№ 3856
гр. София, 25.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно
наказателно дело № 20241110209058 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на “******** против Наказателно постановление №
769167-F754663/10.05.2024 г., издадено от зам. директор на ТД на НАП – София, с което, на
основание чл. 183, ал. 1 ЗДДС, на жалбоподателя била наложена имуществена санкция, в размер на
1 000 лева, за неизпълнено задължение по чл. 113, ал. 9 ЗДДС.
НП е обжалвано от санкционираното юридическо лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В
жалбата си оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за обективна
несъставомерност; за негоден субект на отговорност; за изтекли срокове по чл. 34, ал. 1 ЗАНН; за
маловажност на случая. Моли се за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява. Поддържа
жалбата, по изложенуте в нея съображения.
Административнонаказващият орган оспорва жалбата. Моли наказателното
постановление да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
Към 28.04.2023 г. дружеството-жалбоподател имало регистрация по чл. 97а, ал. 2 ЗДДС.
На посочената дата дружеството издало фактура № **********/28.04.2023 г., с предмет
„писмени преводи от и на английски език“, към контрагент ****************** с ИН **********,
с данъчна основа 4 216,89 лв., с начислен ДДС (20%) – 5 060,27 лв., с дължимо плащане по сметка.
Това било констатирано в ТД на НАП-София, офис „Изток“ на 05.02.2024 г.
1
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетеля Спаска Кътева; АУАН; НП; обяснения; протокол; фактура; заповеди за компетентност.
Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива и еднопосочна, поради което и по
аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен анализ на доказателствата не е наложителен.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна
– наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо
на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложенето на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Възражението за нарушена разпоредба на чл. 34, ал. 1 ЗАНН следва да бъде прието за
основателно, доколкото нито молбата от 06.11.2023 г. (л. 21), нито поканата от 27.03.2024 г. (л. 16),
още по-малко – протоколът от 18.04.2024 г. (явяващ се последващ във времето, отнесен към
съставения АУАН) са годни да изяснят – кога, на практика, е било установено наличието на
процесната фактура (а оттам – и неправомерно начисления ДДС).
По приложението на материалния закон
НП е незаконосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното
следствие не се установи по несъмнен начин наличието на регистрация на дружеството-
жалбоподател по чл. 97а, ал. 2 ЗДДС към инкриминираната дата, както и издаването на процесната
фактура, с която на контрагент по търговска сделка е бил начислен ДДС. Едновременно с това,
законосъобразно субективна страна не е била изследвана, с оглед обективния, безвиновен характер
на отговорността на юридическите лица.
2
Едновременно с това, възражението за обективна несъставоерност се явява частично
основателно. Това е така, не на плоскостта на адресата на забраната по чл. 113, ал. 9 ЗДДС (какъвто,
по силата на специалната си регистрация, дружеството “******** безспорно се явява), а доколкото
то не е годен субект на отговорност, попадащ в приложното поле на чл. 183, ал. 1 ЗДДС. Коректно
жалбоподателят се позовава на недвусмислената законова формулировка, че отговорност по този
текст носи само и единствено „лице, което не е регистрирано по този закон…“, без нормотворецът
да се е ограничил само до конкретни хипотези на регистрация. И обратно – извършвайки
неправомерно разширително тълкуване на разпоредбата (включвайки в санкционния й обхват и
лице, регистрирано по чл. 97а, ал. 2 ЗДДС), наказващият орган е извършил недопустимо
отклонение от изискванията на материалния закон.
По разноските
Независимо от изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция, липсата на
доказателства за сторени от жалбоподателя деловодни разноски и на изрична претенция за
присъждане на такива не налагат произнасяне, в цитираната насока.
По изложените съображения съдът приема, че НП е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 769167-F754663/10.05.2024 г., издадено от зам.
директор на ТД на НАП – София, с което, на основание чл. 183, ал. 1 ЗДДС, на “******** била
наложена имуществена санкция, в размер на 1 000 лева, за неизпълнено задължение по чл. 113, ал.
9 ЗДДС.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3