в предписанието е посочено, че подлежи на обжалване на основание
чл.81 и чл.145 АПК, поради това, че тази разпоредба включва в обхвата на
подлежащите на обжалване по реда на АПК ИАА, в случая единствено принудителните административни
мерки.
Оспореното предписание не
притежава белезите на индивидуален административен акт, тъй като както се
посочи не засяга правната сфера на оспорващия и с оглед на така установената от
закона компетентност на административните органи в РЗИ предписанията по чл.
38, ал. 1 от ЗЗ не могат да бъдат приравнени на принудителна
административна мярка. Целта на предписанието е за де осигури опазването
здравето на децата. Следва да се посочи, че оспорването само на факта на
констатираните в обекта продукти в нарушение на правилото на чл.6 от Наредба
37/2009г на МЗ при положение ,че не е съставен АУАН, не е издадена ПАМ, не е
основание съдът да приеме наличие на правен интерес от оспорването и да
приравни предписанията на ИАА, засягащ права на оспорващия, или създаващ му
задължения. Такива са ясно описани в ЗЗ и посочената Наредба.
В този смисъл е и
константната практика на Върховния административен съд, отразена в определение Определение № 3789 от 19.04.2022 г. на ВАС по
адм. д. № 2946/2022 г., VI о и цитираните в него определение № 5419 от
13.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5046/2015 г., VI о., определение № 6199 от
10.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5417/2014 г., VI о., определение № 4102 от
25.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2880/2013 г., определение № 9630 от
3.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7595/2012 г., VI о., определение № 641 от
14.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16045/2010 г., V о., определение № 11186 от
14.11.2007 г. на ВАС по адм. д. № 10765/2007 г., V о., определение № 10719 от
15.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10940/2015 г., VI о. и др. /, допускайки
инцидентен съдебен контрол на даденото предписание
Съгласно чл.
159, т. 1 от АПК жалбата се оставя без разглеждане, а ако е образувано
съдебно производство - то се прекратява, когато актът не подлежи на обжалване.
Жалбата, подадена против неподлежащ на оспорване акт, е процесуално недопустима
на основание чл.
159, т. 1 от АПК
Водим от изложеното и на основание
чл.
159, т. 1 от АПК, Административен съд гр. Русе
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане жалба от Т.В.Д.
срещу Предписание № 23/07.06.2023г. за провеждане на задължителни хигиенни и
противоепидемични мерки на главен инспектор в отдел „ Профилактика на болестите
и промоция на здравето“ към дирекция „ Обществено здраве“ РЗИ-Русе, потвърдено
с писмо № 97-00-222-3/18.07.2023г. на директора на РЗИ-Русе.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно
дело № 456/2023 г. по описа на Административен съд гр. Русе.
Определението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.